Измина почти година, откакто Доналд Тръмп положи клетва и стана

...
Измина почти година, откакто Доналд Тръмп положи клетва и стана
Коментари Харесай

Тръмп е позор за страната си

Измина съвсем година, откогато Доналд Тръмп постави клетва и стана 45-ият президент на Съединените щати. Дали ще изкара още 12 месеца на поста? С всеки минал плевел ден след 20 януари 2017 година Тръмп дава нови и нови доказателства, че е неспособен да заема най-високия държавен пост в Америка.

Проблемът не е единствено в това, че политиките му - от намаляването на налозите и климатичните промени до Палестина и нуклеарните оръжия - са пагубно неправилни. Не е и единствено в това, че лидерската му идея е безотговорна, предизвикваща разделяне и борби. Проблемът не се крие само и в крещящия му расизъм, женомразство и национализъм, въпреки и това фактически да са колосални проблеми.

Последната неприлична засегнатост, която излезе от устата му - когато назова някои разрастващи се страни " мръсни дупки " - е потресаваща даже за неговите груби стандарти.

Основният минус в ръководството на Тръмп е неговото настойчиво незнание. Детинското му, постоянно раздразнено държание, в композиция със смайващата липса на познания и пренебрежение към обстоятелствата, водят до серийни, хронични неверни преценки. Не може да се има доверие на Тръмп като властник. Неведнъж се е проявявал пред очите на необятната общност като несъпричастен, нахален измамник, безсрамен и незапознат или безразличен от човешките и конституционни полезности, които президентът на Съединени американски щати се заклева да брани.

Тръмп е първият и да се надяваме последният от своя тип: антиамерикански президент. Той е срам и заплаха за страната си. Колкото по-скоро бъде отпратен, толкоз по-добре.

Още какъв брой американците ще толерират позорното му наличие в Белия дом? Мандатът му е до ноември 2020 година, а може да се кандидатира и за втори. Нещата обаче стават все по-зле. Започват да се развиват редица сюжети, подхранени от неговите безпределно нездравословни и неприемливи думи и каузи, които могат да доведат до преждевременното му овакантяване.

Първият и най-желан от демократична позиция сюжет е електоратът просто да отхвърли Тръмп. Този развой към този момент е почнал, в случай че може да се има вяра на социологическите изследвания. Личният рейтинг на утвърждение на Тръмп бе приблизително под 40 % през миналата година, връх за президентска непопулярност. Може би още по-изразителни са резултатите от сондаж на изследователския център " Пю " от предишния месец. Те развенчават мита, че поддръжниците на Тръмп са слепи и глухи за всекидневните му гафове. Подкрепата за Тръмп измежду основните демографски групи, които помогнаха за избирането му - бели мъже, протестанти евангелисти, хора над 50-годишна възраст и хора без висше обучение - е спаднала доста.

Същевременно изследване на " Галъп " демонстрира, че броят на гласоподавателите, които са преразгледали политическите си пристрастия и се самоопределят към този момент като неподкрепящи никого, се е повишил с 42 %.

Тръмп става все по-непривлекателен за гласоподавателите и това се видя черно на бяло при шокиращите провали във Вирджиния и Алабама. Гневът и разочарованието от Тръмп измежду белите гласоподаватели се счита, че са били решаващи фактори, в допълнение към рекордната изборна интензивност измежду афроамериканците.

По всичко проличава, че и на национално ниво редиците на покровителите му оредяват. Проучване на Монмътския университет от предишния август сподели, че 61 на 100 от гласоподавателите на Тръмп са споделили, че няма какво да ги накара да се извърнат против него. Според ново изследване от предишния месец този % към този момент е 37. Явно е, че доста елементарни гласоподаватели, повярвали, че Тръмп ще донесе позитивна смяна, са отблъснати и отвратени.

Социолози и специалисти към този момент гледат към частичните избори за Конгрес през ноември. Прогнозите са за изрично отменяне на " токсичния " Тръмп и за повторение на изборното проваляне от Алабама на национално ниво. Републиканската партия може да загуби контрола си в Камарата на представителите, където доста умерени републиканци се отдръпват и няма да се кандидатират за преизбиране. Възможно е да бъде отслабена и хватката й върху Сената поради вълната от неодобрение против Тръмп. Никоя партия след 1950 година не е запазвала болшинство в долната камара на частични избори, когато рейтингът на утвърждение на президента е бил под 40 %.

Унизителен пестник от гласоподавателите тази година, комбиниран със загуба на контрола в Конгреса, може да разтресе и да постави завършек на президентството на Тръмп, оставяйки го да ближе рани, зарязан от множеството републиканци и жертван на позора на един единствен мандат.

В същото време се разиграва и различен сюжет, който има капацитет да докара до политическата му крах. Никой към този момент не знае дали федералното следствие на хипотетичното съглашателство сред хора от предизборния щаб на Тръмп и съветски сътрудници през 2016 година в последна сметка ще компрометира необратимо самия президент. Но изказванията, че Тръмп е кроил заприказва, с цел да попречва правораздаването посредством оказване на напън на ФБР и с уволнението на неподатливия на напън негов шеф Джеймс Коми, наподобява имат съображение и могат да се окажат съдбовни за ръководството му. Робърт Мълър, специфичният прокурор в следствието, предлага да разпита публично Тръмп под клетва.

Не всичко е завършило. Поддръжниците на Тръмп акцентират, по думите им, серия от триумфи - седем трилиона щатски $ добавена стойност към фондовия пазар, два милиона нови работни места и радикална данъчна промяна. Те приписват на Тръмп заслуги за успеха над групировката " Ислямска страна " (напразна хвалба) и за намаляването на незаконната имиграция. Броят на американците, които споделят, че стопанската система е в " отлична форма " скочи от два % през ноември 2016 година на 18 %. Около 48 на 100 считат, че стопанската система се развива " добре ", по отношение на 11 % преди година. По тези критерии емблематичното му заричане да " направи Америка още веднъж велика " може би стартира да сработва и това може да забави темпото на стопяването на електоралната му поддръжка.

Някои консерватори показват значими победи, които опровергават изказванието, че Тръмп е безсилна фигура, неспособна да наложи волята си върху Америка. Неговото държавно управление нанася удари по доста фронтове върху наследството Обама-Клинтън.

Директорът на Агенцията за отбрана на околната среда Скот Пруит направи солидна чистка във ведомството, като уволни редица съветници и учени. Той се стреми да отстрани доста от регулациите за водите, климата и замърсяването, въведени по времето на Обама. Облекчават се регулациите за химикали, оповестени преди време за отровни.

Президентът назначава главно млади, бели и консервативни мъже за съдии във федералните апелативни и окръжни съдилища. До висшия съд стигат шепа каузи годишно, тъй че масата правосъдни разногласия по въпроси като пол, раса, и трудови връзки се уреждат точно в тези съдилища от по-ниска инстанция.

Същевременно министърът на вътрешните работи Райън Зинки понижава площта на националните предпазени територии в Америка. Част от оповестения по времето на Обама за предпазена територия обект Мечешки уши в Юта (1,3 милиона акра), а в Големите стълби-Ескаланте (1,9 милиона акра), оповестени за национална предпазена територия по времето на Клинтън, евентуално ще бъде позволено да се създават мини или да се употребяват за други промишлени цели. (Компанията за рандеман на уран " Енерджи фюълс " лобира пред Тръмп да промени статута на Мечешките уши поради богатите им находища на уран).

В министерството на образованието пък става тиха гражданска война, водена от Бетси Девос, до момента в който някогашният претендент за президент Бен Карсън, в министерството на жилищното строителство и градоустройството, понижава държавните разноски за градеж на жилища. И така нататък. Това са някои от триумфите, които консерваторите с наслада осребряват, до момента в който толерират непоносимия човек в Белия дом.

Преобладаващото усещане от първите 12 месеца на Тръмп не е за постоянен прогрес, а за безпорядък. Гневни прояви, сълзи и яд преобладават риалити шоуто в Белия дом съгласно новата книга на Майкъл Улф " Огън и гняв ". На националната сцена Тръмп демонстрира открит фанатизъм във връзка с мигрантите и расовите въпроси. От многото си падения той в действителност удари дъното, когато загатна поддръжка за последователите на теорията за превъзходството на бялата раса в Шарлотсвил, Вирджиния.

На интернационалната сцена Тръмп направи по-вероятно експлоадирането на нуклеарна война със Северна Корея и порази целия свят, като отхвърли Парижкото съглашение за климата, обиди и заплаши Организация на обединените нации поради Ерусалим, даде всичко от себе си да скапе емблематичния контракт от 2015 година с Иран и съвсем нищо не направи за слагане на завършек на ужасните спорове в Сирия, Йемен, Южен Судан и Афганистан.

Още по-лошото е, че се отнесе надменно към американските другари и съдружници в Европа и се опита да влезе под кожата на властническите водачи в Китай, Русия и Близкия изток. Към Англия се отнася със състрадание и пренебрежение, както се видя в грубия (но посрещнат радушно) метод, по който анулира визитата си в Лондон, планувана за идващия месец.

Дали тези доказателства за дисфункция не приказват за ненормалност, както доста хора настояват? Вместо да се търси поддръжка в 25-ата корекция, с цел да бъде отхвърлен Тръмп, по-добре да бъде държан виновен за дейностите си. Защото би трябвало да му се търси сметка за упоритото незнание, рисковите му неистини и неамериканско тесногръдство. Може би 2018 ще е годината.

По БТА
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР