5 факта за разделението на православната и католическата църква
Изминали са съвсем хиляда години от разрива сред западното и източното християнство.
Каква е повода за този ерес?
Официалната дата на „ Великата схизма “ е 1054 година. При все това различията сред западното християнство отпред с папата и източното християнство отпред с патриарха на Константинопол стартират още по-рано. По това време техни християнски църкви към този момент съществуват освен в Палестина, Рим (и съвсем цяла Европа), Гърция и Византия, само че и в Армения, Грузия, Египет, Сирия – и даже в Древна Рус. Можете да си визиите какъв брой разнообразни са били. Изтокът и Западът към този момент са се разминали доста мощно във връзка с култури, обичаи (и даже климат) и имат изцяло разнообразни усещания за света и метода на живот – и не се схващат.
Това води до толкоз мощно опълчване, че църквите си постановат взаимни анатеми, които са анулирани едвам през 1965 година. Очевидно разликите във възгледите на двете църкви имат дълбоки духовни и идеологически корени, с чието разказване и до момента се занимават теолози и богослови. Ще разкажем за формалните несъгласия, които са на повърхността.
Една от аргументите е разделянето на Римската империя
Фреска, изобразяваща Първия Никейски събор в Сикстинския салон на ВатиканаCesare Nebbia
Как въобще става допустимо християнската черква да се раздели на западна и източна? Е, за това способства разделянето на самата Римска империя. В началото на IV в. император Константин I стопира гоненията на християните и им позволява публично да изповядват вярата си. Той привиква и първия Вселенски архиерейски събор, на който е признато християнското знак верую, съгласно което Бог Син е единосъщен на Бог Отец. Утвърдени са и главните християнски догми.
Константин, който бяга от варварските племена, атакували Рим, реалокира и столицата на Римската империя в Константинопол. В битката за власт потомците на Константин в действителност разделят единната империя на Западна (с център Рим) и Източна (с център Константинопол). Тогава Византия се снабдява със собствен свещеник въпреки той към момента да е зависещ на папата. Още през V в. обаче византийският свещеник приема купата Вселенски патриарх. Той към момента признава шампионата на папата, само че се счита за независим.
Претенциите на папата за водачество в църквата
Замислен кардинал, 1904 гСвободни източници
Папата се счита за всемогъщ йерарх на цялата християнска черква – първо поради шампионата на Рим, някогашната столица на империята, и второ като директен правоприемник на първия папа – първовърховния деятел Петър. Рим обаче възприема шампионата си не като патриарх „ пръв измежду равни “, а желае да бъде обединен централен орган на ръководство.
Не единствено Византия, само че и други църкви на Изтока – Антиохия, Ерусалим, Александрия – кардинално не са съгласни с това. Те признават византийския космополитен патриарх, само че не желаят да признаят папата за единствен глава на цялата черква. Според поверие Александрийската черква е учредена от деятел Марк и нейното въздействие се разгръща върху цялостен Египет. В същото време главата на църквата по едно и също време носи купата и на папа, и на патриарх (и постоянно работи като медиатор в разногласието сред Рим и Константинопол).
Спорове за Светия Дух и причастния самун
The doctrine of the Filioque, from the the high altar of the chapelle Saint-Marcellin, Boulbon, Франция(фрагмент)Свободни източници
Едно от първите и съществени богословски различия е обвързвано със Светата Троица. Блаженият Августин, който е богослов и свещеник в Северна Африка, развива обучение, наречено „ филиокве “. Според него Светият Дух произлиза от Бог Отец и от Бог Син. Тази теория е възприета от латинската Западна черква, само че пък е отхвърлена от Източната черква. Според една по-стара традиция, изложена в Библията, Светият Дух произлиза единствено от Отца (също както и Сина). Източните йерарси съзират в това изкривяване на Новия завет и омаловажаване на ролята на Светия Дух. Затова православието се дефинира като по-вярно обучение („ ортодоксия “ и се превежда като „ вярното обучение “).
Приемането от Рим на „ филиокве “ („ filioque “ – в превод от латински значи „ и от Сина “) като формален знак на вярата при започване на XI в. се смята за една от най-важните аргументи за разкола.
Освен това пораждат разнообразни разногласия сред Изтока и Запада, свързани с богослуженията – да вземем за пример за това кой самун да се употребява за най-важното свещенодействие – Евхаристията. Източната черква се афишира за квасния самун, а западната – за безквасния самун. Източните християни жигосват потреблението на безквасен самун като връщане към юдаизма. Такъв „ мъртъв “ самун, по този начин да се каже, значи единствено тялото на Христос, само че не и неговия дух.
Борба за земи и „ Великата схизма “
Папа Лъв IX получава известие от императора (Реликва от Светата кръв на Исус от абатството Вайнгартен)Landesmuseum Württemberg
Всъщност християнската черква в никакъв случай не е била изцяло обединена (по-точно това е било по този начин само в самото начало). Въпреки всички космополитен събори и опити за обединяване на църквата, различията и опълчванията сред епископите на Рим и Византия не стихват. Докато на Изток се изповядват догмите, признати на вселенския събор, Рим е подложен на всевъзможни нови въздействия – на германци, франки и така нататък Когато норманите (северните хора) превземат част от Южна Италия, която е сферата на въздействие на Константинопол, те заменят църковните обреди по гръцки пример с латински.
В отговор на това византийският патриарх Михаил Керуларий затваря „ латинските “ храмове в Константинопол. Нещо повече – изпълнителите на патриаршеската воля стартират да унищожават латинския безквасен самун за богослуженията. Керуларий желае също така папата да признае патриарха за еднакъв. През 1054 година папа Лъв IX отхвърля и изпраща свои пратеници в Константинопол, с цел да прегледат въпроса. Той даже предава подправен документ, в който се споделя, че самият император Константин бил трансферирал неразделната власт над цялата християнска черква на папата. (Папата разчита и на военната помощ на Византия в битката против норманите).
Патриархът схваща, че документът е подправен, и отхвърля на папата, след което папските пратеници анатемосват патриарха, а в отговор патриархът пък анатемосва тях и папата…
Древна Рус избира източното християнство
Кръщението на княгиня ОлгаИван Акимов
Първият държател в Рус, приел християнството, е княгиня Олга. А нейният внук княз Владимир през 988 година към този момент е покръстил цяла Рус. Хрониката разказва в детайли по какъв начин той избира религия, по какъв начин пратеници на разнообразни религии идват при него и го убеждават да избере техния Бог. Има и пратеници на папата и „ гръцки философи “ от Константинопол. И се допуска, че Владимир харесва литургичните правила на Източната християнска черква.
Най-вероятно Владимир не желае да попадне под едноличното въздействие на папата. В същото време Рус от дълго време има разнородни търговски и политически връзки с Византия. А византийското християнство е по-изгодно. През 988 година Владимир завладява византийския Корсун (сега Кримски Херсонес) и желае в подмяна на мир да се ожени за сестрата на императора, принцеса Анна. Императорът, под опасността от нахлуването на Владимир в Константинопол, се съгласява, само че слага изискване – Владимир да стане християнин. Очевидно императорът осъзнава, че по този метод е допустимо да „ опитоми “ съседа, който към този момент не един път е атакувал Византия. Заедно с принцеса Анна в Русия идват византийски духовници и църковни чиновници, които стартират да покръстват руснаците, както и да популяризират просветеност и да преподават Божия закон.
Към 1054 година разделянето на двете църкви в Рус към момента не води до автокефалия и страната даже няма лични славянски епископи, всички те са гърци, изпратени от Византия. Затова младата съветска черква към момента е доста подвластна от Източен Рим – и точно по неговия път „ православието “ продължава по-нататък.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Каква е повода за този ерес?
Официалната дата на „ Великата схизма “ е 1054 година. При все това различията сред западното християнство отпред с папата и източното християнство отпред с патриарха на Константинопол стартират още по-рано. По това време техни християнски църкви към този момент съществуват освен в Палестина, Рим (и съвсем цяла Европа), Гърция и Византия, само че и в Армения, Грузия, Египет, Сирия – и даже в Древна Рус. Можете да си визиите какъв брой разнообразни са били. Изтокът и Западът към този момент са се разминали доста мощно във връзка с култури, обичаи (и даже климат) и имат изцяло разнообразни усещания за света и метода на живот – и не се схващат.
Това води до толкоз мощно опълчване, че църквите си постановат взаимни анатеми, които са анулирани едвам през 1965 година. Очевидно разликите във възгледите на двете църкви имат дълбоки духовни и идеологически корени, с чието разказване и до момента се занимават теолози и богослови. Ще разкажем за формалните несъгласия, които са на повърхността.
Една от аргументите е разделянето на Римската империя
Фреска, изобразяваща Първия Никейски събор в Сикстинския салон на ВатиканаCesare Nebbia
Как въобще става допустимо християнската черква да се раздели на западна и източна? Е, за това способства разделянето на самата Римска империя. В началото на IV в. император Константин I стопира гоненията на християните и им позволява публично да изповядват вярата си. Той привиква и първия Вселенски архиерейски събор, на който е признато християнското знак верую, съгласно което Бог Син е единосъщен на Бог Отец. Утвърдени са и главните християнски догми.
Константин, който бяга от варварските племена, атакували Рим, реалокира и столицата на Римската империя в Константинопол. В битката за власт потомците на Константин в действителност разделят единната империя на Западна (с център Рим) и Източна (с център Константинопол). Тогава Византия се снабдява със собствен свещеник въпреки той към момента да е зависещ на папата. Още през V в. обаче византийският свещеник приема купата Вселенски патриарх. Той към момента признава шампионата на папата, само че се счита за независим.
Претенциите на папата за водачество в църквата
Замислен кардинал, 1904 гСвободни източници
Папата се счита за всемогъщ йерарх на цялата християнска черква – първо поради шампионата на Рим, някогашната столица на империята, и второ като директен правоприемник на първия папа – първовърховния деятел Петър. Рим обаче възприема шампионата си не като патриарх „ пръв измежду равни “, а желае да бъде обединен централен орган на ръководство.
Не единствено Византия, само че и други църкви на Изтока – Антиохия, Ерусалим, Александрия – кардинално не са съгласни с това. Те признават византийския космополитен патриарх, само че не желаят да признаят папата за единствен глава на цялата черква. Според поверие Александрийската черква е учредена от деятел Марк и нейното въздействие се разгръща върху цялостен Египет. В същото време главата на църквата по едно и също време носи купата и на папа, и на патриарх (и постоянно работи като медиатор в разногласието сред Рим и Константинопол).
Спорове за Светия Дух и причастния самун
The doctrine of the Filioque, from the the high altar of the chapelle Saint-Marcellin, Boulbon, Франция(фрагмент)Свободни източници
Едно от първите и съществени богословски различия е обвързвано със Светата Троица. Блаженият Августин, който е богослов и свещеник в Северна Африка, развива обучение, наречено „ филиокве “. Според него Светият Дух произлиза от Бог Отец и от Бог Син. Тази теория е възприета от латинската Западна черква, само че пък е отхвърлена от Източната черква. Според една по-стара традиция, изложена в Библията, Светият Дух произлиза единствено от Отца (също както и Сина). Източните йерарси съзират в това изкривяване на Новия завет и омаловажаване на ролята на Светия Дух. Затова православието се дефинира като по-вярно обучение („ ортодоксия “ и се превежда като „ вярното обучение “).
Приемането от Рим на „ филиокве “ („ filioque “ – в превод от латински значи „ и от Сина “) като формален знак на вярата при започване на XI в. се смята за една от най-важните аргументи за разкола.
Освен това пораждат разнообразни разногласия сред Изтока и Запада, свързани с богослуженията – да вземем за пример за това кой самун да се употребява за най-важното свещенодействие – Евхаристията. Източната черква се афишира за квасния самун, а западната – за безквасния самун. Източните християни жигосват потреблението на безквасен самун като връщане към юдаизма. Такъв „ мъртъв “ самун, по този начин да се каже, значи единствено тялото на Христос, само че не и неговия дух.
Борба за земи и „ Великата схизма “
Папа Лъв IX получава известие от императора (Реликва от Светата кръв на Исус от абатството Вайнгартен)Landesmuseum Württemberg
Всъщност християнската черква в никакъв случай не е била изцяло обединена (по-точно това е било по този начин само в самото начало). Въпреки всички космополитен събори и опити за обединяване на църквата, различията и опълчванията сред епископите на Рим и Византия не стихват. Докато на Изток се изповядват догмите, признати на вселенския събор, Рим е подложен на всевъзможни нови въздействия – на германци, франки и така нататък Когато норманите (северните хора) превземат част от Южна Италия, която е сферата на въздействие на Константинопол, те заменят църковните обреди по гръцки пример с латински.
В отговор на това византийският патриарх Михаил Керуларий затваря „ латинските “ храмове в Константинопол. Нещо повече – изпълнителите на патриаршеската воля стартират да унищожават латинския безквасен самун за богослуженията. Керуларий желае също така папата да признае патриарха за еднакъв. През 1054 година папа Лъв IX отхвърля и изпраща свои пратеници в Константинопол, с цел да прегледат въпроса. Той даже предава подправен документ, в който се споделя, че самият император Константин бил трансферирал неразделната власт над цялата християнска черква на папата. (Папата разчита и на военната помощ на Византия в битката против норманите).
Патриархът схваща, че документът е подправен, и отхвърля на папата, след което папските пратеници анатемосват патриарха, а в отговор патриархът пък анатемосва тях и папата…
Древна Рус избира източното християнство
Кръщението на княгиня ОлгаИван Акимов
Първият държател в Рус, приел християнството, е княгиня Олга. А нейният внук княз Владимир през 988 година към този момент е покръстил цяла Рус. Хрониката разказва в детайли по какъв начин той избира религия, по какъв начин пратеници на разнообразни религии идват при него и го убеждават да избере техния Бог. Има и пратеници на папата и „ гръцки философи “ от Константинопол. И се допуска, че Владимир харесва литургичните правила на Източната християнска черква.
Най-вероятно Владимир не желае да попадне под едноличното въздействие на папата. В същото време Рус от дълго време има разнородни търговски и политически връзки с Византия. А византийското християнство е по-изгодно. През 988 година Владимир завладява византийския Корсун (сега Кримски Херсонес) и желае в подмяна на мир да се ожени за сестрата на императора, принцеса Анна. Императорът, под опасността от нахлуването на Владимир в Константинопол, се съгласява, само че слага изискване – Владимир да стане християнин. Очевидно императорът осъзнава, че по този метод е допустимо да „ опитоми “ съседа, който към този момент не един път е атакувал Византия. Заедно с принцеса Анна в Русия идват византийски духовници и църковни чиновници, които стартират да покръстват руснаците, както и да популяризират просветеност и да преподават Божия закон.
Към 1054 година разделянето на двете църкви в Рус към момента не води до автокефалия и страната даже няма лични славянски епископи, всички те са гърци, изпратени от Византия. Затова младата съветска черква към момента е доста подвластна от Източен Рим – и точно по неговия път „ православието “ продължава по-нататък.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ