Промени в Кодекса на труда предлагат трайни решения за бизнеса при криза
Измененията в Кодекса на труда оферират трайно споразумяване на случаите на икономическа рецесия, без значение от какво е подбудена тя. Това съобщи в ефира на Радио " Фокус " председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев по отношение на предлаганите промени в Кодекса на труда.
Промените преглеждат две хипотези – при прекъсване активността на обектите с акт на държавната администрация, както е сега, или огромен спад на продажбите.
" В първия случай се планува, при спад на продажбите с повече от 20%, компенсиране на отсъстващия приход на предприятията, който те не могат да генерират и оттова не могат да платят хонорари на заетите в размер на 80% от брутната им заплата. Срещу това не се изисква от предприятията да доплащат. Това е вариация на съществуващата мярка 80%, само че от минималната работна заплата, а ние с КНСБ предлагаме да е 80% от брутното трудово заплащане. При огромен спад на продажбите или цялостно неявяване на продажби се планува фирмите да бъдат обезщетени за загубите като страната поеме процент от чистите им доходи, компенсира закрепените им разноски. Възможност, която Европейска комисия дава във краткотрайния пакет във връзка Covid-19 за държавните помощи ", изясни Велев.
" Другото предложение е при ненапълно работно време, което се вкарва с така наречен " насилствен престой не по виновност на работодателя " и огромен спад на продажбите, породен от външни аргументи и икономическа рецесия, за времето, което не се работи и хората нямат приход, страната да компенсира този отсъстващ приход в първите два месеца на 80%, третия 75% и по този начин с понижаване по 5% до 65% от осигурителния им приход за шест месеца ", сподели още Велев. В този случай се планува фирмите да работят най-малко на половина от работното си време, за което дължат 100% от възнагражденията на заетите.
Според ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в актуалната обстановка държавните помощи мъчно и постепенно стигат до засегнатите предприятия.
" До момента са изплатени 173 млн. лева от оповестените над 1 милиарда лева Става въпрос за загуби за април и май, които се компенсират 9 месеца по-късно. Това води до увеличение на междуфирмената задлъжнялост, банкрути и други ", изясни той.
Промените преглеждат две хипотези – при прекъсване активността на обектите с акт на държавната администрация, както е сега, или огромен спад на продажбите.
" В първия случай се планува, при спад на продажбите с повече от 20%, компенсиране на отсъстващия приход на предприятията, който те не могат да генерират и оттова не могат да платят хонорари на заетите в размер на 80% от брутната им заплата. Срещу това не се изисква от предприятията да доплащат. Това е вариация на съществуващата мярка 80%, само че от минималната работна заплата, а ние с КНСБ предлагаме да е 80% от брутното трудово заплащане. При огромен спад на продажбите или цялостно неявяване на продажби се планува фирмите да бъдат обезщетени за загубите като страната поеме процент от чистите им доходи, компенсира закрепените им разноски. Възможност, която Европейска комисия дава във краткотрайния пакет във връзка Covid-19 за държавните помощи ", изясни Велев.
" Другото предложение е при ненапълно работно време, което се вкарва с така наречен " насилствен престой не по виновност на работодателя " и огромен спад на продажбите, породен от външни аргументи и икономическа рецесия, за времето, което не се работи и хората нямат приход, страната да компенсира този отсъстващ приход в първите два месеца на 80%, третия 75% и по този начин с понижаване по 5% до 65% от осигурителния им приход за шест месеца ", сподели още Велев. В този случай се планува фирмите да работят най-малко на половина от работното си време, за което дължат 100% от възнагражденията на заетите.
Според ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България, в актуалната обстановка държавните помощи мъчно и постепенно стигат до засегнатите предприятия.
" До момента са изплатени 173 млн. лева от оповестените над 1 милиарда лева Става въпрос за загуби за април и май, които се компенсират 9 месеца по-късно. Това води до увеличение на междуфирмената задлъжнялост, банкрути и други ", изясни той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ