Болестта, която кара хората да мислят, че са мъртви
Изключително рядко положение, наречено „ синдром на ходещите трупове “, оставя у страдащите възприятието, че са зомбита.
Френският невролог Жул Котард пръв открива болестта през далечната 1880 година Състоянието оставя у пациента налудничави вярвания, вариращи от чувството за липса на вътрешни органи до оповестяване на клинична гибел.
Мадмозел Х – една от първите пациентки, диагностицирана със болестта, се оплаквала, че липсват елементи от тялото й, в това число мозъка и стомаха й.
Тя вярвала, че ще бъде постоянно прокълната и упорствала, че стомахът й липсва от тялото и затова нямала потребност от храна. В последна сметка умира от апетит.
Може би най-известният актуален случай на синдрома на ходещите трупове е на човек, прочут като Греъм, който в продължение на девет години е живял с вярата, че към този момент няма мозък или глава.
Говорейки неотдавна за положението му, той разказва по какъв начин е спрял пушенето и присъединяване в обществени действия, тъй като, като „ мъртъв “, той не считал, че има смисъл.
„ Не желая да се изправям пред хората “, споделя той. „ Няма смисъл. Не усещам наслаждение от нищо. Всички неща, които ме интересуваха, към този момент ги няма. “
Томография по-късно разкрива потресаващи нарушения…
„ Никога не съм анализирал толкоз странни резултати за 15 години процедура, не имах вяра по какъв начин този човек е на крайници, върви и поддържа връзка с останалия свят. “, декларира лекуващият невролог Стивън Лаурей.
Мозъчната активност на Греъм е като на някой по време на упойка или сън – в действителност бил неповторим случай.
Автор: Славиния
