“Израел последователно обяснява, че израелските отбранителни сили са насочени срещу

“Израел поредно изяснява, че израелските отбранителни сили са ориентирани против терористичните сътрудници и военната инфраструктура, а не против палестинските цивилни ”, съобщи в позиция посланикът на Израел в България Йоси Леви Сфари.

Повод за изказването е, че Международният съд на Организация на обединените нации стартира разглеждането на обвиняването против Израел за осъществяването на геноцид в Ивицата Газа. Искането за това е импортирано от държавното управление на Южна Африка.

Ето и цялата позиция на Посолството на Израел у нас:

Определението за геноцид е дефинирано през 1944 година от еврейския юрист Рафал Лемкин, който работи за въвеждането на Конвенцията на Организация на обединените нации за попречване и наказване на закононарушението геноцид от 1948 година, след Холокоста, осъществен от нацистите против еврейския народ по време на Втората международна война. Често обсъждан като „ закононарушението на закононарушенията “, геноцидът се обуславя от особено желание за „ заличаване, напълно или отчасти, на национална, етническа, расова или религиозна група “. 

Въпреки това, както самият Международен съд към този момент обясни, потреблението на мощ, даже в забележителен мащаб, „ не може единствено по себе си да съставлява акт на геноцид “. Нарастващите злоупотреби с обвинявания за геноцид са тревожни и заплашват да лишат термина от специфичния му статут. Ако всяка война е геноцид, терминът губи смисъла си. Това ще навреди и на Конвенцията за геноцида, в случай че страните се отдръпват от нея, с цел да избегнат потреблението ѝ като оръжие против тях самите.

На 7 октомври Хамас и други терористични групировки започнаха война против Израел, направиха невиждани жестокости, в това число убийства, изтезания, изнасилвания и осакатяване на над 1200 израелци и взеха за заложници 240 души, в това число бебета, възрастни и заболели. Зверствата на Хамас са в цялостен прорез с интернационалното филантропично право, каквото съставлява и бруталното отношение към заложниците, които към момента са обект на мъчения и е отхвърлен достъп до тях на Международния комитет на Червения кръст.

Предвидимо, в сходство с правото и задължението си да пази себе си и своите жители, Израел трябваше да отговори със мощ в устрема си да обезпечи освобождението на своите бебета, деца, дами и мъже, държани като заложници в Газа, и да лиши Хамас и други въоръжени групировки в Газа от способността им да продължат да нападат неговите жители и територия, както категорично са заплашили да вършат „ още веднъж и още веднъж, и още веднъж “.[1] 

Израел надали може да бъде упрекнат, че употребява военната мощ, с която разполага, с цел да отбрани законно личните си жители от по-нататъшни офанзиви в сходство със законите на войната. Израел поредно изяснява, че израелските отбранителни сили са ориентирани против терористичните сътрудници и военната инфраструктура, а не против палестинските цивилни.

Интензивните боеве и обсегът на гражданските вреди в Газа значително са резултат от тактиката на Хамас да внедри своите бойци измежду цивилното население на Газа, в това число в джамии, лечебни заведения, учебни заведения и уреди на Организация на обединените нации, което съставлява явно военно закононарушение. Хамас злоупотребява с цивилни като човешки щит и цели висок брой жертви, с цел да настрои публичното мнение против Израел.

Израелските сили са принудени да водят асиметрична война в градска среда с висока плътност, която Хамас приготвя за задачата повече от десетилетие, по-специално посредством потребление на невиждана тунелна мрежа, ситуирана под цивилни региони.

На 29 декември 2023 година Южна Африка подава молба към Международния съд за започване на произвеждане против Израел с изказванието, че Израел прави геноцид. Злоупотребата с Конвенцията за геноцида против Израел е възмутителна.

Южна Африка обосновава действието си с две изказвания, нито едно от които не устоя на инспекция. Първото е мащабът на цивилните жертви и опустошения в Газа. Няма подозрение, че войната в Газа е опустошителна за цивилното население. Това обаче не значи, че е осъществен геноцид. Второто са разнообразни изказвания на израелски чиновници или някогашни чиновници, за които се твърди, че потвърждават нужното особено желание за осъществяване на геноцид. Различните цитати, употребявани, с цел да се потвърди, че Израел има желание да извърши геноцид, не са безапелационни. Те не отразяват дейностите на Израел на процедура и доста от тях са изречени в прочувствени прояви след всеобщото кръвопролитие и ужасните зверства, осъществени на 7 октомври, събитие, което би раздрусало всяка цивилизована страна радикално. Щеше да е по-добре, в случай че не бяха изречени, само че те са надалеч от всяко рационално доказателство за желание. Освен това те са доста селективна сбирка от подбрани изказвания, като се подценяват многочислените изявления на висши политически и военни водачи на Израел, изясняващи действителната и формалната политика на Израел за свеждане до най-малко на вредите за цивилните и обезпечаване на филантропична помощ.

Истинското доказателство за всякаква липса на желание за осъществяване на геноцид обаче са непоколебимите и непрекъснати старания на Израел за улеснение на филантропичната помощ (над 6300 камиона от началото на войната) и строгите ограничения за свеждане до най-малко на цивилните жертви, в това число предизвестия за набези и защитни ограничения, които постоянно усилват риска за личните му сили. Всъщност представителят на Съвета по национална сигурност на Съединени американски щати съобщи, че Израел „ е разгласил онлайн карти на местата, където хората могат да отидат или където не би трябвало да не вървят. Това е като да издадеш ударите си, а доста малко модерни военни по света биха постъпили по този начин. Не знам дали ние бихме го създали “.[2] Това надали приказва за предумисъл за геноцид.

С оглед на Холокоста и отдадеността на Израел към полезностите, съгласно които животът е заветен, обвиняванията против Израел за геноцид са изключително мъчителни. Това е модерна интерпретация на античния злотворен прийом на обвинение на евреите в закононарушения, осъществени против самите тях.