Как животът се превръща в борба и достойнство
Изминаха 40 дни, откогато изпратихме Тотю Бакалов в по-добрия свят. Но сърцата ни още са камбани, които бият тъжно-тържествено, отговарящи със своя звън на будния и разтревожен негов дух.
Дядо Тотю го наричахме от време на време - с почитание към неговите достолепни 94 години. С " другаря Бакалов " разговаряхме с целия почит и самопризнание към неговата персона, разсъдък, безрезервност в работата и идейно горене. Не единствено поради присъединяване му в антифашистката опозиция 1941-1944 година, освен за неговата суровост и отговорност пред правото и истината, само че и за това, че за него антифашистката опозиция не беше изтляло минало, затворено в страниците на историята - дните му бяха превърнати в битка за запазване на нейната памет.
Пишеше и говореше по правни въпроси, за юристите и силата на правото. Често споделяше, че не всеки, приключил право, е правист. Трябват още доста неща - и той ги имаше: знания, честност към истината, правдивост, отговорност, почтеност и чест, храброст, опит...
Тотю Бакалов е роден на 13 април 1927 година в с. Малка Верея, Старозагорско. От там е татко му, майката е от чирпанските села. Смесила се е кръвта на два здрави български рода и тя е направила бурния му темперамент, от време на време тежък за близките, само че мощен, и с тази мощ е минал той през горнилото на смъртни битки и тежестите на делниците след тях.
През 1952 година приключва право. Последователно е ръководител на Районния съд в Стара Загора, заместник-председател и ръководител на Старозагорския Окръжен съд. Член на Върховния съд на Народна република България, което беше негова горделивост. В фамилния му списък се пазят грамоти и приветствени писма за отличната му работа в правораздавателната система...
Член на РМС става през 1943 година и за антифашистка активност е наказан на 10 години затвор - в Старозагорския затвор среща почтени дейци на Съпротивата, които са му образец за следване, както и самичък става образец за почтено поведение пред врага. Там, дружно с другите политзатворници, с тракане по стоманените порти на килиите в ранни часове на деня, когато се раждат звездите, изпраща в безсмъртието наказани на гибел младежи-ремсисти. За тях той след успеха написа съкровени публикации и книги - да се знаят и да се пазят имената им. За тяхната памет той работи и като дълготраен ръководител на Областния и на Общинския препоръки на Българския антифашистки съюз в Стара Загора. От пандиза излиза на 9 септември 1944 година
Член е на Комунистическата партия от 1948 година - без спиране продължава участието си в Българската социалистическа партия. Неговото алено верую не може да се изясни - то ни овладяваше с лъчение от мъжественото му лице, от неговите слова, които, произнасяни от него, освен гърмяха, само че звучаха естествено, откровено и по този начин ги приемахме. Беше оратор, чиито думи вълнуваха, разбунваха душите...
Имаше горещо перо. Пишеше върху белия лист, задраскваше, преправяше - и намираше най-вярното за своите есета. Публикувал беше повече от 350 публикации в централния и локалния щемпел по правни и обществено-морални проблеми и на антифашистка тематика. Издаде книги като " Светкавици в мрака ", " Кървавият залез на утрото ", " Палачите на България ", " Истината и единствено истината ", " Народният съд - заръка на времето. Тържество на истината "...
В неговите книги откриха израз още две съкровения - другарството и фамилията! Те правеха пълностоен човешкия му живот! Иванка Терзиева и Иван Огнянов са единствено две от имената, на които сърцето му беше отдадено. Всяка година при започване на юни, на датата, на която умира Иванка Терзиева, в с. Богомилово Тотю Бакалов полагаше цветя пред паметника на героинята от антифашистката Съпротива. Иван Огнянов беше приятелят от ремсовата младост - и за него са изписани вълнуващи страници. Всеки, който е познавал Тотю Бакалов, знае, че до другарството му се стигаше мъчно, само че стигнеш ли - то е крепко, с всички разногласия и сложни, само че почтени, диалози в това другарство. С радващи мигове, когато усмивката и тънкото възприятие за комизъм и подигравка изгряват.
Семейството бе неговата светая светих!
Синовете Бойко и Иван и техните фамилии бяха неговата горделивост, мерило за социална изява и поддръжка - с добрина, почтеност, взаимно почитание, самопризнание, премълчаване на укор, общи наслади... Като на икона се произнася името на майката Русина - брачната половинка на Тотю Бакалов - не стигаха неговите думи за огромното благотворно въздействие на тази жена върху всички в фамилията и върху всички, докоснали се до семейството Бакалови...
Няма незаменими в живота персони. Но има неповторими! Тотю Бакалов е от неповторимите. Оставаме със загатна за мъжественото му лице и достолепните му бели коси като бели пламъци над челото му, оставаме с образеца по какъв начин един живот се трансформира в битка и достолепие.
Нека се помни името на Тотю Бакалов и да се пази паметта за него!
Дядо Тотю го наричахме от време на време - с почитание към неговите достолепни 94 години. С " другаря Бакалов " разговаряхме с целия почит и самопризнание към неговата персона, разсъдък, безрезервност в работата и идейно горене. Не единствено поради присъединяване му в антифашистката опозиция 1941-1944 година, освен за неговата суровост и отговорност пред правото и истината, само че и за това, че за него антифашистката опозиция не беше изтляло минало, затворено в страниците на историята - дните му бяха превърнати в битка за запазване на нейната памет.
Пишеше и говореше по правни въпроси, за юристите и силата на правото. Често споделяше, че не всеки, приключил право, е правист. Трябват още доста неща - и той ги имаше: знания, честност към истината, правдивост, отговорност, почтеност и чест, храброст, опит...
Тотю Бакалов е роден на 13 април 1927 година в с. Малка Верея, Старозагорско. От там е татко му, майката е от чирпанските села. Смесила се е кръвта на два здрави български рода и тя е направила бурния му темперамент, от време на време тежък за близките, само че мощен, и с тази мощ е минал той през горнилото на смъртни битки и тежестите на делниците след тях.
През 1952 година приключва право. Последователно е ръководител на Районния съд в Стара Загора, заместник-председател и ръководител на Старозагорския Окръжен съд. Член на Върховния съд на Народна република България, което беше негова горделивост. В фамилния му списък се пазят грамоти и приветствени писма за отличната му работа в правораздавателната система...
Член на РМС става през 1943 година и за антифашистка активност е наказан на 10 години затвор - в Старозагорския затвор среща почтени дейци на Съпротивата, които са му образец за следване, както и самичък става образец за почтено поведение пред врага. Там, дружно с другите политзатворници, с тракане по стоманените порти на килиите в ранни часове на деня, когато се раждат звездите, изпраща в безсмъртието наказани на гибел младежи-ремсисти. За тях той след успеха написа съкровени публикации и книги - да се знаят и да се пазят имената им. За тяхната памет той работи и като дълготраен ръководител на Областния и на Общинския препоръки на Българския антифашистки съюз в Стара Загора. От пандиза излиза на 9 септември 1944 година
Член е на Комунистическата партия от 1948 година - без спиране продължава участието си в Българската социалистическа партия. Неговото алено верую не може да се изясни - то ни овладяваше с лъчение от мъжественото му лице, от неговите слова, които, произнасяни от него, освен гърмяха, само че звучаха естествено, откровено и по този начин ги приемахме. Беше оратор, чиито думи вълнуваха, разбунваха душите...
Имаше горещо перо. Пишеше върху белия лист, задраскваше, преправяше - и намираше най-вярното за своите есета. Публикувал беше повече от 350 публикации в централния и локалния щемпел по правни и обществено-морални проблеми и на антифашистка тематика. Издаде книги като " Светкавици в мрака ", " Кървавият залез на утрото ", " Палачите на България ", " Истината и единствено истината ", " Народният съд - заръка на времето. Тържество на истината "...
В неговите книги откриха израз още две съкровения - другарството и фамилията! Те правеха пълностоен човешкия му живот! Иванка Терзиева и Иван Огнянов са единствено две от имената, на които сърцето му беше отдадено. Всяка година при започване на юни, на датата, на която умира Иванка Терзиева, в с. Богомилово Тотю Бакалов полагаше цветя пред паметника на героинята от антифашистката Съпротива. Иван Огнянов беше приятелят от ремсовата младост - и за него са изписани вълнуващи страници. Всеки, който е познавал Тотю Бакалов, знае, че до другарството му се стигаше мъчно, само че стигнеш ли - то е крепко, с всички разногласия и сложни, само че почтени, диалози в това другарство. С радващи мигове, когато усмивката и тънкото възприятие за комизъм и подигравка изгряват.
Семейството бе неговата светая светих!
Синовете Бойко и Иван и техните фамилии бяха неговата горделивост, мерило за социална изява и поддръжка - с добрина, почтеност, взаимно почитание, самопризнание, премълчаване на укор, общи наслади... Като на икона се произнася името на майката Русина - брачната половинка на Тотю Бакалов - не стигаха неговите думи за огромното благотворно въздействие на тази жена върху всички в фамилията и върху всички, докоснали се до семейството Бакалови...
Няма незаменими в живота персони. Но има неповторими! Тотю Бакалов е от неповторимите. Оставаме със загатна за мъжественото му лице и достолепните му бели коси като бели пламъци над челото му, оставаме с образеца по какъв начин един живот се трансформира в битка и достолепие.
Нека се помни името на Тотю Бакалов и да се пази паметта за него!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ