Един век не стига за "Струма"
Използването на съществуващия път Е79 в едната посока на " Струма " значи правата да не е автомагистрала, а скоростен път. Реконструкцията ще приключи през 2027 година по проект
© Надежда Чипева Последните прогнози са автомагистрала " Струма " през Кресненското дефиле да е подготвена и в двете направления през 2027 г.Размерът на европейското финансиране, което България ще получи, е под въпрос.Проектът е образец за неприятно ръководство от страна на администрацията, която излага България даже на риск от наказателна процедура. " Възниква въпросът дали автомагистрала " Струма " ще бъде приключена през този век ". Това декларира Аурелио Сесилио от Генералната дирекция " Регионална и градска политика " в Европейската комисия (ЕК) през юли по време на Комитета по наблюдаване на оперативна стратегия " Транспорт ". Представителят на Европейска комисия пресмята, че при построяването на автомагистралата към Гърция България се e забавила с 16 години по отношение на първичните проекти. А в случай че броим обещанията тя да е подготвена за Олимпийските игри в Атина през 2004 година (колкото и неуместни да наподобяват от настояща гледна точка), закъснението е даже 23 години.
Думите на Сесилио може да са хипербола, само че добре обобщават неуместната обстановка с този план. Освен че (оптимистично) ще е подготвена през 2027 година, не е ясно и какъв брой европейски пари ще получим за автомагистралата. Притесненията, че Европейски Съюз ще изиска да върнем средства за " Струма ", защото не сме я приключили в точния момент, стартират да отслабват. Въпреки това отговорът на Европейска комисия по апликационната форма за финансиране в този програмен интервал издаде минусите в плана и процедурните нарушавания на Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ). Умишлено или не, България е забавила с най-малко още няколко месеца плана. Въпросът е какво следва.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Една напред, две обратно
Апликационната форма за еврофинанасиране на изчезналия сектор през Кресненското дефиле беше подадена на 9 август 2019 година, или съвсем година откакто бяха оповестени двете публични поръчки за планиране и строителство на трасето сред Крупник и Кресна. Какво е наложило това закъснение по този начин и не стана ясно. В същото време сякаш бяха събрани предложения в търговете и при единия трябваше даже да се отворят ценовите оферти, само че на 2 октомври с мистериозно известие АПИ отсрочи датата, без да даде съответната причина за това.
От отговора на Европейска комисия обаче личат няколко груби неточности, които АПИ е позволила в кандидатурата: сбъркана е сумата, за която България кандидатства (завишили сме я с 80 млн. лева.) и са подадени непълни периоди, без да се регистрират вероятните опасности от следващо закъснение. Заради " чувствителността " и сложността на плана Брюксел предлага да се включат " специалисти с интернационален опит " и даже службите на Комисията и JASPERS в оценката на техническия план за правата през дефилето. Не са взети поради и терзанията за околната среда.
При неналичието на ясни отговори, а и заради нормалната липса на доверие в българските институции, се появяват теории, граничещи с конспирацията. Според една от тях АПИ преднамерено е подала сбъркана апликационна форма, тъй като е било ясно, че планът няма да се вмести в сегашния програмен интервал и е по-добре да се трансферира за идващия. Ако това е правилно, то няма по какъв начин да се е случило без най-малко намек от Европейска комисия, че подобен сюжет е вероятен. Някои източници пък загатват за лоби от страна на строителния отрасъл, който сега е претрупан с огромни инфраструктурни поръчки и мъчно може да поеме и този комплициран и огромен план. Разбира се, остава и обяснението с непросветеност на екипите, само че тя е ненапълно плоска.
В отговор до в. " Сега " АПИ съобщи, че настояването на сходни уточнения от Брюлсел е " част от работния развой и нормална процедура при подготовката на огромни инфраструктурни планове ". Това може да е безусловно правилно, само че тъкмо поради мащаба на този обект, както и цената му от 1.1 милиарда лева, е значимо процесът да се възнамерява и извършва деликатно и преценено. Очевидно досега ръководството му е некачествено.
Строеж в нарушаване на закона
Един от най-скандалните моменти в апликационната форма е, че трасето, за което България желае пари от Европейски Съюз, не е минало оценка за въздействието на околната среда (ОВОС). Това е жестоко нарушаване освен по общоприетите процедури, а и изключително поради обстоятелството, че Кресненското дефиле е изключително сензитивна предпазена зона.
Проектът, който е утвърден от екоминистерството през 2017 година, не е този, който АПИ желае да построи. От отговора на Европейска комисия се оказва, че разликите са огромни: да вземем за пример в подадения план има седем, а не пет тунела, виадуктите и мотовете са 20, а не 19. Очевидно трасето е променено в последните две години, само че без това да е минало законовата процедура. До скоро АПИ отхвърляше тази промяна на трасетата. " Към този миг няма промени в следата на трасето на Автомагистрала " Струма " сред Крупник и Кресна. Маршрутът, прегледан в Доклада за Оценка на въздействието върху околната среда, е създаден въз основа на прединвестиционните изследвания ", обявиха от организацията в отговор на " Капитал " на 15 октомври. Малко по-късно обаче от писмото на Европейска комисия стана ясно, че това не е правилно.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още еко проблеми
Има съществено увреждане на типовете в дефилето и риск от наказателна процедура, изясняват пред " Капитал " Петко Ковачев от Института за зелена политика и Десислава Стоянова от " За Земята ". Според разбор на специалисти от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките някои предпазени типове в региона са намалели с до 93%, а други са изцяло изчезнали сред 2003 и 2015 година След като Е79 продължава да се употребява сега, а и ще бъде част от " Струма " в посока Гърция, България би трябвало да каже какви незабавни ограничения ще вземе, с цел да съблюдава освен желанията на екозащитниците, само че и условията на европейското законодателство. Става дума за Директивите за местообитанията и за птиците. Път Е79 попада в самото дефиле и е изключително сензитивна зона.
Според Европейска комисия България не е съумяла да откри цели и ограничения за запазване на обектите, предпазени от директивите, и не е взела поради всички детайли от бъдещото строителство. Мерките се възнамеряват чак за 2026 - 2027г., а в това време трафикът през дефилето ще се усили и в един миг увреждането ще е необратимо. От АПИ преди време дадоха отговор от " Капитал ", че ограниченията, които плануват за Е79, са табели с надпис " Внимание животни на пътя ", огради край шосето и плетена мрежа за по-едрите животни. Според екозащитниците обаче те ще са извънредно неефективни и са безапелационни, че решението е " Струма " просто да не минава през дефилето.
Риска от наказателни процедури в действителност го има: още през януари 2019 година Европейска комисия публично предизвести България, че не е определила точките от " Натура 2000 " по Директивата за местообитанията като специфични зони.
Не на последно място, Петко Ковачев напомня, че това ще е скоростен път, а не автомагистрала, т.е. ще е с по-малки габарити за придвижване и няма да е най-удобният вид за пътешестване. Според него периодите за създаване към този момент не са проблем, с цел да се изнесе автомагистралата горе - така и така ще преминем в нов интервал. Може би единствена хипотетична спирачка са парите - въпреки всичко реконструкцията на Е79 ще коства 90 млн. лева, до момента в който в случай че придвижването и в посока Гърция се изнесе на изток дефилето, новото платно ще е доста по-скъпо. Но евентуално е въпрос на договаряния с Европейска комисия и подготовка на АПИ, стига да има предпочитание.
Колко и по кое време
Всичко това неизбежно отдалечава завършването на " Струма " във времето. Ръководителят на ръководещия орган на оперативна стратегия " Транспорт " Галина Василева чака до 2023 година да има механически план за новия лот край Кресна. Засега посоченият период за цялостното създаване на автомагистралата е 2027 година
За момента, наподобява, България е кандидатствала за малко над 454 млн. лева - или най-малко това е сумата, която Брюксел загатва в писмото си, че ще ни даде. Правителството пое ангажимент, че ще доплати останалите 741 млн. лева, в случай че Европейска комисия откаже да ни даде средства в идващия програмен интервал. От АПИ пък на 30 септември споделиха, че все ще няма правилник за еврофинансирането в интервала 2021 - 2027 година, само че имат желание да аплайват за нов транш за сектора Крупник - Кресна. " Ще забележим по какъв начин ще е допустимо да го финансираме в идващия интервал. Ако не можем да го финансираме напълно в този интервал, съм сигурна, че ще има други планове като опция. Въпросът е отворен. Няма финални решения ", сподели пред " Капитал " Виттория Алиата ди Вилафранка, която е шеф в департамента на Европейска комисия по районна политикa, при започване на октомври.
При първичния сюжет съфинансирането на лота Крупник-Кресна трябваше да е 85% - или над 1 млрд.лв. Това значи, че сега остава финансов запас по оперативната стратегия от най-малко 500 млн. лева, който ще бъде прахосан, в случай че бързо не се измисли вид. По време на лятното съвещание на Комитета по наблюдаване на оперативна стратегия " Транспорт " се разясниха два други различни плана за финансиране. Единият е път 1-8 – Калотина – Храбърско, дълъг 17 км, който коства 119.5 млн. лева и чието строителство стартира тази година. Другият е скоростният път Видин - Ружинци с дължина 55 км и стойност 560 млн. лева АПИ не отговори каква е процедурата, при която оставащите пари могат да се употребяват за различни планове.
© Надежда Чипева Последните прогнози са автомагистрала " Струма " през Кресненското дефиле да е подготвена и в двете направления през 2027 г.Размерът на европейското финансиране, което България ще получи, е под въпрос.Проектът е образец за неприятно ръководство от страна на администрацията, която излага България даже на риск от наказателна процедура. " Възниква въпросът дали автомагистрала " Струма " ще бъде приключена през този век ". Това декларира Аурелио Сесилио от Генералната дирекция " Регионална и градска политика " в Европейската комисия (ЕК) през юли по време на Комитета по наблюдаване на оперативна стратегия " Транспорт ". Представителят на Европейска комисия пресмята, че при построяването на автомагистралата към Гърция България се e забавила с 16 години по отношение на първичните проекти. А в случай че броим обещанията тя да е подготвена за Олимпийските игри в Атина през 2004 година (колкото и неуместни да наподобяват от настояща гледна точка), закъснението е даже 23 години.
Думите на Сесилио може да са хипербола, само че добре обобщават неуместната обстановка с този план. Освен че (оптимистично) ще е подготвена през 2027 година, не е ясно и какъв брой европейски пари ще получим за автомагистралата. Притесненията, че Европейски Съюз ще изиска да върнем средства за " Струма ", защото не сме я приключили в точния момент, стартират да отслабват. Въпреки това отговорът на Европейска комисия по апликационната форма за финансиране в този програмен интервал издаде минусите в плана и процедурните нарушавания на Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ). Умишлено или не, България е забавила с най-малко още няколко месеца плана. Въпросът е какво следва.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Една напред, две обратно
Апликационната форма за еврофинанасиране на изчезналия сектор през Кресненското дефиле беше подадена на 9 август 2019 година, или съвсем година откакто бяха оповестени двете публични поръчки за планиране и строителство на трасето сред Крупник и Кресна. Какво е наложило това закъснение по този начин и не стана ясно. В същото време сякаш бяха събрани предложения в търговете и при единия трябваше даже да се отворят ценовите оферти, само че на 2 октомври с мистериозно известие АПИ отсрочи датата, без да даде съответната причина за това.
От отговора на Европейска комисия обаче личат няколко груби неточности, които АПИ е позволила в кандидатурата: сбъркана е сумата, за която България кандидатства (завишили сме я с 80 млн. лева.) и са подадени непълни периоди, без да се регистрират вероятните опасности от следващо закъснение. Заради " чувствителността " и сложността на плана Брюксел предлага да се включат " специалисти с интернационален опит " и даже службите на Комисията и JASPERS в оценката на техническия план за правата през дефилето. Не са взети поради и терзанията за околната среда.
При неналичието на ясни отговори, а и заради нормалната липса на доверие в българските институции, се появяват теории, граничещи с конспирацията. Според една от тях АПИ преднамерено е подала сбъркана апликационна форма, тъй като е било ясно, че планът няма да се вмести в сегашния програмен интервал и е по-добре да се трансферира за идващия. Ако това е правилно, то няма по какъв начин да се е случило без най-малко намек от Европейска комисия, че подобен сюжет е вероятен. Някои източници пък загатват за лоби от страна на строителния отрасъл, който сега е претрупан с огромни инфраструктурни поръчки и мъчно може да поеме и този комплициран и огромен план. Разбира се, остава и обяснението с непросветеност на екипите, само че тя е ненапълно плоска.
В отговор до в. " Сега " АПИ съобщи, че настояването на сходни уточнения от Брюлсел е " част от работния развой и нормална процедура при подготовката на огромни инфраструктурни планове ". Това може да е безусловно правилно, само че тъкмо поради мащаба на този обект, както и цената му от 1.1 милиарда лева, е значимо процесът да се възнамерява и извършва деликатно и преценено. Очевидно досега ръководството му е некачествено.
Строеж в нарушаване на закона
Един от най-скандалните моменти в апликационната форма е, че трасето, за което България желае пари от Европейски Съюз, не е минало оценка за въздействието на околната среда (ОВОС). Това е жестоко нарушаване освен по общоприетите процедури, а и изключително поради обстоятелството, че Кресненското дефиле е изключително сензитивна предпазена зона.
Проектът, който е утвърден от екоминистерството през 2017 година, не е този, който АПИ желае да построи. От отговора на Европейска комисия се оказва, че разликите са огромни: да вземем за пример в подадения план има седем, а не пет тунела, виадуктите и мотовете са 20, а не 19. Очевидно трасето е променено в последните две години, само че без това да е минало законовата процедура. До скоро АПИ отхвърляше тази промяна на трасетата. " Към този миг няма промени в следата на трасето на Автомагистрала " Струма " сред Крупник и Кресна. Маршрутът, прегледан в Доклада за Оценка на въздействието върху околната среда, е създаден въз основа на прединвестиционните изследвания ", обявиха от организацията в отговор на " Капитал " на 15 октомври. Малко по-късно обаче от писмото на Европейска комисия стана ясно, че това не е правилно.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още еко проблеми
Има съществено увреждане на типовете в дефилето и риск от наказателна процедура, изясняват пред " Капитал " Петко Ковачев от Института за зелена политика и Десислава Стоянова от " За Земята ". Според разбор на специалисти от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания към Българска академия на науките някои предпазени типове в региона са намалели с до 93%, а други са изцяло изчезнали сред 2003 и 2015 година След като Е79 продължава да се употребява сега, а и ще бъде част от " Струма " в посока Гърция, България би трябвало да каже какви незабавни ограничения ще вземе, с цел да съблюдава освен желанията на екозащитниците, само че и условията на европейското законодателство. Става дума за Директивите за местообитанията и за птиците. Път Е79 попада в самото дефиле и е изключително сензитивна зона.
Според Европейска комисия България не е съумяла да откри цели и ограничения за запазване на обектите, предпазени от директивите, и не е взела поради всички детайли от бъдещото строителство. Мерките се възнамеряват чак за 2026 - 2027г., а в това време трафикът през дефилето ще се усили и в един миг увреждането ще е необратимо. От АПИ преди време дадоха отговор от " Капитал ", че ограниченията, които плануват за Е79, са табели с надпис " Внимание животни на пътя ", огради край шосето и плетена мрежа за по-едрите животни. Според екозащитниците обаче те ще са извънредно неефективни и са безапелационни, че решението е " Струма " просто да не минава през дефилето.
Риска от наказателни процедури в действителност го има: още през януари 2019 година Европейска комисия публично предизвести България, че не е определила точките от " Натура 2000 " по Директивата за местообитанията като специфични зони.
Не на последно място, Петко Ковачев напомня, че това ще е скоростен път, а не автомагистрала, т.е. ще е с по-малки габарити за придвижване и няма да е най-удобният вид за пътешестване. Според него периодите за създаване към този момент не са проблем, с цел да се изнесе автомагистралата горе - така и така ще преминем в нов интервал. Може би единствена хипотетична спирачка са парите - въпреки всичко реконструкцията на Е79 ще коства 90 млн. лева, до момента в който в случай че придвижването и в посока Гърция се изнесе на изток дефилето, новото платно ще е доста по-скъпо. Но евентуално е въпрос на договаряния с Европейска комисия и подготовка на АПИ, стига да има предпочитание.
Колко и по кое време
Всичко това неизбежно отдалечава завършването на " Струма " във времето. Ръководителят на ръководещия орган на оперативна стратегия " Транспорт " Галина Василева чака до 2023 година да има механически план за новия лот край Кресна. Засега посоченият период за цялостното създаване на автомагистралата е 2027 година
За момента, наподобява, България е кандидатствала за малко над 454 млн. лева - или най-малко това е сумата, която Брюксел загатва в писмото си, че ще ни даде. Правителството пое ангажимент, че ще доплати останалите 741 млн. лева, в случай че Европейска комисия откаже да ни даде средства в идващия програмен интервал. От АПИ пък на 30 септември споделиха, че все ще няма правилник за еврофинансирането в интервала 2021 - 2027 година, само че имат желание да аплайват за нов транш за сектора Крупник - Кресна. " Ще забележим по какъв начин ще е допустимо да го финансираме в идващия интервал. Ако не можем да го финансираме напълно в този интервал, съм сигурна, че ще има други планове като опция. Въпросът е отворен. Няма финални решения ", сподели пред " Капитал " Виттория Алиата ди Вилафранка, която е шеф в департамента на Европейска комисия по районна политикa, при започване на октомври.
При първичния сюжет съфинансирането на лота Крупник-Кресна трябваше да е 85% - или над 1 млрд.лв. Това значи, че сега остава финансов запас по оперативната стратегия от най-малко 500 млн. лева, който ще бъде прахосан, в случай че бързо не се измисли вид. По време на лятното съвещание на Комитета по наблюдаване на оперативна стратегия " Транспорт " се разясниха два други различни плана за финансиране. Единият е път 1-8 – Калотина – Храбърско, дълъг 17 км, който коства 119.5 млн. лева и чието строителство стартира тази година. Другият е скоростният път Видин - Ружинци с дължина 55 км и стойност 560 млн. лева АПИ не отговори каква е процедурата, при която оставащите пари могат да се употребяват за различни планове.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ