Изкуственият интелект навлиза все повече в медицината
Изкуственият разсъдък играе все по-нарастваща роля в опазването на здравето, заяви изданието на изследователската работа на Европейския парламент преди дни.
В същото време неотдавнашно изследване на Съвместния теоретичен център на Европейски Съюз (JRC) демонстрира, че България не е в доста добра позиция по отношение на междинното за Европейски Съюз в предлагането на цифрови умения на високо равнище във висшето обучение: изкуствен интелект се преподава в 0,6 % от всички български магистърски стратегии, до момента в който в Европейски Съюз този % е 3,9 %.
Изкуственият разсъдък може да автоматизира осъществяването на повтарящи се дейности, както и да помогне на лекарите за по-ефективно диагностициране на някои типове онкологични болести.
Реджина Барзилай е на 42 години, когато при профилактичен обзор лекарите виждат няколко точки с висока компактност на мамограмата ѝ. Радиолозите не знаят дали тези зони са естествени или злокачествени. Две години и три прегледа по-късно, през 2014 година Барзилай е диагностицирана с рак на гърдата. По време на курса на сполучливото ѝ лекуване тя стартира да си задава въпроса дали изкуственият разсъдък не би могъл да се оправи по-добре в диагностицирането на болестта и стига до извода, че това сигурно ще е по този начин.
По това време Барзилай, която е учител в Масачузетския софтуерен институт в Съединени американски щати, специализира в едно от направленията на изкуствения разсъдък - образованието на машините за обработка на текстове. И въпреки да не знае нищо за изкуствения разсъдък в медицината, тя взема решение да смени фокуса в кариерата си и да се насочи към възстановяване на клиничните грижи благодарение на изкуствения разсъдък, написа в публикация по тематиката на изданието на изследователския център на Екологичен потенциал.
В рамките на четири години Барзилай създава стратегия с изкуствен интелект , която може да диагностицира рак на гърдата и точно да оцени риска от бъдещо развиване на болестта. Програмата е подготвена въз основа на данни от 32 000 мамографии на дами на разнообразни възрасти и с друг етнически генезис. Тя предвижда коя от тях би могла да бъде диагностицирана с рак на гърдата в границите на пет години от мамографията и се оправя по-добре, в сравнение с лекарите до този миг.
Експерименти с компютърна диагностика на рак на гърдата въз основа на мамографии се вършат още от 90-те години на предишния век, само че технологията CAD - компютърно асистирана диагностика, не работи задоволително добре. Само в границите на десетилетие обаче обстановката се усъвършенства доста, изключително откакто през 2012 година стартира да се ползва способ с изкуствен интелект и потребление на данни от образна диагностика. Барзилай и доста други учени по света, в това число и в Европейски Съюз, изследват капацитета на изкуствения разсъдък в здравната диагностика.
Хюго Аертс от Нидерландия преподава и в университета на Маастрихт, и в университета Харвард в Съединени американски щати. Той употребява изкуствен интелект за персонализирано лекуване на рак. Целта му е по-точна прогноза за това кои пациенти със злокачествени болести ще реагират по-добре на имунотерапия. Това лекуване не влияе непосредствено върху тумора като химиотерапията, а провокира имунната система за разпознае и унищожи раковите кафези. Проблемът е, че това лекуване е скъпо и работи единствено при част от пациентите.
Затова проф. Аертс се пробва да разбере кои пациенти ще реагират на това лекуване посредством изкуствен интелект и през 2020 година печели петгодишно финансиране от Европейския проучвателен съвет, с цел да реши този проблем.
Изкуственият разсъдък е един от научните браншове с възходящо значение. Под управлението на еврокомисаря за нововъведенията и научните проучвания Мария Габриел JRC изследва в детайли сферата на изкуствения разсъдък в България, оповестиха от пресслужбата на центъра.
България е 20-та страна членка по брой на икономическите участници в областта на изкуствения разсъдък, които в страната наброяват 95. Тематичните области, в които България има по-изразена активност, са услугите в региона на изкуствения разсъдък (70 % от българските действия в областта), роботиката (21 %) и автоматизацията (6 %).
България е доста дейна и като участник в планове, свързани с изкуствения разсъдък в подтекста на Европейската стратегия за научни проучвания " Хоризонт 2020 ", като се е присъединила в 29 плана на 26 разнообразни български участници, показват от пресслужбата на Съвместния проучвателен център на Европейски Съюз. Повечето планове са свързани с роботиката (86 %). Най-важните участници са Софийският университет " Св. Климент Охридски ", Институтът по осведомителни и информационни технологии и компаниите " Сирма ИИ " ЕАД, К3Y и " Онтотекст " АД.
В същото време неотдавнашно изследване на Съвместния теоретичен център на Европейски Съюз (JRC) демонстрира, че България не е в доста добра позиция по отношение на междинното за Европейски Съюз в предлагането на цифрови умения на високо равнище във висшето обучение: изкуствен интелект се преподава в 0,6 % от всички български магистърски стратегии, до момента в който в Европейски Съюз този % е 3,9 %.
Изкуственият разсъдък може да автоматизира осъществяването на повтарящи се дейности, както и да помогне на лекарите за по-ефективно диагностициране на някои типове онкологични болести.
Реджина Барзилай е на 42 години, когато при профилактичен обзор лекарите виждат няколко точки с висока компактност на мамограмата ѝ. Радиолозите не знаят дали тези зони са естествени или злокачествени. Две години и три прегледа по-късно, през 2014 година Барзилай е диагностицирана с рак на гърдата. По време на курса на сполучливото ѝ лекуване тя стартира да си задава въпроса дали изкуственият разсъдък не би могъл да се оправи по-добре в диагностицирането на болестта и стига до извода, че това сигурно ще е по този начин.
По това време Барзилай, която е учител в Масачузетския софтуерен институт в Съединени американски щати, специализира в едно от направленията на изкуствения разсъдък - образованието на машините за обработка на текстове. И въпреки да не знае нищо за изкуствения разсъдък в медицината, тя взема решение да смени фокуса в кариерата си и да се насочи към възстановяване на клиничните грижи благодарение на изкуствения разсъдък, написа в публикация по тематиката на изданието на изследователския център на Екологичен потенциал.
В рамките на четири години Барзилай създава стратегия с изкуствен интелект , която може да диагностицира рак на гърдата и точно да оцени риска от бъдещо развиване на болестта. Програмата е подготвена въз основа на данни от 32 000 мамографии на дами на разнообразни възрасти и с друг етнически генезис. Тя предвижда коя от тях би могла да бъде диагностицирана с рак на гърдата в границите на пет години от мамографията и се оправя по-добре, в сравнение с лекарите до този миг.
Експерименти с компютърна диагностика на рак на гърдата въз основа на мамографии се вършат още от 90-те години на предишния век, само че технологията CAD - компютърно асистирана диагностика, не работи задоволително добре. Само в границите на десетилетие обаче обстановката се усъвършенства доста, изключително откакто през 2012 година стартира да се ползва способ с изкуствен интелект и потребление на данни от образна диагностика. Барзилай и доста други учени по света, в това число и в Европейски Съюз, изследват капацитета на изкуствения разсъдък в здравната диагностика.
Хюго Аертс от Нидерландия преподава и в университета на Маастрихт, и в университета Харвард в Съединени американски щати. Той употребява изкуствен интелект за персонализирано лекуване на рак. Целта му е по-точна прогноза за това кои пациенти със злокачествени болести ще реагират по-добре на имунотерапия. Това лекуване не влияе непосредствено върху тумора като химиотерапията, а провокира имунната система за разпознае и унищожи раковите кафези. Проблемът е, че това лекуване е скъпо и работи единствено при част от пациентите.
Затова проф. Аертс се пробва да разбере кои пациенти ще реагират на това лекуване посредством изкуствен интелект и през 2020 година печели петгодишно финансиране от Европейския проучвателен съвет, с цел да реши този проблем.
Изкуственият разсъдък е един от научните браншове с възходящо значение. Под управлението на еврокомисаря за нововъведенията и научните проучвания Мария Габриел JRC изследва в детайли сферата на изкуствения разсъдък в България, оповестиха от пресслужбата на центъра.
България е 20-та страна членка по брой на икономическите участници в областта на изкуствения разсъдък, които в страната наброяват 95. Тематичните области, в които България има по-изразена активност, са услугите в региона на изкуствения разсъдък (70 % от българските действия в областта), роботиката (21 %) и автоматизацията (6 %).
България е доста дейна и като участник в планове, свързани с изкуствения разсъдък в подтекста на Европейската стратегия за научни проучвания " Хоризонт 2020 ", като се е присъединила в 29 плана на 26 разнообразни български участници, показват от пресслужбата на Съвместния проучвателен център на Европейски Съюз. Повечето планове са свързани с роботиката (86 %). Най-важните участници са Софийският университет " Св. Климент Охридски ", Институтът по осведомителни и информационни технологии и компаниите " Сирма ИИ " ЕАД, К3Y и " Онтотекст " АД.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ