Стихотворения от Ивайло ДИМАНОВ
ИВАЙЛО ДИМАНОВ е публицист, публицист и бард от София, създател на 16 книги с лирика, белетристика и театрална рецензия. Лауреат на доста национални и интернационалните литературни оценки. Имал е стотици концерти със свои авторски песни и лирика в разнообразни градове на България, в Чехия, Румъния, Сърбия, Италия, Австрия, Словакия, Украйна, Франция, Русия, Англия, Унгария, Южна Корея, Гърция, Швеция, Белгия, Канада и Съединени американски щати. Има публикуван независим албум с авторски песни " Наздраве, Самота! ", с който през 2018 година показа България в Международния фестивал на поезията в именитата " Санта Чечилия " в Рим. Превеждан е на 12 езика, член на Съюз на българските журналисти и Съюз на българските писатели, лекар по публицистика. Неотдавна излезе от щемпел неговата най-нова книга " На какво се смее българинът? ".
Алития*
Ония, които танцуват с голата истина,
комай не се радват на здраве и дълъг живот...
И аз я одобрявам, обричам й стихове,
и свивам последна цигара над мрачния ешафод.
Понякога садя обич, а покълва ненавист...
Родени в калта, забравяме като че ли, че има небе!
Когато изменник ми сипе отрова, си споделям -
с такива другари нямам потребност от врагове.
Замръквам по пътя, посипан с вяра и изгреви.
И закърпвам душата си дрипава с грях след грях...
Отпивам целебна ненавист - напряко от извора.
Мнозина желаят гибелта ми, само че Бог не е измежду тях.
Дочух, че ме присъединил в своите креативен проекти
и праща хвърчащите хора с задача на Сатурн.
Да тръгваме, господа, затегнете коланите...
Добре е в тая Вселена да има най-малко един вманиачен!
----
*Алития - гръцкото име на римската богиня на истината Веритас (Veritas)
----------------
Sonetto nero
Войната безсрамно и безочливо наднича зад ъгъла.
И никой не знае какво ще се случи тази вечер,
когато приспивно разказваш магии за мъгъли,
а твоето ангелче пърха с клепачите към този момент...
Когато просякът отброява хорското състрадание
в жълти стотинки, а Господ брои греховете ни,
когато светът на търг разпродава религия и съвест,
а вместо кръвни телца носи лакомия във вените...
И в случай че някой пийнал човекомразец, лишен от разум,
натисне злокобния пулт с чудовищно ентусиазъм
и нуклеарен апокалипсис изригне зад ъгъла,
очите на твоето ангелче в мрак ще засветят,
а то ще попита по детски, преди да отлитне:
" Защо тази приказка не приключва щастливо? "
-----------------
Хвърчило
антиконституционно стихотворение
Нощта разкопчава най-горното копче на блузата.
След момент ще изскочи горяща от пристрастеност месечина.
Животът е убиец на нашите детски илюзии.
Не му позволявай да скъса връвта на хвърчилото.
Ще духне южнякът, лошотия даскал по музика.
Щурец ще засвири на своята остаряла валдхорна.
Животът е шоу, животът е баснословен мюзикъл.
Не му позволявай да стопира. Маестро, анкора!
Нощта разкопчава душата си с прелестна сласт.
На другия завършек на планетата пускат хвърчило...
Животът е цялостен парадокс, карцином на епохата.
Не му позволявай да стегне в примка връвчицата.
Мечтахме, танцувахме... Ей, тия, трите нeща
и нощта се стопява във чашата с гръцка мастика.
Повярвай ми, всеки човек има право на благополучие.
Не им позволявай да вземат усмивката ти!
----------------
Последният гражданин
Камбаните крещят с изтръпнали езици.
Че кой ли е починал, намерения старецът.
Останах саморасляк, вкупом с козичката.
Комай е моя ред, ще ида да се затягам.
За всичко селянинът бе помислил отрано.
И до момента в който опичаше погача Слънцето,
самичък гроб си изкопа. Скова ковчег от орех,
написа върху камък свойто име с въглен.
Не дай си Боже, синовете да се върнат,
да дойдат тук, да палнат свещ на гроба му.
По-скоро Дяволът ще се покае в черква,
в сравнение с сълза за него да проронят...
А селянинът дори колело си нямаше,
да слезе до града, да купи газ и свещи...
Щом самичък усети края и се сурне в ямата,
ни свещи ще му трябват, ни пари и движимости.
Навярно сал козичката му ще тъгува.
ще капе напращялото й виме в гроба,
с копитца ще му хвърля пръст, да не студува,
а той ще пие жадно сълзите на Бога...
* * * /> Свободата, Санчо, е евтина продажница.
Подарява обич против две кила сирене.
Според Коелю щастието е 11 минути,
съгласно Айнщайн всичко е релативно.
И Доброто би трябвало да подвига юмруци,
инак в тая страна става рисково!
Пише ли някъде в родната конституция,
че народа ни има право на благополучие?
Имаш право на съд без присъда,
имаш право на самун и турски домати.
Ала нямаш право на цветни сънища.
Нямаш право дори да помечтаеш...
Свободата, Санчо, е евтина продажница!
Подарява любов за две евро и половина.
Докога ще ни грабят - кой по какъв начин мине от тука?
Пейо Яворов плаче в полите на " Витошка ".
Алития*
Ония, които танцуват с голата истина,
комай не се радват на здраве и дълъг живот...
И аз я одобрявам, обричам й стихове,
и свивам последна цигара над мрачния ешафод.
Понякога садя обич, а покълва ненавист...
Родени в калта, забравяме като че ли, че има небе!
Когато изменник ми сипе отрова, си споделям -
с такива другари нямам потребност от врагове.
Замръквам по пътя, посипан с вяра и изгреви.
И закърпвам душата си дрипава с грях след грях...
Отпивам целебна ненавист - напряко от извора.
Мнозина желаят гибелта ми, само че Бог не е измежду тях.
Дочух, че ме присъединил в своите креативен проекти
и праща хвърчащите хора с задача на Сатурн.
Да тръгваме, господа, затегнете коланите...
Добре е в тая Вселена да има най-малко един вманиачен!
----
*Алития - гръцкото име на римската богиня на истината Веритас (Veritas)
----------------
Sonetto nero
Войната безсрамно и безочливо наднича зад ъгъла.
И никой не знае какво ще се случи тази вечер,
когато приспивно разказваш магии за мъгъли,
а твоето ангелче пърха с клепачите към този момент...
Когато просякът отброява хорското състрадание
в жълти стотинки, а Господ брои греховете ни,
когато светът на търг разпродава религия и съвест,
а вместо кръвни телца носи лакомия във вените...
И в случай че някой пийнал човекомразец, лишен от разум,
натисне злокобния пулт с чудовищно ентусиазъм
и нуклеарен апокалипсис изригне зад ъгъла,
очите на твоето ангелче в мрак ще засветят,
а то ще попита по детски, преди да отлитне:
" Защо тази приказка не приключва щастливо? "
-----------------
Хвърчило
антиконституционно стихотворение
Нощта разкопчава най-горното копче на блузата.
След момент ще изскочи горяща от пристрастеност месечина.
Животът е убиец на нашите детски илюзии.
Не му позволявай да скъса връвта на хвърчилото.
Ще духне южнякът, лошотия даскал по музика.
Щурец ще засвири на своята остаряла валдхорна.
Животът е шоу, животът е баснословен мюзикъл.
Не му позволявай да стопира. Маестро, анкора!
Нощта разкопчава душата си с прелестна сласт.
На другия завършек на планетата пускат хвърчило...
Животът е цялостен парадокс, карцином на епохата.
Не му позволявай да стегне в примка връвчицата.
Мечтахме, танцувахме... Ей, тия, трите нeща
и нощта се стопява във чашата с гръцка мастика.
Повярвай ми, всеки човек има право на благополучие.
Не им позволявай да вземат усмивката ти!
----------------
Последният гражданин
Камбаните крещят с изтръпнали езици.
Че кой ли е починал, намерения старецът.
Останах саморасляк, вкупом с козичката.
Комай е моя ред, ще ида да се затягам.
За всичко селянинът бе помислил отрано.
И до момента в който опичаше погача Слънцето,
самичък гроб си изкопа. Скова ковчег от орех,
написа върху камък свойто име с въглен.
Не дай си Боже, синовете да се върнат,
да дойдат тук, да палнат свещ на гроба му.
По-скоро Дяволът ще се покае в черква,
в сравнение с сълза за него да проронят...
А селянинът дори колело си нямаше,
да слезе до града, да купи газ и свещи...
Щом самичък усети края и се сурне в ямата,
ни свещи ще му трябват, ни пари и движимости.
Навярно сал козичката му ще тъгува.
ще капе напращялото й виме в гроба,
с копитца ще му хвърля пръст, да не студува,
а той ще пие жадно сълзите на Бога...
* * * /> Свободата, Санчо, е евтина продажница.
Подарява обич против две кила сирене.
Според Коелю щастието е 11 минути,
съгласно Айнщайн всичко е релативно.
И Доброто би трябвало да подвига юмруци,
инак в тая страна става рисково!
Пише ли някъде в родната конституция,
че народа ни има право на благополучие?
Имаш право на съд без присъда,
имаш право на самун и турски домати.
Ала нямаш право на цветни сънища.
Нямаш право дори да помечтаеш...
Свободата, Санчо, е евтина продажница!
Подарява любов за две евро и половина.
Докога ще ни грабят - кой по какъв начин мине от тука?
Пейо Яворов плаче в полите на " Витошка ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ