Изборите са капан за 80% дебили и вгъзрожденци. Демокрацията е на Майдана
Изправени уединено в тъмната стаичка с бюлетина в ръка, доста надалеч по-опитни в използването на инструментите на демокрацията нации се осират пъклен. Та какво да чакаме от тукашните 80% дебили? Нима англичаните не се хванаха на популистката мастурбация „ Брекзит? Американците не се ли качиха на влака на психарското его на Доналд Тръмп, колкото и да ни е приветлив в персонален проект като нашенски хитрец и ебливо старче? Въпреки това никой не си задава простичкия въпрос: Абе, изборите не са ли цялостна отживялост, обслужваща само крадци, мошеници, чалга – боклуци и маргинали като Вгъзраждане?
Белгийският сътрудник Давид ван Рейбрук, изтъкнат откривател на диктаторските режими в Африка, има едно хубаво съпоставяне. Той назовава изборите „ моторът с вътрешно горене на демокрацията “. Някога, преди 150-200 години, те са дали мощен подтик на индустриалната гражданска война и модерните общества. Днес обаче единствено смърдят, цапат, тровят въздуха и чакат да ги сменяем с нещо с по-малък въглероден отпечатък, както е съвременно да се споделя. Или с по-малък олигофренски отпечатък, в случай че приказваме съответно за България.
Замислете се – концепцията за присъединяване на народа във властта е на повече от 3 хилядолетия, а всеобщото гласоподаване се практикува едвам от стотина години. На доста места и от 50-60. Въпреки това всеки, от най-лъскавия харвардски ученик, до най-смуглия родолюбив селянин от „ Аспарухово “, ви ги показва като безусловно безалтернативен метод за присъединяване в публичните процеси. Това са конски фъшкии.
Ходенето до урните (или до машините), е като да връчиш на нападателно, 3-годишно дете остра брадва или кутийка кибрит. Разбира се, че ще направи някой сакатлък. Разбира се, че ще тръгне по свирката на някой вгъзрожденски имунизиран антиваксър. Не единствено поради недоразвитите си когнитивни благоприятни условия, само че и поради неналичието на на практика умения. Дори в нашенския пародиен вид, в който изборите са по-чести от секса за елементарната българска стопанка, отново приказваме за спорадична и несвойствена за индивида активност.
Някога, когато племенният съвет, селските първенци, дебелите бюргери или богатите плантатори са се събирали един път на 3-4-5-6 години, с цел да очертаят вероятностите на общността, системата с гласуването е функционирала. Днес обаче тя безусловно не отразява метода, по който хората споделят между тях.
Ако на Захарий Стоянов не му е харесвало какво жалко стихче е разгласил Иван Вазов във в. „ Български глас “, трябвало да изчака идващия брой на в. „ Свирка “, с цел да му отвърне с разрушителен коментар. Днес в случай че прочетеш следващата полюция на Делян Добрев за 90 милиарда дълг, можеш секунда и половина по-късно под клипчето да му напишеш, че лъже и го смяташ за хасковкски цървул.
Същото е и с изборите. Тяхната тромава цикличност и потреблението на партиите като инструмент за медиация сред народа и властта, от дълго време не работи. Ако считам, че държавната кратуна е запарен на партенки егоманиак и руска подлога, аз нямам потребност да очаквам 4 години, с цел да му изтече мандатът. Нямам потребност и от мъглявите мрънкания на Христо или военачалник Наско, че в миналото, може би, вероятно, в случай че нямат друга работа, ще му изискат импийчмънт. Точно за 5 минути съм на жълтите павета и му споделям непосредствено, че е простак, изменник и има уши като на пенсиониран слон от „ Цирк дьо Солей “.
Изборите са псевдодемократична мастурбация, целяща да включи в публичните процеси тези, които минимум се интересуват от тях – беззъбите бакшиши, чалга гастарбайтерите и платените маргинали. Истинската народна власт е на Майдана и на площада в Тбилиси. И на жълтите павета.
Белгийският сътрудник Давид ван Рейбрук, изтъкнат откривател на диктаторските режими в Африка, има едно хубаво съпоставяне. Той назовава изборите „ моторът с вътрешно горене на демокрацията “. Някога, преди 150-200 години, те са дали мощен подтик на индустриалната гражданска война и модерните общества. Днес обаче единствено смърдят, цапат, тровят въздуха и чакат да ги сменяем с нещо с по-малък въглероден отпечатък, както е съвременно да се споделя. Или с по-малък олигофренски отпечатък, в случай че приказваме съответно за България.
Замислете се – концепцията за присъединяване на народа във властта е на повече от 3 хилядолетия, а всеобщото гласоподаване се практикува едвам от стотина години. На доста места и от 50-60. Въпреки това всеки, от най-лъскавия харвардски ученик, до най-смуглия родолюбив селянин от „ Аспарухово “, ви ги показва като безусловно безалтернативен метод за присъединяване в публичните процеси. Това са конски фъшкии.
Ходенето до урните (или до машините), е като да връчиш на нападателно, 3-годишно дете остра брадва или кутийка кибрит. Разбира се, че ще направи някой сакатлък. Разбира се, че ще тръгне по свирката на някой вгъзрожденски имунизиран антиваксър. Не единствено поради недоразвитите си когнитивни благоприятни условия, само че и поради неналичието на на практика умения. Дори в нашенския пародиен вид, в който изборите са по-чести от секса за елементарната българска стопанка, отново приказваме за спорадична и несвойствена за индивида активност.
Някога, когато племенният съвет, селските първенци, дебелите бюргери или богатите плантатори са се събирали един път на 3-4-5-6 години, с цел да очертаят вероятностите на общността, системата с гласуването е функционирала. Днес обаче тя безусловно не отразява метода, по който хората споделят между тях.
Ако на Захарий Стоянов не му е харесвало какво жалко стихче е разгласил Иван Вазов във в. „ Български глас “, трябвало да изчака идващия брой на в. „ Свирка “, с цел да му отвърне с разрушителен коментар. Днес в случай че прочетеш следващата полюция на Делян Добрев за 90 милиарда дълг, можеш секунда и половина по-късно под клипчето да му напишеш, че лъже и го смяташ за хасковкски цървул.
Същото е и с изборите. Тяхната тромава цикличност и потреблението на партиите като инструмент за медиация сред народа и властта, от дълго време не работи. Ако считам, че държавната кратуна е запарен на партенки егоманиак и руска подлога, аз нямам потребност да очаквам 4 години, с цел да му изтече мандатът. Нямам потребност и от мъглявите мрънкания на Христо или военачалник Наско, че в миналото, може би, вероятно, в случай че нямат друга работа, ще му изискат импийчмънт. Точно за 5 минути съм на жълтите павета и му споделям непосредствено, че е простак, изменник и има уши като на пенсиониран слон от „ Цирк дьо Солей “.
Изборите са псевдодемократична мастурбация, целяща да включи в публичните процеси тези, които минимум се интересуват от тях – беззъбите бакшиши, чалга гастарбайтерите и платените маргинали. Истинската народна власт е на Майдана и на площада в Тбилиси. И на жълтите павета.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ