„Зимна ванилия“ от Мануела Инуса на пазара
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
Първа книга от новата поредност „ Калифорнийски фантазии “
ЗИМНА ВАНИЛИЯ
от
Мануела Инуса
размер: 302 стр.
цена: 17,95 лева
ISBN 978–954–26–2206–2
превод: Емилия Драганова
История, вълшебна и сантиментална като разходка в снега
Очаквайте „ Зимна ванилия “ на 1 ноември!
За книгата
Сесилия се грижи за своята плантация за ванилия в Калифорния с доста обич. Тя освен създава подправката, само че и подготвя всевъзможни вкусни изкушения с нея. И е по този начин отдадена на своята пристрастеност, че не ѝ остава време даже за най-хубавата ѝ другарка Джулия, а какво остава за любовен живот.
Скоро обаче това ще се промени, тъй като от малкия екран са научили за неповторимите качества на ванилията на Сесилия и желаят да излъчат репортаж за нея. А той провокира интереса освен на евентуални клиенти.
Ричард Банкс е притежател на първокласен хотел на езерото Тахо. Той е запленен от думите на младата жена, която вижда по малкия екран, и желае непременно да се запознае с нея. Затова замисля комплициран проект, в който са забъркани най-хубавият му другар, небрежно проведен семинар за подправки и няколко пакета от фамозните ванилови курабийки на Сесилия.
В заснежения курорт Тахо сред приказки за ванилия и секрети погледи Сесилия я чака най-голямото знамение в живота ѝ.
За създателя
Мануела Инуса е родена през 1981 година в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. Книгите ѝ за най-романтичната уличка на света „ Валери Лейн “ завоюваха сърцата на читателите и влязоха в листата с бестселъри на Spiegel. Те превзеха и българските читатели, които ще могат да се насладят на идната вълнуваща поредност на писателката – „ Калифорнийски фантазии “. Ето какво споделя тя за новия си креативен план:
Не мога да опиша с думи какъв брой съм признателна за опцията най-накрая да потегля на литературно странствуване из Калифорния, която за мен е най-красивото кътче на земята. Досега не съм разкрила друго, което да има такова приказно многообразие. Спиращи дъха планини и езера, океанът, очарователни градчета, метрополиси с небостъргачи, гореща пустиня, големи национални паркове, чувство за независимост, слънце в обилие, фантастична храна и прелестни хора – поради всичко това Златният щат е нещо особено за мен.
„ Зимна ванилия “ се разграничава от предходните ми книги. Въпреки че непроменяемо приписвам на своите произведения цялото си сърце, в нея оставих и част от душата си. Тя продължава да броди някъде из Калифорния и може да остане още известно време там.
Откъс
Ричард се взираше като обаян в екрана. Не можеше да откъсне очи от дамата, която разказваше за любовта си към ванилията. Как въобще стана по този начин, че се загледа в следобедно предаване по малкия екран? Никога не го правеше. Да, сети се. /…/ След като написа няколко имейла, се сети да ревизира прогнозата за времето. Можеше да го направи и онлайн, преносимият компютър му беше включен, само че предпочиташе профилирания ефирен канал, където даваха по-подробна информация за обособените планински курорти, тъй като тъкмо по Коледа ги посещаваха доста хора.
След прогнозата посегна да изключи тв приемника, само че внезапно му се прииска да пощрака малко с отдалеченото – можеше да попадне на някоя реклама с забавна концепция за подарък на Мичъл, който си имаше всичко. На първите клипове видя детски играчки, дамски парфюми и хапчета при мъчителна менструация и се засмя. Нищо от това не бе уместно за приятеля му!
Продължи да превключва… и в един миг спря, защото видя лице, което бе прекомерно лъчезарно, с цел да го подмине.
Това лице… тази жена…
Коя беше тя? Актриса? Не. Собственичка на плантация за ванилия, както разбра, щом се заслуша. Остави отдалеченото и стана от стола зад писалището, с цел да се настани по-удобно в креслото, в което гледаше телевизия. Облегна се обратно, но момент по-късно отново седна с изправен тил, тъй като беше запленен.
Дори не знаеше от какво точно… от дамата, това, което разказваше, или просто от любовта, която излъчваше. Любовта към ванилията. Не към което и да било растение, а към обичаната му фалшификация. Веднага се сети за ваниловите бонбони на Елена и курабийките на Мичъл. Отдавна искаше да си поръча няколко плика, само че поради предколедната еуфория не стигна до такава степен. Беше изхвърлил празния плик, само че беше снимал етикета със смарт телефона си. Върху него бяха името и адресът на онлайн магазина.
Слушаше като замаян младата жена, която по всяка възможност още не бе навършила трийсет. Беше симпатична, имаше дълги тъмни къдрици и приятна усмивка. Седеше на веранда, явно нейната, а против нея бе онази арогантна телевизионна водеща, която той не понасяше. В момента обаче му беше пъклен безразлична. Искаше да слуша само думите на фермерката, която Аманда Орбисън наричаше „ повелителка на ванилията “.
Попита я по какъв начин ѝ е хрумнало да отглежда ванилия точно в долината Напа и младата жена отвърна, че концепцията в действителност е била на татко ѝ. Усмихна се в камерата и си пролича, че е изпълнена с горделивост.
– А за какво е решил по този начин? – запита Аманда Орбисън.
– Това е дълга история – отвърна повелителката на ванилията.
– Сподели я с нас, Сесилия.
Сесилия… какво хубаво име. Нямаше ли такава ария?
– Имаше си аргументи – сподели в този момент дамата на име Сесилия и Ричард като че ли видя в очите ѝ искрица горест. – Дълбоко персонални аргументи.
Долови в думите ѝ нещо, което откровено го трогна. Може би потиснатост, а сякаш и дълбока обич към татко ѝ. Така му се искаше да я попита за аргументите, които бе премълчала в изявлението. Може би щеше да ги каже пред него. И той не би доверил тайните си на Аманда Орбисън. А тайните на Сесилия би запазил. Абсолютно.
– Ооо, звучи загадъчно – сподели Аманда Орбисън и в случай че имаше по-малко ботокс на челото, сигурно би го смръщила. – И е в унисон с това надали не мистично място. Снощи присъствахме на вечерята, която приготвихте за вашия добър другар Бенедикт Бейкър…
Снощи ли?
Кога бе почнало предаването и какво, по дяволите, беше пропуснал? С най-голямо наслаждение бе погледал по какъв начин и какво готви Сесилия. Дали не можеше да го откри на запис?
Сесилия, която от минута на минута, какво говореше, от секунда на секунда му се струваше все по-възхитителна, кимна.
– Да, щастлива съм, че и те харесват обичаната ми фалшификация. Най-добрата ми другарка да вземем за пример пожела за рождения си ден единствено буркан ванилова захар, а за Коледа огромен плик ванилови курабийки.
Ванилови курабийки…
Невъзможно! Или…?
Ричард се наведе напред, допря пръстите си и нетърпеливо зачака идващите думи на Сесилия.
– Ха, има шанс, че Коледа към този момент чука на вратата – засмя се още веднъж Аманда.
Изкуствени зъби, при всички положения! Сега взе да хвали ваниловите курабийки на Сесилия, които съгласно нея били нещо неземно.
За миг-два съществено се замисли дали тази Сесилия има нещо общо с превъзходните ванилови курабийки, които бе опитал неотдавна, та тя беше просто собственичка на дребна плантация за ванилия и едва ли произвеждаше огромно количество курабийки, нали по този начин? Въпреки че… Мичъл сподели, че ги е купил на някакъв пазар. Може би имаше сладкарска работилничка. От една страна, искаше незабавно да разбере дали имаше връзка сред тази Сесилия и невероятните курабийки, които сега превъзнасяше Аманда Орбисън, а от друга – не можеше да откъсне очи от екрана.
– Искрено се веселя, че курабийките ми ви харесват – сподели Сесилия и лицето ѝ блестна в усмивка.
Един от резците ѝ беше леко крив, което ѝ придаваше още по-голямо омагьосване. Ричард не помнеше да е виждал по-красива усмивка.
– В края на предаването ще изпишем за феновете ни адреса, на който могат да си поръчат ванилови курабийки и другите превъзходни артикули, които приготвяш собственоръчно в дребната си плантация.
– Много ви благодаря – рече Сесилия. – Ще се веселя да печеля и нови клиенти.
Аз ще стана най-преданият ти клиент, намерения си Ричард и прибързано зачака да изпишат адреса. Аманда Орбисън обаче продължи да задава въпроси на Сесилия. Всеки от отговорите ѝ я правеше още по-симпатична. Така той да вземем за пример разбра, че от дребна живее във фермата и не може да си показа различен живот, че подготвя продукцията в личната си кухня и също като него обича Коледа. Когато Аманда Орбисън най-после я попита дали в миналото би напуснала фермата поради мъжа на фантазиите си, с цел да се реалокира при него в града, младата жена буйно поклати глава.
– Никога! За нито един мъж на света – отвърна и по тона ѝ Ричард разбра, че към момента не е намерила мечтания мъж.
Накрая се усмихна още един път в камерата и той си пожела усмивката ѝ да е персонално за него. Зачака. Камерата сподели студиото, в което Аманда Орбисън, в бял костюм, продължаваше да приказва за ванилия. Последваха два репортажа, които нямаха нищо общо със Сесилия, и най-сетне пристигна краят на предаването. Междувременно Ричард към този момент бе извадил телефона си и потърсил фотографията. Курабийките на Мичъл бяха създадени от компания на име „ Напакали ванила “. Напакали. Първата част на името беше Напа – дали идваше от долината? И Аманда, и Сесилия бяха споделили, че нейната плантация е единствената в целия регион, нали по този начин?
А после… след това най-сетне изписаха интернет адреса, на който можеха да се поръчат продуктите на Сесилия: www.napacali-vanila.com.
Ричард беше като скован. Вече беше имал опция да опита домашните ѝ неописуемо вкусни курабийки! А в този момент я беше видял по малкия екран и останал замаян от самата нея. Да, не можеше да го опише по различен метод.
Зашеметен.
Останал без мозъка и дума.
Толкова впечатлен, че седна зад писалището си и телефонира на Канал 5, с цел да пита по какъв начин може да изгледа цялото предаване.
п редставя
Първа книга от новата поредност „ Калифорнийски фантазии “
ЗИМНА ВАНИЛИЯ
от
Мануела Инуса
размер: 302 стр.
цена: 17,95 лева
ISBN 978–954–26–2206–2
превод: Емилия Драганова
История, вълшебна и сантиментална като разходка в снега
Очаквайте „ Зимна ванилия “ на 1 ноември!
За книгата
Сесилия се грижи за своята плантация за ванилия в Калифорния с доста обич. Тя освен създава подправката, само че и подготвя всевъзможни вкусни изкушения с нея. И е по този начин отдадена на своята пристрастеност, че не ѝ остава време даже за най-хубавата ѝ другарка Джулия, а какво остава за любовен живот.
Скоро обаче това ще се промени, тъй като от малкия екран са научили за неповторимите качества на ванилията на Сесилия и желаят да излъчат репортаж за нея. А той провокира интереса освен на евентуални клиенти.
Ричард Банкс е притежател на първокласен хотел на езерото Тахо. Той е запленен от думите на младата жена, която вижда по малкия екран, и желае непременно да се запознае с нея. Затова замисля комплициран проект, в който са забъркани най-хубавият му другар, небрежно проведен семинар за подправки и няколко пакета от фамозните ванилови курабийки на Сесилия.
В заснежения курорт Тахо сред приказки за ванилия и секрети погледи Сесилия я чака най-голямото знамение в живота ѝ.
За създателя
Мануела Инуса е родена през 1981 година в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. Книгите ѝ за най-романтичната уличка на света „ Валери Лейн “ завоюваха сърцата на читателите и влязоха в листата с бестселъри на Spiegel. Те превзеха и българските читатели, които ще могат да се насладят на идната вълнуваща поредност на писателката – „ Калифорнийски фантазии “. Ето какво споделя тя за новия си креативен план:
Не мога да опиша с думи какъв брой съм признателна за опцията най-накрая да потегля на литературно странствуване из Калифорния, която за мен е най-красивото кътче на земята. Досега не съм разкрила друго, което да има такова приказно многообразие. Спиращи дъха планини и езера, океанът, очарователни градчета, метрополиси с небостъргачи, гореща пустиня, големи национални паркове, чувство за независимост, слънце в обилие, фантастична храна и прелестни хора – поради всичко това Златният щат е нещо особено за мен.
„ Зимна ванилия “ се разграничава от предходните ми книги. Въпреки че непроменяемо приписвам на своите произведения цялото си сърце, в нея оставих и част от душата си. Тя продължава да броди някъде из Калифорния и може да остане още известно време там.
Откъс
Ричард се взираше като обаян в екрана. Не можеше да откъсне очи от дамата, която разказваше за любовта си към ванилията. Как въобще стана по този начин, че се загледа в следобедно предаване по малкия екран? Никога не го правеше. Да, сети се. /…/ След като написа няколко имейла, се сети да ревизира прогнозата за времето. Можеше да го направи и онлайн, преносимият компютър му беше включен, само че предпочиташе профилирания ефирен канал, където даваха по-подробна информация за обособените планински курорти, тъй като тъкмо по Коледа ги посещаваха доста хора.
След прогнозата посегна да изключи тв приемника, само че внезапно му се прииска да пощрака малко с отдалеченото – можеше да попадне на някоя реклама с забавна концепция за подарък на Мичъл, който си имаше всичко. На първите клипове видя детски играчки, дамски парфюми и хапчета при мъчителна менструация и се засмя. Нищо от това не бе уместно за приятеля му!
Продължи да превключва… и в един миг спря, защото видя лице, което бе прекомерно лъчезарно, с цел да го подмине.
Това лице… тази жена…
Коя беше тя? Актриса? Не. Собственичка на плантация за ванилия, както разбра, щом се заслуша. Остави отдалеченото и стана от стола зад писалището, с цел да се настани по-удобно в креслото, в което гледаше телевизия. Облегна се обратно, но момент по-късно отново седна с изправен тил, тъй като беше запленен.
Дори не знаеше от какво точно… от дамата, това, което разказваше, или просто от любовта, която излъчваше. Любовта към ванилията. Не към което и да било растение, а към обичаната му фалшификация. Веднага се сети за ваниловите бонбони на Елена и курабийките на Мичъл. Отдавна искаше да си поръча няколко плика, само че поради предколедната еуфория не стигна до такава степен. Беше изхвърлил празния плик, само че беше снимал етикета със смарт телефона си. Върху него бяха името и адресът на онлайн магазина.
Слушаше като замаян младата жена, която по всяка възможност още не бе навършила трийсет. Беше симпатична, имаше дълги тъмни къдрици и приятна усмивка. Седеше на веранда, явно нейната, а против нея бе онази арогантна телевизионна водеща, която той не понасяше. В момента обаче му беше пъклен безразлична. Искаше да слуша само думите на фермерката, която Аманда Орбисън наричаше „ повелителка на ванилията “.
Попита я по какъв начин ѝ е хрумнало да отглежда ванилия точно в долината Напа и младата жена отвърна, че концепцията в действителност е била на татко ѝ. Усмихна се в камерата и си пролича, че е изпълнена с горделивост.
– А за какво е решил по този начин? – запита Аманда Орбисън.
– Това е дълга история – отвърна повелителката на ванилията.
– Сподели я с нас, Сесилия.
Сесилия… какво хубаво име. Нямаше ли такава ария?
– Имаше си аргументи – сподели в този момент дамата на име Сесилия и Ричард като че ли видя в очите ѝ искрица горест. – Дълбоко персонални аргументи.
Долови в думите ѝ нещо, което откровено го трогна. Може би потиснатост, а сякаш и дълбока обич към татко ѝ. Така му се искаше да я попита за аргументите, които бе премълчала в изявлението. Може би щеше да ги каже пред него. И той не би доверил тайните си на Аманда Орбисън. А тайните на Сесилия би запазил. Абсолютно.
– Ооо, звучи загадъчно – сподели Аманда Орбисън и в случай че имаше по-малко ботокс на челото, сигурно би го смръщила. – И е в унисон с това надали не мистично място. Снощи присъствахме на вечерята, която приготвихте за вашия добър другар Бенедикт Бейкър…
Снощи ли?
Кога бе почнало предаването и какво, по дяволите, беше пропуснал? С най-голямо наслаждение бе погледал по какъв начин и какво готви Сесилия. Дали не можеше да го откри на запис?
Сесилия, която от минута на минута, какво говореше, от секунда на секунда му се струваше все по-възхитителна, кимна.
– Да, щастлива съм, че и те харесват обичаната ми фалшификация. Най-добрата ми другарка да вземем за пример пожела за рождения си ден единствено буркан ванилова захар, а за Коледа огромен плик ванилови курабийки.
Ванилови курабийки…
Невъзможно! Или…?
Ричард се наведе напред, допря пръстите си и нетърпеливо зачака идващите думи на Сесилия.
– Ха, има шанс, че Коледа към този момент чука на вратата – засмя се още веднъж Аманда.
Изкуствени зъби, при всички положения! Сега взе да хвали ваниловите курабийки на Сесилия, които съгласно нея били нещо неземно.
За миг-два съществено се замисли дали тази Сесилия има нещо общо с превъзходните ванилови курабийки, които бе опитал неотдавна, та тя беше просто собственичка на дребна плантация за ванилия и едва ли произвеждаше огромно количество курабийки, нали по този начин? Въпреки че… Мичъл сподели, че ги е купил на някакъв пазар. Може би имаше сладкарска работилничка. От една страна, искаше незабавно да разбере дали имаше връзка сред тази Сесилия и невероятните курабийки, които сега превъзнасяше Аманда Орбисън, а от друга – не можеше да откъсне очи от екрана.
– Искрено се веселя, че курабийките ми ви харесват – сподели Сесилия и лицето ѝ блестна в усмивка.
Един от резците ѝ беше леко крив, което ѝ придаваше още по-голямо омагьосване. Ричард не помнеше да е виждал по-красива усмивка.
– В края на предаването ще изпишем за феновете ни адреса, на който могат да си поръчат ванилови курабийки и другите превъзходни артикули, които приготвяш собственоръчно в дребната си плантация.
– Много ви благодаря – рече Сесилия. – Ще се веселя да печеля и нови клиенти.
Аз ще стана най-преданият ти клиент, намерения си Ричард и прибързано зачака да изпишат адреса. Аманда Орбисън обаче продължи да задава въпроси на Сесилия. Всеки от отговорите ѝ я правеше още по-симпатична. Така той да вземем за пример разбра, че от дребна живее във фермата и не може да си показа различен живот, че подготвя продукцията в личната си кухня и също като него обича Коледа. Когато Аманда Орбисън най-после я попита дали в миналото би напуснала фермата поради мъжа на фантазиите си, с цел да се реалокира при него в града, младата жена буйно поклати глава.
– Никога! За нито един мъж на света – отвърна и по тона ѝ Ричард разбра, че към момента не е намерила мечтания мъж.
Накрая се усмихна още един път в камерата и той си пожела усмивката ѝ да е персонално за него. Зачака. Камерата сподели студиото, в което Аманда Орбисън, в бял костюм, продължаваше да приказва за ванилия. Последваха два репортажа, които нямаха нищо общо със Сесилия, и най-сетне пристигна краят на предаването. Междувременно Ричард към този момент бе извадил телефона си и потърсил фотографията. Курабийките на Мичъл бяха създадени от компания на име „ Напакали ванила “. Напакали. Първата част на името беше Напа – дали идваше от долината? И Аманда, и Сесилия бяха споделили, че нейната плантация е единствената в целия регион, нали по този начин?
А после… след това най-сетне изписаха интернет адреса, на който можеха да се поръчат продуктите на Сесилия: www.napacali-vanila.com.
Ричард беше като скован. Вече беше имал опция да опита домашните ѝ неописуемо вкусни курабийки! А в този момент я беше видял по малкия екран и останал замаян от самата нея. Да, не можеше да го опише по различен метод.
Зашеметен.
Останал без мозъка и дума.
Толкова впечатлен, че седна зад писалището си и телефонира на Канал 5, с цел да пита по какъв начин може да изгледа цялото предаване.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ