Иван Нейков е роден на 17 април 1955 г. в

Иван Нейков е роден на 17 април 1955 година в Хасково. Завършва право в Софийския университет и до 1990 година е инспектор-юрист в Главната ревизия по труда. Между 1990 и 1997 година е завеждащ юридически отдел в КНСБ и зам.-председател на синдиката. През 1997 година е назначен за министър на труда и обществените грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Остава отпред на министерството, към този момент преименувано на Министерство на труда и обществената политика, и в последвалото държавно управление на Иван Костов.

" Сигурно е, че пенсионерите ще получават парите си, само че то ще е за сметка на техния невисок размер "

- Господин Нейков, прогнозирате, че през 2020 година ще бъде последният спокоен бюджет за осигурителната система. След това ще липсват пари за пенсиите ли? И ще последват протести на пенсионери?

- Всъщност, в случай че преразказвам съответния израз, мога умерено да кажа: " Скъпи пенсионери, спете умерено, пари за пенсии има. " А прогнозата, че 2020-а ще е една от последните спокойни години, се отнася до упованията измежду всички макроикономисти, че има закъснение в международен проект на стопанската система. Това в действителност е нещото, което би трябвало да имаме поради, когато готвим бюджетите на Национален осигурителен институт за идващите години. Но виждам и в прогнозата на Министерството на финансите, че то също регистрира тези трендове и по тази причина евентуално в идващия интервал бюджетът на Национален осигурителен институт ще изпитва по-големи усложнения, в сравнение с в този момент. Но причина за такава съответна паника няма. Вече 20 години, откак съществува новият модел, в никакъв случай не е имало случай, в който Национален осигурителен институт не е в положение да изплати пенсиите.

- Да, само че и с новия проектоплан на ДОО се генерира тотално разминаване сред гледните точки на основателите и на потребителите на бюджета.

- Цената на тази финансова непоклатимост или на тази сигурност, че пенсиите ще бъдат изплатени такива, каквито са, е в действителност ниският размер на пенсиите. Защото това е заплащане, което е еднопосочно - ние нямаме даже теоретична опция, нашето законодателство не приема пенсиите да понижават, макар че не стигат пари. Всъщност за всичко друго може да няма средства, само че републиканският бюджет е задължен да обезпечи всички пари до последния лев, с цел да бъдат изплатени един път към този момент отпуснатите пенсии.

- Да, само че това е бетониране на мизерията. Ето в този момент още веднъж се предлага със 6,6% нарастване на пенсиите, а при тази инфлация, която се чака, за следващата година тези 10-15 лв. от горната страна ще бъдат стопени.

- Ако приемем, че се осъществен макроикономическите прогнози за инфлацията, бранителите на бюджета могат да кажат, че ще има въпреки всичко минимално нарастване на пенсиите. Но правилно е и това, че чувството на хората, които разчитат само на пенсия, няма да бъде чувство за замогване, чувство за по-добър живот, без значение от статистиката. По-скоро това ще бъде при равни други условия, задържане на стандарта на живот подобен, какъвто е. Само че, отново споделям, за човек, който разчита единствено на пенсия, е задоволителен един ексклузивен разход, който той не е възнамерявал, и неговата персонална финансова непоклатимост отива по дяволите.

- Вие говорите и за натрупало се напрежение поради отварянето на ножицата сред старите и новите пенсии. Българска социалистическа партия от дълго време желае осъвременяване на всички пенсии.

- Това е в действителност полемика, която е към този момент десетилетна. Най-странното е, че няма нито един експертен мотив срещу това осъвременяване на старите пенсии. Нито един мотив, нито една институция не споделя - не сте прави, не би трябвало да се извърши това осъвременяване на пенсиите, отпуснати преди 10-15 години. Тоест всички признават нуждата от тази мярка и въпросът, до който опираме, е имаме ли ги или ги нямаме парите. Експертите чакаха, че в изискванията на в действителност осезателен стопански растеж ще ги има. Човек като огледа, отвред го заливат едни розови талази, облаци, едни приказки за това какъв брой сме добре и би трябвало тъкмо в такива моменти тези тежки от финансова позиция решения да бъдат въведени в деяние, да бъдат признати, да стартира затваряне на ножицата сред старите и новите пенсии. За страдание не го видяхме.

Просто, в случай че след година, две, три сме в някаква криза или, не дай Боже, в някаква спешна обстановка, тогава отново ще извадят от килера аргумента " няма пари ". Сега този мотив не може да се извади, тъй като приказваме за в действителност положително осъществяване на бюджета, приказваме за остатъци. Тогава за какво в този момент не предприехме тази мярка, когато имаме опция да я изпълним? Още повече, както специалистите оферират, това може да не става еднократно, може да се разтегли в границите на няколко години, на няколко стъпки да бъде решен този въпрос по този начин, че да няма отвратително финансово задължение върху бюджета на Национален осигурителен институт и върху републиканския бюджет. Но вие виждате - нула, нищо, никаква дума даже няма в бюджета във връзка с този натрупващ се с годините проблем.

- Изтъквате, че в обществената сфера, в случай че не направиш нещо в точния момент, в един миг отново ще си задължен да го направиш, само че ще ти коства доста скъпо?

- Да, за жалост няколко пъти го виждахме този резултат на забавянето на неизбежните решения и евентуално и тук ще е по този начин - в един миг в действителност напрежението в публичния казан ще стане такова, че ще се разтичаме тогава бързо, бързо да успокояваме обществото, единствено че към този момент на друга цена. И една част от тази цена още веднъж ще бъде изгубеното доверие и убеждението на хората, че решения се взимат единствено под напън. А това основава в действителност доста, доста нестабилност в едно общество, когато хората схващат, че резултат има не от рационални причини, а когато улицата стартира да вика.

- Все си мислехме, че толкоз мандати на кабинета " Борисов " можеха да преодолеят по-стабилно тези значими проблеми в държавното публично обезпечаване. Обаче управниците си заравят главата в пясъка и в този момент.

- Да, това е неясно, за какво в действителност не подхващат стъпката, която всички знаят, че би трябвало да бъде направена. Нямам отговор на въпроса.

- Щом и вие като специалист нямате отговор на този въпрос, какво да кажем за пенсионерите... С две думи - възрастните не може да чакат някаква смяна в стандарта си на живот отсега нататък?

- 2020-а, няма да е по-лоша от 2019-а от позиция на стандарта им на живот...

- Но няма да е и по-добра.

- Да, оня, който е очаквал към този момент да пристигна по-доброто време, ще би трябвало да отсрочи упованията си.

- Де да можехме да си отложим и живота.