Лековитите гъби са отколешен цяр за всичко
Използването на гъбите като натурален лек е многовековна традиция, която през днешния ден е възродена и известна в целия свят. Ползите от гъбените чайове, отвари и тинктури са безспорни, също така при предпочитание всеки може да си ги подготви самичък.
Чага – „ дарът от боговете ”
Чагата израства от мънички спори до големи размери.
В Сибир и азиатските страни е позната като „ гъба на безсмъртието “ и „ подарък от боговете “. В Русия вълшебната напитка от чага носи лъх от историята и е наричана „партизанско кафе“. В Китай я дефинират като „ цар на растенията “ (въпреки че не е растение), свързват я с дълголетието и я одобряват като здравословна храна, която поддържа всички системи в организма, а японците я назовават „ елмаз на гората “.
Лечебните й свойства са доказани от Медицинската академия на науките в Москва. Гъбата е била изцяло непозната в западния свят, до момента в който Александър Солженицин не я включва в романа си „ Раково поделение ”, оповестен през 1968 година В считаната за автобиографична творба нобеловият лауреат, който страдал от рак, споделя за локален доктор, който забелязал, че бедните селяни в никакъв случай не били застигани от подлата болест. Той отдал това на обстоятелството, че те не можели да си разрешат скъпи чайове и медикаменти, вместо тях употребявали настойка от чага.
Лекарствен артикул, дестилат от чага, помагащ за подобряването на обменните процеси при онкоболни, се употребява в Русия за лекуване на рак от 1960 година, продава се и у нас. Освен това брезовата кора създава съединението бетулин, което гъбата гълтам и го трансформира във форма, която може да бъде одобрявана през устата. Наличието на бетулинова киселина инхибира туморния напредък, убива туморните тъкани и кафези. Неотдавна чага притегли вниманието и като евентуално средство за терапия на ХИВ зараза.
Гъбата в действителност е дървесен паразит, който пораства върху живи брезови дървета (по-рядко върху бук, бряст, клен, елша) и се храни с техните сокове. Необходими са към 20 години, с цел да узрее и да бъде подготвена за потребление.
За да оцелее в суровия климат, подсилвайки и лекувайки гостоприемника си, чага концентрира избрани горски фитохимически и хранителни субстанции, в това число стероли, феноли и ензими. Това я прави толкоз мощна.
Чага е мощно лечебно средство като източник на пантотенова киселина, по този начин нужна за надбъбречните жлези и храносмилателните органи. Има високо наличие на мед, калций, калий, манган, цинк и желязо.
Дивата гъба е един от най-мощните адаптогени и е употребена като средство за попречване на преждевременното стареене, както и за възстановяване на физическата и умствената продуктивност. Активизира процесите по обработка на ензими в организма, въздейства благотворно на черния дроб, контролира активността на сърдечносъдовата и дихателната система, работи като общоукрепващ имуномодулатор. Препаратите на основата на чага възстановяват активността на стомашно-чревния тракт. Използват се и при лекуването на язви на стомаха. Отвара от гъбата понижава кръвното налягане и снижава пулса.
Гъбата съдържа и пигмента меланин, по тази причина при втриването й в кожата може да се придобие даже загар.
Комбуча – „ еликсирът на безсмъртието ”
Чаената гъба наподобява като пълен целулозен филм с бледожълто-кафяво-розов цвят, плаващ на повърхността на сладостен чай.
През 250 година прочие Хр. хората от династията Ян в Китай консумирали напитка от ферментирал чай. Наричали я „ балсам на безсмъртието“. Няколко века по-късно в Русия тя била известна като „ чаен квас“, защото след престояване 7 дни в подсладен черен или зелен чай при аеробни условия се получава прелестно кисела газирана напитка. В Австрия пък я наричали комбухер, а в Америка – комбуча, само че на доста хора била позната просто като „ гъбата от Манджурия“.
Въпреки че назовават комбуча гъба, тя всъщност е мухъл, формирана от микроорганизми. Името „ чаена гъба“ се дължи на неповторимото свойство на бактериите да синтезират целулозна мрежа, наподобяваща повърхнина на мухъл.
Високото наличие на глюкоронова киселина и витамините В1, В2 и В6 трансформират комбуча в мощно лечебно и освежително средство, даже и при процесите на детоксикация, като се свързва с отровите в организма в черния дроб и ги води в отделителната система. Наблюдава се позитивен резултат при подагра, артрит и атеросклероза, т.е. положения, свързани с несъразмерни количества холестерол и пикочна киселина в организма. Предотвратява образуването на газове в червата, усилва броя на Т-клетките, укрепва имунната система, сгъстява косата и поддържа цвета й. Помага при намален тонус, намаляване на паметта, затлъстяване, целулит, акне, пременструален синдром, херпес зостер, бодърствуване, хемороиди, язви, инфектиране на ставите.
Халюциногените разделиха научните среди
Според някои учени халюциногенните гъби оказват помощ против меланхолия.
Гъбите, които имат психоактивни качества, са избрани под общия термин вълшебен (magic mushrooms, shrooms). Те могат да провокират халюцинации и други промени във усещанията посредством дейните си съставки псилоцибин и псилоцин, поради които се причисляват към групата на халюциногените.
Вероятността за развиване на взаимозависимост към вълшебен гъби не е огромна. Мистични и чудновати, те са били употребявани в предишното най-често от жреци и шамани за приемане на видения и изпадане в транс. Сега учените потвърдиха, че постоянно са участвали на трапезата на европейците преди 6000 години – античните хора са знаели за особеностите им да провокират халюцинации. На стените на испанска пещера са открити рисунки, изобразяващи типа Psilocybe hispanica. Гъбите са с куполообразни „шапки“, ситуирани на дълги и тънки „крачета“.
Според някои научни изследвания псилоцибинът има позитивно въздействие върху душевното здраве на пациентите, изключително на тези, страдащи от рак. Те откриват, че след даже единствено едно психеделично преживяване (халюцинации) резултатите са налице.
Във времето, когато страните премислят използването на марихуаната за медицински цели, изследванията допускат да се намерения неедностранчиво и за халюциногенните гъби.
Чага – „ дарът от боговете ”
Чагата израства от мънички спори до големи размери. В Сибир и азиатските страни е позната като „ гъба на безсмъртието “ и „ подарък от боговете “. В Русия вълшебната напитка от чага носи лъх от историята и е наричана „партизанско кафе“. В Китай я дефинират като „ цар на растенията “ (въпреки че не е растение), свързват я с дълголетието и я одобряват като здравословна храна, която поддържа всички системи в организма, а японците я назовават „ елмаз на гората “.
Лечебните й свойства са доказани от Медицинската академия на науките в Москва. Гъбата е била изцяло непозната в западния свят, до момента в който Александър Солженицин не я включва в романа си „ Раково поделение ”, оповестен през 1968 година В считаната за автобиографична творба нобеловият лауреат, който страдал от рак, споделя за локален доктор, който забелязал, че бедните селяни в никакъв случай не били застигани от подлата болест. Той отдал това на обстоятелството, че те не можели да си разрешат скъпи чайове и медикаменти, вместо тях употребявали настойка от чага.
Лекарствен артикул, дестилат от чага, помагащ за подобряването на обменните процеси при онкоболни, се употребява в Русия за лекуване на рак от 1960 година, продава се и у нас. Освен това брезовата кора създава съединението бетулин, което гъбата гълтам и го трансформира във форма, която може да бъде одобрявана през устата. Наличието на бетулинова киселина инхибира туморния напредък, убива туморните тъкани и кафези. Неотдавна чага притегли вниманието и като евентуално средство за терапия на ХИВ зараза.
Гъбата в действителност е дървесен паразит, който пораства върху живи брезови дървета (по-рядко върху бук, бряст, клен, елша) и се храни с техните сокове. Необходими са към 20 години, с цел да узрее и да бъде подготвена за потребление.
За да оцелее в суровия климат, подсилвайки и лекувайки гостоприемника си, чага концентрира избрани горски фитохимически и хранителни субстанции, в това число стероли, феноли и ензими. Това я прави толкоз мощна.
Чага е мощно лечебно средство като източник на пантотенова киселина, по този начин нужна за надбъбречните жлези и храносмилателните органи. Има високо наличие на мед, калций, калий, манган, цинк и желязо.
Дивата гъба е един от най-мощните адаптогени и е употребена като средство за попречване на преждевременното стареене, както и за възстановяване на физическата и умствената продуктивност. Активизира процесите по обработка на ензими в организма, въздейства благотворно на черния дроб, контролира активността на сърдечносъдовата и дихателната система, работи като общоукрепващ имуномодулатор. Препаратите на основата на чага възстановяват активността на стомашно-чревния тракт. Използват се и при лекуването на язви на стомаха. Отвара от гъбата понижава кръвното налягане и снижава пулса.
Гъбата съдържа и пигмента меланин, по тази причина при втриването й в кожата може да се придобие даже загар.
Комбуча – „ еликсирът на безсмъртието ”
Чаената гъба наподобява като пълен целулозен филм с бледожълто-кафяво-розов цвят, плаващ на повърхността на сладостен чай. През 250 година прочие Хр. хората от династията Ян в Китай консумирали напитка от ферментирал чай. Наричали я „ балсам на безсмъртието“. Няколко века по-късно в Русия тя била известна като „ чаен квас“, защото след престояване 7 дни в подсладен черен или зелен чай при аеробни условия се получава прелестно кисела газирана напитка. В Австрия пък я наричали комбухер, а в Америка – комбуча, само че на доста хора била позната просто като „ гъбата от Манджурия“.
Въпреки че назовават комбуча гъба, тя всъщност е мухъл, формирана от микроорганизми. Името „ чаена гъба“ се дължи на неповторимото свойство на бактериите да синтезират целулозна мрежа, наподобяваща повърхнина на мухъл.
Високото наличие на глюкоронова киселина и витамините В1, В2 и В6 трансформират комбуча в мощно лечебно и освежително средство, даже и при процесите на детоксикация, като се свързва с отровите в организма в черния дроб и ги води в отделителната система. Наблюдава се позитивен резултат при подагра, артрит и атеросклероза, т.е. положения, свързани с несъразмерни количества холестерол и пикочна киселина в организма. Предотвратява образуването на газове в червата, усилва броя на Т-клетките, укрепва имунната система, сгъстява косата и поддържа цвета й. Помага при намален тонус, намаляване на паметта, затлъстяване, целулит, акне, пременструален синдром, херпес зостер, бодърствуване, хемороиди, язви, инфектиране на ставите.
Халюциногените разделиха научните среди
Според някои учени халюциногенните гъби оказват помощ против меланхолия. Гъбите, които имат психоактивни качества, са избрани под общия термин вълшебен (magic mushrooms, shrooms). Те могат да провокират халюцинации и други промени във усещанията посредством дейните си съставки псилоцибин и псилоцин, поради които се причисляват към групата на халюциногените.
Вероятността за развиване на взаимозависимост към вълшебен гъби не е огромна. Мистични и чудновати, те са били употребявани в предишното най-често от жреци и шамани за приемане на видения и изпадане в транс. Сега учените потвърдиха, че постоянно са участвали на трапезата на европейците преди 6000 години – античните хора са знаели за особеностите им да провокират халюцинации. На стените на испанска пещера са открити рисунки, изобразяващи типа Psilocybe hispanica. Гъбите са с куполообразни „шапки“, ситуирани на дълги и тънки „крачета“.
Според някои научни изследвания псилоцибинът има позитивно въздействие върху душевното здраве на пациентите, изключително на тези, страдащи от рак. Те откриват, че след даже единствено едно психеделично преживяване (халюцинации) резултатите са налице.
Във времето, когато страните премислят използването на марихуаната за медицински цели, изследванията допускат да се намерения неедностранчиво и за халюциногенните гъби.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ