Скафандърът и костюмът на втория български космонавт са част от изложба в БАН
Изложба, отдадена на 30-годишнината от полета на втория български космонавт военачалник Александър Александров, беше открита в Българската академия на науките. В изложбата са включени скафандърът и костюмът на космонавта, както и научни изявления, свързани с подготовката, реализацията и резултатите на научната стратегия " Шипка ", заяви пресцентърът на Българска академия на науките.
Оригиналните апарати и системи, създадени особено за програмата " Шипка ", с които са реализирани научни опити на борда на орбиталната станция " Мир ", могат да бъдат прегледани до 22 юни в централното предверие на Българска академия на науките.
Организатор на изложбата е Институтът за галактически проучвания и технологии при Българска академия на науките.
По време на втория български полет в Космоса са осъществени проучвания и опити в четири научни области. Приносът на българските учени в тях е значителен, а страната ни потвърди, че капацитетът ни в тази научна област на бъдещето е доста огромен. С тези думи ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски е разкрил изложбата за 30-годишнината от полета на военачалник Александров.
В приветствен адрес от президента Румен Радев до космонавта се споделя, че с полета името на Александър Александров остава изписано със златни букви в историята на космонавтиката.
Над 50 научни опита, някои от които неповторими и неповторими, бяха осъществени по време на десетдневния полет, е разказал военачалник Александър Александров. Научният опит " Люлин ", почнал тогава, продължава да се доразвива и през днешния ден. Дозиметър от серията " Люлин " сега лети на сателит, който се доближава до Марс.
Научната стратегия " Шипка " съставлява същински връх в българските галактически проучвания, е споделил шефът на Института за галактически проучвания технологии при Българска академия на науките чл.-кор. Петър Гецов. Той е припомнил, че за първи път преди 30 години на галактическата станция " Мир " са употребявани микропроцесори българско произвеждане и микрокомпютри на Българската академия на науките.
Оригиналните апарати и системи, създадени особено за програмата " Шипка ", с които са реализирани научни опити на борда на орбиталната станция " Мир ", могат да бъдат прегледани до 22 юни в централното предверие на Българска академия на науките.
Организатор на изложбата е Институтът за галактически проучвания и технологии при Българска академия на науките.
По време на втория български полет в Космоса са осъществени проучвания и опити в четири научни области. Приносът на българските учени в тях е значителен, а страната ни потвърди, че капацитетът ни в тази научна област на бъдещето е доста огромен. С тези думи ръководителят на Българска академия на науките акад. Юлиан Ревалски е разкрил изложбата за 30-годишнината от полета на военачалник Александров.
В приветствен адрес от президента Румен Радев до космонавта се споделя, че с полета името на Александър Александров остава изписано със златни букви в историята на космонавтиката.
Над 50 научни опита, някои от които неповторими и неповторими, бяха осъществени по време на десетдневния полет, е разказал военачалник Александър Александров. Научният опит " Люлин ", почнал тогава, продължава да се доразвива и през днешния ден. Дозиметър от серията " Люлин " сега лети на сателит, който се доближава до Марс.
Научната стратегия " Шипка " съставлява същински връх в българските галактически проучвания, е споделил шефът на Института за галактически проучвания технологии при Българска академия на науките чл.-кор. Петър Гецов. Той е припомнил, че за първи път преди 30 години на галактическата станция " Мир " са употребявани микропроцесори българско произвеждане и микрокомпютри на Българската академия на науките.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ