Израелско-палестински конфликт: Век на война, разбито сърце и надежда за мир
Начало на 20-ти век
„ Това е надълбоко затвърден спор “, споделя професор Юджийн Роугън, специалист по модерна история на Близкия изток в Оксфордския университет. началото на еврейската имиграция в района, въодушевена от концепцията за еврейска страна.
" Те основават общини, колонии и селища... пробват се да основат нова еврейска общественост в Палестина, с цел да прибавят към откритите еврейски общности на Сефарадски евреи, които живеят в Палестина от епохи и епохи. "
Професор Роугън споделя, че основният миг тук е, че през 1917 година самото английско държавно управление утвърди концепцията за еврейски народен дом - не страна - в Палестина с Декларацията на Балфур.
Тя последва скришен контракт, подписан сред Англия и Франция по време на Първата международна война, определящ техните контрактувани сфери на въздействие в следвоенно делене на Османската империя.
< p> Британците са уместни, тъй като след Първата международна война контролът над Палестина беше предаден на Англия под формата на „ мандат “.„ Те сложиха началото на демографската смяна, “ Професор Роугън споделя.
На фона на съперничеството кой да претендира за държавност над Палестина, сред 1936 и 1939 година избухна арабско въстание, което беше грубо потушено от британците.
След това и еврейската общественост въстанали против английското ръководство, мандатът за Палестина беше предаден на новосформираната Организация на обединените народи след Втората международна война.
Изображение: Палестински митинг, отбелязващ 100-годишнината от Декларацията на Балфур. Снимка: APСъздаване на страната Израел и войната от 1948 година
През 1947 година - две години след края на Втората международна война и ужаса на Холокоста - Общото заседание на Организация на обединените нации гласоподава за разделянето на Палестина в арабска страна и еврейска страна против забележителна съпротива.
„ Това сложи началото на революция в Палестина сред арабската и еврейската общности “, сподели професор Роган.
В в навечерието на английското евакуиране от региона, еврейските и арабските милиции се сблъскаха - което докара до загубата на арабски палестински градове за еврейската общественост.
През май 1948 година Англия се отдръпна и армиите на разнообразни арабски страните дадоха отговор с навлизане.
Когато военните дейности в първата арабско-израелска война завършиха през януари 1949 година, новата страна Израел притежаваше 78% от територията.
Западният бряг, Източен Йерусалим и Ивицата Газа останаха в арабски ръце.
Прочетете повече:
Как се разви офанзивата на Хамас против израелския фестивал
Анализ: Израел ще прегледа всички военни благоприятни условия
Как избухна войната Израел-Хамас
Шестдневната война и две групи съглашения
В През 1967 година Израел нанася предпазен удар против Египет и Сирия, поставяйки началото на Шестдневната война.
Бързият спор видя, че Израел завладява освен останалата част от мандатната Палестина – цялостен Йерусалим, Западния бряг и Ивицата Газа - само че също и Голанските възвишения от Сирия и Синайския полуостров от Египет.
Въпреки по-късното евакуиране на израелските сили от Ивицата Газа и известна степен на самоуправление на Западния бряг, двете области остават известни като окупирани палестински територии и до през днешния ден.
През 1973 година Египет и Сирия нападнаха израелски позиции по продължение на Суецкия канал и Голанските възвишения, поставяйки началото на войната Йом Кипур.
Израел отблъсна и двете армии в границите на три седмици.
Изображение: Египетският президент Ануар Садат и израелският министър председател Менахем Бегин в Кемп Дейвид през 1978 годинаПрез 1979 година, след секрети договаряния миналата година, Израел и Египет се съгласиха на кротичък контракт.
Израел се съгласи да върне Синайския полуостров на Египет в подмяна на естествени дипломатически връзки с Кайро, наред с други условия.
Това беше непопулярно измежду други арабски страни и след това Египет беше спрян от Арабската лига за 10 години.
Насред гнева от окупацията и това, което палестинците смятаха за репресии от израелските управляващи, се появиха две палестински организации, които ще трансформират района: Организацията за избавление на Палестина (ООП) и.
Споразуменията от Осло през 1993 година - контрактувани сред Израел и ООП, водени от Ясер Арафат - доведоха до основаването на Палестинската национална власт, която трябваше да има известна степен на автономност в границите на Ивицата Газа и Западния бряг.
Изображение:Ясер Арафат се ръкува с израелския министър председател Ицхак Рабин в Белия дом през 1993 годинаКонфликт с Хамас
Професор Роган сподели: „ С връщането на палестинските управляващи в Йерихон, по-късно Рамала и Ивицата Газа, виждате по какъв начин тези територии излизат от израелския надзор в контрола на палестински управляващи. "
Той разказа по какъв начин неналичието на сухопътен мост сред двете територии ги е предиздвикала да се движат по „ доста разнообразни траектории ", с Ислямските сили, ръководени от Хамас, стават преобладаващи в Ивицата Газа и придвижването Фатах на Арафат - преобладаващо в ООП - преобладаващо в Западния бряг.
През 2005 година Израел напусна Ивицата Газа, която беше превзел от Египет през 1967.
Хамас надви на изборите през 2006 година на територията и на идната година влезе във въоръжен спор с палестинската власт, което докара до отцепването на линията Газа.
Изображение: Поддръжниците на Хамас честват резултатите от изборите в Ивицата Газа през 2006 година„ От 2007 година до през днешния ден има поредност от спорове сред Израел и Газа, като Израел към този момент не окупира Газа, само че управлява всички нейни граници, като се изключи тези с Египет “, сподели професор Роугън.
Египет от своя страна наложи обсада от своята страна на линията Газа.
На 7 октомври 2023 година Хамас мина границата с Израел.
В възмездие Израел стартира офанзива на линията Газа.
Хиляди хора бяха убити от този момент и не е ясно какъв ще бъде трайният резултат върху района.
„ Те обикалят от къща на къща, търсейки клопки “Кои са главните трайни израелско-палестински проблеми?
Продължаващите проблеми, разделящи израелци и палестинци, включват: решение за две страни, израелски селища, статута на Йерусалим и бежанците.
Решението за две страни би било съглашение за основаване на страна за палестинците на Западния бряг и Ивицата Газа дружно с Израел.
Хамас се закле за унищожаването на Израел, като признава границите от 1967 година, само че не и страната Израел.
Израел сподели, че палестинската страна би трябвало да бъде демилитаризирана, с цел да не заплашва Израел.
Изображение: Палестински протестиращ по време на конфликти с израелски войски през 2015 годинаИзраел е неведнъж подложен на критика от интернационалната общественост за построяването на от ден на ден и повече селища в окупирания Западен бряг.
Много страни ги считат за противозаконни, само че Израел оспорва това.
Статутът на Йерусалим - град, за който се водят борби от епохи - също е точка на яростен спор.
Много палестинци желаят Източен Йерусалим, който включва места, свещени за мюсюлмани, евреи и Християните да бъдат столица на тяхната страна.
Израел претендира, че целият Йерусалим е негова столица, макар че това не е необятно прието на международната сцена.
Изображение: Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху < p> Около 5,6 милиона палестински бежанци - основно потомци на избягалите през 1948 година - живеят в Йордания, Ливан, Сирия, Западния бряг и Ивицата Газа.Около половината от записаните бежанци остават без поданство, съгласно палестинското външно министерство, като мнозина живеят в препълнени лагери.
Палестинците от дълго време упорстват бежанците да могат да се върнат, дружно с милиони техни потомци.
Но Израел споделя, че всяко презаселване на Палестинските бежанци би трябвало да се появят отвън нейните граници.
