Изминаха шест години от смъртта на поетесата Станка Михайлова Пенчева.Тя

Изминаха шест години от гибелта на поетесата Станка Михайлова Пенчева .

Тя е родена на 9 юли 1929 година в Сливен, като трето дете в фамилията. Баща ѝ е земеделец, майката – стопанка. В родния си град приключва междинното си обучение.

През 1952 година приключва съветска лингвистика в Софийския университет и се свързва с младежките литературни среди.

Започва работа в литературната редакция на Българското национално радио (1951 – 1955) През същата година излиза първата ѝ стихосбирка „ Пълнолетие “. Приета е в Съюза на българските писатели. Две години (1956 – 1958) живее със фамилията си в Русе, сътрудник е на вестник „ Народна просвета “.

Работи още в литературното списание „ Септември “ (1959 – 1975) и в списание „ Отечество “ (1975 – 1986). Освен лирика разгласява журналистика и преводи, основно от съветски език. Членува в Съюза на българските публицисти и Съюза на преводачите в България.

Пътува доста из страната, намира се с фенове на поезията в съвсем всички наши градове, изнася и независими авторски рецитали.

Станка Пенчева е създател на 27 стихосбирки, 3 книги с журналистика, една с автобиографична прозаичност и една повест за деца. Отделни нейни произведения са превеждани на съветски, румънски, беларуски, британски, арабски, португалски, полски, шведски, хинди, испански, турски, френски, латвийски, украински, полски, чешки, словашки, сърбохърватски и други Има издадени стихосбирки на грузински език.

Автор е на стихосбирките " Пълнолетие " (1952), " Опъната струна " (1957), " Кладенец на птиците " (1960), " Вселена " (1964), " Земя на огньовете " (1965), " Горчива билка. Избр. поезия " (1966), " Ябълкова градина.

Стихове " (1965-1966; 1967), " Есенно зарево. Стихотворения " (1968), " Моята власт. Стихове " (1970), " Пясъчна лилия. Стихове " (1972), " Хляб и сол. Стихове " (1973), " Планета за двама. Стихотворения " (1977), " Недовършен свят. Стихотворения " (1982), " Сезонът на загубите. Стихотворения " (1986), " Опит за бягство. Лирика " (1992), " Къща от думи " (1995), " Градините на любовта.

Избрана любовна поезия " (1996), " Старомодни стихове " (2002), " Отвън - от вътрешната страна " (2002), " Незабрава. Избрани стихотворения " (2004), " Преддверие " (2006), както и на повестта за деца " Мили бате... " (1995; 2002), на книгата с документална прозаичност " Дървото на живота " (1999), книгата с детски приказки " Зелената Жози " (2007) и мемоарните " Дървото на живота " (2008) и " Тук съм " (спомени в два тома; 2008).

Чуйте в зувковия файл.