Изминаха доста години от 2009 г., когато на бял свят

Изминаха много години от 2009 година, когато на бял свят се появи първият Opel Insignia. Той имаше нелеката задача да се наложи в сегмента на фамилните коли, а редом с това да размени не един, а напряко два модела на рюселсхаймци – Vectra и Omega. И да, Insignia бе позиционирана точно някъде по средата сред тях двата, когато си приказваме за размери. Равносметката е, че колата в действителност се оправи със задачата си, стана много известна на пазарите, където участва Opel (и Vauxhall). И макар проблемите, които изпитваше немската марка, този модел сякаш съумя най-малко отчасти да закрепи ситуацията в компанията. Днес тя към този момент е благосъстоятелност на PSA Group, а малко преди формалното подписване на договорката сред французите и GM на бял свят се появи второто потомство на Insignia.

Още на пръв взор се вижда, че новата генерация е претърпяла доста сериозна еволюция. Това обаче е годно освен за образните качества на модела, само че и за софтуерните решения, употребявани в него.

Изискванията към един фамилен автомобил в наши дни не са по никакъв начин малко. Отдавна за този клас коли харктеристиките огромен седан или комби не изчерпват всичко належащо. През последните 2 десетилетия към тях се прибавят и много нови условия като удобна возия, задоволително екстри, които да обезпечат прелестно превозване по пътя към определената дестинация, прелестен за окото дизайн и така нататък В същото време фамилният автомобил би трябвало да има и най-малко част от оборудването за бизнес пътувания. И когато изберем кола, която да съчетава в себе си всичко това, че и още, постоянно стигаме до извода, че би трябвало да си купим представител от набиращия все по-голяма известност клас SUV. Е и това е вид, въпреки да не е наложително. Има хора, които не харесват този стремително разрастващ се и набиращ скорост, почитатели и продажби сегмент. За тях един мощен фамилен седан е по-добрият избор. А в тази ситуация ще си поговорим точно за подобен автомобил – съвременен Opel Insignia Grand Sport с мощен 2-литров бензинов мотор с 260 к.с. и задвижване на 4-те колела, което хем обезпечава повече непоклатимост и благоприятни условия за спортно каране, хем е колa, която няма да ни подведе зимата по не добре почистени пътища, в каквито обстановки постоянно попадат българските водачи.

По отношение на дизайна в новата Insignia е употребявано доста от показания от Opel преди няколко години концепт Monza. Което не е тъкмо изненада, тъй като още няколко нови модела, появили се преди Insignia, бяха взаимствали дизайнерския език от концептуалното спортно купе. Е, тук си приказваме за състезателен седан, само че в действителност цялостната му визия в действителност припомня и на купе, само че с 4 порти – нещо, което се употребява в последно време и от други производители, дори и от по-луксозните марки. Което пък придава спомагателна класа на новата Insignia.

Цялостната й визия умерено може да се назова много по-спортна и нападателна от предходното потомство. Основните линии на автомобила в същото време придават и жанр на четиривратото купе. Особено, когато приказваме за версията хечбек, каквато в действителност бе тестовата кола. Двойните Г-образни дневни LED светлини, които в малко по-различна форма откриваме при новата Astra, а в много по-подобна в трите SUV-та – Mokka X, Crossland X и Grandland X, наподобяват доста ефектно и дават доста приключена линия на предницата. Отново както и при останалите най-нови модели на Opel в същата форма са и светлините на габаритите откъм гърба, което също придава жанр на Insignia II. За по-спортният дух на колата откъм гърба подсказват и двойните хромирани накрайници на ауспуховата система.

Чувството за жанр и класа се добавя и от вътрешността на купето. Специално в тестовия автомобил доста мощно усещане прави кафявата първокласна кожена тапицерия, която непосредствено прави отпратка към по-високия клас коли. И с цел да бъде приключено това възприятие, седалките разполагат също и с вентилация и отопление. Като това се отнася и за задните. А предните пък имат и функционалността за масаж (нещо, което имаха по-високо оборудваните коли и при предходната трансформация на Insignia).

Освен първокласни, седалките в тази кола (дори и да не са облицовани като тези в тестовата) са извънредно комфортни. Което се получава с помощта на специфичната им разработка, сертифицирана като технология от немският институт AGR, който ги дефинира като едни от най-ергономичните и ортопедични на пазара. Което се реализира и с помощта на опциите за голям брой настройки, посредством които се реализира най-хубавият вид по отношение на физиологията на индивида, който седи в тях. От което следва, че пътуването в тях е допустимо най-удобно и неизморяващо, надлежно няма да имате потребност да спирате да се поразтъпчете при по-дълги пътувания. Като доказателство за това мога да дам моето пътешестване с новата Insignia, което споделих с още четирима другари и нито един от тях, даже седящият в средата откъм гърба, не изиска да стопираме, с цел да си опъне гърба, да вземем за пример.

В тази връзка трявба да допълня и че увеличената дължина на новата Insignia по отношение на предходното потомство се е отразила и на мястото за пасажерите откъм гърба. То е увеличено в допълнение, тъй че коленете им да не се опират в предните облегалки. Такъв проблем, естествено, може да съществува при някой по-висок човек. Но при него ще има и втори – мястото за главата му също може да не е задоволително. Но това е част от цената, която би трябвало да заплати бъдещият притежател на Opel Insignia, който я желае тъкмо в тази Grand Sport трансформация със полегат таван в задната част за постигането на резултата 4-врато купе. Естествено това може да се избегне с избирането на версия комби или както се назовава тя при Opel – Sports Tourer.

Уточнихме, че купето е идеално за пътешестване на четирима и много положително за петима. Но те ще имат и багаж. Тук разполагаме с багажник с съдържимост 490 литра, което може да се назова задоволително, само че не и най-голямто в класа. Но никога не е малко. При потребност от транспорт на повече или по-обемисти товари пък сгъването на задните седалки увечличава товарния размер до 1450 литра. Отделно в купето има много места и ниши за предпазване на по-дребни предмети, изключително в предната част.

Допълнително за комфорта на водача и пасажерите се грижи и шумоизолацията на купето. По отношение на това в Рюселсхайм явно са поработили много. На процедура въздушният поток към автомобила съвсем не се чува. Същото може да се каже и за мощният бензинов мотор. Тук обаче би трябвало да създадем едно малко конкретизиране – когато колата е в режим Sport (активира се с бутон или от настройките посредством екрана на инфоразвлекателната система), аудиото пуска спомагателен състезателен тон в купето, с цел да достави в допълнение наслаждение за ушите на водача. А другояче даже и при по-агресивно каране от негова страна, шумовете от двигателния отсек са понижени оптимално.

По отношение на купето би трябвало да кажем още, че за визуализацията на централната подпора и арматурното табло германците са заложили на стила, дебютирал при последната Astra. И не са сбъркали. Воланът също е като при компактния хечбек – с понижен радиус и комфортен захват. В средата броят на бутоните е редуциран съвсем до най-малко, а множеството функционалности и настройки в автомобила се командват от огромния сензорен екран и бутоните на кормилото. Таблото пък е отчасти цифровизирано, само че въпреки всичко са оставени някои механични уреди. Което, допускам, се дължи по-скоро на дизайнерско решение.

Към цифровизацията на модела би трябвало да причислим и новият Head-up екран, който проектира върху предното стъкло съществени данни, нужни на лидера при шофиране. Като моментна скорост, обороти на мотора, последният знак за ограничаване на скоростта, идната смяна в посоката на придвижване, в случай че е задействана навигацията. Тази функционалност не е оригиналност в автомобилния свят, само че пък е доста потребна, когато водачът е напрегната обстановка, да вземем за пример и не е уместно да отклонява даже за момент взор от пътя. Изпитах го в изцяло действителна такава конюнктура – на мрачно, на автомагистрала в лявата лента, на мощен дъжд и извънредно претрупан трафик в петък вечер. И да, доста по-добре е да се информираш за нещата от предното стъкло на равнището на очите, в сравнение с да сваляш погледа си малко по-надолу в моменти, когато всяка милисекунда може да бъде решаваща за сигурността.