Запознайте се с истинските Флинтстоун: Разкриха структурата на неандерталско семейство за първи път
Изненадващо огромен брой остатъци на неандерталци в пещерата Чагирская в Алтай, Сибир, ни дава първата по рода си информация за структурата на неандерталското семейство. Групата е с извънредно тесни кръвни връзки между тях, само че по-изненадващото е, че бащите са стояли по-близко до дома, до момента в който майките постоянно са идвали от други популации. Дали това е обикновено за неандерталците като цяло или е особено просто за съответното семейство (тъй като се е намирало в покрайнините на населяваното от неандерталците място)? Все още не знаем.
През 2010 година секвенирането на ДНК-то на неандерталците промени метода, по който гледаме както на себе си, по този начин и на най-близките си изчезнали родственици. Научихме, че множеството хора на Земята носят най-малко няколко % неандерталски гени в себе си (и че това си има както плюсове, по този начин и недостатъци). Въпреки това през идните години са секвенирани едвам 16 генома на неандерталци от Европа и два доста по-стари от Сибир. Те са извънредно разпръснати – и във връзка с място, и на времеви интервал – и не разкриват съвсем нищо за техните взаимоотношения.
Съвсем неотдавна обаче откривателите секвенират сполучливо геномите на цели 11 индивида от пещерата Чагирская, както и на два от намиращата се в региона пещера Окладинков. В нов теоретичен труд екипът разкрива какъв брой значими са тези находки, като няколко от тези човеци в Чагирская имат близка роднинска връзка (баща и щерка му тийнейджърка).
Най-вероятно е открит и първият братовчед на бащата, както и двама души, които може би са братовчеди или баба и внук.
Наличието на хетероплзазмия – рядко повтаряне на митохондриалната ДНК, което кардинално изчезва след няколко генерации – ни подсказва, че всички те са живели дружно. Професор Ричард Робъртс от Университета на Уолгонг споделя пред IFLScience, че и евентуално доста от тях са починали едновременно – „ Може би по време на ужасна стихия “.
Въпреки че пещерата Чагирская се намира на няколко дни пеш от Денисовата, където са открити първите денисовци, неандерталците, секвенирани за актуалното проучване, нямат тясна родствена връзка с тях (единият от денисовците е имал неандерталска майка и денисовски баща). Всъщност те са по-тясно свързани с европейските неандерталци, което значи, че алтайските към този момент са били измрели и на тяхно място са се появили човеци, мигрирали от изток.
Пещерата е била населявана за част от интервала преди 59 000 – 51 000 години (за момента по-точна датировка е невъзможна). Робъртс добавя, че по това време светът е излязъл от един изключително леден интервал на Ледниковата ера. Въпреки че температурите са били доста по-ниски от днешните, лекото стопляне е подтикнало европейските неандерталци да разширят обитанията си.
Пещерата Чагирская евентуално им се е сторила изключително обичайно жилище. Тя е неловко дребна, само че се намира над котловина, през която евентуално са мигрирали бизони, алпийски козирози и коне, което значи, че са имали непрекъснат достъп до свежа храна. Освен ДНК в пещерата е намерено и невиждано обилие от неандерталски каменни сечива и скотски кости.
След като съпоставят митохондриалната ДНК, наследена от майките, с мъжките неандерталски Y хромозоми, създателите откриват, че митохондриалната е доста по-разнообразна. Макар че съществува дребната възможност в избран интервал от време няколко мъже да са доминирали процеса на възпроизводство. Напук на практиките, типични за по-традиционните човешки общества и нашите близки родственици горилите, наподобява, че неандерталските дами са се придвижвали сред обществата, до момента в който мъжете са стоели на едно място.
Въпреки че напредването на единия от половете поддържа генетичното многообразие, при индивидите от пещерата Чагирская, наподобява, това не е било задоволително – равнището на блудничество при тях е сходно с това на извънредно застрашените горили. „ Ниското генетично многообразие евентуално не би могло да изясни измирането им “, добавя Робъртс. „ Но несъмнено е помогнало “. По това време кръвосмешението измежду европейските неандерталци не е било толкоз мощно, което значи, че е допустимо това да е проблем за тези, които са живеели в покрайнините на неандерталските обитания.
Не съществуват доказателства за фамилната конструкция на Homo Sapiens от този интервал, защото нашите прародители са живеели най-вече в по-горещите климатични региони, където ДНК-то деградира доста по-бързо.
Изследването е оповестено в Nature.
Източник: IFLScience
