Лятото е тук, а със слънчевите лъчи желанието за път

Лятото е тук, а със слънчевите лъчи желанието за път става все по-силно. Но подготвени ли сте да слезете и подземен, с цел да откриете приказния свят, който се крие в дебрите на планината?

Възможност за забавна разходка дава красива пещера, намираща се в Родопите, която е на едвам 47 километра от Пловдив и на към 138 километра от столицата София.

Край град Пещера се намира Снежанка, където може да се насладите на смайващи забележителности, основани от Природата в продължение на 3,5 милиона години. Приказните естествени форми дават и името ѝ - във Вълшебната зала на пещерата времето е основало същинска сцена, като че ли въодушевена от приказките на Братя Грим.

В каменните фигури очаровани туристи видели фигурата на Снежанка, балдахина на нейното легло и други елементи от обичаната приказка.  Пещерата е считана за една от най-красивите в България, а до нея се стига по къса, само че стръмна пътека през горите на Баташката планина.



Снежанка е една от най-малките пещери в България, само че е доста богата на сталактити /най-големият е с дължина 1,27 метра/, сталагмити, сталактони и драперии. Особен сексапил й придават петте синтрови езерца, в които могат да се видят пещерни бисери. В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са открити предмети от ранно - желязната ера и кости на животни. Има догатки, че траките от племето беси са я употребили като леговище, пишат от " Българския туристически съюз ".

Пещерата е открита инцидентно на 3 януари 1961 от трима алпинисти от туристическо сдружение " Купена ", Пещера, които влезнали вътре в 9 часа сутринта, а я напуснали късно вечерта, запленени от нейната красота. Същата година пещерата била проучена и от експерти от Българската академия на науките. Един от тях я кръстил „ Снежанка ". Била благоустроена и отворена за туристически визити през 1968 година.

По основната си ос пещерата е с дължина единствено 145 метра и заема едвам 3150 кв. метра повърхност, само че е извънредно богата. Една от най-интересните зали носи завладяващото име " Зала на виметата ", поради поразителната аналогия сред формите на сталактите и на виметата на кравите.

Във Вълшебната зала има сталактити, от които при почукване може да се сътвори мелодия.

Интригуваща е " Залата на брадите ", от чийто таван висят ситуирани в редове тъмнокафяви „ бради ", които не са нищо друго, а могъщите корени на вековните букови дървета, промъкнали се чак дотук през пукнатините на двуметровите мраморни скали.

Снежанка е една от най-малките пещери в България, само че е доста богата на сталактити /най-големият е с дължина 1,27 метра/, сталагмити, сталактони и драперии.

Древните поданици на нашите земи също са се подвизавали из нейните зали. Находките, открити в Снежанка, дават съображение на откривателите да заключат, че през бронзовата ера те са били обитаеми и, че възникването на населено място в Пещерската долина, е станало някъде през втората половина на IV век преди Христа.

Снежанка е отворена през цялата година, като за визитата и има такса. Работното време на пещерата през летния сезон е от 9:30 - 17:15 ч. Дори и да я посетите през жежките летни дни - не забравяйте топлите облекла. В нейните глъбини температурата е надалеч по-ниска от тази вън.

До началната точка, от която да се отправите по пътеката към Снежанка, има път с кола и паркинг. После следва упоменатата пътека през родопската гора, която лишава от 20 до 45 минути - всичко зависи от темпото, с което я извървите.

Вижте и фрагменти, уловили парченце от хубостта на подземния свят: