На доверието в съдебната власт не му се даде шанс
Изслушването пред парламентарната правна комисия на 18-те претенденти за парламентарната квота на Висшия правосъден съвет в четвъртък продължи към 3 часа и половина. Три месеца по-рано, на 10 юли, чуването на 27 съдии, претенденти за правосъдната квота на Висш съдебен съвет, продължи повече от 12 часа пред общото заседание на съдиите в страната.
© Анелия Николова Още по тематиката
Всичко е ясно, да влязат определените
Изборът на членове на Висш съдебен съвет от Народното събрание се трансформира в цялостна бутафория
7 сеп 2017
Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е мощно застрашено
Страната ни е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция
7 сеп 2017
Публичност, бистрота и отчетност – концептуалната матрица в процедурите по назначения на висши държавни длъжности. В последните години институциите получиха сетивност на тематика процедури и в действителност основават правила, изискват и разгласяват документи, излъчват съвещанията си онлайн. Това е прогрес, който заслужава да се поздрави.
Публичност, бистрота и отчетност – дружно създават стандарти. Но те не са едно и също. Взаимно могат да се допълват, да си оказват помощ, само че не са едно и също.
Проведеното на 7 септември чуване на претендентите за членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота показва гласност, ненапълно бистрота, не и отчетност. Прозрачността бе заглушена с едно скръцване на зъбите за тези въпроси, които не са заложени. По процедура депутатите могат (може е една от най-щекотливите думи в нормотворчеството) да задават или не както свои, по този начин и въпроси, авансово постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за реализиране на общественополезна активност, висши учебни заведения и научни организации. Въпросите са жокер, ориентир за това какво вълнува обществото; за това по кои тематики хората желаят да получат информация за правосъдната власт от първо лице. Те могат единствено да допринесат за по-качествен и изчерпателен спор, давайки външния взор по тематиката.
Бламирането по подобен метод на планувана опция в разпоредбите ги обезсмисля по дух и демонстрира очевидна злоба към гражданския бранш.
Неправителствени организации зададоха над 20 въпроса към претендентите. Те касаят централни тематики за действието на правосъдната власт, от която в най-голяма степен зависи чувството за правдивост в обществото (все отново непрекъснато се приказва за сериозно ниското доверие в правосъдната система). Въпроси от вида дали считат, че има предварителна сделка на правилото 4:3:2:2 съгласно размера на показаните в Народното събрание партии, какво мислят за политическо-партийната квота във Висш съдебен съвет и по какъв начин си показват програмното бюджетиране на правосъдната власт. След нерешителен опит на народен представител от опозицията да призове претендентите да дават отговор на питанията на жители, арбитър с 37-годишен стаж в системата бе жестоко прекратена от ръководителя на Комисията по правни въпроси (Данаил Кирилов, б.р.), който с подчертана злост означи, че въпросите на гражданските организации не са задавани публично (т.е. от депутатите по време на самото изслушване) и че претендентите не би трябвало да дават отговор на тях. Типичен образец за " прегъване " на процедурните правила в комфортната посока и надълбоко недоумение на механизмите за взаимоотношение сред цивилен бранш и парламент в тази ситуация. Съпътстван от институционален парадокс, при който Министерство на правораздаването към този момент регистрира за пред Европейската комисия процедурата като обществена, преди тя даже да е приключила. Ако са имали поради процедурните правила като база за такава оценка, за какво не зададоха постъпилите въпроси? Или се надяват, че погазването на обикновени демократични стандарти ще бъде подминато без коментар в идващия отчет на Европейска комисия по Механизма за съдействие и инспекция?
А и по какъв начин да се задават въпроси, когато съгласно процедурните правила времето за ревюто им е до 2 минути, а правото на отговор на всеки въпрос също е 2 минути. 2 минути внимание за бъдещите членове на висшия административен орган на правосъдната власт!
Самите претенденти усетиха парламентарната прибързаност и в действителност побързаха да обобщават своите представяния – плануваното време за ревю бе до 10 минути. Личеше си, че одобряват чуването по-сериозно от депутатите. Това не бе чуване, а рецитал, чиято прибързаност ощети и самите претенденти. Защото, когато хората ги слушат и гледат, те в действителност могат да се образоват. С две думи, притиснато от менгемето на парламентарното време, на доверието в правосъдната власт не му се даде късмет. Спомняте ли си какъв брой време продължиха чуванията на общите събрания на магистратите?
Големият въпрос е дали в действителност Народното събрание схваща разпоредбите на демократичното действие или избира да се придържа към прословутата фраза на героя на Кевин Спейси – Франк Ъндърууд от сериала House of Cards – Democracy is so overrated (Демокрацията е прекомерно надценена).
Авторът Неда Грозева е специалист в Българския институт за правни начинания (БИПИ). Статията е оповестена на уеб страницата на БИПИ.
© Анелия Николова Още по тематиката
Всичко е ясно, да влязат определените
Изборът на членове на Висш съдебен съвет от Народното събрание се трансформира в цялостна бутафория
7 сеп 2017
Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е мощно застрашено
Страната ни е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция
7 сеп 2017
Публичност, бистрота и отчетност – концептуалната матрица в процедурите по назначения на висши държавни длъжности. В последните години институциите получиха сетивност на тематика процедури и в действителност основават правила, изискват и разгласяват документи, излъчват съвещанията си онлайн. Това е прогрес, който заслужава да се поздрави.
Публичност, бистрота и отчетност – дружно създават стандарти. Но те не са едно и също. Взаимно могат да се допълват, да си оказват помощ, само че не са едно и също.
Проведеното на 7 септември чуване на претендентите за членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота показва гласност, ненапълно бистрота, не и отчетност. Прозрачността бе заглушена с едно скръцване на зъбите за тези въпроси, които не са заложени. По процедура депутатите могат (може е една от най-щекотливите думи в нормотворчеството) да задават или не както свои, по този начин и въпроси, авансово постъпили от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за реализиране на общественополезна активност, висши учебни заведения и научни организации. Въпросите са жокер, ориентир за това какво вълнува обществото; за това по кои тематики хората желаят да получат информация за правосъдната власт от първо лице. Те могат единствено да допринесат за по-качествен и изчерпателен спор, давайки външния взор по тематиката.
Бламирането по подобен метод на планувана опция в разпоредбите ги обезсмисля по дух и демонстрира очевидна злоба към гражданския бранш.
Неправителствени организации зададоха над 20 въпроса към претендентите. Те касаят централни тематики за действието на правосъдната власт, от която в най-голяма степен зависи чувството за правдивост в обществото (все отново непрекъснато се приказва за сериозно ниското доверие в правосъдната система). Въпроси от вида дали считат, че има предварителна сделка на правилото 4:3:2:2 съгласно размера на показаните в Народното събрание партии, какво мислят за политическо-партийната квота във Висш съдебен съвет и по какъв начин си показват програмното бюджетиране на правосъдната власт. След нерешителен опит на народен представител от опозицията да призове претендентите да дават отговор на питанията на жители, арбитър с 37-годишен стаж в системата бе жестоко прекратена от ръководителя на Комисията по правни въпроси (Данаил Кирилов, б.р.), който с подчертана злост означи, че въпросите на гражданските организации не са задавани публично (т.е. от депутатите по време на самото изслушване) и че претендентите не би трябвало да дават отговор на тях. Типичен образец за " прегъване " на процедурните правила в комфортната посока и надълбоко недоумение на механизмите за взаимоотношение сред цивилен бранш и парламент в тази ситуация. Съпътстван от институционален парадокс, при който Министерство на правораздаването към този момент регистрира за пред Европейската комисия процедурата като обществена, преди тя даже да е приключила. Ако са имали поради процедурните правила като база за такава оценка, за какво не зададоха постъпилите въпроси? Или се надяват, че погазването на обикновени демократични стандарти ще бъде подминато без коментар в идващия отчет на Европейска комисия по Механизма за съдействие и инспекция?
А и по какъв начин да се задават въпроси, когато съгласно процедурните правила времето за ревюто им е до 2 минути, а правото на отговор на всеки въпрос също е 2 минути. 2 минути внимание за бъдещите членове на висшия административен орган на правосъдната власт!
Самите претенденти усетиха парламентарната прибързаност и в действителност побързаха да обобщават своите представяния – плануваното време за ревю бе до 10 минути. Личеше си, че одобряват чуването по-сериозно от депутатите. Това не бе чуване, а рецитал, чиято прибързаност ощети и самите претенденти. Защото, когато хората ги слушат и гледат, те в действителност могат да се образоват. С две думи, притиснато от менгемето на парламентарното време, на доверието в правосъдната власт не му се даде късмет. Спомняте ли си какъв брой време продължиха чуванията на общите събрания на магистратите?
Големият въпрос е дали в действителност Народното събрание схваща разпоредбите на демократичното действие или избира да се придържа към прословутата фраза на героя на Кевин Спейси – Франк Ъндърууд от сериала House of Cards – Democracy is so overrated (Демокрацията е прекомерно надценена).
Авторът Неда Грозева е специалист в Българския институт за правни начинания (БИПИ). Статията е оповестена на уеб страницата на БИПИ.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ