"Талант за убийство" от Андрю Уилсън
Изчезването на Агата Кристи през зимата на 1926 година е една от неразрешените мистерии на предишния век. В „ Талант за ликвидиране “ Андрю Уилсън преразказва събитията от действителната преживелица, опирайки се на исторически обстоятелства, като запълва незнайните благодарение на личния си гений и въображение.
Един декемврийски ден Агата Кристи е блъсната към релсите на лондонското метро. Спасена е от чужд, осведомен за най-интимните секрети на писателката. Той шантажира Агата и я въвлича в подъл проект, който ще преобърне живота й вечно.
Вие, госпожо Кристи, ще извършите ликвидиране. Но преди този момент ще изчезнете.
Да пишеш за убийства – е едно, а да станеш съизвършител в такова – е напълно друго. Агата би трябвало да разчита на ловкост и съобразителност, с цел да попречи на изнудвача, който желае да се възползва от познанията й, с цел да извърши съвършеното закононарушение.
Андрю Уилсън е създател и публицист, притежател на голям брой награди. Работил е в разнообразни вестници и списания, измежду които са Sunday Times, Observer, Daily Mail, Evening Standard, Independent, Smithsonian и Washington Post.
Бележка на редактора
Агата Кристи в никакъв случай не разяснява изгубването си през зимата на 1926 година, по тази причина то остава една от най-големите загадки на нашето време.
Когато за първи път й загатнах концепцията за тази книга, тя я одобри с разбираема принуда. Все отново се съгласи да отговори на въпросите ми, при изискване че творбата, което ще напиша, няма да се разгласява най-малко четиресет години след гибелта й. Аз инструктирах юристите си да се погрижат за спазването на това условие.
Трябва да призная, че е необичайно да видя самия себе си като воин на страниците на този разказ. Моята роля в историята беше напълно незначителна и съм се опитал да не се набивам на очи. Това безспорно е историята на госпожа Кристи и по тази причина е показана най-вече през нейните очи, а не през моя взор.
Освен с госпожа Кристи, се постарах да беседвам с колкото се може повече от действителните участници в събитията, с цел да си изградя визия за общата картина. Нито аз, нито госпожа Кристи сме очевидци на всичко случило се, тъй че, вместо да пропусна нещо значимо, взех решение да прикани на помощ въображението си и да възстановя някои подиуми.
Посвещавам тази книга на хората, които не оцеляха след тези единайсет мрачни дни на декември 1926 година. Нека почиват в мир.
Един декемврийски ден Агата Кристи е блъсната към релсите на лондонското метро. Спасена е от чужд, осведомен за най-интимните секрети на писателката. Той шантажира Агата и я въвлича в подъл проект, който ще преобърне живота й вечно.
Вие, госпожо Кристи, ще извършите ликвидиране. Но преди този момент ще изчезнете.
Да пишеш за убийства – е едно, а да станеш съизвършител в такова – е напълно друго. Агата би трябвало да разчита на ловкост и съобразителност, с цел да попречи на изнудвача, който желае да се възползва от познанията й, с цел да извърши съвършеното закононарушение.
Андрю Уилсън е създател и публицист, притежател на голям брой награди. Работил е в разнообразни вестници и списания, измежду които са Sunday Times, Observer, Daily Mail, Evening Standard, Independent, Smithsonian и Washington Post.
Бележка на редактора
Агата Кристи в никакъв случай не разяснява изгубването си през зимата на 1926 година, по тази причина то остава една от най-големите загадки на нашето време.
Когато за първи път й загатнах концепцията за тази книга, тя я одобри с разбираема принуда. Все отново се съгласи да отговори на въпросите ми, при изискване че творбата, което ще напиша, няма да се разгласява най-малко четиресет години след гибелта й. Аз инструктирах юристите си да се погрижат за спазването на това условие.
Трябва да призная, че е необичайно да видя самия себе си като воин на страниците на този разказ. Моята роля в историята беше напълно незначителна и съм се опитал да не се набивам на очи. Това безспорно е историята на госпожа Кристи и по тази причина е показана най-вече през нейните очи, а не през моя взор.
Освен с госпожа Кристи, се постарах да беседвам с колкото се може повече от действителните участници в събитията, с цел да си изградя визия за общата картина. Нито аз, нито госпожа Кристи сме очевидци на всичко случило се, тъй че, вместо да пропусна нещо значимо, взех решение да прикани на помощ въображението си и да възстановя някои подиуми.
Посвещавам тази книга на хората, които не оцеляха след тези единайсет мрачни дни на декември 1926 година. Нека почиват в мир.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ