Ивайло Гълъбов: Надяваме се яйцата и пилешкото месо да не се превърнат в луксозна стока у нас
Ивайло Гълъбов, ръководител на Съюза на птицевъдите в България, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Ще продължат ли да нарастват яйцата у нас през 2023 година и за какво внасяме още по-скъпи такива от Полша? Разговаряме в идващите минути с ръководителя на Съюза на птицевъдите в България господин Ивайло Гълъбов. Г-н Гълъбов, каква е обстановката към този миг, поради рекордното повишаване през миналата година на яйцата?
Яйцата в границите на една календарна година нарастнаха почти с 67% за целия Европейски съюз и с 76% за нашата страна. Причината за огромното повишаване на цената в условия на свободен общ пазар се обуславя главно от пазарните трендове и от себестойността на яйцата. Себестойността на яйцата през последната година набъбна толкоз доста, тъй като това последва цените при растежа на фуражите, на електрическата енергия и на горивата. Средно фуражите нарастнаха с към 60%, електрическата енергия със 120%, горивата – с 50%. Средно процентът на тези първични материали е също 76%. Не би трябвало да забравяме, че и индустриалните консуматори на електрическа енергия плащаме и употребяваната от нас, потребителите, огромна част от електрическата енергия. Знаете, разликата в цените е голяма.
Защо взимаме яйца от Полша, с какво ни примамват? Защо ги внасяме у нас?
Интересното е, че " Евростат “ дават данни, че яйцата в България, българските яйца са по-евтини от тези в Полша, само че най-вероятно става въпрос за дълготрайни търговски контракти сред полски производители и някои търговски вериги, допустимо е да има и такава тактика. Съвсем разбираемо е, полските производители обръщат повече внимание на локалния пазар, пробват се да поддържат по-изгодни за тях ценови равнища и това, което им е допълнително, го насочват към други дестинации. В тяхна обичана дестинация се трансформира България поради някои благоприятни условия, които другите ставки за Данък добавена стойност дават на нелоялни търговци. И ето, ние към този момент сме дестинация, която е обичана за полските производители.
Г-н Гълъбов, съгласно вас ще се резервира ли тази наклонност да продължи да се подвига цената на яйцата?
Цената на яйцата по-скоро се чака да задържи тези равнища, даже и в поради на идните Великденски празници, тъй като се обърна леко наклонността при цените на зърното, които задържаха цени. Зърното в България се създава сега при доста висока себестойност поради високите цени на природния газ и на горивата.
Но все по този начин, лудото съревнование на цените, което беше преди Русия и Украйна да бъдат пуснати на свободен експорт на зърно за трети страни и за Европейския съюз, се прекрати и при по-ниски равнища на цени на фуражи най-вероятно ще се запазят и цените на яйцата. Разбира се цените на електрическата енергия и на горивата на този стадий са непредсказуеми и още веднъж държа да отбележа, че потребителите в България заплащат и 20% Данък добавена стойност. Тези в Полша за съпоставяне заплащат единствено 3%, тези в Германия – 9%, и по този начин това също оказва огромно значение на крайната потребителска цена.
Кои задължения и проблеми стоят на дневен ред пред вашата организация и към актуалната година?
За страдание проблемите в птицевъдството мъчно се вземат решение бързо. Най-големият проблем, който има за решение и ние търсим сливане на напъните с Министерството на земеделието и с Българската организация за сигурност на храните, това е битката с разпространяването на птичи грип. Ние сме страна, която е в непрекъснат риск поради на огромните водни басейни, до които се намираме наоколо, и поради на двата прелета на диви птици, които минават през България и който е най-големият риск за разпространяване на инфлуенцата. Риск съставлява и интензивното произвеждане на водоплаващи, което в България е добре развито, защото водоплаващите може да се смятат като вектор на разпространяване на инфлуенцата, тъй като те претърпяват болестта, за разлика от кокошия тип, и това прави мониторинга малко по-труден. Ние имаме няколко начинания, които за момента са възприети от Агенцията за сигурност на храните, само че желаят повече време, с цел да се стигне до по-ефективни ограничения и за по-ефикасна битка с птичия грип. Проблеми имаме с нормативната база и с нейното използване в обособени дирекции на Българската организация за сигурност на храните, където са отказани или са редуцирани компенсациите на засегнатите ферми. Това основава извънредно неприятна бизнес среда, защото европейското законодателство и европейският бюджет е планувал обезщетяване на засегнатите ферми в Европейския съюз от птичи грип и средствата за тези компенсации се възстановяват от европейския бюджет със 75%. Тогава, когато в България една плантация не си получи в период компенсациите или бъдат наложени редукции, надлежно се стига до правосъдни процеси и времето, за което тези правосъдни процеси завършва, нормално е повече от една година, а тогава срокът за реимбурсиране на тези европейски средства към този момент е изминал и най-вероятно България ще загуби огромна част от средствата, които по този начин или другояче, откакто съдът се произнесе, ще би трябвало да заплати на фермерите, потърпевши от инфлуенца и от птичи грип. За страдание все още освен това, че няма постоянно държавно управление и Народното събрание е с доста къс небосвод, надали може да се подхващат бързи дейности по изменение на Закона за ветеринарно-медицинска активност. Това, което краткотрайното държавно управление може да направи по изменение на нормативната уредба, е към този момент подхванато и най-малко част от проблемите, които основават нормативните документи, ще бъдат отстранени в най-скоро време, да се надяваме.
Ние се надяваме в действителност скоро да бъде реализиран един баланс, създадени механизми и всичко да тръгне и жителите да ядат повече български яйца, нали по този начин? Защото налозите, които плащаме, са в помощ на всички, на всички по веригата.
Точно по този начин. Ние се надяваме също яйцата и пилешкото месо да не се трансфорат в първокласна стока, тъй като в птицевъдството се печели от оборот, не от високи цени, само че обективните стопански условия са такива. Не е допустимо да получаваме в България от двете централи по 3 милиарда облага, промишлеността да заплаща този висок растеж и действително да основава тази облага, от другата страна потребителските и питателните артикули да не отразят това повишаване. В края на краищата във всяко едно произвеждане е значим фактор и електрическа енергия, и горива, и другите първични материали. Не по-различна е картината и в другите промишлености. При нас – фуражите, при тези, които строят – строителните материали, металите. Това е ситуацията. Войната ще коства скъпо освен на Украйна и на Русия, а на целия свят.
Ще продължат ли да нарастват яйцата у нас през 2023 година и за какво внасяме още по-скъпи такива от Полша? Разговаряме в идващите минути с ръководителя на Съюза на птицевъдите в България господин Ивайло Гълъбов. Г-н Гълъбов, каква е обстановката към този миг, поради рекордното повишаване през миналата година на яйцата?
Яйцата в границите на една календарна година нарастнаха почти с 67% за целия Европейски съюз и с 76% за нашата страна. Причината за огромното повишаване на цената в условия на свободен общ пазар се обуславя главно от пазарните трендове и от себестойността на яйцата. Себестойността на яйцата през последната година набъбна толкоз доста, тъй като това последва цените при растежа на фуражите, на електрическата енергия и на горивата. Средно фуражите нарастнаха с към 60%, електрическата енергия със 120%, горивата – с 50%. Средно процентът на тези първични материали е също 76%. Не би трябвало да забравяме, че и индустриалните консуматори на електрическа енергия плащаме и употребяваната от нас, потребителите, огромна част от електрическата енергия. Знаете, разликата в цените е голяма.
Защо взимаме яйца от Полша, с какво ни примамват? Защо ги внасяме у нас?
Интересното е, че " Евростат “ дават данни, че яйцата в България, българските яйца са по-евтини от тези в Полша, само че най-вероятно става въпрос за дълготрайни търговски контракти сред полски производители и някои търговски вериги, допустимо е да има и такава тактика. Съвсем разбираемо е, полските производители обръщат повече внимание на локалния пазар, пробват се да поддържат по-изгодни за тях ценови равнища и това, което им е допълнително, го насочват към други дестинации. В тяхна обичана дестинация се трансформира България поради някои благоприятни условия, които другите ставки за Данък добавена стойност дават на нелоялни търговци. И ето, ние към този момент сме дестинация, която е обичана за полските производители.
Г-н Гълъбов, съгласно вас ще се резервира ли тази наклонност да продължи да се подвига цената на яйцата?
Цената на яйцата по-скоро се чака да задържи тези равнища, даже и в поради на идните Великденски празници, тъй като се обърна леко наклонността при цените на зърното, които задържаха цени. Зърното в България се създава сега при доста висока себестойност поради високите цени на природния газ и на горивата.
Но все по този начин, лудото съревнование на цените, което беше преди Русия и Украйна да бъдат пуснати на свободен експорт на зърно за трети страни и за Европейския съюз, се прекрати и при по-ниски равнища на цени на фуражи най-вероятно ще се запазят и цените на яйцата. Разбира се цените на електрическата енергия и на горивата на този стадий са непредсказуеми и още веднъж държа да отбележа, че потребителите в България заплащат и 20% Данък добавена стойност. Тези в Полша за съпоставяне заплащат единствено 3%, тези в Германия – 9%, и по този начин това също оказва огромно значение на крайната потребителска цена.
Кои задължения и проблеми стоят на дневен ред пред вашата организация и към актуалната година?
За страдание проблемите в птицевъдството мъчно се вземат решение бързо. Най-големият проблем, който има за решение и ние търсим сливане на напъните с Министерството на земеделието и с Българската организация за сигурност на храните, това е битката с разпространяването на птичи грип. Ние сме страна, която е в непрекъснат риск поради на огромните водни басейни, до които се намираме наоколо, и поради на двата прелета на диви птици, които минават през България и който е най-големият риск за разпространяване на инфлуенцата. Риск съставлява и интензивното произвеждане на водоплаващи, което в България е добре развито, защото водоплаващите може да се смятат като вектор на разпространяване на инфлуенцата, тъй като те претърпяват болестта, за разлика от кокошия тип, и това прави мониторинга малко по-труден. Ние имаме няколко начинания, които за момента са възприети от Агенцията за сигурност на храните, само че желаят повече време, с цел да се стигне до по-ефективни ограничения и за по-ефикасна битка с птичия грип. Проблеми имаме с нормативната база и с нейното използване в обособени дирекции на Българската организация за сигурност на храните, където са отказани или са редуцирани компенсациите на засегнатите ферми. Това основава извънредно неприятна бизнес среда, защото европейското законодателство и европейският бюджет е планувал обезщетяване на засегнатите ферми в Европейския съюз от птичи грип и средствата за тези компенсации се възстановяват от европейския бюджет със 75%. Тогава, когато в България една плантация не си получи в период компенсациите или бъдат наложени редукции, надлежно се стига до правосъдни процеси и времето, за което тези правосъдни процеси завършва, нормално е повече от една година, а тогава срокът за реимбурсиране на тези европейски средства към този момент е изминал и най-вероятно България ще загуби огромна част от средствата, които по този начин или другояче, откакто съдът се произнесе, ще би трябвало да заплати на фермерите, потърпевши от инфлуенца и от птичи грип. За страдание все още освен това, че няма постоянно държавно управление и Народното събрание е с доста къс небосвод, надали може да се подхващат бързи дейности по изменение на Закона за ветеринарно-медицинска активност. Това, което краткотрайното държавно управление може да направи по изменение на нормативната уредба, е към този момент подхванато и най-малко част от проблемите, които основават нормативните документи, ще бъдат отстранени в най-скоро време, да се надяваме.
Ние се надяваме в действителност скоро да бъде реализиран един баланс, създадени механизми и всичко да тръгне и жителите да ядат повече български яйца, нали по този начин? Защото налозите, които плащаме, са в помощ на всички, на всички по веригата.
Точно по този начин. Ние се надяваме също яйцата и пилешкото месо да не се трансфорат в първокласна стока, тъй като в птицевъдството се печели от оборот, не от високи цени, само че обективните стопански условия са такива. Не е допустимо да получаваме в България от двете централи по 3 милиарда облага, промишлеността да заплаща този висок растеж и действително да основава тази облага, от другата страна потребителските и питателните артикули да не отразят това повишаване. В края на краищата във всяко едно произвеждане е значим фактор и електрическа енергия, и горива, и другите първични материали. Не по-различна е картината и в другите промишлености. При нас – фуражите, при тези, които строят – строителните материали, металите. Това е ситуацията. Войната ще коства скъпо освен на Украйна и на Русия, а на целия свят.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ