Изтичането на мозъци е една от големите болки на Централна

" Изтичането на мозъци " е една от огромните болки на Централна и Източна Европа. От години в търсене на по-добър живот, което обезкървява родните им страни и ги лишава от вероятности за по този начин жадуваното благополучие. Дойде моментът това да се промени и Изтокът да си върне " мозъците ".

Докато Европа се бори с икономическите вреди от пандемията от COVID-19, на континента тече труднозабележима, само че радикална смяна, обвързвана с разпределението на високоплатените работни места. От няколко години географията на специалностите, свързани с интелектуален труд, съществено се трансформира, като моторите за напредък се реалокират от запад на изток.

В Швейцария, Швеция, Холандия, Люксембург и Дания към момента работят най-вече висококвалифицирани (и високоплатени) експерти, само че източните страни ги настигат с бързи темпове. От 2014 година насам работещите в региона на интелектуалния труд в Кипър са нарастнали с съвсем 50% на глава от популацията, а в Словакия, Унгария, Полша, Латвия, Португалия и България са се нараснали с 1/3 или повече. В Естония висококвалифицираните експерти са нарастнали с малко под 1/3.


Може и да е цинично да се приказва за позитивни трендове прочие..

Това разкрива годишният отчет на компанията за дялово вложение Nordic Capital и Европейския център за предприемачество и промяна на политиката, който проучва работните места, свързани с интелектуален труд в Европа. Изследването, което изследва данните от 31 европейски страни и 283 района, демонстрира какво се случва в 4 наукоемки браншове: софтуерния бранш, осведомителните и информационните технологии, усъвършенстваните услуги и креативните специалности.
Изтокът настига Запада



Цифрите са красноречиви: Източна Европа набира скорост, привличайки от ден на ден висококвалифицирани експерти. В момента в Естония и Унгария по-голям дял от хората в трудоспособна възраст работи в интензивни на познание бизнеси, в сравнение с в по-богати страни като Норвегия, Белгия, Австрия и Франция.

Най-голяма централизация на работещи в интелектуалния труд има в словашката столица Братислава, където 22% от популацията в трудоспособна възраст (т.е. всеки пети) упражнява сходни специалности. Ако прибавим други източноевропейски столици, отчитащи бърз напредък, като Прага, Будапеща, Варшава и Букурещ, заетите в региона на интелектуалния труд набъбват до 923 000 души – почти колкото тези в Лондон (с сходен размер съгласно популацията в трудоспособна възраст). Братислава, Прага и Будапеща имат по-висока централизация на висококвалифицирани работни места на глава от популацията, в сравнение с Лондон, до момента в който Варшава и Букурещ имат малко по-ниска.

Донякъде това се дължи на планирането. По-ниската цена на труда и забележителният дял на младежите, завършващи висше обучение, доведоха до повишаване на интензивните на познание бизнеси в страните от Централна и Източна Европа. Секторът се разраства от ден на ден в районите, които съчетават по-ниски заплати с по-ниски налози и минимални пазарни регулации. Пример за това е Естония, която има едвам 1,3 млн. поданици, само че е на 10-о място по брой работещи в интелектуалния труд на глава от популацията. Неотдавна Малта имаше релативно едва развита стопанска система, само че заложи на политиките на свободния пазар и бързо се трансформира в център за промишлености като онлайн игри и блокчейн.

Случващото се в дребни страни като Естония и Малта може да няма огромно значение на международната сцена, само че въздейства на бъдещето на Европа. Държави като Франция и Белгия имат съвременна промишленост от епохи, само че изостават, може би тъй като високите налози и бюрократичните регулаторни системи пречат на новите креативен промишлености да модернизират (или изцяло да изместят) към този момент одобрените. Затова и растежът им в интензивните на познание работни места е доста по-бавен от този в скандинавския район, който има високи налози, само че по-отворени конкурентни структури.
Източна Европа има все по-важна роля



Източно- и централноевропейските столици са все по-важна част от европейската машина за нововъведения. Успешните нови компании от ден на ден се основават или в Централна и Източна Европа, или си партнират с компании там. Скандинавските и западноевропейските компании все по-често разпореждат част от работата си на центрове за познания в източните страни, с цел да понижат разноските. Това е началото на развой, в който страните от Централна и Източна Европа ще имат все по-голямо икономическо и политическо значение.

Въпреки че Европа продължава да изостава от Съединени американски щати и Китай по брой на милиардерите, бъдещето на европейското предприемачество и стопански напредък наподобява ярко, защото конкуренцията сред страните от Европейски Съюз се ускорява.

Бизнесите в областта на интелектуалния труд процъфтяват от ден на ден на изток, Франция и Белгия ще би трябвало да работят за привличане на рисков капитал, което ще значи приемане на нови промишлености. От началото на европейската цивилизация до Ренесанса и Индустриалната гражданска война, точно конкуренцията сред прилежащите страни, които се стремят да привлекат бизнес, е печелившата формула за Европа.