Особена е любовта на карикатуриста
ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ е роден през 1964 година в Троян. Завършил е Националното учебно заведение по приложни изкуства в родния си град, компетентност " Керамика ". Работи като художник в периодическия щемпел: вестниците " Пардон ", ДУМА, " Република ", " Монитор ", " Телеграф ", " Политика ", " Eurosport ", сп. " Тема ". Член е на СБХ. Бил е секретар на секция " Карикатура " (2016-2020). Членува в интернационалните асоциации на карикатуристи FECO, Cartooning for peace и Cartoon movement. Бил е ръководител и член на жури в карикатурни състезания в България и по света. Има над 130 награди и оценки от интернационалните състезания. През 2022 година получава Голямата премия за подигравка " Златен Езоп " на 25-ото Международно биенале на хумора и сатирата в изкуството в Габрово. Представя независими изложения у нас и в чужбина. Участва в общи и групови експозиции в към 40 страни. Автор е на две книги с карикатури.
- Иво, в Художествената изложба в Плевен беше показана твоята галерия " Проверка на зрението - портретна подигравка ". По същото време бе открита и галерия на един от огромните майстори на политическата подигравка - Илия Бешков. Какво демонстрира паралелът за този интервал от няколко десетилетия сред вас?
- Наистина творбите в двете изложения са правени в разстояние на 80 години. Бешков е един от колосите на българската подигравка, в случай че не и най. В част от пространството беше показана типично неговата подигравка - линеарна, черно-бяла, злободневна за 30-40-те години на предишния век, основно към Втората международна война, към обществените и политическите напрежения в България преди и по време на войната, типичната подигравка, която живее, храни се и се развъжда в печатните издания. Много неща са настоящи и в този момент, героите са безконечни, макар че някои от тях към този момент не са сред нас - Чърчил, Сталин, Хитлер и други
Моята галерия не беше политическа, тя е портретна подигравка на най-различни рисувани персонажи. Някои работи са взели участие в състезания на свободни тематики и по света, правил съм ги за наслаждение, има и политици, естествено, както и доста художници, писатели, шоумени, предприемачи и т.н.
Трудно е да се прави паралел като концепция и като идея. Паралел може да се направи чисто механически: карикатурата е напреднала доста, тя към този момент взаимства разнообразни художествени похвати от плаката, от илюстрацията, да не приказваме за компютърните техники, които на мен не са ми ясни, аз по този начин ще си умра handmade. Моята галерия беше някакъв гуляй на цветовете и на формите спрямо Илия Бешков, казано на смешка, защото няма база за съпоставяне. Малко ми е неловко, че двете имена бяхме дружно на плакати, в медиите и така нататък, само че въпреки всичко ще го преживея... Идеята на уредниците беше да има един контрапункт на класическата подигравка и този път бяха моите произведения.
- Ирония, ирония, комизъм - без значение какво влагаш в твоите злободневни карикатури, желало ли ти се е от време на време да пресъздадеш разрушителен облик на човек, който заслужава, или предпочиташ да спазваш етичните граници? Всъщност политиците трогват ли се от карикатурните стрелички на вашего брата, или се наскърбяват и нервират, или се вършат, че не ги виждат?
- Различно е. Има и такива, които са се трогвали, само че с течение на времето привикват, това е част от живота на политика, на публичната фигура. Така че нямаме някакви трагични обстановки. Повечето политици реагират умерено, може би се стараят да не ни виждат и това съгласно мен е мъдро държание от тяхна страна. Защото, в случай че стартират много-много да се обаждат, това още повече наостря молива на карикатуриста. Любовта на карикатуриста е особена - този, който най си обича, най-вече го карикатури.
Но би трябвало да се пази достолепието на карикатурения политик. Никога не бих си разрешил някакви директни внушения. Карикатуристът не би трябвало да е озлобен и злопаметен. И ние сме хора, и на нас някои политици са ни по-симпатични, други - антипатични, от време на време омразни, само че въпреки всичко би трябвало да се резервира някакво достолепие и от двете страни.
- Политическата подигравка може и да убива - има такива случаи в актуалната история, уви...
- За страдание, през последните десетилетия светът се радикализира във всевъзможен смисъл - верски, боен, във връзка с бежанците и така нататък Но първият спомен, който ми изниква в това отношение, е с " Шарли ебдо ", въпреки че имаше и други случаи - с датски, с шведски вестници... Никой не заслужава да почине, тъй като е нарисувал една подигравка, даже и да е по-брутална и да наскърбява някаква вяра или политика, усеща и разбирания. Никога против това не би трябвало да приказват калашниците.
Да, карикатурата може да убива. Като се каже това, нормално се има поради, че тя убива персонажа си, и то не безусловно, само че се оказа, че може да убие и създателя си, което е доста трагично и недопустимо.
Но в действителност настана брутално време и би трябвало да се внимава. Както знаем, в мюсюлманската вяра няма облици, в техните джамии участват единствено декоративни детайли и цитати от Корана. Въпреки че мюсюлманските карикатуристи с огромна ненаситност рисуват всякакви сюжети от християнството и си вършат каламбури с нашата религия, само че противоположното не одобряват.
- Журираш състезания в разнообразни страни, като създател участваш в интернационалните изложения и състезания в доста страни. Прилича ли си възприятието за комизъм на другите нации?
- На Изток, условно казано, в някогашните соцстрани, в Иран, Турция, Сирия се харесва повече философската подигравка, която е и по-изработена художествено, по-салонно стои. Докато на Запад вървят карикатури линеарни, с доста " балончета " с текстове в тях, с доста фигурки. Те да вземем за пример в никакъв случай не одобряват за подигравка нещо, което е нарисувано с боички, с цвят, които повече наподобяват на афиш или живопис. Много пъти сме имали разногласия, тъй като въпреки всичко най-важна е концепцията. Важно е и по какъв начин е изпълнена, обаче в случай че е хубава концепцията, няма да се прави оценка дали е показана с цвят или линеарно, карикатурата си печели.
Иначе немците се смеят на едно, иранците - на друго, руснаците - на трето, има разлика и съгласно мен това е хубаво.
- А с какво би трябвало да се отличава една творба, с цел да заслужи твоята най-висока оценка?
- И за карикатурите важи поговорката " По облеклата посрещат, по акъла изпращат ". Когато си жури и ти сложат на една дълга маса да вземем за пример 1000 работи, незабавно окото се лови за шареното, направеното, пипнатото. Но като го разгледаш деликатно и видиш, че в него няма анекдот, концепция, започваш да търсиш измежду другите. Много постоянно в карикатури, които са по-непретенциозни на пръв взор като художествени средства и изражение, се оказва зрънцето. Така че за мен най-важна е концепцията, по-склонен съм да гласоподавам премия за подигравка, която е нарисувана по-наивно, само че да има хрумка, пресен анекдот.
- Работиш за периодически издания, постанова ти се да създаваш карикатури, които отразяват събития и проблеми безусловно от деня. Имало ли е ден, в който ти е липсвал сюжет?
- Имало е такива случаи, защото на мен от доста години ми се постанова да върша даже по две карикатури дневно. Когато няма нещо блестящо политическо, за което да се хванеш, професионализмът, инерцията ти оказват помощ. Ако няма злободневна политическа обстановка, може да направиш по-обща подигравка. Сюжети в България, които са непрекъснати - дал Господ. Да кажем - пенсионна система, опазване на здравето, екология... А доста пъти политиците вършат с дейностите си такива приключени карикатури, че по-късно ние сме безпомощни, няма какво да прибавим, да надградим... /> - Този метод на работа изисква дисциплинираност и добра персонална организация, което май не е доста присъщо на създателите...
- Не е доста присъщо, само че аз съм от такова семейство - татко ми и майка ми бяха артисти, за актьорите се счита, че са леко вятърничави, само че те бяха стоманено дисциплинирани. Само един път в живота си са пропуснали подготовка, и то тъй като е бил изменен часът, а те не са знаели. Така че аз имам образец. И в действителност това е доста значимо, тъй като колкото имаш гений, толкоз би трябвало да имаш дисциплинираност и темперамент, с цел да може да вървят нещата.
- Нашият народ сякаш най-много се радва на политически карикатури и такива на битова тема...
- Като всяко оскъдно общество, сме мощно политизирани. Участвал съм в годините в общи изложения на карикатурата с работи, които са излизали във вестниците, различен път предлагам такива на свободни тематики. Наблюдавам в залата по какъв начин минават множеството хора: като гледат някоя по-общочовешка тематика, няма доста реакция, а като видят някои от героите на нашето време, стартират да се радват, да се смеят, да се снимат с карикатурите. Някак си народът се усеща отмъстен, малко или доста, като види тези хора окарикатурени, изопачени, окепазени, както биха споделили, го приема като персонално възмездие. Наистина политическата подигравка провокира доста по-голям интерес.
- Карикатурата, както и кино- и театралната комедия, имат и друга роля - на клапан, посредством който излиза насъбрано напрежение.
- Хората гледат тези политици всяка вечер по малкия екран и на втората-третата ракийка стартират да ги " благославят ". А като влязат в изложбената зала и ги видят, минали през призмата на карикатуриста, същите тези хора стартират да се радват. Наистина е като отдушник и като че ли понижава напрежението.
- Какви качества би трябвало да има на първо място един художник, с цел да бъде добър карикатурист?
- Карикатуристът, колкото и помпозно да звучи, в действителност се ражда. Това е някаква особена конфигурация на главата, не споделям, че е кой знае какъв гений, аз го назовавам карикатурна, гегова, вицова шашкъния. Задължително би трябвало да имаш възприятие за комизъм, даже доста от карикатуристите не са художници по обучение, само че имат гегово виждане на нещата.
- Макар зародила като род преди 4-5 века, карикатурата е съзвучна с днешното време - около телефоните, които са им непрекъснато в ръцете, хората привикнаха да възприемат действителността в изображения, бързо и малко.
- Да, към този момент има есемес лирика и есемес романи. Народът няма време да чете, а и се отучи. Карикатурата печели с това, че внушението е бързо и внезапно, незабавно виждаш защо става въпрос. Като изкуство тя поражда в действителност преди 4-5 века, само че още пещерният човек е рисувал сходни на сегашните пиктограмки, емотикони, шаблонизирани човечета. Така че може би вършим някакъв преход, цялостен кръг и се връщаме към пещерите, само че по електронен метод. Ще забележим до каква степен ще го докараме...
- Имаш над 130 оценки, измежду които и огромната премия " Златен Езоп ". Продължава ли да те радва тази оценка, която се дава от майстори във вашия род?
- Да, веселя се на всяка премия, даже на по-малките - като " honorable mention " (почетно споменаване), само че през годините човек обръгва. А " Златният Езоп " най ми е на сърце и в действителност ме топли, тъй като най-хубаво е, когато те признаят у дома, тъй като е в Габрово, и журито, което ми я присъди единомислещо, беше доста авторитетно. А и, както споделя народът, камъкът си тежи на мястото. И аз го чувствам, тук като те признаят, дават ти мощна мотивация да работиш.
- Успяват ли карикатури да те разсмеят или професионалната рутина постоянно удържа страстта в теб?
- Професионалната рутина в действителност води до това - виждаш, че нещо е хубаво, знаеш го със сетивата си, с главата си го разбираш, само че не можеш да се разсмееш. А има в действителност доста смешни създатели. Тук, в България, имаме един създател - Ириен Трендафилов, който живее в Пловдив, той в действителност рисува смешно. Смешното изобразяване е доста мъчно, по този начин рисуваше Доньо Донев - смешни обстановки и смешни типажи. Има един хърватски създател - Сречко Пунтарич, доста са му смешни работите. Така че мога да се разсмея на карикатури, само че доста рядко.
- Мнозина актьори комици споделят, че във всекидневието въобще не са такива веселяци, каквито хората ги считат, познавайки ги от сцената и екрана. Ти какъв човек си отвън белия лист и сатиричните сюжети, които пресъздаваш?
- Аз обичам да се дръзвам, не знам какъв брой съм занимателен на другите, само че да вземем за пример на пленери с сътрудници си вършим всякакви сюжети, които пораждат на момента. Има хумористи и карикатуристи, които са съществени и наподобяват дори тъжни. Хубаво е, че сме разнообразни. Много пъти в диалог с сътрудници излизат забавни хрумвания, по-хитрите ги записват и след това ги вършат на карикатури, а такива като мен ги измислят и ги оставят на масата...
- Иво, в Художествената изложба в Плевен беше показана твоята галерия " Проверка на зрението - портретна подигравка ". По същото време бе открита и галерия на един от огромните майстори на политическата подигравка - Илия Бешков. Какво демонстрира паралелът за този интервал от няколко десетилетия сред вас?
- Наистина творбите в двете изложения са правени в разстояние на 80 години. Бешков е един от колосите на българската подигравка, в случай че не и най. В част от пространството беше показана типично неговата подигравка - линеарна, черно-бяла, злободневна за 30-40-те години на предишния век, основно към Втората международна война, към обществените и политическите напрежения в България преди и по време на войната, типичната подигравка, която живее, храни се и се развъжда в печатните издания. Много неща са настоящи и в този момент, героите са безконечни, макар че някои от тях към този момент не са сред нас - Чърчил, Сталин, Хитлер и други
Моята галерия не беше политическа, тя е портретна подигравка на най-различни рисувани персонажи. Някои работи са взели участие в състезания на свободни тематики и по света, правил съм ги за наслаждение, има и политици, естествено, както и доста художници, писатели, шоумени, предприемачи и т.н.
Трудно е да се прави паралел като концепция и като идея. Паралел може да се направи чисто механически: карикатурата е напреднала доста, тя към този момент взаимства разнообразни художествени похвати от плаката, от илюстрацията, да не приказваме за компютърните техники, които на мен не са ми ясни, аз по този начин ще си умра handmade. Моята галерия беше някакъв гуляй на цветовете и на формите спрямо Илия Бешков, казано на смешка, защото няма база за съпоставяне. Малко ми е неловко, че двете имена бяхме дружно на плакати, в медиите и така нататък, само че въпреки всичко ще го преживея... Идеята на уредниците беше да има един контрапункт на класическата подигравка и този път бяха моите произведения.
- Ирония, ирония, комизъм - без значение какво влагаш в твоите злободневни карикатури, желало ли ти се е от време на време да пресъздадеш разрушителен облик на човек, който заслужава, или предпочиташ да спазваш етичните граници? Всъщност политиците трогват ли се от карикатурните стрелички на вашего брата, или се наскърбяват и нервират, или се вършат, че не ги виждат?
- Различно е. Има и такива, които са се трогвали, само че с течение на времето привикват, това е част от живота на политика, на публичната фигура. Така че нямаме някакви трагични обстановки. Повечето политици реагират умерено, може би се стараят да не ни виждат и това съгласно мен е мъдро държание от тяхна страна. Защото, в случай че стартират много-много да се обаждат, това още повече наостря молива на карикатуриста. Любовта на карикатуриста е особена - този, който най си обича, най-вече го карикатури.
Но би трябвало да се пази достолепието на карикатурения политик. Никога не бих си разрешил някакви директни внушения. Карикатуристът не би трябвало да е озлобен и злопаметен. И ние сме хора, и на нас някои политици са ни по-симпатични, други - антипатични, от време на време омразни, само че въпреки всичко би трябвало да се резервира някакво достолепие и от двете страни.
- Политическата подигравка може и да убива - има такива случаи в актуалната история, уви...
- За страдание, през последните десетилетия светът се радикализира във всевъзможен смисъл - верски, боен, във връзка с бежанците и така нататък Но първият спомен, който ми изниква в това отношение, е с " Шарли ебдо ", въпреки че имаше и други случаи - с датски, с шведски вестници... Никой не заслужава да почине, тъй като е нарисувал една подигравка, даже и да е по-брутална и да наскърбява някаква вяра или политика, усеща и разбирания. Никога против това не би трябвало да приказват калашниците.
Да, карикатурата може да убива. Като се каже това, нормално се има поради, че тя убива персонажа си, и то не безусловно, само че се оказа, че може да убие и създателя си, което е доста трагично и недопустимо.
Но в действителност настана брутално време и би трябвало да се внимава. Както знаем, в мюсюлманската вяра няма облици, в техните джамии участват единствено декоративни детайли и цитати от Корана. Въпреки че мюсюлманските карикатуристи с огромна ненаситност рисуват всякакви сюжети от християнството и си вършат каламбури с нашата религия, само че противоположното не одобряват.
- Журираш състезания в разнообразни страни, като създател участваш в интернационалните изложения и състезания в доста страни. Прилича ли си възприятието за комизъм на другите нации?
- На Изток, условно казано, в някогашните соцстрани, в Иран, Турция, Сирия се харесва повече философската подигравка, която е и по-изработена художествено, по-салонно стои. Докато на Запад вървят карикатури линеарни, с доста " балончета " с текстове в тях, с доста фигурки. Те да вземем за пример в никакъв случай не одобряват за подигравка нещо, което е нарисувано с боички, с цвят, които повече наподобяват на афиш или живопис. Много пъти сме имали разногласия, тъй като въпреки всичко най-важна е концепцията. Важно е и по какъв начин е изпълнена, обаче в случай че е хубава концепцията, няма да се прави оценка дали е показана с цвят или линеарно, карикатурата си печели.
Иначе немците се смеят на едно, иранците - на друго, руснаците - на трето, има разлика и съгласно мен това е хубаво.
- А с какво би трябвало да се отличава една творба, с цел да заслужи твоята най-висока оценка?
- И за карикатурите важи поговорката " По облеклата посрещат, по акъла изпращат ". Когато си жури и ти сложат на една дълга маса да вземем за пример 1000 работи, незабавно окото се лови за шареното, направеното, пипнатото. Но като го разгледаш деликатно и видиш, че в него няма анекдот, концепция, започваш да търсиш измежду другите. Много постоянно в карикатури, които са по-непретенциозни на пръв взор като художествени средства и изражение, се оказва зрънцето. Така че за мен най-важна е концепцията, по-склонен съм да гласоподавам премия за подигравка, която е нарисувана по-наивно, само че да има хрумка, пресен анекдот.
- Работиш за периодически издания, постанова ти се да създаваш карикатури, които отразяват събития и проблеми безусловно от деня. Имало ли е ден, в който ти е липсвал сюжет?
- Имало е такива случаи, защото на мен от доста години ми се постанова да върша даже по две карикатури дневно. Когато няма нещо блестящо политическо, за което да се хванеш, професионализмът, инерцията ти оказват помощ. Ако няма злободневна политическа обстановка, може да направиш по-обща подигравка. Сюжети в България, които са непрекъснати - дал Господ. Да кажем - пенсионна система, опазване на здравето, екология... А доста пъти политиците вършат с дейностите си такива приключени карикатури, че по-късно ние сме безпомощни, няма какво да прибавим, да надградим... /> - Този метод на работа изисква дисциплинираност и добра персонална организация, което май не е доста присъщо на създателите...
- Не е доста присъщо, само че аз съм от такова семейство - татко ми и майка ми бяха артисти, за актьорите се счита, че са леко вятърничави, само че те бяха стоманено дисциплинирани. Само един път в живота си са пропуснали подготовка, и то тъй като е бил изменен часът, а те не са знаели. Така че аз имам образец. И в действителност това е доста значимо, тъй като колкото имаш гений, толкоз би трябвало да имаш дисциплинираност и темперамент, с цел да може да вървят нещата.
- Нашият народ сякаш най-много се радва на политически карикатури и такива на битова тема...
- Като всяко оскъдно общество, сме мощно политизирани. Участвал съм в годините в общи изложения на карикатурата с работи, които са излизали във вестниците, различен път предлагам такива на свободни тематики. Наблюдавам в залата по какъв начин минават множеството хора: като гледат някоя по-общочовешка тематика, няма доста реакция, а като видят някои от героите на нашето време, стартират да се радват, да се смеят, да се снимат с карикатурите. Някак си народът се усеща отмъстен, малко или доста, като види тези хора окарикатурени, изопачени, окепазени, както биха споделили, го приема като персонално възмездие. Наистина политическата подигравка провокира доста по-голям интерес.
- Карикатурата, както и кино- и театралната комедия, имат и друга роля - на клапан, посредством който излиза насъбрано напрежение.
- Хората гледат тези политици всяка вечер по малкия екран и на втората-третата ракийка стартират да ги " благославят ". А като влязат в изложбената зала и ги видят, минали през призмата на карикатуриста, същите тези хора стартират да се радват. Наистина е като отдушник и като че ли понижава напрежението.
- Какви качества би трябвало да има на първо място един художник, с цел да бъде добър карикатурист?
- Карикатуристът, колкото и помпозно да звучи, в действителност се ражда. Това е някаква особена конфигурация на главата, не споделям, че е кой знае какъв гений, аз го назовавам карикатурна, гегова, вицова шашкъния. Задължително би трябвало да имаш възприятие за комизъм, даже доста от карикатуристите не са художници по обучение, само че имат гегово виждане на нещата.
- Макар зародила като род преди 4-5 века, карикатурата е съзвучна с днешното време - около телефоните, които са им непрекъснато в ръцете, хората привикнаха да възприемат действителността в изображения, бързо и малко.
- Да, към този момент има есемес лирика и есемес романи. Народът няма време да чете, а и се отучи. Карикатурата печели с това, че внушението е бързо и внезапно, незабавно виждаш защо става въпрос. Като изкуство тя поражда в действителност преди 4-5 века, само че още пещерният човек е рисувал сходни на сегашните пиктограмки, емотикони, шаблонизирани човечета. Така че може би вършим някакъв преход, цялостен кръг и се връщаме към пещерите, само че по електронен метод. Ще забележим до каква степен ще го докараме...
- Имаш над 130 оценки, измежду които и огромната премия " Златен Езоп ". Продължава ли да те радва тази оценка, която се дава от майстори във вашия род?
- Да, веселя се на всяка премия, даже на по-малките - като " honorable mention " (почетно споменаване), само че през годините човек обръгва. А " Златният Езоп " най ми е на сърце и в действителност ме топли, тъй като най-хубаво е, когато те признаят у дома, тъй като е в Габрово, и журито, което ми я присъди единомислещо, беше доста авторитетно. А и, както споделя народът, камъкът си тежи на мястото. И аз го чувствам, тук като те признаят, дават ти мощна мотивация да работиш.
- Успяват ли карикатури да те разсмеят или професионалната рутина постоянно удържа страстта в теб?
- Професионалната рутина в действителност води до това - виждаш, че нещо е хубаво, знаеш го със сетивата си, с главата си го разбираш, само че не можеш да се разсмееш. А има в действителност доста смешни създатели. Тук, в България, имаме един създател - Ириен Трендафилов, който живее в Пловдив, той в действителност рисува смешно. Смешното изобразяване е доста мъчно, по този начин рисуваше Доньо Донев - смешни обстановки и смешни типажи. Има един хърватски създател - Сречко Пунтарич, доста са му смешни работите. Така че мога да се разсмея на карикатури, само че доста рядко.
- Мнозина актьори комици споделят, че във всекидневието въобще не са такива веселяци, каквито хората ги считат, познавайки ги от сцената и екрана. Ти какъв човек си отвън белия лист и сатиричните сюжети, които пресъздаваш?
- Аз обичам да се дръзвам, не знам какъв брой съм занимателен на другите, само че да вземем за пример на пленери с сътрудници си вършим всякакви сюжети, които пораждат на момента. Има хумористи и карикатуристи, които са съществени и наподобяват дори тъжни. Хубаво е, че сме разнообразни. Много пъти в диалог с сътрудници излизат забавни хрумвания, по-хитрите ги записват и след това ги вършат на карикатури, а такива като мен ги измислят и ги оставят на масата...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ