Германия – накъде след изборите?
Изборите за Будестаг в Германия отминаха, резултатите са ясни и по-скоро предстоящи. Управляващата коалиция ХДС/ХСС на канцлера Ангела Меркел завоюва, само че отстъплението спрямо преди 4 години е очевидно. Социалдемократите, които до момента бяха сътрудник в огромната коалиция, също губят позиции. В Народното събрание влизат още 4 политически сили ( " Алтернатива за Германия ", Свободната демократическа партия, Левицата и Зелените), като най-сериозен е пробивът на " Алтернативата ".
Социалдемократическата партия разгласи, че няма да има повтаряне на обединението с Меркел, по тази причина като единствена алтернатива за ръководство се обрисува обединението " Ямайка " (християндемократи-либерали-зелени). " Алтернативата " и " Левицата " към този момент бяха оповестили, че ще бъдат съпротива, а и не са мечтани от християндемократите за съдружни сътрудници.
Как се стигна дотук?
Относителният избирателен крах на Ангела Меркел (да, тя печели за 4-ти път, само че с по-малък резултат) се дължи главно на един фактор с две проявления, а точно: оттегляне от десните позиции. ХДС през днешния ден наподобява много по-различно спрямо това, което е била при Конрад Аденауер и Хелмут Кол. В стопански аспект ХДС зави наляво към социалдемокрацията (не е чудно, че по време на дебата сред Меркел и Шулц двамата постоянно бяха на сходни мнения) и това докара до отлив на гласоподаватели в посока " Свободни демократи " (тази партия сега е много по-дясна стопански от ХДС). В ценностен проект ХДС зави наляво към либерализма (даже чак до културния марксизъм), което пък й лиши гласоподаватели в посока " Алтернатива за Германия ".
Да, ХДС като огромна партия се стреми да притегля хора с разнообразни убеждения, и значително от тях стоят на в действителност десни позиции. Не бива да забравяме също, че съдружният сътрудник в Бавария ХСС не бе изкушен от олевяването на по-голямата сестра. Но в последна сметка, общественият облик на християндемократите в последните 4 години (и изключително през последните 2) беше на нещо, което е престанало да бъде себе си и е отишло в друга част на спектъра.
Що се отнася до " Алтернативата ", тя съставлява много живописен общ брой от няколко фракции - либертарианци, напуснали Свободната демократична партия и оповестили се срещу еврото; християндемократи, разочаровани от политиката на Ангела Меркел; десни гласоподаватели от източните провинции, където ХДС е слаба, а съществена мощ вляво е " Левицата " ; има и (прикрити) неонацисти, които обаче са много маргинализирани вътре в партията и несъмнено не образуват нейния образ. Възходът на " Алтернативата " се дължи главно на олевяването на обичайна десница. Ако този развой продължи, нищо чудно в близко бъдеще " АзГ " към този момент да не е трета, а втора или даже първа политическа мощ.
Какво да чакаме оттук нататък?
Коалицията ХДС/ХСС - СДП - Зелените наподобява единствената реалистична алтернатива. Нека да забележим с какво тя би била по-различна спрямо досегашната сред християндемократи и социалдемократи:
Санкциите против Русия. Досегашните сътрудници на Меркел - социалдемократите - бяха много неуверени по тази тематика. За съпоставяне, Зелените са твърди поддръжници на глобите, а либералите, въпреки в предишното да са се разгласявали за свалянето им, в този момент са на позиция за поддържане. Така че очевидно Германия няма да подеме самодейност за рухване на глобите (освен в случай че Меркел не поддаде на натиска на някои стопански среди). Което е добре за Европа, тъй като, въпреки глобите да не реализират стремежи резултат (Крим към момента е окупиран от Русия), то възможното им събаряне би нарушило престижа на Европейски Съюз пред останалите играчи на интернационалната сцена.
Миграцията. В момента главният въпрос за Германия не е още какъв брой мигранти да бъдат признати (макар никой да не е загатнал за горна граница), а какво да се прави с към този момент признатите. Досега и трите партии стояха на повече или по-малко мултикуртуралистки позиции, само че това не е гаранция, че и бъдещата политика ще бъде такава (особено като се има пред тип, че " Алтернативата " много мощно ще им диша във врата).
Общата европейска политика. В Германия съществува консенсус, че страната би трябвало да лидира процесите в Европейски Съюз, тъй че тук въпросът е не дали, а по какъв начин да се въздейства върху общата европейска политика. Ако има някаква вяра за смяна, тя би пристигнала по-скоро от присъединяване на либералите в обединението, като тази смяна би могла да бъде в посока понижаване на регулациите и занижаване на ролята на брюкселската администрация..
Разбира се, бъдещето ще покаже дали тези догатки ще се осъществен или не. Налага се обаче изводът, че обичайните партии и вляво, и вдясно се спихват за сметка на по-крайни " дубльори " в двете страни на спектъра. Интересно е обаче за какво по отношение на тези набиращи мощ обединения медиите и обществеността ползват двоен стандарт.
Защо, до момента в който " Алтернативата " бива демонизирана стремително, за " Левицата " (комбинация сред комунистите от някогашната Германска демократична република и крайнолевия културен марксизъм на западните провинции) всички се вършат, че не съставлява никаква опасност?
И дали това двуличие няма скоро да преобърне публичните настройки в напълно друга посока?
Социалдемократическата партия разгласи, че няма да има повтаряне на обединението с Меркел, по тази причина като единствена алтернатива за ръководство се обрисува обединението " Ямайка " (християндемократи-либерали-зелени). " Алтернативата " и " Левицата " към този момент бяха оповестили, че ще бъдат съпротива, а и не са мечтани от християндемократите за съдружни сътрудници.
Как се стигна дотук?
Относителният избирателен крах на Ангела Меркел (да, тя печели за 4-ти път, само че с по-малък резултат) се дължи главно на един фактор с две проявления, а точно: оттегляне от десните позиции. ХДС през днешния ден наподобява много по-различно спрямо това, което е била при Конрад Аденауер и Хелмут Кол. В стопански аспект ХДС зави наляво към социалдемокрацията (не е чудно, че по време на дебата сред Меркел и Шулц двамата постоянно бяха на сходни мнения) и това докара до отлив на гласоподаватели в посока " Свободни демократи " (тази партия сега е много по-дясна стопански от ХДС). В ценностен проект ХДС зави наляво към либерализма (даже чак до културния марксизъм), което пък й лиши гласоподаватели в посока " Алтернатива за Германия ".
Да, ХДС като огромна партия се стреми да притегля хора с разнообразни убеждения, и значително от тях стоят на в действителност десни позиции. Не бива да забравяме също, че съдружният сътрудник в Бавария ХСС не бе изкушен от олевяването на по-голямата сестра. Но в последна сметка, общественият облик на християндемократите в последните 4 години (и изключително през последните 2) беше на нещо, което е престанало да бъде себе си и е отишло в друга част на спектъра.
Що се отнася до " Алтернативата ", тя съставлява много живописен общ брой от няколко фракции - либертарианци, напуснали Свободната демократична партия и оповестили се срещу еврото; християндемократи, разочаровани от политиката на Ангела Меркел; десни гласоподаватели от източните провинции, където ХДС е слаба, а съществена мощ вляво е " Левицата " ; има и (прикрити) неонацисти, които обаче са много маргинализирани вътре в партията и несъмнено не образуват нейния образ. Възходът на " Алтернативата " се дължи главно на олевяването на обичайна десница. Ако този развой продължи, нищо чудно в близко бъдеще " АзГ " към този момент да не е трета, а втора или даже първа политическа мощ.
Какво да чакаме оттук нататък?
Коалицията ХДС/ХСС - СДП - Зелените наподобява единствената реалистична алтернатива. Нека да забележим с какво тя би била по-различна спрямо досегашната сред християндемократи и социалдемократи:
Санкциите против Русия. Досегашните сътрудници на Меркел - социалдемократите - бяха много неуверени по тази тематика. За съпоставяне, Зелените са твърди поддръжници на глобите, а либералите, въпреки в предишното да са се разгласявали за свалянето им, в този момент са на позиция за поддържане. Така че очевидно Германия няма да подеме самодейност за рухване на глобите (освен в случай че Меркел не поддаде на натиска на някои стопански среди). Което е добре за Европа, тъй като, въпреки глобите да не реализират стремежи резултат (Крим към момента е окупиран от Русия), то възможното им събаряне би нарушило престижа на Европейски Съюз пред останалите играчи на интернационалната сцена.
Миграцията. В момента главният въпрос за Германия не е още какъв брой мигранти да бъдат признати (макар никой да не е загатнал за горна граница), а какво да се прави с към този момент признатите. Досега и трите партии стояха на повече или по-малко мултикуртуралистки позиции, само че това не е гаранция, че и бъдещата политика ще бъде такава (особено като се има пред тип, че " Алтернативата " много мощно ще им диша във врата).
Общата европейска политика. В Германия съществува консенсус, че страната би трябвало да лидира процесите в Европейски Съюз, тъй че тук въпросът е не дали, а по какъв начин да се въздейства върху общата европейска политика. Ако има някаква вяра за смяна, тя би пристигнала по-скоро от присъединяване на либералите в обединението, като тази смяна би могла да бъде в посока понижаване на регулациите и занижаване на ролята на брюкселската администрация..
Разбира се, бъдещето ще покаже дали тези догатки ще се осъществен или не. Налага се обаче изводът, че обичайните партии и вляво, и вдясно се спихват за сметка на по-крайни " дубльори " в двете страни на спектъра. Интересно е обаче за какво по отношение на тези набиращи мощ обединения медиите и обществеността ползват двоен стандарт.
Защо, до момента в който " Алтернативата " бива демонизирана стремително, за " Левицата " (комбинация сред комунистите от някогашната Германска демократична република и крайнолевия културен марксизъм на западните провинции) всички се вършат, че не съставлява никаква опасност?
И дали това двуличие няма скоро да преобърне публичните настройки в напълно друга посока?
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ