5 болезнени извода от 5-ите поредни избори
Изненадващи обрати в петите следващи избори за парламент - избори без явен победител и с повече тихи шушукания, отколкото със следизборни фанфари. Избори без послания, само че с доста заключения, в които се вижда картината на българското общество – обезверено, комплицирано и доста дезинформирано.
Макар да са мъчителни, изводите от 5-тите следващи парламентарни избори за 2 години демонстрират доста от симптоматиката в обществото. Ето кои са те:
1. Българинът няма нищо срещу корупцията, феодалното ръководство и неприятно изпълнените поправки
За това свидетелства прекомерно евентуалната победа на Политическа партия " ГЕРБ ", която след 12 години ръководство не сподели, че може друго, с изключение на да усвоява еврофондове за свои хора по собствен метод, да извършва поръчки с остри дефицити на качество и всякаква хармония. Просто толкоз могат с този „ човешки материал “ - цитатът е от речника на водача на партията. Харесва ли ни или не, това е партията, която приказва на езика на хората, " храни " ги с асфалт и показва, че всички други са неприятни и нищо не са създали за " стабилността на страната ".
2. Хибридното гласоподаване не увеличи изборната интензивност
Такива мантри се чуваха от " хартиената коалиция " и всички, имащи най-малката изборна сензитивност усещаха, че машините ще дават недостатъци напълно преднамерено. А търсеният резултат е да има повече хартиени бюлетини в урната. Макар броят на дефектиралите машили да надмина 100 за цялата страна /което е малко над 1 % от всички машини/, това не се отрази на изборната интензивност. Дори в региони като в Ямбол и Истанбул, където нормално гласоподавателите гласоподават всеобщо с хартиени бюлетини, в този момент се следи растеж на гласоподаване с машини. Очевидно не методът на гласоподаване е значим за гласоподавателите, а това, което би ги завело до урните. А то липсва – и като послания, и като безапелационни и харизматични политически водачи и като проблеми, които политиката да предлага да реши.
И още нещо – вотът от чужбина си е същият като вота в страната. Може да наподобява безумно несвоевременно, само че Валери Божинов самичък го сподели най-добре – българите в чужбина са като българите в България, единствено че са в чужбина. Така че вотът не е нито углавен, нито се отличава трагично от изборната картина в родината. Парадоксалното е, че има българи в чужбина, които гласоподават за проруски политики, при изискване, че са отишли в чужбина точно поради по-добър живот и по-добре уредената европейска реалност.
3. Българинът избира Европейски Съюз и НАТО
Макар с ниска изборна представителност (едва 35 % изборна активност), българинът избра Европейски Съюз и НАТО пред пропагандата за излизане от Европейското семейство и против еврото. Двете водещи обединения – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ съставляват 51,13 % от общия избор досега. Това сигурно затвърждава посоката на България, на позициите за участието си в Европейски Съюз и за приемане на еврото и влизане в Шенген. По тези параметри няма смяна макар следеното повишение на евроскептицизма – събитие, което е реалност и в страните от Централна и Западна Европа, които имат доста по-висок стандарт на живот от България. И защото това е водещото за множеството политически акции в Европа, а точно преодоляване на инфлацията и оздравяването на стопанската система, българинът избра посоката към консолидиране с Европа и европейските фондове за възобновяване и развиване.
На този декор обаче " Възраждане " се изкачиха до трета политическа мощ със забележителен растеж по отношение на предните избори като изпревариха и Българска социалистическа партия, и Движение за права и свободи.
4. Избирателната бездейност е най-големият проблем на изборите
Най-големият камшик на изборите продължава да е неналичието на интерес от страна на гласоподавателите. Избирателната интензивност въпреки леко да се е повишила по отношение на предните избори, остава главен проблем и на политическите партии, и на самите гласоподаватели. Това демонстрира и определената опция „ Не предпочитам никого “, като този избор са показали 4 % от отишлите да гласоподават на 2 април. Ако това беше партийна мощ, то тя би влезнала в Народното събрание, само че нито една партия не съумя да притегли тези 4 % към своите политически централи, а всяка би желала да можеше. И в случай че може да се следи отлив от твърдите ядра на партиите, то по-обезпокоителното е, че младите гласоподаватели във възрастовия диапазон 20-30 години не се интересуват от политика, даже да имат добър живот, добра работа с положително възнаграждение. Те не се интересуват нито от политическите условия, нито са на мнение, че политиката по някакъв метод им въздейства, защото огромна част от тях работят от ден на ден за непознати и експат компании.
5. Джендър идеологията не вълнува българина
В този ред на мисли, джендър разговорът не е на дневен ред. Тази сензитивна тематика се заобикаля доста деликатно от всички партии като единици дръзват за приказват намерено срещу либерализирането на еднополовите връзки и приемането на ЛГТБИ+ иделогиите. Само водачът на Българска социалистическа партия за България Корнелия Нинова намерено приказва в отбрана на обичайното българско семейство и се разгласи за предотвратяване от навлизащите идеологии в учебните заведения с таргет дребните деца. В същото време процентите на Българска социалистическа партия ясно демонстрират, че внушенията на лидерката й остават настрана от дневния ред на обществото.
Макар да са мъчителни, изводите от 5-тите следващи парламентарни избори за 2 години демонстрират доста от симптоматиката в обществото. Ето кои са те:
1. Българинът няма нищо срещу корупцията, феодалното ръководство и неприятно изпълнените поправки
За това свидетелства прекомерно евентуалната победа на Политическа партия " ГЕРБ ", която след 12 години ръководство не сподели, че може друго, с изключение на да усвоява еврофондове за свои хора по собствен метод, да извършва поръчки с остри дефицити на качество и всякаква хармония. Просто толкоз могат с този „ човешки материал “ - цитатът е от речника на водача на партията. Харесва ли ни или не, това е партията, която приказва на езика на хората, " храни " ги с асфалт и показва, че всички други са неприятни и нищо не са създали за " стабилността на страната ".
2. Хибридното гласоподаване не увеличи изборната интензивност
Такива мантри се чуваха от " хартиената коалиция " и всички, имащи най-малката изборна сензитивност усещаха, че машините ще дават недостатъци напълно преднамерено. А търсеният резултат е да има повече хартиени бюлетини в урната. Макар броят на дефектиралите машили да надмина 100 за цялата страна /което е малко над 1 % от всички машини/, това не се отрази на изборната интензивност. Дори в региони като в Ямбол и Истанбул, където нормално гласоподавателите гласоподават всеобщо с хартиени бюлетини, в този момент се следи растеж на гласоподаване с машини. Очевидно не методът на гласоподаване е значим за гласоподавателите, а това, което би ги завело до урните. А то липсва – и като послания, и като безапелационни и харизматични политически водачи и като проблеми, които политиката да предлага да реши.
И още нещо – вотът от чужбина си е същият като вота в страната. Може да наподобява безумно несвоевременно, само че Валери Божинов самичък го сподели най-добре – българите в чужбина са като българите в България, единствено че са в чужбина. Така че вотът не е нито углавен, нито се отличава трагично от изборната картина в родината. Парадоксалното е, че има българи в чужбина, които гласоподават за проруски политики, при изискване, че са отишли в чужбина точно поради по-добър живот и по-добре уредената европейска реалност.
3. Българинът избира Европейски Съюз и НАТО
Макар с ниска изборна представителност (едва 35 % изборна активност), българинът избра Европейски Съюз и НАТО пред пропагандата за излизане от Европейското семейство и против еврото. Двете водещи обединения – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ съставляват 51,13 % от общия избор досега. Това сигурно затвърждава посоката на България, на позициите за участието си в Европейски Съюз и за приемане на еврото и влизане в Шенген. По тези параметри няма смяна макар следеното повишение на евроскептицизма – събитие, което е реалност и в страните от Централна и Западна Европа, които имат доста по-висок стандарт на живот от България. И защото това е водещото за множеството политически акции в Европа, а точно преодоляване на инфлацията и оздравяването на стопанската система, българинът избра посоката към консолидиране с Европа и европейските фондове за възобновяване и развиване.
На този декор обаче " Възраждане " се изкачиха до трета политическа мощ със забележителен растеж по отношение на предните избори като изпревариха и Българска социалистическа партия, и Движение за права и свободи.
4. Избирателната бездейност е най-големият проблем на изборите
Най-големият камшик на изборите продължава да е неналичието на интерес от страна на гласоподавателите. Избирателната интензивност въпреки леко да се е повишила по отношение на предните избори, остава главен проблем и на политическите партии, и на самите гласоподаватели. Това демонстрира и определената опция „ Не предпочитам никого “, като този избор са показали 4 % от отишлите да гласоподават на 2 април. Ако това беше партийна мощ, то тя би влезнала в Народното събрание, само че нито една партия не съумя да притегли тези 4 % към своите политически централи, а всяка би желала да можеше. И в случай че може да се следи отлив от твърдите ядра на партиите, то по-обезпокоителното е, че младите гласоподаватели във възрастовия диапазон 20-30 години не се интересуват от политика, даже да имат добър живот, добра работа с положително възнаграждение. Те не се интересуват нито от политическите условия, нито са на мнение, че политиката по някакъв метод им въздейства, защото огромна част от тях работят от ден на ден за непознати и експат компании.
5. Джендър идеологията не вълнува българина
В този ред на мисли, джендър разговорът не е на дневен ред. Тази сензитивна тематика се заобикаля доста деликатно от всички партии като единици дръзват за приказват намерено срещу либерализирането на еднополовите връзки и приемането на ЛГТБИ+ иделогиите. Само водачът на Българска социалистическа партия за България Корнелия Нинова намерено приказва в отбрана на обичайното българско семейство и се разгласи за предотвратяване от навлизащите идеологии в учебните заведения с таргет дребните деца. В същото време процентите на Българска социалистическа партия ясно демонстрират, че внушенията на лидерката й остават настрана от дневния ред на обществото.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ