Пак се задават нови партии или както е според утвърдения евфемизъм – нови „политически проекти“
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
„ Националната воля е една от думите, с която интригантите на всички времена и деспотите от всички епохи са злоупотребявали необятно. Едни са виждали нейния израз в купените от властниците гласоподаватели; други – в гласовете на някое користно или плахо малцинство “. (Алексис дьо Токвил, 1832)
Пак се задават нови партии или както е съгласно одобрения евфемизъм – нови „ политически планове “. Поредна партия ще прави Мая Манолова, а с чисто новичък „ план “ ще се яви Стефан Янев. Замаяни от скоростта, с която се появяват новите партии, забравяме да се запитаме най-важното: що е то партия?
Според Уикипедия партията е „ свободно съдружие на жители, основано за да образува и показва политическата воля на народа посредством избори или по различен либерален метод “. Звучи авторитетно, само че излиза, че националната воля не е една, а са стотици воли, нуждаещи се от стотици партии, с цел да ги показват. Ако одобрявам, несъмнено, че всяка партия показва националната воля, както е по препоръчаната формулировка.
Според „ Уебстър “ пък партията е „ група от лица, проведени за да управляват политиките на държавното управление “. Това е доста по-правдоподобно. Както знаем от практиката, тази „ група “ може да бъде и ОПГ. „ Британика “ е още по-категорична: „ група от лица, проведени за придобиване и практикуване на политическа власт “, тоест партиите са корпорации със характерен предмет на активност: „ осъществяване на принадена стойност посредством ръководство на обществен запас “. Но това не изяснява генезиса на партиите, с изключение на посредством лакомия или сляпо славолюбие – власт поради властта, нещо като изкуство поради изкуството.
В изискванията на народна власт от една страна (народен суверенитет) и разделяне и специализация на труда от друга, партията би трябвало да е група експерти, излъчена от дадена обществена група, с цел да ръководи от нейно име, защото обществената група няма време (а и компетентност) за това. Всяка партия има своя обществена основа – служащи, селяни, индустриалци, патриоти, колаборационисти, социалисти, прагматици, демократи, тоталитаристи и т.н.; зад всяка партия стои реална част от обществото със своите убеждения и ползи. Е, в случай че приемем това и в случай че преброим политическите партии в България от 1989 насам, то колко реални части ще излезе, че има нашето общество?
Очевидно партиите са доста повече от действителните елементи, което непреклонно ни води до извода, че множеството от тях са непотребни и че са основани с единствената цел да монетизират властта за избран интервал от време, постоянно дори и не цялостен мандат. Всеки, чието именце се е поразчуло по един или различен мотив, се мисли кадърен за партиен водач и зачева собствен „ план “, изключително пък в случай че отнякъде се откри и някой лев.
След този напоителен увод дано забележим какво се случва в последно време в политическия живот у нас.
Новите ни партии са три. Признавам, че безусловно до тази заран ги мислех за две, само че като прелистих новините, оказа се, че имало и партия „ Развитие “ – партия на неосъществени министри от неосъщественото държавно управление на Слави Трифонов, на които безусловно са извадили лъжицата от устата, преди да съумеят да я оближат. Партията щяла да се нарежда център-ляво и да работи за неутралитет във външната политика. Освен това щели да вършат чисто нови структури. Бил съм очевидец на такова „ низово “ партийно строителство и освен на едно. Дайте си сметка, че има обитаеми места, които не разполагат с толкоз доста политически дейни хора, та да захранят „ чисто нови “ структури за всяка партия. В тези обитаеми места фигурата „ бродяга “ е най-ярко проявена. Това са мераклии, на които се дават обещание съответни позиции (шеф на пощата, лесничей) или публични поръчки за компаниите им и те – имат вяра или не имат вяра – потеглят ту след един, ту след различен „ чисто нов план “. Това са хора с тефтерчета с телефони на родственици и познати, които преследват упорито преди избори, с цел да ги навиват да гласоподават по един или различен метод. Това са най-накрая локални работодатели, които просто подреждат на служащите си. И то постоянно ги разпределят сред всички, нещо като диверсификация на залозите в рулетката. Бил съм очевидец по какъв начин деятел на „ чисто нов план “ отива при собствен съученик-фабрикант да го врънка за гласове, а оня му дава отговор, че може да му даде единствено стотина „ гласчета “, тъй като е заречен и на другите. Ех, Българийо, Българийо, люлко на демокрацията!
Следващата нова партия е на Мая Манолова и ще се споделя „ Изправи се България “ (нямаше ли и преди нещо с такова име?). Според мен правописът е редно да се съблюдава даже в имената на партиите. Иначе е двусмислено. Така, без запетайката, която се поставя по правопис, ние не знаем дали си имаме работа с „ Изправѝ се, България “ или с „ Изпрàви се България “ (кога съумя?). Нещо повече: неналичието на запетая ни принуждава да приемем второто, въпреки замисълът явно да клони към първото. Ето, в „ Да, България! “ са по-грамотни. Но стига, че ще ни обвинят в еснафщина...
Новата партия на остарялата Мая Манолова щяла да бъде „ обществената партия на България “. Точно по този начин, членувано – социалната. Демек единствената по рода си, друга такава няма. Това е изхабен маркетингов прийом от 90-те години – шоколадчето за вашето дете. Иначе Манолова дава поръчка за лявото политическо пространство, в което, неизвестно за какво, се тъпчат всички „ чисто нови планове “. Вие знаете ли за какво всички „ чисто нови планове “ се тъпчат в лявото пространство? Да не би там да мирише от някого на мъртвец? Или най-накрая съумяха да ни внушат, че „ дясно “ е мръсна дума?
Най-сетне и дълго чаканата партия на Стефан Янев. Дългоочаквана, тъй като това е прикритият президентски план, откакто откритият (ПППП) се извъртя и му сподели междинен пръст. Партията се учредява на следващия ден и както се пее в македонската ария: „ Болен ми лèжи Костадин войводата “. Това в действителност са две македонски песни, само че по този начин, събрани в едно, отлично показват положението на Костадин Костадинов, водач на партия „ Възраждане “ (самата тя не от най-старите „ планове “). Защо Костя да лèжи болен? Ами тъй като идва огромният русофил, с цел да измести дребния, дето толкоз се пънà. Вече се появиха meme-та, в които Костадинов е „ Копейкин “, а Янев е „ Рубльов “. Друга класа! Янев е неоспорим аватар на Радев, а Радев е най-изявеният съветски резидент в България. Както услужливо припомня Кристиян Шкварек, Радев в никакъв случай, още от събитията в Крим през 2014, не осъди дейностите на Русия в Украйна; Радев се прочу със старанието си да провали доставката на американски изтребители; Радев се замеси в скандал с шпионаж (то оттова потегли и „ смяната “); Радев публично, ex cathedra, от високата естрада на своята институция се афишира срещу военна помощ за Украйна. Партията на Янев ще върви в тази посока. Затова болен ми лèжи Костадин войводата. От знаме на русофилията ще се трансформира в хартиена карнавална пищялка, дето се развива и навива, като я надуеш.
„ Няма ляво, няма дясно “ сподели и партията на Стефан Янев, която ще се назовава „ Български напредък “. Защо БВ, къде изпадна А-то от партията на Първанов? И за какво „ български напредък “, а не, да речем, „ продължаваме възхода “, та най-малко някаква последователност да има?
Интересна позиция е „ няма ляво, няма дясно “. Тя може да има глобалистични измерения, а може и националистически. Глобалистичните са тези, които прокламира Христо Иванов при основаването на „ Да, България! “, а националистичните са на Стефан Янев, за който Рòдината е над такива простотии като идеологията и политическите доктрини. Ами че нали тъкмо това е смисълът на политиката, демокрацията и плурализма – един на милее за рòдината по ляв метод, а различен по десен, пък дано по-добрият победи! Но и в двата случая – и при Христо Иванов, и при Стефан Янев – концепцията е друга и напълно елементарна: всеки, излъгал се да гласоподава за „ чисто новия план “, е добре пристигнал било отляво, било отдясно; било по космополитни аргументи, било по патриотично-битови. Ами русофилите?
Русофилите... Ако би трябвало Новият завет на Христос да се синтезира в едно изречение, то би звучало: „ бит близък като себе си, а Бог повече от себе си “. Русофилите, доста от които си фантазират, че са православни (въобразяват си, тъй като християните „ филят “ Църквата – едната, свята, съборна и апостолска – а не „ филят “ националната страна, още повече пък нечия чужда), та русофилите като че ли са приели някакъв собствен си Нов завет, който гласи: „ бит България като себе си, а Русия – повече от себе си! “. Засега „ чисто новата партия “ на Стефан Янев ви предлага единствено първата част от този „ нов завет “, само че ще пристигна време да ви предложи и втората. Помислете си добре, преди да прегърнете следващия нов младоженец, а пък аз мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
„ Националната воля е една от думите, с която интригантите на всички времена и деспотите от всички епохи са злоупотребявали необятно. Едни са виждали нейния израз в купените от властниците гласоподаватели; други – в гласовете на някое користно или плахо малцинство “. (Алексис дьо Токвил, 1832)
Пак се задават нови партии или както е съгласно одобрения евфемизъм – нови „ политически планове “. Поредна партия ще прави Мая Манолова, а с чисто новичък „ план “ ще се яви Стефан Янев. Замаяни от скоростта, с която се появяват новите партии, забравяме да се запитаме най-важното: що е то партия?
Според Уикипедия партията е „ свободно съдружие на жители, основано за да образува и показва политическата воля на народа посредством избори или по различен либерален метод “. Звучи авторитетно, само че излиза, че националната воля не е една, а са стотици воли, нуждаещи се от стотици партии, с цел да ги показват. Ако одобрявам, несъмнено, че всяка партия показва националната воля, както е по препоръчаната формулировка.
Според „ Уебстър “ пък партията е „ група от лица, проведени за да управляват политиките на държавното управление “. Това е доста по-правдоподобно. Както знаем от практиката, тази „ група “ може да бъде и ОПГ. „ Британика “ е още по-категорична: „ група от лица, проведени за придобиване и практикуване на политическа власт “, тоест партиите са корпорации със характерен предмет на активност: „ осъществяване на принадена стойност посредством ръководство на обществен запас “. Но това не изяснява генезиса на партиите, с изключение на посредством лакомия или сляпо славолюбие – власт поради властта, нещо като изкуство поради изкуството.
В изискванията на народна власт от една страна (народен суверенитет) и разделяне и специализация на труда от друга, партията би трябвало да е група експерти, излъчена от дадена обществена група, с цел да ръководи от нейно име, защото обществената група няма време (а и компетентност) за това. Всяка партия има своя обществена основа – служащи, селяни, индустриалци, патриоти, колаборационисти, социалисти, прагматици, демократи, тоталитаристи и т.н.; зад всяка партия стои реална част от обществото със своите убеждения и ползи. Е, в случай че приемем това и в случай че преброим политическите партии в България от 1989 насам, то колко реални части ще излезе, че има нашето общество?
Очевидно партиите са доста повече от действителните елементи, което непреклонно ни води до извода, че множеството от тях са непотребни и че са основани с единствената цел да монетизират властта за избран интервал от време, постоянно дори и не цялостен мандат. Всеки, чието именце се е поразчуло по един или различен мотив, се мисли кадърен за партиен водач и зачева собствен „ план “, изключително пък в случай че отнякъде се откри и някой лев.
След този напоителен увод дано забележим какво се случва в последно време в политическия живот у нас.
Новите ни партии са три. Признавам, че безусловно до тази заран ги мислех за две, само че като прелистих новините, оказа се, че имало и партия „ Развитие “ – партия на неосъществени министри от неосъщественото държавно управление на Слави Трифонов, на които безусловно са извадили лъжицата от устата, преди да съумеят да я оближат. Партията щяла да се нарежда център-ляво и да работи за неутралитет във външната политика. Освен това щели да вършат чисто нови структури. Бил съм очевидец на такова „ низово “ партийно строителство и освен на едно. Дайте си сметка, че има обитаеми места, които не разполагат с толкоз доста политически дейни хора, та да захранят „ чисто нови “ структури за всяка партия. В тези обитаеми места фигурата „ бродяга “ е най-ярко проявена. Това са мераклии, на които се дават обещание съответни позиции (шеф на пощата, лесничей) или публични поръчки за компаниите им и те – имат вяра или не имат вяра – потеглят ту след един, ту след различен „ чисто нов план “. Това са хора с тефтерчета с телефони на родственици и познати, които преследват упорито преди избори, с цел да ги навиват да гласоподават по един или различен метод. Това са най-накрая локални работодатели, които просто подреждат на служащите си. И то постоянно ги разпределят сред всички, нещо като диверсификация на залозите в рулетката. Бил съм очевидец по какъв начин деятел на „ чисто нов план “ отива при собствен съученик-фабрикант да го врънка за гласове, а оня му дава отговор, че може да му даде единствено стотина „ гласчета “, тъй като е заречен и на другите. Ех, Българийо, Българийо, люлко на демокрацията!
Следващата нова партия е на Мая Манолова и ще се споделя „ Изправи се България “ (нямаше ли и преди нещо с такова име?). Според мен правописът е редно да се съблюдава даже в имената на партиите. Иначе е двусмислено. Така, без запетайката, която се поставя по правопис, ние не знаем дали си имаме работа с „ Изправѝ се, България “ или с „ Изпрàви се България “ (кога съумя?). Нещо повече: неналичието на запетая ни принуждава да приемем второто, въпреки замисълът явно да клони към първото. Ето, в „ Да, България! “ са по-грамотни. Но стига, че ще ни обвинят в еснафщина...
Новата партия на остарялата Мая Манолова щяла да бъде „ обществената партия на България “. Точно по този начин, членувано – социалната. Демек единствената по рода си, друга такава няма. Това е изхабен маркетингов прийом от 90-те години – шоколадчето за вашето дете. Иначе Манолова дава поръчка за лявото политическо пространство, в което, неизвестно за какво, се тъпчат всички „ чисто нови планове “. Вие знаете ли за какво всички „ чисто нови планове “ се тъпчат в лявото пространство? Да не би там да мирише от някого на мъртвец? Или най-накрая съумяха да ни внушат, че „ дясно “ е мръсна дума?
Най-сетне и дълго чаканата партия на Стефан Янев. Дългоочаквана, тъй като това е прикритият президентски план, откакто откритият (ПППП) се извъртя и му сподели междинен пръст. Партията се учредява на следващия ден и както се пее в македонската ария: „ Болен ми лèжи Костадин войводата “. Това в действителност са две македонски песни, само че по този начин, събрани в едно, отлично показват положението на Костадин Костадинов, водач на партия „ Възраждане “ (самата тя не от най-старите „ планове “). Защо Костя да лèжи болен? Ами тъй като идва огромният русофил, с цел да измести дребния, дето толкоз се пънà. Вече се появиха meme-та, в които Костадинов е „ Копейкин “, а Янев е „ Рубльов “. Друга класа! Янев е неоспорим аватар на Радев, а Радев е най-изявеният съветски резидент в България. Както услужливо припомня Кристиян Шкварек, Радев в никакъв случай, още от събитията в Крим през 2014, не осъди дейностите на Русия в Украйна; Радев се прочу със старанието си да провали доставката на американски изтребители; Радев се замеси в скандал с шпионаж (то оттова потегли и „ смяната “); Радев публично, ex cathedra, от високата естрада на своята институция се афишира срещу военна помощ за Украйна. Партията на Янев ще върви в тази посока. Затова болен ми лèжи Костадин войводата. От знаме на русофилията ще се трансформира в хартиена карнавална пищялка, дето се развива и навива, като я надуеш.
„ Няма ляво, няма дясно “ сподели и партията на Стефан Янев, която ще се назовава „ Български напредък “. Защо БВ, къде изпадна А-то от партията на Първанов? И за какво „ български напредък “, а не, да речем, „ продължаваме възхода “, та най-малко някаква последователност да има?
Интересна позиция е „ няма ляво, няма дясно “. Тя може да има глобалистични измерения, а може и националистически. Глобалистичните са тези, които прокламира Христо Иванов при основаването на „ Да, България! “, а националистичните са на Стефан Янев, за който Рòдината е над такива простотии като идеологията и политическите доктрини. Ами че нали тъкмо това е смисълът на политиката, демокрацията и плурализма – един на милее за рòдината по ляв метод, а различен по десен, пък дано по-добрият победи! Но и в двата случая – и при Христо Иванов, и при Стефан Янев – концепцията е друга и напълно елементарна: всеки, излъгал се да гласоподава за „ чисто новия план “, е добре пристигнал било отляво, било отдясно; било по космополитни аргументи, било по патриотично-битови. Ами русофилите?
Русофилите... Ако би трябвало Новият завет на Христос да се синтезира в едно изречение, то би звучало: „ бит близък като себе си, а Бог повече от себе си “. Русофилите, доста от които си фантазират, че са православни (въобразяват си, тъй като християните „ филят “ Църквата – едната, свята, съборна и апостолска – а не „ филят “ националната страна, още повече пък нечия чужда), та русофилите като че ли са приели някакъв собствен си Нов завет, който гласи: „ бит България като себе си, а Русия – повече от себе си! “. Засега „ чисто новата партия “ на Стефан Янев ви предлага единствено първата част от този „ нов завет “, само че ще пристигна време да ви предложи и втората. Помислете си добре, преди да прегърнете следващия нов младоженец, а пък аз мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
* * *
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ