Израел може да загуби битката за международното обществено мнениеАко Украйна

...
Израел може да загуби битката за международното обществено мнениеАко Украйна
Коментари Харесай

Едуард Лукас*: Ние действително сме много близо до катастрофата

Израел може да загуби борбата за интернационалното публично мнение

Ако Украйна изгуби войната, това ще оправдае путинската война и неговия империализъм, споделя специалистът

Интервю на Андрей Лешкевич, телевизия Current Time

- Господин Лукас, ще стартира диалога с палестинско-израелския спор, тъй като той е наблюдаван от целия свят. Някои специалисти даже настояват, че като цяло светът е на прага на нова международна война. Бихте ли се съгласили с такова мнение?

– Определено съществува заплаха локалният спор сред Израел и ХАМАС (които са оповестени от Съединени американски щати и Европейски Съюз за терористична организация) в Газа да премине в по-широка районна война.Страни като Иран са заинтригувани да усилват въздействието и силите си, като нарушават настоящия баланс на страните в района. Също по този начин има голям интерес от страна на Египет, Саудитска Арабия, Съединени американски щати и други страни, да открият надзор над района.

Мисля, че в случай че се резервира салдото, няма да се стигне до Трета международна война, само че фактически сме доста покрай злополуката. интернационалните системи не се оправят с зараждащите проблеми.

- А какъв брой сполучливо западните страни, които осигуряваха салдото в света в края на ХХ и началото на ХХI век, се оправят в този момент?

– Това е голям неуспех. Войната в Украйна е голям неуспех. Както и войната в Израел.И в двата случая това е неуспех на сдържането.

Атакуващите разсъждават по този начин: в случай че нападнем, това ще е добре за нас. Ще се оправим с вредите и в дълготрайна вероятност ще излезем в по-изгодна за нас позиция.
И това е доста неприятен казус, доколкото хората, които вземат решенията в Пекин, Пхенян, Техеран, Москва, ще решат, че щом на хамасовци им се разминава, значи ще им се размине и на тях.

Затова считам, че западните водачи си коства деликатно да помислят и да си признаят: издънихме се.

– Тоест, да се притесняваме, че на картата на света ще се появят нови горещи точки?

– Смятам, че в случай че Китай желае да ревизира силата на волята и концентрацията на Съединени американски щати в подтекста на Тайван, то в този момент е най-хубавото време да го създадат.

Не приказваме за пълномащабно навлизане, само че в случай че желаят да основат казус с полети на военни самолети над Тайван или обсада на морската търговия на Тайван, би трябвало да признаем, че сега Съединените щати са прекомерно заети.И ние следим възникването на по-големи рискове до момента в който интернационалните съюзи отслабват.

Аз виждам и огромно напрежение по оста Север – Юг, а освен Запад – Изток. Страните от световния Юг са надълбоко разочаровани от политиката на Запада. Те усещат, че интернационалните стопански системи не работят дейно. На тях не им харесва политиката във връзка с климатичните промени и световното стопляне.Те симпатизират на Палестина и не са подготвени да поддържат Украйна.Понякога си мисля, че ние, по този начин нареченият Стар Запад, не постоянно осъзнаваме до каква степен сме изолирани в международен мащаб.

– Говорейки за „ Стария “ и „ Новия “ Запад, тези страни поддържат Украйна и Израел. Според Вас какви ще са следствията, в случай че тези страни претърпят проваляне по един или различен метод?

– Аз не мисля, че Израел може да понесе проваляне във боен смисъл. Но Израел може да загуби борбата за интернационалното публично мнение. И това ще е голям неуспех на държавното управление на Нетаняху, което отделя голямо внимание на въпросите на защитата и сигурността, само че незадоволително на дипломацията и политиката.
Затова и те в огромна степен изгубиха благосклонностите и доверието на по този начин наречения „ световен Юг “.
Ако Украйна изгуби войната, ще се окажем в напълно нови условия, доколкото това ще оправдае путинската война и неговия империализъм.
Това ще нанесе унищожителен удар по престижа на Съединени американски щати и де факто ще унищожи престижа им в Европа. А това доста ще усложни връзките им с Китай. Докато те имат съдружници и облик на непобедимост, това е най-сериозният сдържащ фактор за китайското държавно управление.
При проваляне на Украйна и оскърбление на интернационалната сцена, Съединените щати ненадейно ще се окажат доста изолирани.

– И преди войната в Украйна и изключително откакто тя стартира, редица специалисти, в това число и Вие, прогнозирахте, че дните на властта на Путин в Кремъл са преброени. Година и половина по-късно виждаме, че Кремъл продължава да е задоволително жизнерадостен. Как оценявате ситуацията на съветския режим с днешна дата?

– Те бяха задоволително покрай политически колапс по време на метежа Пригожин. В оня миг престижът на Путин беше на ръба.
Проблемът е там, че Украйна до момента не е постигнала внушителни военни победи, които биха могли да трансформират политическата обстановка в Русия.
Причината за неналичието на тези победи е в това, че ние от самото начало закъсняваме с даването на нужното им въоръжение. Мисля, че в случай че още при започване на войната бяхме обезпечили на украинската войска F-16, ATACMS, HIMARS, танкове и други оръжия, а не 600 дни по-късно, то всичко щеше да бъде друго.
Но ние бяхме въвлечени в двугодишна магистърска стратегия по интернационална геополитика, цената на която е украинска кръв.
Смятам, че това е неоправдателно.
Това е преференциално за Русия и съответно за Путин, който е все по-близо до това да назова тази война „ триумф “, въпреки че единствено преди година това изглеждаше като неуспех.

– Какво стопира Запада да даде на Украйна огромен пакет военна помощ?

– Проблемът е в това, че някои европейски страни, като Естония, Латвия, Полша, желаят да оказват помощ, само че не разполагат с това, което е нужно на Украйна. А Съединени американски щати разполагат, само че се опасяват да се въвлекат в световна борба с Русия.
Съветът за сигурност, съветникът по национална сигурност на американския президент, Джейк Съливан непрекъснато актуализира въпроса за вероятните последици и алените линии за Русия.
В резултат имаме доста муден развой.
Въпросът, който желая да задам е: в случай че е вярно да създадем нещо през днешния ден, за какво не беше вярно преди 18 месеца? Отговорът е: беше вярно да го създадем и преди 18 месеца.
А в този момент украинците заплащат страшна цена, войната се проточи, а рискът от това, че на Русия ще и се размине, се усилва.

– Как оценявате опасността за балтийските страни в подтекста на нахлуването на Русия в Украйна?

– От една страна, балтийските страни в никакъв случай преди не са били в по-голяма сигурност в сравнение с в този момент. Никога не са били по този начин интегрирани в Европа: участие в НАТО, Евросъюза, дълбока интеграция на разнообразни равнища. От друга страна, равнището на опасността към тях е доста висока.
Имаме отсреща си неоимпериалистическа Русия, за което балтийските страни предупреждаваха още през 90-те години, само че тогава никой не забелязваше. Сега това виждат и в останалата част от Европа, само че към този момент е късно.

– Как войната в Украйна въздейства върху европейската стопанска система? Колко огромен проблем е заобикалянето на глобите и продължаването на бизнеса с Русия от западните страни?

– Опасявам се, че това са своего рода „ потьомкински наказания “. Търговията със страни като Армения, Казахстан, Киргизстан, процъфтява. И всъщност това е заобикаляне на глобите.
Ние наложихме ембарго за артикули, които не са ни нужни, до момента в който купуваме модифицираните нефтопродукти, които Русия доставя в Индия, а ние ги купуваме от Индия.
Така че, това е единствено видимост на строги наказания, само че в действителност нещата не стоят по този начин.
Руската стопанска система се оправя изцяло сполучливо, отчасти с помощта на заобикалянето на глобите, частично-на помощ от Китай.
Главният урок на тези две години е, че можем да преживеем прекъсването на съветския газ.
И това е добре. А аз се надявам, че също по този начин ще вкарваме и съблюдаваме глобите по-последователно.
*Едуард Лукас е английски публицист, анализатор и старши специалист в Центъра за разбор на европейската политика.
До 2018 година Лукас работи като старши редактор на The Economist.
В сферата на неговите професионални ползи влизат политика, стопанска система и сигурност в Централна и Източна Европа.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР