Откриха екзолуни в далечна звездна система
Използвайки редица мощни радиотелескопи високо в пустинните планини в Северно Чили, астрономите потвърдиха първото изобретение на екзолуни – луни отвън Слънчевата система.
В нашата Слънчева система има над двеста известни луни. Самотната Луна на Земята постоянно грее в нощното небе, а от телескопите и галактическите кораби знаем, че безлунните планети тук са по-скоро изключение, в сравнение с предписание. От осемте огромни планети единствено Меркурий и Венера нямат естествени спътници.
Междувременно газовите колоси имат сбирки от луни! Забелязахме 14 към Нептун, Уран има минимум 27, а Юпитер и Сатурн наподобява са в съревнование кой да има най-вече (в момента Сатурн печели с 82, над 79 на Юпитер). Дори двойната планета джудже – Плутон и Харон, имат четири лични общи луни.
Поглеждайки към галактиката до момента, имаме доказателства за хиляди екзопланети, обикалящи към други звезди. Прогнозите са броят им да е в милиони. Досега обаче към момента астрономите нямаха безапелационни доказателства за каквито и да било екзолуни, обикалящи тези екзопланети.
Част от повода за това са дребните им размери по отношение на приемащата планета. По този метод даже луна с размерите на Земята, обикаляща към голям газов колос, отново ще остане скрита за нас заради голямото разстояние от светлинните години.
Преди две години, до момента в който изследваха млада звезда обозначена като PDS 70, на към 400 светлинни години, астрономите откриха там две екзопланети. Те доста приличаха на Юпитер и Сатурн, само че към момента бяха в развой на образуване.
Изображенията, които събраха обаче, не бяха задоволително остри и ясни, с цел да се потвърди сигурно дали в действителност има луни към планетите. Те обаче считат, че най-малко един от тези извънземни газови колоси може да бъде заобиколен от пояс от образуващ луната материал, прочут като околопланетен диск.
Според Южноевропейската обсерватория (ESO): „ Планетите се образуват в прашни дискове към млади звезди, като издълбават кухини, до момента в който гълтам материал от този околозвезден диск, с цел да порастват.
В този развой планетата може да придобие собствен личен околопланетен диск, който способства за растежа на планетата посредством контролиране на количеството материал, попадащ върху нея. В същото време газът и прахът в околопланетния диск могат да се обединят в прогресивно по-големи тела посредством голям брой конфликти, което в последна сметка води до раждането на луните. „
В ново изследване екип от астрономи употребява ALMA, (Atacama Large Millimeter/submillimeter Array), с цел да изследва по-внимателно тази бебешка екзопланета, наречена PDS 70c. Новите им наблюдения демонстрираха, че към протопланетата в действителност се върти диск с лунообразуващ материал.
„ Нашата работа показва доказателства за съществуването на диск, в който спътниците могат да се образуват “, декларира водещият създател Мириам Бенисти от Университета в Гренобъл, Франция. „ Нашите наблюдения на ALMA бяха получени с толкоз изящна разграничителна дарба, че можем ясно да установим, че дискът е обвързван с планетата и можем да разграничим неговия размер за първи път. “
Според проучването, лунообразуващият диск, заобикалящ PDS 70c, е необятен към 150 милиона километра. Това е колкото междинното разстояние сред Земята и Слънцето и над 550 пъти размера на пръстените на Сатурн. Освен това, техните наблюдения демонстрираха, че материалът в диска наподобява задоволително, с цел да образува три спътника с приблизителния размер на нашата Луна.
„ Досега са открити над 4000 екзопланети, само че всички те са били открити в зрели системи “, изяснява съавторът на проучването Мириам Кеплер, която е откривател в Института по астрономия „ Макс Планк “. „ PDS 70b и PDS 70c, които образуват система, напомняща на двойката Юпитер-Сатурн, са единствените засечени до момента две екзопланети, които към момента са в развой на образуване. “
Младата възраст на тези планети в действителност оказа помощ за откриването на екзолуните.
В една по-зряла планетарна система всички околопланетни дискове към този момент са пометени от луните, които те образуват. Получените спътници биха били прекомерно дребни спрямо тяхната планета, с цел да ги открием. С PDS 70c обаче големият размер на неговия околопланетен диск разрешава на астрономите да го открият, даже на разстояние 400 светлинни години.
„ Следователно тази система ни предлага неповторима опция да следим и изследваме процесите на образуване на планети и техните спътници “, прибавя съавторът Стефано Фачини, теоретичен помощник към ESO в Германия.
