Богомир Лазов и неговите пейзажи от Кюстендилския край
Изложбата " Богомир Лазов (1906-1969) и българският акварел " за мнозина ще бъде изобретение. Тя може да се прегледа до 29 септември в Квадрат 500, пл. " Св. Александър Невски ", ул. " 19-ти февруари " 1.
Акцент е акварелната живопис на Богомир Лазов от 1930-те до 1960-те - главно пейзажи от красивия Кюстендилски край, показани в подтекста на произведения от други български акварелисти, измежду които Константин Щъркелов, Йордан Гешев, Павел Францалийски, Христо Йончев-Крискарец, Страхил Титиринов, Владимир Мански. С тях с изключение на другарството и работата в акварелната техника го сближават общи тематики, претекстове, сюжети и живописни проблеми, които всеки взема решение посвоему.
Лазов следва при проф. Никола Маринов в Художествената академия. Член е на Дружеството на новите художници още от неговото учредяване през 1931 година Един от " кюстендилската художествена школа ", както я назовава Асен Василиев, дружно с приятелите си: Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Иван Ненов, Борис Елисеев, Стоян Венев, Мориц Бенционов, Николай Дюлгеров, Евтим Томов, Асен Василиев и други
През 1930-те живописните търсения на Богомир Лазов са напълно в духа на времето, на новите художници, на синтетизма и на новата определеност. Вярващ като Майстора, че " човек е най-смислен с творчеството си там, където се е родил ", през 1939 година Лазов се завръща в родния си Кюстендил и остава там до края на дните си. Това го отдалечава от центъра на художествения живот, маргинализира го, само че му разрешава да сътвори в непосредствен контакт с природата богато и лирично творчество.
Акцент е акварелната живопис на Богомир Лазов от 1930-те до 1960-те - главно пейзажи от красивия Кюстендилски край, показани в подтекста на произведения от други български акварелисти, измежду които Константин Щъркелов, Йордан Гешев, Павел Францалийски, Христо Йончев-Крискарец, Страхил Титиринов, Владимир Мански. С тях с изключение на другарството и работата в акварелната техника го сближават общи тематики, претекстове, сюжети и живописни проблеми, които всеки взема решение посвоему.
Лазов следва при проф. Никола Маринов в Художествената академия. Член е на Дружеството на новите художници още от неговото учредяване през 1931 година Един от " кюстендилската художествена школа ", както я назовава Асен Василиев, дружно с приятелите си: Владимир Димитров-Майстора, Кирил Цонев, Иван Ненов, Борис Елисеев, Стоян Венев, Мориц Бенционов, Николай Дюлгеров, Евтим Томов, Асен Василиев и други
През 1930-те живописните търсения на Богомир Лазов са напълно в духа на времето, на новите художници, на синтетизма и на новата определеност. Вярващ като Майстора, че " човек е най-смислен с творчеството си там, където се е родил ", през 1939 година Лазов се завръща в родния си Кюстендил и остава там до края на дните си. Това го отдалечава от центъра на художествения живот, маргинализира го, само че му разрешава да сътвори в непосредствен контакт с природата богато и лирично творчество.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ