Чумата, известна като “Черната смърт“, е тръгнала от Централна Азия
Изследователи считат, че са разкрили произхода на чумата известна още като “Черната гибел “, погубила десетки милиони в Европа, Азия и Северна Африка в средата на XIV век.
Въпреки години на изследвания учените не успяваха да открият от кое място тъкмо е тръгнала бубонната чума.
Сега нов разбор допуска, че заболяването е тръгнала от Киргизстан, Централна Азия, през 30-те години на XIV век.
Изследователски екип от Университета на Стърлинг в Шотландия, института " Макс Планк " в Германия и Университета на Тюбинген проучил проби от ДНК, взети от зъби на скелети в гробници край езерото Исък Кул в Киргизстан. Те избрали региона, защото забелязали пик в погребенията в интервала 1338-1339 година
Д-р Мария Спиру от Университета в Тюбинген сподели, че екипът е секвенирал ДНК от 7 скелета. Извършен бил разбор на зъбите, тъй като по думите на доктор Спиру те съдържат доста кръмни тела и дават на откривателите " огромна възможност да открият тръгнали от кръвта патогени, които могат да са причина за гибел ".
Учените разкрили бактерията на чумата Yersinia pestis в три от тях.
Отправната точка е работата на историка Филип Славин от университета в Стърлинг, Шотландия, който допуска, че появяването на заболяването може да бъде обвързвана с необикновен растеж на смъртни случаи в Централна Азия в интервала сред 1338 година и 1339 година
Заболяването, което се популяризира от плъхове, е стигнало до сицилианското пристанище Месина с търговски кораби, пристигнали от Черно море през 1347 година
Според Шарън Деуит, биологичен антрополог от университета на Южна Каролина, която не е взела участие в изследването, вълнуващо е откриването на ДНК доказателства в поддръжка на теорията, че заболяването се е появила в Централна Азия.
" Това изследване е значимо, тъй като доста тъкмо датираните погребения разрешават непосредствено проучване на варианта, какъвто е съществувал по време на първичната поява на Черната гибел ", добавя тя.
Авторите на проучването признават, че на доктрина е допустимо бактерията да произлиза и от другаде и да се популяризирала в Централна Азия, без да се промени доста, само че доказателствата сочат, че това е малко евентуално, добавя още Деуит.
Въпреки години на изследвания учените не успяваха да открият от кое място тъкмо е тръгнала бубонната чума.
Сега нов разбор допуска, че заболяването е тръгнала от Киргизстан, Централна Азия, през 30-те години на XIV век.
Изследователски екип от Университета на Стърлинг в Шотландия, института " Макс Планк " в Германия и Университета на Тюбинген проучил проби от ДНК, взети от зъби на скелети в гробници край езерото Исък Кул в Киргизстан. Те избрали региона, защото забелязали пик в погребенията в интервала 1338-1339 година
Д-р Мария Спиру от Университета в Тюбинген сподели, че екипът е секвенирал ДНК от 7 скелета. Извършен бил разбор на зъбите, тъй като по думите на доктор Спиру те съдържат доста кръмни тела и дават на откривателите " огромна възможност да открият тръгнали от кръвта патогени, които могат да са причина за гибел ".
Учените разкрили бактерията на чумата Yersinia pestis в три от тях.
Отправната точка е работата на историка Филип Славин от университета в Стърлинг, Шотландия, който допуска, че появяването на заболяването може да бъде обвързвана с необикновен растеж на смъртни случаи в Централна Азия в интервала сред 1338 година и 1339 година
Заболяването, което се популяризира от плъхове, е стигнало до сицилианското пристанище Месина с търговски кораби, пристигнали от Черно море през 1347 година
Според Шарън Деуит, биологичен антрополог от университета на Южна Каролина, която не е взела участие в изследването, вълнуващо е откриването на ДНК доказателства в поддръжка на теорията, че заболяването се е появила в Централна Азия.
" Това изследване е значимо, тъй като доста тъкмо датираните погребения разрешават непосредствено проучване на варианта, какъвто е съществувал по време на първичната поява на Черната гибел ", добавя тя.
Авторите на проучването признават, че на доктрина е допустимо бактерията да произлиза и от другаде и да се популяризирала в Централна Азия, без да се промени доста, само че доказателствата сочат, че това е малко евентуално, добавя още Деуит.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ