Човекът дзен ни припомня, че всички ние сме родени художници на живота ♥ Дайсецу СУДЗУКИ
Из лекциите на видния японски мъдрец и психолог доктор Дайсецу Судзуки от симпозиума „ Психоанализа и дзен-будизъм “, извършен в Националния самостоятелен университет на Мексико през август 1957 г.
(1870 ~ 1966)
Несъзнателното в дзенбудизма
„ Преди човек да стартира да учи Дзен, планините са си планини, а реките – реки. След първото съзиране на истината, планините към този момент не са планини и реките към този момент не са реки. След просветлението планините още веднъж са планини и реките – реки. ” ~ Дзен сентенция
Подхода Дзен се заключва в това да навлезнеш напряко в самия обект и да го видиш от вътрешната страна. За да опознаеш цветето би трябвало ти самия да станеш цвете, ти да си то, да цъфтиш, като него, радвайки се на слънчевата светлина и дъжда. Ако това се получи, то цветето приказва с мен, а аз зная всички негови секрети, наслади, премеждия всеки пулс на живота му. И освен това. Заедно с моето „ знание ” за цветето аз разбирам всички секрети на вселената, в това число и тайната за моето лично Аз. А преди, те от самото начало биха ме отклонявали от моя преследващ взор, тъй като аз се разделях на две, на преследвача и плячката, на предмета и сянката. Няма нищо изумително в това, че в никакъв случай не съм улавял моето Аз, колкото и уморителна да е била тази игра!
Познавайки цветето, към този момент знам самия себе си, моето Аз. Загубвайки се в цветето, научавам себе си, и цветето. Аз назовавам подобен метод към действителността по пътя на дзен – донаучен, метанаучен или дори антинаучен.
Науката е водена от нереалното, в нея няма активност. Дзен пробужда в нас източника на творчеството и твори този живот, който извира от него. Този Дзен източник е несъзнателното. Цветето единствено по себе си не знае, че е цвете. Аз чувствам това от несъзнателното… Ученият убива, художникът се пробва да пресъздаде. Той знае, че няма да доближи действителността посредством скъсване на нещо. Затова той употребява платно, четка и бои, стремейки се да твори от несъзнателното. Когато това неумишлено и по едно и също време същинско пламъче се равнява с Несъзнателното Космическо, тогава творението на художника е същинско. Той в действителност е основал нещо, неговото произведение не е копие на нещо, а то има право на съществувание. Художникът рисува цветето, което, в случай че произлиза от несъзнателното, съставлява изцяло ново цвете, а не подражава на природата.
Сегашният представител на един дзенбудистки храм поискал пода на една от залите (залата се наричала Дхарм) да бъде декориран с изображение на змей. Помолили един прочут художник да извърши работата. Той приел предлагането, само че се извинил по тази причина, че в никакъв случай не е виждал същински змей, в случай че изобщо и съществува такова създание. Съдържателят на храма му споделил: „ Нищо, че не си виждал змей. Стани ти змей, превърни се в него и рисувай. Не се старай да следваш някакви догми. ” Тогава художника попитал: „ А по какъв начин да стана змей? “, отвърнали му: „ Отиди в стаята си и се концентрира върху него. Ще пристигна време, когато ти самият ще усетиш, че си подготвен да го нарисуваш. Това ще бъде мига на твоята смяна, от човек в змей, и ще почувстваш потребност да му предадеш форма, посредством рисунка. ” Художникът послушал съвета на съдържателя и след няколко месеца, след голям брой старания придобил убеденост в себе си, тъй като в личното неумишлено видял дракона в себе си. Резултатът е змей, който може да бъде забелязан на пода на зала Дхарм в Миошинджи, в Киото.
Художникът би трябвало да огледа предмета от вътрешната страна, да почувства живота му. Казват, че Торо бил един от най-хубавите натуралисти, в което се състои професионалното обучение. Също като Гьоте. Те двамата познавали природата към този момент, тъй като можели да я живеят. Учените подхождат към нея обективно, т.е. незадълбочено. „ Аз и ти ” – наподобява всекидневно, обикновено, само че в реалност ние би трябвало да кажем, че това Аз към този момент е Ти, а Ти е Аз. Дуализмът може да се види единствено когато е управителен от нещо, което не е двойствено.
Несъзнателното е над опциите на науката, то е зад рамките на научните проучвания. Затова учените могат единствено да настояват, че то съществува, нищо повече. За науката това е задоволително.
Природата не е безредна, тъй като нищо безредно не може единствено по себе си да съществува. Това е просто името на великото царство, което отхвърля измерването с нормални рационализирани средства. Възникващото от хаоса схващане е незадълбочено, то допира единствено единия край не действителността. Нашето схващане е единствено мъничък остров, плаващ в океана. Но единствено посредством тази дребна парченце пръст под нозете ни сме способни да хвърлим взор на необятното неумишлено. Ние можем единствено да го почувстваме, само че и това не е малко, посредством него ние узнаваме, че нашето фрагментарно битие обладава огромна значителност, а отсам се убеждаваме, че не живеем на вятъра. Науката на доктрина не ни дава възприятието за цялостна сигурност, за дръзновение, което поражда в нас с помощта на несъзнателното. Не всички можем да станем учени и никой не го изисква от нас. Но всички ние по природа можем да станем художници, несъмнено не профилирани живописци, скулптори, музиканти, поети и така нататък, а художници на живота. Тази специалност „ художник на живота ” може да наподобява странна, само че в действителност ние се раждаме създатели. На доста от нас не ни се отдава да станат създатели на живота и в последна сметка ние обръщаме живота с краката нагоре, а след това питаме „ Какъв е смисъла на живота? ”, „ Защо пребивавам? ”, „ Съществувайки към този момент 75 или дори 90 години на този свят, накъде ходя и къде отивам? Знае ли някой това? ” и така нататък Чувал съм че от това мнозинство мъже и дами стават невротици и психопати. Човекът дзен може да им напомни, че те са родени художници, създатели на живота. Струва си да осъзнаят този факт, и в случай че го реализиран ще се излекуват от неврозите и другите техни усложнения, каквито и да са те.
Какво се схваща под „ художник на живота ”? Както ни е известно веки художник употребява за самоизразяването си тематики или други принадлежности, по този метод той в една или друга форма показва своето творчество. На статуя са нужни камъни, дърво или глина, резец и други принадлежности, с цел да изрази концепцията си върху материала. На художника на живота му е задоволителен като материал самият той. Всички принадлежности, всяко техническо майсторство му е обещано по рождение, а дори и преди да бъде основан от родителите си. Може би ще кажете, че това ви звучи необичайно и извънредно. Но си коства да се замислите, и тогава ще разберете какво имам поради. А в случай че не разберете, то ще се изразя по-ясно: нашето физическо тяло е материала, то подхожда на платното на живописеца, на дървото, камъка и глината на скулптора, цигулката, флейтата на музиканта. А всичко телесно – ръце, крайници, туловище, глава, черва, нерви, кафези, мисли, усеща, чувство, всичко това е част от цялостната персона. То е по едно и също време и материал, и инструмент от който, и в резултат на който, личността със своя креативен талант ще преобразува всичко това в държание, и ще употребява това държание във всички форми на деяние в живота си. Животът отразява всеки облик, който е основан от неизчерпаемия източник на несъзнателното. Всяко деяние на индивида се явява автентично и креативно, и показва неговата персона. Тук няма място за условности, конформизъм и подтиснати мотивации. Индивидът се движи безредно. Поведението му е сходно напразно, който повява натам накъдето желае. В него Аз-а не е стеснен и заключен в клетка, той не е изолиран от егоцентричното битие. Човека би трябвало да излезне от този затвор. Един от великите наставници дзен от династията Тан споделя: „ Човек, който е станал стопанин на самия себе си, работи в мир и единодушие със себе си където и да се намира ”. Ето подобен човек се назовава същински художник на живота.
Неговото Аз се допира с несъзнателното, с източника на всички благоприятни условия. Св. Августин споделя: „ Заобичай Бога и прави каквото искаш ”… Всеки от нас е кадърен да трансформира живота си в изкуство, всеки в сходство с своя гений.
Следващият роман може до някаква степен да покаже какво разбирам под видоизменение на всекидневния ни живот в изкуство.
Дого, живял в VIII век, бил популярен почитател на дзен по времето на династията Хан. Той имал млад възпитаник, който желал да бъде подготвен на дзен. Дълго време живял у наставника си, само че нямало никакво образование. Един ден той се доближил до учителя си и му споделил: „ От много време съм при Вас, само че нито един път не чух да ме поучите. Защо? Моля Ви, бъдете по този начин добър и ме съветвайте по какъв начин да действам ”. Учителя му отвърнал: „ Защо?! Започнах да ти преподавам дзен още сега в който ти се появи ”. Ученикът неразбирайки думите му попитал: „ Но в какво се състоеше това обучение? ”. А учителят му обяснил: „ Когато ме виждаше заран и ме поздравяваше, аз ти отвръщах. Когато ми носеше храната, аз я одобрявах с признателност. По този метод не подчертавах ли същността на мозъка? ” Чувайки тези думи, ученикът свел глава, той схванал разшифровката и смисъла на думите на учителя. Тогава учителят му споделил: „ Започнеш ли да мислиш за това, него към този момент го няма. Трябва да го виждаш директно, без да разсъждаваш или да се колебаеш ”. Казват, че това предиздвикало ученика да разбере същността на дзен.
Истината за дзен се състои в това, че скучния, еднообразен, прост живот, в който липсва ентусиазъм, се трансформира в изкуство, изпълнено с фактически вътрешно творчество. То постоянно би трябвало да е преди научното проучване на действителността и да няма връзката с научно конструирания уред.
Смисълът, който придава дзен на несъзнателното, несъмнено съставлява нещо тайнствено, невидимо, а не научно или донаучно. Това не значи, че се намира зад рамките на наличното за съзнанието, ние ненапълно даже нямаме работа с него. То съставлява единствено по себе си най-близкото за нас, интимното, и тази мъчно доловима фамилиарност е сходна на окото което не вижда себе си. Затова осъзнаването на несъзнателното се нуждае от специфична подготовка на мозъка.
Етиологически, съзнанието е подбудено от несъзнателното в процеса на еволюцията. Природата работи неумишлено, а от нея се е появил индивидът. Съзнанието е скок, само че скок не значи спиране на връзката във физическия смисъл. Съзнанието обитава в непрекъснато и ненарушимо другарство с несъзнателното. Ако не съществуваше второто няма по какъв начин да работи и първото, съзнанието щеше да изгуби основата на своите дейности. Ето за какво дзен споделя, че Дао е „ всекидневният разум на всеки от нас ”. Под Дао дзен има поради несъзнателното, което от самото начало работи в нашето схващане. Следващите въпрос и отговор могат да ни оказват помощ да разберем някои неща за несъзнателното в дзен. Когато един духовник попитал учителя си, какво значи „ всекидневният разум на всеки един от нас ”, наставника му отвърнал: „ Когато съм гладен – хапвам, когато ми се спи – дремя ”. Уверен съм, че ще попитате: „ Ако това съставлява несъзнателното, за което представителите на дзен приказват, ненапълно като за висша степен на тайнственото и неделимо от великата полезност за видоизменение на човешкия живот няма по какъв начин да не се усъмним. Всички тези „ несъзнателни ” действия от дълго време се отнасят към региона на инстинктите и рефлексите в съзнанието, съответствайки на правилото за спестовност на умствената активност. Бихме желали да забележим, по какъв начин несъзнателното е обвързвано с по-високите функционалности на мозъка, изключително там, където това е обвързвано с дълги години на усилени тренировки, като да вземем за пример изкуството за боравене с меча. Което наподобява на рефлексни придвижвания, като яденето, пиенето, спането и така нататък, по които се отличават от нисшите животни и с децата. Разбира се, дзен не може да ги прави оценка като цел за изцяло зрелия човек в търсене на смисъла на живота.
Избрано от: „ Психоанализа и дзен-будизъм “, Ерих Фром, доктор Д. Судзуки и Ричард де Мартино, превод: Пламен Минчев, Даниела Ангелова
Снимка: Japanese Buddhism philosopher, Daisetsu Teitarō Suzuki (1870-1966);
