Излязох от стаята. В нея се случи нещо, което бе

Излязох от стаята. В нея се случи нещо, което бе казус в историята освен на този, само че и на всички хотели по света. (…) Когато към този момент бях в коридора, душевната болежка изчезна и на нейно място, преди идващото чувство, се появи една страховита междинна тишина. В нея чувах единствено учестените удари на сърцето си. То като че ли ми шепнеше: Стига! Познавах добре тази тишина. Тя вещаеше помитаща стихия. В тази къса пауза усещах, че пружината на страстите ми, почнала да се разтяга от седмица, в този момент бе достигнала своя лимит. Затова чаках да отприщи цялата насъбрана в нея сила под формата на тежка рецесия.
Погледнах ръката си. Кръвта още стоеше по кокалчетата. Забърсах алената лепкава течност в дънките си, осъзнавайки, че изтривам последното, което ме свързва с Никол. Но все пак го сторих. После повдигнах глава.
Повдигнах я, само че колкото можеше да го направи човек, който таман е претърпял тежко проваляне. И потеглих. В далечината Игор се беше изправил. Крачех по дългия кулоар, само че имах чувството, че не пропътувам никакво разстояние, а просто заставам на едно място. Пространството пред мен се разтягаше като телескопична тръба. Само след момент към този момент не виждах края му.
Продължавах да ходя, по, както изглеждаше, безкрайния ми път към асансьорите. Усещането беше като за корабоплаване в дълбока и спокойна вода. Изведнъж се появи далечно, глухо бумтене. Докато се спусках по течението, с всеки минал момент то се усилваше от ден на ден. След малко пред очите ми се появи това, което е неизбежно да има на пътя на една река, когато наоколо се чува бумтене – водопад. Грохотът на хилядите кубични метри вода, разбиваща се долу, се чуваше все по-силно. Ръбът застрашително наближаваше. Започнах да плавам в противоположната посока, само че водната маса безмилостно ме влачеше към съдбовния край. Не можех да се спася. Малко преди да го доближи, стиснах очи. Кой желае да гледа последните мигове преди гибелта си. Никой. Тогава полетях.
И започнах да падам надолу. В идващия миг, по-скоро от предстоящото, тупнах, само че не във вода, а на земя. Усещах болката, както и твърдата повърхнина с гърба си. Осъзнавах мисълта си. Това означаваше, че съм жив. Тогава отворих страхливо очи. Намирах се още веднъж в коридора на хотела. Докато се взирах в тавана, размазан човешки контур ме прескочи и подмина.(…)
– Жоро, добре ли си? – чух гласа на Игор. – Дръж се за мен!
Охранителят се провря под дясната ми мишница, тъй че да се опра на него, и ме повдигна. После ме завлече по коридора и откакто подминахме асансьорите, влязохме в тоалетната вляво. На мивката Игор отвъртя крана на студената вода до края и пъхна ръката си изпод.
– Дръж се, момче! – рече той, до момента в който очевидно изчакваше да стане задоволително студена. – Ще се оправиш.
– Портфейла! – споделих. – Извади го! Веднага!
– А, не! Никакви портфейли. Глупости няма да правиш. Сега ще те оправя бързо по моя метод.
– Дай ми портфейла!
– Навремето в казармата припадналите ги свестявахме с кофа вода и ритници – продължи той, като се преструваше, че не ме чува. – Знаеш ли какъв брой добър резултат има това…
Български трилър споделя невероятната история на милионерски правоприемник
Екстремни подиуми с кортежи и спортни коли, изменничества, схеми за пране на пари, търговия с опиати и елитна проституция... Тоз...
Преди да съумея да кажа нещо, Игор ускори към лицето ми първата шепа с вода. Така я стовари, че пръстите му се удариха в бузата ми. Чист пестник. Същевременно ме придържаше крепко напред с лявата си ръка, тъй че да не падна или да му избягам в опит да стигна до кокаина.
Плискането и скритите в шепите с вода плесници започнаха. И по този начин той продължи, до момента в който не ме намокри чак до кръста. Въпреки че немалка част от изтичащата от чешмата вода попадаше по мен, мощната бликам последователно съумя да извърши мивката, над която бях наведен. В средата бе почнал да се образува въртоп. Погледът ми незабавно бе притеглен от дребното знамение на физиката. Постепенно то погълна съзнанието ми в хипнотизиращ въртелив танц. Не след дълго към този момент си представях, че съм паднал от оня водопад и в този момент съм понесен от въртоп към дъното на вира. Там, долу, се виждаше процеп, откъдето струеше ослепителна светлина. Адът! Изплаших се. Изведнъж с колкото мощ имах отскочих обратно и се озовах на крачка от мивката. С насочен към нея ужасèн взор към момента се намирах в здравия захват на руснака и не можех да отстъпя повече.
– Какво стана бе, момче? – рече Игор и като ме стисна за врата, се завря в мен и стартира да оглежда очите ми от близко. – По-добре ли си?
В същия миг с периферното си зрение улових призрачна фигура, която се прокрадна в тоалетната и застана компактно зад тила му. Направих опит да го предупредя, само че непознатият се оказа прекомерно бърз. Докато се усетя, с едно изкусно придвижване той сграбчи охранителя за ръката в региона над лакътя и без изключително изпитание го издърпа обратно, както личеше, с цел да го измести от пътя си към мен.
„ Похитители! “ – помислих си за повторно довечера.