Учени за първи път направиха подробна карта на клетките в човешкия мозък
Изключително детайлна карта на другите типове кафези в човешкия мозък бе формирана за първи път при огромни свързани проучвания на интернационалните екипи, оповестява Ройтерс.
По време на най-подробното до момента изследване на човешкия мозък на клетъчно равнище учените са разпознали голям набор от типове кафези - повече от 3300, които построяват нашия най-сложен орган.
В процеса на работа те са съставили прецизен атлас на мозъка, който може да помогне да се дефинира клетъчната основа на неврологичните болести и да улесни създаването на нови лечения. Това съобщи Българска телеграфна агенция.
Амбициозното проучване преглежда също по този начин приликите и разликите сред мозъците на хора и примати - шимпанзета, горили, маймуни резус и мармозетки. По този метод са изяснени някои от факторите, които ни разделят от нашите еволюционни роднини и ни вършат същински хора.
Разработката, показана в 21 научни отчета, оповестени в „ Сайънс “ и в две други списания, е подкрепена от Националния институт за опазване на здравето на Съединени американски щати.
Човешкият мозък е комплициран както във връзка с своята приложимост - разбиране, придвижване, четене, писане, говорене, мислене и други, по този начин и със своето клетъчно многообразие.
Невроните - или нервните кафези - са главната част от мозъка, които одобряват сензорните сигнали, подават командите към мускулите и трансферират електрически сигнали по трасето. Мозъкът се състои от съвсем 100 милиарда неврона и даже още повече кафези от други видове. Всички те са проведени в стотици разнообразни мозъчни структури, които ръководят набор от функционалности.
Изследването разпознава 3313 вида кафези, което е почти 10 пъти повече от известните до момента. Установен бе и цялостният набор от гени, употребявани от всеки клетъчен вид, като въз основа на това бе картографирано разпределението им по области в мозъка.
„ Атласът на мозъчните кафези като цяло дава клетъчната основа за всичко, което можем да вършим като човешки същества “, споделя Ед Лийн, участник в проучването от Института Алън за мозъчни науки в Сиатъл.
Видовете кафези имат разнородни свойства и евентуално са наранени по друг метод при заболяване, изяснява Лийн.
Една от изненадите е, че клетъчното многообразие е съсредоточено в еволюционно по-старите елементи на мозъка - в междинния и задния мозък - вместо в неокортекса, който дава отговор за висшите когнитивни функционалности, в това число ученето, вземането на решения, сетивното усещане, паметта и езика.
Свързаните с мозъка болести като заболяванията на Алцхаймер и Паркинсон, амиотрофичната латерална склероза (АЛС) са измежду най-неподатливите на лекуване. „ Повечето мозъчни болести към момента нямат лекуване или даже терапия, и този атлас би трябвало да послужи като насочна точка за ускорение на напредъка в разбирането на подробната клетъчна основа на болесттите и ориентиране на идващите генерации лечения “, сподели Лийн.
Изследователите са съумели да картографират генни превключватели и видове мозъчни кафези, свързани с заболяването на Алцхаймер - най-разпространеният тип деменция, и разнообразни невропсихиатрични разстройства, в това число шизофрения, биполярно разстройство и тежка меланхолия. Изследователите са удостоверили връзката сред микроглийните кафези – тип имунни кафези в мозъка - и заболяването на Алцхаймер. Също по този начин се открили връзката сред някои типове мозъчни неврони и шизофренията - тежко психологично заболяване, характеризиращо се с спиране на връзката с действителността.
Освен това откривателите са създали съпоставяне на темпоралната кора - област на неокортекса, обвързвана с езика и други висши когнитивни функционалности, сред хората и най-близките ни живи еволюционни родственици като шимпанзета и горили. Въпреки че клетъчната организация е сходна, оказало се, че някои гени са употребявани по друг метод при хората, в сравнение с при двата други типа.
„ Това значи, че е имало ускорена специализация на кортикалните неврони при хората, което способства за разликите във функционалността на кортикалните вериги и нашите разнообразни когнитивни качества по отношение на животните “, изясни Тригве Бакен, невролог от Института Алън.
По време на най-подробното до момента изследване на човешкия мозък на клетъчно равнище учените са разпознали голям набор от типове кафези - повече от 3300, които построяват нашия най-сложен орган.
В процеса на работа те са съставили прецизен атлас на мозъка, който може да помогне да се дефинира клетъчната основа на неврологичните болести и да улесни създаването на нови лечения. Това съобщи Българска телеграфна агенция.
Амбициозното проучване преглежда също по този начин приликите и разликите сред мозъците на хора и примати - шимпанзета, горили, маймуни резус и мармозетки. По този метод са изяснени някои от факторите, които ни разделят от нашите еволюционни роднини и ни вършат същински хора.
Разработката, показана в 21 научни отчета, оповестени в „ Сайънс “ и в две други списания, е подкрепена от Националния институт за опазване на здравето на Съединени американски щати.
Човешкият мозък е комплициран както във връзка с своята приложимост - разбиране, придвижване, четене, писане, говорене, мислене и други, по този начин и със своето клетъчно многообразие.
Невроните - или нервните кафези - са главната част от мозъка, които одобряват сензорните сигнали, подават командите към мускулите и трансферират електрически сигнали по трасето. Мозъкът се състои от съвсем 100 милиарда неврона и даже още повече кафези от други видове. Всички те са проведени в стотици разнообразни мозъчни структури, които ръководят набор от функционалности.
Изследването разпознава 3313 вида кафези, което е почти 10 пъти повече от известните до момента. Установен бе и цялостният набор от гени, употребявани от всеки клетъчен вид, като въз основа на това бе картографирано разпределението им по области в мозъка.
„ Атласът на мозъчните кафези като цяло дава клетъчната основа за всичко, което можем да вършим като човешки същества “, споделя Ед Лийн, участник в проучването от Института Алън за мозъчни науки в Сиатъл.
Видовете кафези имат разнородни свойства и евентуално са наранени по друг метод при заболяване, изяснява Лийн.
Една от изненадите е, че клетъчното многообразие е съсредоточено в еволюционно по-старите елементи на мозъка - в междинния и задния мозък - вместо в неокортекса, който дава отговор за висшите когнитивни функционалности, в това число ученето, вземането на решения, сетивното усещане, паметта и езика.
Свързаните с мозъка болести като заболяванията на Алцхаймер и Паркинсон, амиотрофичната латерална склероза (АЛС) са измежду най-неподатливите на лекуване. „ Повечето мозъчни болести към момента нямат лекуване или даже терапия, и този атлас би трябвало да послужи като насочна точка за ускорение на напредъка в разбирането на подробната клетъчна основа на болесттите и ориентиране на идващите генерации лечения “, сподели Лийн.
Изследователите са съумели да картографират генни превключватели и видове мозъчни кафези, свързани с заболяването на Алцхаймер - най-разпространеният тип деменция, и разнообразни невропсихиатрични разстройства, в това число шизофрения, биполярно разстройство и тежка меланхолия. Изследователите са удостоверили връзката сред микроглийните кафези – тип имунни кафези в мозъка - и заболяването на Алцхаймер. Също по този начин се открили връзката сред някои типове мозъчни неврони и шизофренията - тежко психологично заболяване, характеризиращо се с спиране на връзката с действителността.
Освен това откривателите са създали съпоставяне на темпоралната кора - област на неокортекса, обвързвана с езика и други висши когнитивни функционалности, сред хората и най-близките ни живи еволюционни родственици като шимпанзета и горили. Въпреки че клетъчната организация е сходна, оказало се, че някои гени са употребявани по друг метод при хората, в сравнение с при двата други типа.
„ Това значи, че е имало ускорена специализация на кортикалните неврони при хората, което способства за разликите във функционалността на кортикалните вериги и нашите разнообразни когнитивни качества по отношение на животните “, изясни Тригве Бакен, невролог от Института Алън.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ