Книжарница с аромат на детство в Рударци
Издание от 1933 година краси една от лавиците на новата книжарница в с. Рударци. Тя е от персоналната библиотека на собственичката Красимира Ангелова, която се реалокира от София да живее тук преди към 2 години. Забелязала неналичието на нещо доста значимо за такова обитаемо място, взема решение да отвори книжарница. Дотук е приликата с героинята на Пенелопе Фицджералд от романа " Книжарницата " Флорънс Грийн.
Красимира е израснала с аромата на мастило - татко й работил в Полиграфическия комбинат, баба й също е обвързвана с печатарството, а тя от дребна е била в магичния свят на книгите и до през днешния ден няма предпочитание да го напусне. " Домашната ни библиотека съдържаше над 2 хиляди тома ", спомня си дамата. Твърди, че детската й фантазия не е била да има своя книжарница, само че пребиваването й в Рударци дало живот на тази концепция. " Повече от година и половина в селото няма книжарница, а на хората продължава да им липсва. В същото време няма кой знае какви развлечения за децата ", установи Красимира, която дълго е работила с деца, обича ги, познава добре техния свят и като че ли в никакъв случай не го е напускала. За това й оказват помощ и трите внучета.
Освен множеството си образования сега тя минава подготовка на британски и български за работа с малчугани по метода на Мария Монтесори и всеки миг ще получи двуезичен документ. А това дава спомагателна сила на концепцията за книжарницата и обрисува контурите на по-нататъшното й развиване. Красимира възнамерява от есента да стартира специфични занимания с локалните деца, добре пристигнали са и гостенчета. Само че заниманията няма да включват таблети, съвременни телефони или преносими компютри, а игрите, с които са израснали родителите, бабите и дядовците им, и най-много запознаване и въвеждане в света на книгите.
Засега проектите са съботно-неделни срещи с дребните, само че Красимира е безапелационна, че всеки подрастващ е добре пристигнал в книжарницата й когато и да е. Съвсем скоро ще бъде оборудван и специфичен детски ъгъл. Това е новото предизвикателство пред мен, споделя Красимира. На идните срещи, в случай че децата желаят да им чете приказки, ще им чете. Ако желаят да " играят спектакъл ", да вземем за пример по приказка - това ще вършат. Ако желаят да рисуват по приказки, ще рисуват. Арсеналът на Красимира от занимания отвън актуалните технологии е толкоз богат, че надали дребните гости ще желаят да си тръгнат от вълшебното място - книжарницата с мирис на детство.
" На актуалните деца, както и на децата от предходното и по-предишното потомство, преди всичко им харесват книгите. Следва рисуването ", безапелационна е Красимира. И счита, че в това отношение светът не се е трансформирал от десетилетия. Ако в рисунката на едно дете доминират светлите и ярки цветове - жълто, оранжево, алено, душевният му мир е добър, само че в случай че надвиват тъмните - черно, кафяво, душевното му равновесие не е положително, безапелационна е Красимира.
Засега по лавиците на книжарницата доминират детските книги, само че Красимира задълбочено изследва потребностите и на възрастните си клиенти, тъй като е уверена: хората не трябва за такива артикули да пътуват до други обитаеми места. Тепърва рафтовете ще се пълнят с най-различни тетрадки, писалки, цветни моливи, мозайки и прочие Предизвикателството е в действителност съществено, тъй като Красимира не желае тези няколко квадратни метра да са просто книгопродавница, а място, в което посредством книгите и игрите децата да основават и да вземат участие в завършения.
Красимира е израснала с аромата на мастило - татко й работил в Полиграфическия комбинат, баба й също е обвързвана с печатарството, а тя от дребна е била в магичния свят на книгите и до през днешния ден няма предпочитание да го напусне. " Домашната ни библиотека съдържаше над 2 хиляди тома ", спомня си дамата. Твърди, че детската й фантазия не е била да има своя книжарница, само че пребиваването й в Рударци дало живот на тази концепция. " Повече от година и половина в селото няма книжарница, а на хората продължава да им липсва. В същото време няма кой знае какви развлечения за децата ", установи Красимира, която дълго е работила с деца, обича ги, познава добре техния свят и като че ли в никакъв случай не го е напускала. За това й оказват помощ и трите внучета.
Освен множеството си образования сега тя минава подготовка на британски и български за работа с малчугани по метода на Мария Монтесори и всеки миг ще получи двуезичен документ. А това дава спомагателна сила на концепцията за книжарницата и обрисува контурите на по-нататъшното й развиване. Красимира възнамерява от есента да стартира специфични занимания с локалните деца, добре пристигнали са и гостенчета. Само че заниманията няма да включват таблети, съвременни телефони или преносими компютри, а игрите, с които са израснали родителите, бабите и дядовците им, и най-много запознаване и въвеждане в света на книгите.
Засега проектите са съботно-неделни срещи с дребните, само че Красимира е безапелационна, че всеки подрастващ е добре пристигнал в книжарницата й когато и да е. Съвсем скоро ще бъде оборудван и специфичен детски ъгъл. Това е новото предизвикателство пред мен, споделя Красимира. На идните срещи, в случай че децата желаят да им чете приказки, ще им чете. Ако желаят да " играят спектакъл ", да вземем за пример по приказка - това ще вършат. Ако желаят да рисуват по приказки, ще рисуват. Арсеналът на Красимира от занимания отвън актуалните технологии е толкоз богат, че надали дребните гости ще желаят да си тръгнат от вълшебното място - книжарницата с мирис на детство.
" На актуалните деца, както и на децата от предходното и по-предишното потомство, преди всичко им харесват книгите. Следва рисуването ", безапелационна е Красимира. И счита, че в това отношение светът не се е трансформирал от десетилетия. Ако в рисунката на едно дете доминират светлите и ярки цветове - жълто, оранжево, алено, душевният му мир е добър, само че в случай че надвиват тъмните - черно, кафяво, душевното му равновесие не е положително, безапелационна е Красимира.
Засега по лавиците на книжарницата доминират детските книги, само че Красимира задълбочено изследва потребностите и на възрастните си клиенти, тъй като е уверена: хората не трябва за такива артикули да пътуват до други обитаеми места. Тепърва рафтовете ще се пълнят с най-различни тетрадки, писалки, цветни моливи, мозайки и прочие Предизвикателството е в действителност съществено, тъй като Красимира не желае тези няколко квадратни метра да са просто книгопродавница, а място, в което посредством книгите и игрите децата да основават и да вземат участие в завършения.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ