Изминалата седмица беше моята парижка седмица. Отидох изпълнена с очакване,

Изминалата седмица беше моята парижка седмица. Отидох изпълнена с очакване, филми, сънища, легенди, фотоси и разкази на другари. Всеки ден откривах по нещо ново, една персонална история на „ моя “ Париж. Така и ще ги споделям, ден по ден. И ето - начало на пътешествието.

Градовете с река постоянно са ми се коствали по-организирани в пространството, тъй като имат собствен център и средоточие на улиците, като че ли всички имат надолнище и водят към реката, в която по предписание се оглеждат най-красивите здания. В градовете с река ми е елементарно да намеря посоката, по тази причина първо се насочваме към Сена. Още с първото ни стъпване на островчето Св Луи имам възприятието, че знам къде съм попаднала – толкоз типично европейски са дребните къщи, магазините, готическите зъбери на църквата и туристите с раници и карти в ръце. Всъщност, не съм права. Това не би бил Париж, в случай че уличките наподобяват на всички сходни улички с магазинчета за сувенири и кафенета за туристи. В магазините и галерийките на Св. Луи се продават най-различни красиви неща, без на никое от тях да има рисунка на Айфеловата кула, тъй че това, което човек избере да вземе за спомен да бъде типично френско – красиво, цветно и небрандирано. От цветен керамичен чайник, до ризи с най-невероятни десени и картинки, същински парадайс за хората с въображение. Всяка витрина е друга и всеки магазин си коства да бъде прегледан. Това е единствено първият път в този ден, когато се възнамерявам за това какъв брой значими са дребните неща в този град. Прекрасните брави на вратите и гипсовите первази в пекарните, цветните витражи в църквите и красивите входове на метрото, изящните парапети на балконите и мъничките лавици на букинистите по брега на реката - на всяка крачка има по нещо измислено с въображение и нюх към детайла.

По-късно денем в Люксембургската градина виждаме стотици хора, налягали по тревата или по пейките и улавящи последните слънчеви лъчи, боси и усмихнати, с книга в ръка или на чаша вино с другари. Поредното малко нещо в Париж – да се улови и последният момент лято, непредвиденото слънце и есенните цветя в градината. Като се замисля – нищо, което нямаме и ние тук – дребни красиви неща на непредвидени места, късно есенно слънце и към момента зелени паркове. Може би това, което ни липсва е умеенето да ги забележим и да им се любуваме, въпреки и единствено за малко – първата от моите парижки секрети.