Пленени наемници на Вагнер разказват за битката си в Украйна
Изминаха няколко месеца от активирането на частната военна компания „ Вагнер “ на фронта в Украйна. Валери Пригожин обещаваше впечатляващи резултати, до момента в който компанията му не стартира да търси нови фрагменти в съветските затвори. Оказва се, че войната не се развива по проект, изключително откакто самите пандизчии получават възбрана да приказват за фронта. Пригожин не се радва на изключително щастлива орис и е явно, че най-вероятно изпада от позициите на Владимир Путин като любим, а скоро може да изгуби и правото си дa се назовава формален готвач.
Проблемите на цялата интервенция са доста, само че от ден на ден хванати или предали се съветски бойци споделят и какво тъкмо е преживяването на фронта. Миналата година съветски командос съумя да напусне Русия и да опише за безумията на армията, в това число и да разкрие, че бойците по този начин и не са знаели какво тъкмо правят с Украйна – доста от тях са знаели, че се изправят против НАТО и са очаквали края на света. Истината идва малко по-късно, само че дано разгледаме какво тъкмо вършат вагнеровите наемници в Украйна.
Двама такива съумяват да приказват пред CNN и разказват украинския фронт като пъкъла на земята. Ако си спомняте известното холивудско заглавие „ Враг пред портите “, явно е, че обстановката се повтаря и даже се утежнява доста. Всеки отвод за осъществяване на команда идва с разстрел и тъкмо това не носи особена мотивация. Руските сили демонстрираха преди няколко дни и изтезанието на сменен военнопленник. Русия употребява допустимо най-крайните си ограничения, както разкриват и двамата хванати наемници. Двамата отхвърлят да показват своята идентичност, изключително откакто се тормозят за децата си и съпругите си, останали в рамките на Русия.
Въпросните бойци са част от затворническата бригада, която трябваше да обърне хода на войната. Един от тях лежи 20-годишна присъда за ликвидиране. Журналистите им припомнят, че могат да прекратят изявлението по всяко едно време и няма да имат потребност от опрощение. Интересното в този случай е, че господата приказват повече от час и описват своята история доста детайлно.
Те са част от първата вълна, чийто живот е извънредно къс. Нападението им не се разграничава изключително доста от това от Първата Световна война. Вагнеровци хуквали напред като орда и се опитвали да завладяват повече територия. От 90 индивида в групата, повече от 60 умират още при първото нахлуване, изложени на противников и артилерийски огън. Остават единствено шепа хора, които са ранени. Събитието се случва покрай село Билохоривка. След като групата не съумява да превземе позицията, командването изпраща нова. Ако и тя не успее, бойците описват, че се изпраща и идната до триумф. През последните дни бойците на Вагнер стартират да вземат участие в разнообразни типове набези покрай Луганска област. Мнозина нямат шанса да оцелеят, откакто попадат в минно поле.
Близо седем души настъпват мините и избухват. Стига се до миг, в който даже ранените би трябвало да влизат в пердах, тъй като няма никаква благосклонност. Двамата пандизчии споделят, че след 5 дни към този момент са били в трагична обстановка. Хора към тях са умирали, други се молят на Бог и чакат гибелта си, вода няма. Човек може да си мисли, че ще остави оръжието си, тъй като сражението е завършило и след 10 минути има ново нахлуване. Около 400 вагнеровци са изпратени на позицията, а по-късно идват нови и нови.
Мнозина умират от заледяване, други съумяват да се спасят, а трети хвърлят оръжието си след първото стълкновение и се разкриват на снайперите, които бързо ги отстраняват. Трудно е даже да се превържат рани, тъй като боят се води от всички страни. За мнозина е наслада, когато съумеят да намерят време и за тази процедура. Войната се води злокобно, а труповете се усилват след всеки ден. Един от бойците споделя, че същите се товарят безмилостно и не се обръща внимание кой е жив и ранен и кой умира. Единственият развъртян инстинкт в това отношение е този за оцеляване. Скоро всички претръпват от погледа на жертвите, изтръпнали са от убийствата, към този момент нямало значение какъв брой индивида са умъртвили.
Мнозина са желали да се предадат, само че мините ги спирали да стигнат до позицията на украинците. Нареждането е ясно – никакво оттегляне, дезертьорите ще бъдат убити. След като един мъж отхвърля да атакува след заповед, капитанът го извежда на 50 метра от базата и го кара да копае личния си гроб, а по-късно е екзекутиран в него.
Двамата бойци признават, че са били ректрутирани в края на август и началото на септември. Пригожин дошъл с хеликоптер в пандиза и предложил 6-месечен контракт и помилван на всички грехове. Един от двамата имал да лежи още 10 години и бързо приел предлагането. До този миг западното разузнаване показва, че сред 40 и 50 хиляди души са били рекрутирани. Повечето идват поради дългите си присъди, доста малко залагат на парите, само че има и луди хора, на които им остават към 10-12 дни до свободата и също се записват. Идеалните претенденти за фронта са убийци или крадци. Много от тях нямат даже визия по какъв начин се държи оръжие или какво да вършат с него.
Обещанието е независимост, пари и изтриване на всички заеми – на практика нов живот, само че войната в Украйна продължава да е война.
Стотици пандизчии напущат пандиза с рейсове и аероплан и отпътуват за Ростов, където да стартират своята подготовка.
Има възбрана на алкохол и опиати, а някои от командирите идват от Африка и Сирия.
Подготовката е къса и доста базова, всичко се разказва към поддръжката на оръжие и стрелбата с него. Мнозина осъзнават, че са се записали за задача, която не е била обещана по-рано. Никой не е приказвал за заплаха, приказва се единствено за заплата от 3300 $ и спомагателни бонуси. Задържаните бойци очаквали да се бият с германци или поляци, само че не и с украинци. В Русия имало вести за унищожена украинска войска, само че изненадата била злокобна. Разбрали са изненадата, когато се оказало, че украинците се борят за своето лично право на живот, никой не е посрещал руснаци с обятия и цветя.
От изпратените бойци и стотиците жертви, единствено тези бойци съумяват да оцелеят. Получили са заповед да се окопаят и да пазят позицията си, до момента в който не пристигна подкрепление или отряд, който да ги изведе. Оказва се, че идват 10 индивида, само че са отстранени от снайперист. Последната заповед е, че всеки би трябвало да се избави както откри за добре. Украинците настъпват, стрелят покрай тях и ги принуждават да се предадат.
Журналист на CNN ги пита бойците дали считат да се върнат на фронта, в случай че бъдат освободени, отговорът им е задоволително сладкодумен:
„ Направихме неверен избор. Никога не сме взели участие във военна интервенция, изключително пък да водим война с украинци, отхвърлят да предадат своята земя. Те ни докара с неверен предлог. Казаха ни, че това не е просто война, а идея. “
Семейството на единия пандизчия схванало доста по-късно, че брачният партньор не е мъртъв. И двамата желаят да се приберат в Русия, само че не поради страната, а тъй като там е фамилията им.
