Когато хората изпълняват команди, губят чувство за съпричастност към чуждата болка
Изследване на мозъка открива, че причиняването на болежка на различен човек в сходство с непознато разпореждане е съпроводено от понижено активиране на частите от мозъка, свързани с възприемането на емпатия към болката на другите. Изследването е оповестено в NeuroImage.
Съществува добре документиран психичен феномен, при който хората ще положат огромни старания, за да изпълнят нарежданията на хора с властови позиции, даже в случай че това значи да навредят на другите. Най-известният образец е опитът Милграм, където тестваните субекти натискали бутон, с цел да доставят, както им е втълпено да имат вяра, все по-болезнени токови удари на чужд човек по искане на доктори. Въпреки че този опит е необятно възпроизвеждан, откривателят Емили А. Каспар и сътрудниците му показват, че изследванията към момента не са разкрили неврологично пояснение за този резултат.
Видео от опитът Милграм
Каспар и нейните сътрудници се заемат да проучат опцията причиняването на болежка на някого под чужда команда да понижава съпричастността към тази болежка. С проучване на мозъка те тестват дали принудата да се нанесе щета на някого е свързана с понижена активация в областите на мозъка, участващи във възприемането на болката на другите, спрямо причиняването на същата щета по лична воля.
Изследователите набират 40 участници на междинна възраст 25 години да вземат участие в тяхното изследване. Те са разграничени и всеки се редува да бъде „ сътрудник “ и по-късно „ жертва “ в следен опит. По време на поредност от опити сътрудникът има надзор върху използването на леко мъчителен електрически потрес върху жертвата, която в друга стая. Агентът получава дребна парична премия от 0,05 евро за всеки потрес.
Важното е, че сътрудникът минава през две разнообразни условия. В единия вариант експериментатор, който участвал в стаята, инструктира сътрудника дали да даде потрес на индивида или не. В свободното положение експериментаторът е в друга стая и на сътрудника е казано, че може самичък да избира дали да удари или не другия участник. По време на цялата задача мозъчната интензивност на сътрудника се записва благодарение на магнитен резонанс (MRI, ЯМР).
Както се чака, агентите предизвикват повече шокове по време на насилствените условия, в сравнение с когато са свободни. Докато са в принудени условия, експериментаторите заповядват на субектите да доставят шокове на половината от хората; когато са свободни, сътрудниците доставят по-малко от това със приблизително 23 шока от 60 индивида. Агентите също по този начин споделят, че се усещат по-„ неприятни “, по-„ съжаляващи “ и по-„ виновни “ за нанасянето на шоковете в свободните условия спрямо насилствените условия.
Интересното е, че когато се подчиняват на заповедите, субектите наподобява омаловажават болката, която предизвикват. Докато ползват всеки потрес, субектите могат да видят видео онлайн по какъв начин ръката на жертвата реагира на шока. След всеки потрес сътрудниците правят оценка какъв брой мъчително съгласно тях е това. Изследователите откриват, че субектите правят оценка шоковете като по-малко мъчителни, когато са прилагани като изпълняване на заповед – макар че им е казано при започване на опита, че шоковете ще бъдат със същия интензитет при всяко изпитване. „ Тук “, акцентират Каспар и нейният екип, „ нашите резултати биха подкрепили обстоятелството, че спазването на заповедите има толкоз мощно въздействие върху възприемането на болката, усещана от другите, че даже въздейства върху визуалните известия за интензивността на шока, вместо единствено да модулира по какъв начин наблюдаващият усеща болката на другия. “
Резултатите от ЯМР оферират спомагателни доказателства, че спазването на заповедите трансформира реакцията на съпричастност. Когато откривателите поглеждат към областите на мозъка, свързани с обработката на болката на другите, те откриват че тези области демонстрират понижена интензивност по време на извършване на нареждания. Както споделят създателите, „ даже при положение на болежка, която е изцяло породена от личните дейности на участниците, мозъчната активност се трансформира заради липса на отговорност “.
Като цяло заключенията от проучването показват притеснителната опция, че следвайки заповедта на някой различен „ успокояваме отвращението си против увреждането на другите “, даже в случай че ние сме тези, които правят действието.
