Барометър България: ГЕРБ-СДС - 26,2%, БСП - 14,9%
Изборите 2 в 1 покачват изборната интензивност. Това демонстрират резултатите от изследване на " Барометър България ".
В началото на предизборната акция за президент и парламент, през интервала 13-18 октомври 2021 година, " Барометър България " организира експресно телефонно изследване измежду 858 души на възраст над 18 година по отношение на електоралните настройки на българските гласоподаватели. Проучването е осъществено със лични средства.
Въпрос 1: Ще гласувате ли на предварителните парламентарни избори на 14 ноември 2021 година?
Съчетанието на избори 2-в-1 и появяването на нови политически обединения активизира до известна степен гласоподавателите и има капацитет да увеличи доста изборната интензивност по отношение на предварителните парламентарни избори през юли. В началото на предизборната акция 42,2% от респондентите декларират безапелационното си решение да гласоподават за парламент, а още 10,8% въпреки и колебаещи се, са по-скоро склонни да отидат до урните. Предстои да се види до каква степен тази активация на гласоподавателите ще се резервира през оставащия един месец до изборите, като се вземат поради усложняващата се здравна и икономическа конюнктура и евентуалния боязън от двоен машинен избор.
Въпрос 2: Ще гласувате ли на идните избори за президент на 14 ноември 2021 година?
Изборите за президент генерират доста по-голям интерес измежду гласоподавателите по отношение на предварителните парламентарни, без значение че огромна част от претендентите бяха оповестени в края на избрания от закона период. 54% от интервюираните изрично декларират, че ще гласоподават и към този момент са избрали своя претендент. 7,5% се двоумят, само че са по-склонни да го създадат. Значително по-малък е делът и на тези, които сигурно отхвърлят да отидат до урните.
Въпрос 3: За коя политическа групировка ще гласувате на предварителните парламентарни избори на 14 ноември 2021 година?*
*Въпросът е заложен на всички дали отговор с „ Да сигурно “ и „ По-скоро да “ на първия въпрос.
Отговорите на интервюираните демонстрират, че значително обичайните партии резервират твърдия си електорат, до момента в който новите политически обединения, така наречен партии на митинга са подвластни в резултата си от тези гласоподаватели, които са по-скоро нестабилни в желанията си и склонни да трансформират вота си в последния миг в интерес на „ новите спасители “.
На първото място все по-стабилно се обрисува ГЕРБ с 26,2%. Макар че партията беше отвън властта и сложена в изолираност от съвсем всички политически субекти, ГЕРБ съумява да резервира и активизира гласоподавателите си, изключително на фона на растящите цени и инфлация и все по-влошаващата се икономическа конюнктура в страната.
Второто място е изключително оспорвано, като все още Българска социалистическа партия съумява да изпревари останалите кандидати със своите 14,9% поддръжка. Трябва да се означи, че столетницата не притегля нови гласоподаватели, а най-вече активизира обичайния си електорат. Ако от Българска социалистическа партия са разчитали, че ще извлекат дивиденти от поддръжката си за Румен Радев, то все още това е все по-спорно, като се има поради, че и други обединения обявиха такава, а партията има много комплицирани връзки с настоящия президент.
Има Такъв Народ несъмнено губят доверието на забележителна част от гласоподавателите, дали своят вот за тях през юли и даже и с гласове от чужбина, които не участват в актуалното проучване, мъчно ще могат да се похвалят с триумфа си на последните избори. Те пропуснаха своя „ звезден момент “ и въпреки всичко е прекомерно рано и неправилно да бъдат подценявани. Формацията към момента разчита на значително ядро от тези гласоподаватели, които поддържаха техния референдум преди няколко години – младежи от дребни обитаеми места. Резултатът на Има Такъв Народ несъмнено ще бъде „ орязан “ с появяването на нови политически обединения, само че въпреки всичко все още те печелят поддръжката на 14,3% от интервюираните.
Новата групировка на Кирил Петков и Асен Василев „ Продължаваме промяната “ има високата упоритост да притегля гласоподаватели от целия политически набор с лозунга „ леви цели с десни политики “, само че все още по-скоро черпи поддръжка от гласоподавателите с десни разбирания – в това число и за сметка на останалите „ партии на митинга “ като Демократична България и ИБГНИ. Със самобитната прохлада, която групировката им внесе в безредния политически живот в страната, те печелят 10,5% от гласовете, като дали ще съумеят да изместят Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия ще зависи най-много от изборната интензивност и до каква степен ще убедят тези гласоподаватели, които на последните избори останаха у дома, този път да отидат до урните – макар Коронавирус, метеорологичната конюнктура и комплицирания двоен машинен избор.
Трудно е за който и да било външен анализатор да каже какво тъкмо се случва в редиците на Движение за права и свободи, които направиха няколко непредвидени хода напоследък с издигането на Делян Пеевски още веднъж в листите им и чисто партийното лъчение на Мустафа Карадайъ като претендент за президент. Независимо от всичко обаче придвижването може да се похвали с един от най-твърдите и непрекъснати електорати и може да разчита на 11,6% поддръжка и то без гласовете от чужбина.
„ Демократична България “ са групировка, която постоянно си е поставяла доста амбициозни цели, само че в актуалната предизборна конюнктура се сблъсква с редица провокации. От една страна, въпреки и настойчиво да е отричано от Демократична България, „ Продължаваме промяната “ се нарежда точно в техния политически сегмент и отделя от техните гласоподаватели, от друга – в последните дни се следи вътрешно напрежение и негативизъм в границите на самата партия. За Демократична България ще е доста мъчно, съвсем невероятно, да усъвършенства резултата си от последните избори, като все още губи забележителен брой гласове и се поддържа от 8,8% от гласоподавателите.
Партията, която може да се окаже безапелационния губещ на идните избори е ИБГНИ, които все още мъчно ще прескочат изборния предел с поддръжката на 2,9% от интервюираните.
Голямата въпросителна на тези избори ще бъде дали ВМРО-Българско национално придвижване (3,7%) ще активизира личният си корав електорат, който е задоволителен за влизане в Народното събрание. Гласувалите за Вътрешна македонска революционна организация при независимото присъединяване на 4 юли бяха 120 хиляди или към 5% от гласувалите в страната. Тогава високата изборна интензивност в чужбина и гласовете от Турция, от където патриотите не получават гласове, смъкнаха общия им резултат.
Ако се повторят изборните резултати в страната, при сегашната предстояща изборна интензивност от патриотичните партии само Вътрешна македонска революционна организация може да влезе в идващият парламент със лична парламентарна група.
Въпрос 4: За кой претендент ще гласувате на идните президентски избори на 14 ноември 2021 година?* *Въпросът е заложен на всички дали отговор с „ Да сигурно “ и „ По-скоро да “ на втория въпрос.
Почти постоянно българският гласоподавател е по-изкушен да даде желанията си за мажоритарен претендент. Президентските избори са точно такива – изборът е всред познати, одобрени в публичното пространство персони, по тази причина и генерират доста по-голям публичен интерес от парламентарните, надлежно и по-висока изборна интензивност.
В началото на акцията неоспорим водещ за доверието на гласоподавателите е актуалният президент Румен Радев. Все отново декларираната за него поддръжка от интервюираните (44,8%) е малко евентуално да подсигурява преизбирането му още на първи тур, тъй че го чака продължителна борба.
На доста разстояние от него, което би могло да се понижи при възможен балотаж, е Анастас Герджиков, който въпреки и подсилен от ГЕРБ за момента съумява да активизира по-широк кръг гласоподаватели от тези на партията (27,3), което демонстрира капацитета му.
Мустафа Карадайъ, който беше един от последните оповестени кандидати, остава тясно партиен претендент и ще успее да притегли вота на гласоподавателите на издигналата го партия Движение за права и свободи – 11,2%.
Далеч обратно с 6,8% остава Лозан Панов, на който градската десница от Демократична България гласоподава доста огромни очаквания. За момента той е подсилен от твърдото ядро на Демократична България, само че от ден на ден се възприема като извънредно демократичен, ненапълно поради неговия претендент за вицепрезидент Мария Касимова-Моасе, а тематики като Истанбулската спогодба, еднополовите бракове и възбраната за играене на хоро на избрани места от много време са извънредно непопулярни по нашите географски ширини.
Интересен ще е дуелът сред претендентите на патриотичните обединения. От едната страна ще е претендентът на 130 годишната Вътрешна македонска революционна организация – Милен Михов и от другата – Костадин Костадинов, който е минал през всички националистически обединения преди да сътвори своята партия „ Възраждане “. В началото на акцията претендентът на Вътрешна македонска революционна организация води с 3,0% против 1,9% на Костадинов.
*Проучването е извършено на територията на Република България и не включва настройките на гласуващите отвън страната.
Характеристики
Период на осъществяване на проучването: 13.10-18.10.2021 година
Методология: Количествено изследване
Представителност: популацията на територията на България с изборни права
Обем на извадката: 858 души на възраст над 18 година
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно изявление
Финансиране: Собствено
В началото на предизборната акция за президент и парламент, през интервала 13-18 октомври 2021 година, " Барометър България " организира експресно телефонно изследване измежду 858 души на възраст над 18 година по отношение на електоралните настройки на българските гласоподаватели. Проучването е осъществено със лични средства.
Въпрос 1: Ще гласувате ли на предварителните парламентарни избори на 14 ноември 2021 година?
Съчетанието на избори 2-в-1 и появяването на нови политически обединения активизира до известна степен гласоподавателите и има капацитет да увеличи доста изборната интензивност по отношение на предварителните парламентарни избори през юли. В началото на предизборната акция 42,2% от респондентите декларират безапелационното си решение да гласоподават за парламент, а още 10,8% въпреки и колебаещи се, са по-скоро склонни да отидат до урните. Предстои да се види до каква степен тази активация на гласоподавателите ще се резервира през оставащия един месец до изборите, като се вземат поради усложняващата се здравна и икономическа конюнктура и евентуалния боязън от двоен машинен избор.
Въпрос 2: Ще гласувате ли на идните избори за президент на 14 ноември 2021 година?
Изборите за президент генерират доста по-голям интерес измежду гласоподавателите по отношение на предварителните парламентарни, без значение че огромна част от претендентите бяха оповестени в края на избрания от закона период. 54% от интервюираните изрично декларират, че ще гласоподават и към този момент са избрали своя претендент. 7,5% се двоумят, само че са по-склонни да го създадат. Значително по-малък е делът и на тези, които сигурно отхвърлят да отидат до урните.
Въпрос 3: За коя политическа групировка ще гласувате на предварителните парламентарни избори на 14 ноември 2021 година?*
*Въпросът е заложен на всички дали отговор с „ Да сигурно “ и „ По-скоро да “ на първия въпрос.
Отговорите на интервюираните демонстрират, че значително обичайните партии резервират твърдия си електорат, до момента в който новите политически обединения, така наречен партии на митинга са подвластни в резултата си от тези гласоподаватели, които са по-скоро нестабилни в желанията си и склонни да трансформират вота си в последния миг в интерес на „ новите спасители “.
На първото място все по-стабилно се обрисува ГЕРБ с 26,2%. Макар че партията беше отвън властта и сложена в изолираност от съвсем всички политически субекти, ГЕРБ съумява да резервира и активизира гласоподавателите си, изключително на фона на растящите цени и инфлация и все по-влошаващата се икономическа конюнктура в страната.
Второто място е изключително оспорвано, като все още Българска социалистическа партия съумява да изпревари останалите кандидати със своите 14,9% поддръжка. Трябва да се означи, че столетницата не притегля нови гласоподаватели, а най-вече активизира обичайния си електорат. Ако от Българска социалистическа партия са разчитали, че ще извлекат дивиденти от поддръжката си за Румен Радев, то все още това е все по-спорно, като се има поради, че и други обединения обявиха такава, а партията има много комплицирани връзки с настоящия президент.
Има Такъв Народ несъмнено губят доверието на забележителна част от гласоподавателите, дали своят вот за тях през юли и даже и с гласове от чужбина, които не участват в актуалното проучване, мъчно ще могат да се похвалят с триумфа си на последните избори. Те пропуснаха своя „ звезден момент “ и въпреки всичко е прекомерно рано и неправилно да бъдат подценявани. Формацията към момента разчита на значително ядро от тези гласоподаватели, които поддържаха техния референдум преди няколко години – младежи от дребни обитаеми места. Резултатът на Има Такъв Народ несъмнено ще бъде „ орязан “ с появяването на нови политически обединения, само че въпреки всичко все още те печелят поддръжката на 14,3% от интервюираните.
Новата групировка на Кирил Петков и Асен Василев „ Продължаваме промяната “ има високата упоритост да притегля гласоподаватели от целия политически набор с лозунга „ леви цели с десни политики “, само че все още по-скоро черпи поддръжка от гласоподавателите с десни разбирания – в това число и за сметка на останалите „ партии на митинга “ като Демократична България и ИБГНИ. Със самобитната прохлада, която групировката им внесе в безредния политически живот в страната, те печелят 10,5% от гласовете, като дали ще съумеят да изместят Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия ще зависи най-много от изборната интензивност и до каква степен ще убедят тези гласоподаватели, които на последните избори останаха у дома, този път да отидат до урните – макар Коронавирус, метеорологичната конюнктура и комплицирания двоен машинен избор.
Трудно е за който и да било външен анализатор да каже какво тъкмо се случва в редиците на Движение за права и свободи, които направиха няколко непредвидени хода напоследък с издигането на Делян Пеевски още веднъж в листите им и чисто партийното лъчение на Мустафа Карадайъ като претендент за президент. Независимо от всичко обаче придвижването може да се похвали с един от най-твърдите и непрекъснати електорати и може да разчита на 11,6% поддръжка и то без гласовете от чужбина.
„ Демократична България “ са групировка, която постоянно си е поставяла доста амбициозни цели, само че в актуалната предизборна конюнктура се сблъсква с редица провокации. От една страна, въпреки и настойчиво да е отричано от Демократична България, „ Продължаваме промяната “ се нарежда точно в техния политически сегмент и отделя от техните гласоподаватели, от друга – в последните дни се следи вътрешно напрежение и негативизъм в границите на самата партия. За Демократична България ще е доста мъчно, съвсем невероятно, да усъвършенства резултата си от последните избори, като все още губи забележителен брой гласове и се поддържа от 8,8% от гласоподавателите.
Партията, която може да се окаже безапелационния губещ на идните избори е ИБГНИ, които все още мъчно ще прескочат изборния предел с поддръжката на 2,9% от интервюираните.
Голямата въпросителна на тези избори ще бъде дали ВМРО-Българско национално придвижване (3,7%) ще активизира личният си корав електорат, който е задоволителен за влизане в Народното събрание. Гласувалите за Вътрешна македонска революционна организация при независимото присъединяване на 4 юли бяха 120 хиляди или към 5% от гласувалите в страната. Тогава високата изборна интензивност в чужбина и гласовете от Турция, от където патриотите не получават гласове, смъкнаха общия им резултат.
Ако се повторят изборните резултати в страната, при сегашната предстояща изборна интензивност от патриотичните партии само Вътрешна македонска революционна организация може да влезе в идващият парламент със лична парламентарна група.
Въпрос 4: За кой претендент ще гласувате на идните президентски избори на 14 ноември 2021 година?* *Въпросът е заложен на всички дали отговор с „ Да сигурно “ и „ По-скоро да “ на втория въпрос.
Почти постоянно българският гласоподавател е по-изкушен да даде желанията си за мажоритарен претендент. Президентските избори са точно такива – изборът е всред познати, одобрени в публичното пространство персони, по тази причина и генерират доста по-голям публичен интерес от парламентарните, надлежно и по-висока изборна интензивност.
В началото на акцията неоспорим водещ за доверието на гласоподавателите е актуалният президент Румен Радев. Все отново декларираната за него поддръжка от интервюираните (44,8%) е малко евентуално да подсигурява преизбирането му още на първи тур, тъй че го чака продължителна борба.
На доста разстояние от него, което би могло да се понижи при възможен балотаж, е Анастас Герджиков, който въпреки и подсилен от ГЕРБ за момента съумява да активизира по-широк кръг гласоподаватели от тези на партията (27,3), което демонстрира капацитета му.
Мустафа Карадайъ, който беше един от последните оповестени кандидати, остава тясно партиен претендент и ще успее да притегли вота на гласоподавателите на издигналата го партия Движение за права и свободи – 11,2%.
Далеч обратно с 6,8% остава Лозан Панов, на който градската десница от Демократична България гласоподава доста огромни очаквания. За момента той е подсилен от твърдото ядро на Демократична България, само че от ден на ден се възприема като извънредно демократичен, ненапълно поради неговия претендент за вицепрезидент Мария Касимова-Моасе, а тематики като Истанбулската спогодба, еднополовите бракове и възбраната за играене на хоро на избрани места от много време са извънредно непопулярни по нашите географски ширини.
Интересен ще е дуелът сред претендентите на патриотичните обединения. От едната страна ще е претендентът на 130 годишната Вътрешна македонска революционна организация – Милен Михов и от другата – Костадин Костадинов, който е минал през всички националистически обединения преди да сътвори своята партия „ Възраждане “. В началото на акцията претендентът на Вътрешна македонска революционна организация води с 3,0% против 1,9% на Костадинов.
*Проучването е извършено на територията на Република България и не включва настройките на гласуващите отвън страната.
Характеристики
Период на осъществяване на проучването: 13.10-18.10.2021 година
Методология: Количествено изследване
Представителност: популацията на територията на България с изборни права
Обем на извадката: 858 души на възраст над 18 година
Методика: Стратифицирана квотна извадка по признаците възраст и пол
Метод: Телефонно изявление
Финансиране: Собствено
КОМЕНТАРИ