Любомир Кючуков пред Марица: В Афганистан винаги е по-лесн...
Износът на народна власт докара до разгръщане на радикалните групировки
Съединени американски щати понесоха главния удар, тъй като няма грациозен метод да загубиш война
Парадоксалното е, че разчитаме и на талибаните за справяне с бежанската рецесия
България е измежду най-заинтересованите страни да има общоевропейска позиция
- Г-н Кючуков, връща ли се шериатът в Афганистан? Как ще ръководят талибаните, ще основат ли ислямски емират?
- Да, това е от дълго време оповестената последна цел на талибаните - да трансфорат Афганистан в емирство, ръководено по разпоредбите на шериата. И те са на път да я осъществят.
- Ще бъдат ли обезпечени публичният ред и сигурността в страната? Ще бъдат ли принудени дамите да сложат бурки? Ще могат ли да учат и да работят?
- Първата цел на талибаните е да открият цялостен надзор върху страната. Те ще се опитат да наложат своето ръководство и собствен ред, който да бъде спазван категорично. Като прекомерно евентуално това ще бъде съпроводено с репресии против техните съперници, изключително в провинциите, където локалните военни водачи са на практика самостоятелни. Има всички учредения да се чака, че ислямските порядки ще бъдат налагани и силово, освен това в крайни фундаменталистки форми. Това значи, че всичко, което ние включваме в понятията „ демократични права “ и „ пълноправие на половете “, остава в предишното. Ограниченията върху дамите ще бъдат прилагани във всичките им аспекти: от облеклото, до достъпа до обучение и присъединяване в публичния живот - без значение от заявките, които талибаните вършат сега, че ще запазят правата на дамите.
- Как талибаните реализираха толкоз бърза победа над властта в Кабул?
- Това беше един предупреден неуспех. Всеки, който даже незадълбочено познава историята на страната, е наясно, че военната намеса не може да наложи западното схващане за народна власт в страната. Афганистанското държавно управление нямаше никакъв късмет да спре талибаните, тъй като то се асоциира с задграничното военно наличие и за огромна част от популацията съпротивата бе и национална идея, т.е. борбата там бе за вярата, за исляма, и срещу чужденците неверници.
- Загуби ли Западът борбата с ислямизма? Или неуспехът е с налагането на народна власт по западен модел в Ирак, Либия, Сирия?
- Първо, оказа се, че износът и налагането на народна власт съгласно нашите разбирания е неосъществим. Второ, резултатът от военните интервенции бе разпад на държавността във всички тези страни и дестабилизация на целия Близък изток. Трето, на всички места това докара до разгръщане въздействието на радикални ислямистки групировки. Но най-важното е, че борбата с радикалния ислям е за съзнанието на хората и нейното поле не е единствено на територията на Ислямския свят, а и в европейските общества. И тя може да бъде извоювана единствено в съюз с необятните мюсюлмански общности по целия свят - за ограничение и очистване на фундаментализма и тероризма. Обратното би означавало война сред религиите.
- Кои от огромните играчи могат да получат най-големи дивиденти от обстановката в Кабул? А кои изгубиха?
- Съединени американски щати понесоха главния удар - освен боен, само че на първо място политически. И нетолкова в района, колкото като международен хегемон. Защото няма грациозен метод да загубиш война - както писа „ Вашингтон Пост “. Симптоматично е, че по едно и също време нараства въздействието на главния съдружник на Съединени американски щати в района - Пакистан (на чиято поддръжка в най-голяма степен се дължи успеха на талибаните), и на главния съперник на Съединени американски щати там - Иран (който разчита на исляма като мост за развиване на връзките с талибаните, което да го направи важен фактор в интернационалните процеси в района). Русия и Китай също към този момент имат открити контакти с талибаните, а Турция търси своето място в геополитическия пъзел, поемайки роля в защитата на летището в Кабул. Въпреки че повече от година договарят с талибаните и ще продължат да търсят контакти с тях, Съединени американски щати ще бъдат принудени да заделят доста сериозен финансов запас за възобновяване на Афганистан, в случай че желаят да запазят някакво въздействие там - нещо, което талибаните към този момент непосредствено си желаеха като отплата за военната намеса. Същото се отнася и за Европа.
- Избърза ли президентът Джо Байдън с изтеглянето на американския контингент?
- Въпросът не се свеждаше до това по кое време, а по какъв начин ще се извърши изтеглянето. Практиката сподели, че в Афганистан постоянно е по-лесно да се влезе, в сравнение с да се излезе. Подходящ миг нямаше. А методът, по който бе осъществено изтеглянето, беше с извънредно тежки последствия за реномето на Съединени американски щати - и НАТО. Но най-много - с слагането под заплаха на живота на десетки и може би стотици хиляди афганистанци.
- Може ли Афганистан да се трансформира в център за терористи? Доколко е сериозна заплахата от нови атентати в Европа?
- Опасността от нови атентати в Европа произтича не от една избрана страна, а от идеологията на радикалния ислям. Затова тя ще продължи да съществува, без значение от протичащото се в Афганистан. През всичките тези години наличието на войски на НАТО в Афганистан не предотврати осъществяването на многочислени атентати в Европа. Трябва да се има поради също по този начин, че талибаните имат много комплицирани и спорни връзки с други радикални ислямистки организации - Ал Кайда, „ Ислямска страна “ и така нататък И те ще се опитат да лимитират до най-малко опциите на други ислямистки формирования да оспорват тяхната доминация в Афганистан. Което пък от своя страна може да пренасочи интензивността на някои от тях към други райони.
- Ще успее ли Европа да се оправи с бежанска вълна от Афганистан?
- Те са тук, тъй като ние бяхме там. Едва ли има по-убедително доказателство за верността на това изказване от протичащото се сега с бежанците от Афганистан. Ние се сблъскваме с следствията от личната си политика. От една страна, Европа мъчно ще издържи на нова огромна бежанска вълна - на първо място в политически проект - поради мощните антимигрантски публични настройки. От друга - Европа не стои по никакъв начин добре в честен и филантропичен проект. Това, което ние действително споделяме на всички тези афганистански жители, които доскоро са били нашите съществени сътрудници и съдружници в страната, е: „ Стойте си в Афганистан, оправяйте се сами, може и да ви се размине! “.
- Ще спре ли стената, която строи президентът Ердоган по границата с Иран, напора от мигранти от Кабул?
- В момента обстановката е такава, че стотици хиляди афганистанци желаят, само че единствено стотици съумяват да изоставен страната. Парадоксалното е, че ние разчитаме главно на талибаните за справяне с бежанската рецесия: първо, да изпълнят обещанието си, че няма да има репресии; второ, да удържат контрола върху границите на страната. Натискът върху България може доста да се усили, при изискване че талибаните стартират всеобщи репресии. Сегашният канал за евакуация по въздушен път на процедура не касае България, само че той скоро ще бъде затворен. Тогава от ден на ден ще се търсят сухопътни направления - към Средна Азия, през Иран, а и към Пакистан. България попада на пътя на бежанците, които биха тръгнали към Западна Европа през Иран и Турция. А техният брой надали ще бъде дребен.
- Какви ограничения би трябвало да предприеме България поради засилващия се миграционен напън? Трябва ли да потърсим съответна помощ от НАТО и Съединени американски щати?
- Основното поле за политическа интензивност на страната в по този проблем не са Съединени американски щати и НАТО, а Европейски Съюз. България е измежду най-заинтересованите страни да има общоевропейска позиция - тъй като ние сме външна граница на Европейски Съюз и тъй като сме директна страна. Само с координирани старания могат да се подсигуряват външните граници на съюза, както сподели практиката - съглашение с Турция може да се реализира единствено на равнище Европейски Съюз, а в случай че няма контрактувани задължения по разселването на бежанците, те, по силата на Дъблинския правилник, ще остават в първата страна на Европейски Съюз, в която са влезнали, т.е. и в България. Разбира се, общ европейски метод ще значи освен помощ, само че и задължения за България.
Визитка
Любомир Кючуков е посланик от кариерата, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. Завършил интернационалните връзки в Московския държавен институт за интернационалните връзки. Специализира в университета " Джорджтаун " във Вашингтон. Заместник-министър на външните работи (2005 - 2009 г.) и дипломат в Лондон (2009 - 2012 г.). Владее британски, съветски, румънски, френски, италиански.
Съединени американски щати понесоха главния удар, тъй като няма грациозен метод да загубиш война
Парадоксалното е, че разчитаме и на талибаните за справяне с бежанската рецесия
България е измежду най-заинтересованите страни да има общоевропейска позиция
- Г-н Кючуков, връща ли се шериатът в Афганистан? Как ще ръководят талибаните, ще основат ли ислямски емират?
- Да, това е от дълго време оповестената последна цел на талибаните - да трансфорат Афганистан в емирство, ръководено по разпоредбите на шериата. И те са на път да я осъществят.
- Ще бъдат ли обезпечени публичният ред и сигурността в страната? Ще бъдат ли принудени дамите да сложат бурки? Ще могат ли да учат и да работят?
- Първата цел на талибаните е да открият цялостен надзор върху страната. Те ще се опитат да наложат своето ръководство и собствен ред, който да бъде спазван категорично. Като прекомерно евентуално това ще бъде съпроводено с репресии против техните съперници, изключително в провинциите, където локалните военни водачи са на практика самостоятелни. Има всички учредения да се чака, че ислямските порядки ще бъдат налагани и силово, освен това в крайни фундаменталистки форми. Това значи, че всичко, което ние включваме в понятията „ демократични права “ и „ пълноправие на половете “, остава в предишното. Ограниченията върху дамите ще бъдат прилагани във всичките им аспекти: от облеклото, до достъпа до обучение и присъединяване в публичния живот - без значение от заявките, които талибаните вършат сега, че ще запазят правата на дамите.
- Как талибаните реализираха толкоз бърза победа над властта в Кабул?
- Това беше един предупреден неуспех. Всеки, който даже незадълбочено познава историята на страната, е наясно, че военната намеса не може да наложи западното схващане за народна власт в страната. Афганистанското държавно управление нямаше никакъв късмет да спре талибаните, тъй като то се асоциира с задграничното военно наличие и за огромна част от популацията съпротивата бе и национална идея, т.е. борбата там бе за вярата, за исляма, и срещу чужденците неверници.
- Загуби ли Западът борбата с ислямизма? Или неуспехът е с налагането на народна власт по западен модел в Ирак, Либия, Сирия?
- Първо, оказа се, че износът и налагането на народна власт съгласно нашите разбирания е неосъществим. Второ, резултатът от военните интервенции бе разпад на държавността във всички тези страни и дестабилизация на целия Близък изток. Трето, на всички места това докара до разгръщане въздействието на радикални ислямистки групировки. Но най-важното е, че борбата с радикалния ислям е за съзнанието на хората и нейното поле не е единствено на територията на Ислямския свят, а и в европейските общества. И тя може да бъде извоювана единствено в съюз с необятните мюсюлмански общности по целия свят - за ограничение и очистване на фундаментализма и тероризма. Обратното би означавало война сред религиите.
- Кои от огромните играчи могат да получат най-големи дивиденти от обстановката в Кабул? А кои изгубиха?
- Съединени американски щати понесоха главния удар - освен боен, само че на първо място политически. И нетолкова в района, колкото като международен хегемон. Защото няма грациозен метод да загубиш война - както писа „ Вашингтон Пост “. Симптоматично е, че по едно и също време нараства въздействието на главния съдружник на Съединени американски щати в района - Пакистан (на чиято поддръжка в най-голяма степен се дължи успеха на талибаните), и на главния съперник на Съединени американски щати там - Иран (който разчита на исляма като мост за развиване на връзките с талибаните, което да го направи важен фактор в интернационалните процеси в района). Русия и Китай също към този момент имат открити контакти с талибаните, а Турция търси своето място в геополитическия пъзел, поемайки роля в защитата на летището в Кабул. Въпреки че повече от година договарят с талибаните и ще продължат да търсят контакти с тях, Съединени американски щати ще бъдат принудени да заделят доста сериозен финансов запас за възобновяване на Афганистан, в случай че желаят да запазят някакво въздействие там - нещо, което талибаните към този момент непосредствено си желаеха като отплата за военната намеса. Същото се отнася и за Европа.
- Избърза ли президентът Джо Байдън с изтеглянето на американския контингент?
- Въпросът не се свеждаше до това по кое време, а по какъв начин ще се извърши изтеглянето. Практиката сподели, че в Афганистан постоянно е по-лесно да се влезе, в сравнение с да се излезе. Подходящ миг нямаше. А методът, по който бе осъществено изтеглянето, беше с извънредно тежки последствия за реномето на Съединени американски щати - и НАТО. Но най-много - с слагането под заплаха на живота на десетки и може би стотици хиляди афганистанци.
- Може ли Афганистан да се трансформира в център за терористи? Доколко е сериозна заплахата от нови атентати в Европа?
- Опасността от нови атентати в Европа произтича не от една избрана страна, а от идеологията на радикалния ислям. Затова тя ще продължи да съществува, без значение от протичащото се в Афганистан. През всичките тези години наличието на войски на НАТО в Афганистан не предотврати осъществяването на многочислени атентати в Европа. Трябва да се има поради също по този начин, че талибаните имат много комплицирани и спорни връзки с други радикални ислямистки организации - Ал Кайда, „ Ислямска страна “ и така нататък И те ще се опитат да лимитират до най-малко опциите на други ислямистки формирования да оспорват тяхната доминация в Афганистан. Което пък от своя страна може да пренасочи интензивността на някои от тях към други райони.
- Ще успее ли Европа да се оправи с бежанска вълна от Афганистан?
- Те са тук, тъй като ние бяхме там. Едва ли има по-убедително доказателство за верността на това изказване от протичащото се сега с бежанците от Афганистан. Ние се сблъскваме с следствията от личната си политика. От една страна, Европа мъчно ще издържи на нова огромна бежанска вълна - на първо място в политически проект - поради мощните антимигрантски публични настройки. От друга - Европа не стои по никакъв начин добре в честен и филантропичен проект. Това, което ние действително споделяме на всички тези афганистански жители, които доскоро са били нашите съществени сътрудници и съдружници в страната, е: „ Стойте си в Афганистан, оправяйте се сами, може и да ви се размине! “.
- Ще спре ли стената, която строи президентът Ердоган по границата с Иран, напора от мигранти от Кабул?
- В момента обстановката е такава, че стотици хиляди афганистанци желаят, само че единствено стотици съумяват да изоставен страната. Парадоксалното е, че ние разчитаме главно на талибаните за справяне с бежанската рецесия: първо, да изпълнят обещанието си, че няма да има репресии; второ, да удържат контрола върху границите на страната. Натискът върху България може доста да се усили, при изискване че талибаните стартират всеобщи репресии. Сегашният канал за евакуация по въздушен път на процедура не касае България, само че той скоро ще бъде затворен. Тогава от ден на ден ще се търсят сухопътни направления - към Средна Азия, през Иран, а и към Пакистан. България попада на пътя на бежанците, които биха тръгнали към Западна Европа през Иран и Турция. А техният брой надали ще бъде дребен.
- Какви ограничения би трябвало да предприеме България поради засилващия се миграционен напън? Трябва ли да потърсим съответна помощ от НАТО и Съединени американски щати?
- Основното поле за политическа интензивност на страната в по този проблем не са Съединени американски щати и НАТО, а Европейски Съюз. България е измежду най-заинтересованите страни да има общоевропейска позиция - тъй като ние сме външна граница на Европейски Съюз и тъй като сме директна страна. Само с координирани старания могат да се подсигуряват външните граници на съюза, както сподели практиката - съглашение с Турция може да се реализира единствено на равнище Европейски Съюз, а в случай че няма контрактувани задължения по разселването на бежанците, те, по силата на Дъблинския правилник, ще остават в първата страна на Европейски Съюз, в която са влезнали, т.е. и в България. Разбира се, общ европейски метод ще значи освен помощ, само че и задължения за България.
Визитка
Любомир Кючуков е посланик от кариерата, шеф на Института за стопанска система и интернационалните връзки. Завършил интернационалните връзки в Московския държавен институт за интернационалните връзки. Специализира в университета " Джорджтаун " във Вашингтон. Заместник-министър на външните работи (2005 - 2009 г.) и дипломат в Лондон (2009 - 2012 г.). Владее британски, съветски, румънски, френски, италиански.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ