Линиите на живота
Изкуството е по-силно от мен, то е нужда и избавление от всичко, което отвред се пробва да ни сгромоляса. Живописта е като бистър спомен от детството, тя е моят метод за филтриране, одобрявам я като признание и мое средство за съхранение… Това признава Гергана Минкова, която е измежду разпознаваемите имена от по-младото потомство художници. При нея процесът на основаването на картина е магия, която не може да се изясни.
По собствен път
Гергана Минкова е родена през 1981 година в Пазарджик, където приключва Училището по облекло и текстил. Учи в Частната академия „ Жул Паскин “, а след това приключва специалността „ Живопис “ в НХА. Първата си независима галерия прави още като студентка – през 2004 година в Историческия музей на Панагюрище. Носителка е на огромната премия за живопис на фондация „ Райна Кабаиванска “ и на още други влиятелни оценки и номинации в национални състезания. Участвала е в доста общи и тематични изложения, пленери и симпозиуми у нас и в чужбина.
Снимка Личен списък
На здрава основа
Албумите със фотоси и скицниците са чест повод към нова творба. Оттам потегля линия, която я повежда нанякъде. Както преди време случайността я води към ненужни „ реквизити “ от неща, събирани от нейния татко, „ тъй като може да потрябват “. Тя стартира да съшива части лен и коноп, прави личен недодялан грунд и това става хубавичко основа за нейните живописни творения. Вече напълно е минала на такива платна: „ Това сливане е сливане на линиите на живота “.
Пъзел от мемоари
Темите на творбите са ориентирани към нейния вътрешен свят. Те са сходни като тема, само че всякога са и разнообразни, и сходни, само че не напълно. В началото на май тя ще открие галерия в изложба „ Пролет “ в Бургас. При зашиването на платната, които за тази цел приготвя, у нея се центрира едно изречение: „ Всичко у мен е спомен “. И в този момент картините се раждат от разравянето на остарели рисунки и мемоари, които се разсънват. Постепенно върху съответната картина и в сбирката от живописни платна се основава пъзел от „ мемоари “ и духовни прекарвания, подготвени да влязат в разговор с всеки, който е любопитен да надникне в дълбините на платното.
Искрата
Лесно е да се демотивираш и от една припламнала искра да се вдъхновиш. Пробивът в галериите е въпрос на труд, шанс, неизменност и редица други фактори. Дори когато не е била в „ играта “, Гергана е продължавала да има вяра, че заниманието с изобразително изкуство си коства. В такива моменти като Барон Мюнхаузен се е хващала за косата и се е изваждала от мътните води на отчаянието. Пълната отдаденост на изкуството дава своите плодове, а не изкушаващото предпочитание за непрекъсната работа и сигурни приходи: „ Галериите са метод художникът да се усеща подсилен при персоналната си неспособност самичък да си е управител на контактите с колекционери и ценители, както и на продажбите. Добрите галеристи поемат тази роля. В пространството на техните галерии творбите на създателите живеят по различен метод “.
Посока
Гергана Минкова обича да усеща илюзорната независимост на мислите и на въображението. Опитва да остава достоверна във всичко, което основава. За нея креативните моменти повдигат духа и са връзка с Бога. Тя работи единствено по ентусиазъм, не и по поръчка. „ Облакът не знае за какво се движи тъкмо в тази посока, небето обаче знае движещите сили и пътищата на всички облаци “, цитира тя от „ Илюзии “ на Ричард Бак. Нейната посока към този момент е ясна - тази пролет в Бургас, а наесен полита към Париж, където ще обитава два месеца в ателиетата Сите дез ар след извоюван конкурс.
Обработена равнища - Снимка Личен списък
Текстът е част от бр. 125 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
изложба художник картини изкуство
По собствен път
Гергана Минкова е родена през 1981 година в Пазарджик, където приключва Училището по облекло и текстил. Учи в Частната академия „ Жул Паскин “, а след това приключва специалността „ Живопис “ в НХА. Първата си независима галерия прави още като студентка – през 2004 година в Историческия музей на Панагюрище. Носителка е на огромната премия за живопис на фондация „ Райна Кабаиванска “ и на още други влиятелни оценки и номинации в национални състезания. Участвала е в доста общи и тематични изложения, пленери и симпозиуми у нас и в чужбина.
Снимка Личен списък На здрава основа
Албумите със фотоси и скицниците са чест повод към нова творба. Оттам потегля линия, която я повежда нанякъде. Както преди време случайността я води към ненужни „ реквизити “ от неща, събирани от нейния татко, „ тъй като може да потрябват “. Тя стартира да съшива части лен и коноп, прави личен недодялан грунд и това става хубавичко основа за нейните живописни творения. Вече напълно е минала на такива платна: „ Това сливане е сливане на линиите на живота “.
Пъзел от мемоари
Темите на творбите са ориентирани към нейния вътрешен свят. Те са сходни като тема, само че всякога са и разнообразни, и сходни, само че не напълно. В началото на май тя ще открие галерия в изложба „ Пролет “ в Бургас. При зашиването на платната, които за тази цел приготвя, у нея се центрира едно изречение: „ Всичко у мен е спомен “. И в този момент картините се раждат от разравянето на остарели рисунки и мемоари, които се разсънват. Постепенно върху съответната картина и в сбирката от живописни платна се основава пъзел от „ мемоари “ и духовни прекарвания, подготвени да влязат в разговор с всеки, който е любопитен да надникне в дълбините на платното.
Искрата
Лесно е да се демотивираш и от една припламнала искра да се вдъхновиш. Пробивът в галериите е въпрос на труд, шанс, неизменност и редица други фактори. Дори когато не е била в „ играта “, Гергана е продължавала да има вяра, че заниманието с изобразително изкуство си коства. В такива моменти като Барон Мюнхаузен се е хващала за косата и се е изваждала от мътните води на отчаянието. Пълната отдаденост на изкуството дава своите плодове, а не изкушаващото предпочитание за непрекъсната работа и сигурни приходи: „ Галериите са метод художникът да се усеща подсилен при персоналната си неспособност самичък да си е управител на контактите с колекционери и ценители, както и на продажбите. Добрите галеристи поемат тази роля. В пространството на техните галерии творбите на създателите живеят по различен метод “.
Посока
Гергана Минкова обича да усеща илюзорната независимост на мислите и на въображението. Опитва да остава достоверна във всичко, което основава. За нея креативните моменти повдигат духа и са връзка с Бога. Тя работи единствено по ентусиазъм, не и по поръчка. „ Облакът не знае за какво се движи тъкмо в тази посока, небето обаче знае движещите сили и пътищата на всички облаци “, цитира тя от „ Илюзии “ на Ричард Бак. Нейната посока към този момент е ясна - тази пролет в Бургас, а наесен полита към Париж, където ще обитава два месеца в ателиетата Сите дез ар след извоюван конкурс.
Обработена равнища - Снимка Личен списък
Текстът е част от бр. 125 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
изложба художник картини изкуство
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ