Иван Иванов: Искам да се стана треньор! Амбициран съм много
Иван Иванов, единственият бранител, който е печелил наградата „ Футболист на годината “ в България през този век, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Подобно на други наши надарени играчи, той също произлиза от фамозната школа на Пирин (Благоевград). У нас стана първенец с ЦСКА, а два пъти подвигна и купата на страната. В разнообразни интервали от кариерата си носи екипите също на Локомотив (Пловдив) и Берое. Има богат интернационален опит, включващ шампионатите на Русия, Сърбия, Швейцария, Гърция и Турция. Силните игри по време на престоя му в Партизан му донесоха премията Футболист №1 на локалния шампионат, както и купа и суперкупа на Сърбия. С Базел пък ликува два пъти като отличник на Швейцария и взе присъединяване в Шампионска лига. Точно, когато бе на върха на спортната си форма обаче, получи тежка контузия в дясното коляно, която го извади от терените за 20 месеца. С доста старания съумя да се завърне в обичаната си игра. А по какъв начин ще продължи футболният път на Иван Иванов, следва да разберем.
- Здравей, Иване! В последните години излезе от светлината на прожекторите. Какво се случва с теб? Появиха се информации, че ще започваш в Славия…
- Няма нищо правилно в тези информации. Типично българска линия – може би на някого му се е желало или просто някой пуска някакви клюки. Аз действително не съм влизал в контакт с никой от Славия. Поредната вест във футболното пространство, която не е истина.
- На 31 години към момента си в отлична футболна възраст, изключително за централен бранител. Имаш ли упоритости да си върнеш остарялата форма?
- И различен път съм казвал, че няма по какъв начин да върна остарялата форма. Категорично. Имам поради равнището от преди травмата. Опитвал съм много пъти, само че действително контузията, която претърпях, и самото възобновяване се оказа доста тежко за мен. Дори не можах да се доближа до 80-90% от това, което бях преди. Реално не съм изгубил нещо от качествата си, само че просто с всяка една минала година стартира да ми става по-тежко и по-тежко. Загубих малко експедитивност, реакцията ми се позабави, а в днешния футбол това е извънредно значимо нещо. Точно това е повода да не мога да доближи предходното равнище.
@@@
- Смяташ ли като най-голяма неточност в живота си това, че се съгласи швейцарските лекари да създадат съвременна пробна интервенция на контузеното ти коляно?
- Да, с оглед годините, които минаха и нещата, които се случиха. На по-бистър разум като си върнах моментите мисля, че това е най-голямата ми неточност в професионален проект. Сляпо се доверих. Даже играх 35-40 минути с травма, със скъсана връзка. След мача нямах никаква болежка. Мислех си, че е нещо леко. Въпреки че на момента изпитах адска болежка, преряза ме за една секунда. Даже чух и гърмеж в коляното. При прегледа докторът сподели, че има подозрения за връзки и че коляното ми не е устойчиво. Веднага ме изпратиха в Базел. С Петър Александров, мой непосредствен другар, на който ужасно доста благодаря, тъй като извънредно доста ми оказа помощ при престоя ми там, отидохме дружно до болничното заведение. Един млад лекар ме прегледа, удостовери диагнозата на магнитния резонанс. Каза, че е скъсана връзка, само че пък за благополучие била единствено връзката, без да имам някакви други затруднения, което рядко се случва. Дори се изненада, че съм траял да играя. Започна да ни изяснява по какъв начин са измислили нов тип техника, който оказва помощ за по-бързо възобновяване, а и самото то е по-леко. Преди това в никакъв случай не бях имал травма и не съм се сблъсквал с такива неща. Даже не бях осведомен по какъв начин протичат процедурите на възобновяване. Каза ни, че едно време са взимали от коляното или откъм гърба от бедрото сухожилия, с цел да може да се направи интервенцията и да се възстановиш изцяло. Но пък това отслабвало тези места. Казаха, че ще зашият скъсаната ми връзка, а вътре ще сложат нещо като метал, който се пробва да я държи. Отговорих, че не ме интересува, щом възобновяване е по-бързо, да действаме. Каза ми, че е хубаво да се направи интервенцията до 48 часа. Съгласих се и на другия ден ме оперираха. Но на третия месец се получи затруднение. Отидох на обзор, който се прави на шеста и на дванайсета седмица. Казаха ми, че коляното не е устойчиво. Сложиха една специфична машина и споделиха, че коляното има огромен празен ход. Нормалното е до 1 мм, а при мен беше 4-5 мм. След това даже докторът, който ме оперира не беше сигурен, тъй като сподели, че връзката е там, само че просто е станала по-дълга и по тази причина коляното не е устойчиво. С неустановеност ми съобщи, че би трябвало да се оперирам, само че може да продължа и по този начин. Тогава взех може би второто неверно решение. Не се оперирах незабавно, тъй като възобновяване в първия месец е доста тежко. Чувстваш се като неработоспособен, нищо не можеш да правиш самичък. Не желаех да минавам през това нещо. Исках да опитвам, тъй като съм чувал за спортисти с хубава мускулатура, които от време на време играят даже със скъсана връзка. Три-четири месеца упражнявах, само че нямах никакъв прогрес. Общо взето непрекъснато имах болежки в коляното. Тогава с помощта на Пауло Соуса, който ми описа неговата история, той също е имал проблеми с коленете. Каза ми: „ Момче, в случай че искаш да продължиш да играеш още футбол, отивай на нов обзор. Консултирай се с разнообразни хора. Направи каквото би трябвало. “ Отидох при различен лекар в Швейцария, който ми бе предложен от капитана Марко Щрелер. Само ми погледна коляното и сподели: „ Иване, давай да вършим нова интервенция. “ Обясни, че ще ми вземе сухожилие от коляното, което било доста крепко и тъкмо по този начин се случи. Претърпях интервенция и да чукна на дърво до ден-днешен коляното ми е супер устойчиво и нямам никакъв проблем с него. Обаче тук идва другият въпрос, тъй като при възобновяване в първите три месеца самата връзка се захваща. След това би трябвало да започнеш да трупаш мускулна маса, с цел да си възстановиш мускула. И до през днешния ден имам разлика в краката. Коляното ми е устойчиво, нямам проблеми с коленете, само че в случай че имам 15% разлика в краката, това оказва въздействие на реакцията ми, на обръщането ми, на бързината ми. Стигна се до такава степен, че кариерата ми стартира малко по малко да върви надолу и не можах да си върна предходното равнище.
@@@
- Подобно вървене по тъгите имаше и вратарят Владо Стоянов – приказвал ли си с него на тази тематика?
- Да, виждали сме се. Заедно сме на един треньорски курс, който повеждам сега. Засичали сме се, дори и един път по телефона си говорехме. Неговата контузия е много по-различна, само че пък е обвързвана с коляното и е доста комплицирана. Може би това е най-невралгичната зона, дружно с кръста за един състезател. Пожелавам му триумф! Наскоро прочетох, че още веднъж ще претърпи някакъв тип намеса. Дано всичко да е окей и в един миг, в случай че не може да се върне на терена, най-малко да върви обикновено и да няма по-сериозни затруднения!
- Имаше ли интерес от твоя обичан ЦСКА да се върнеш, откакто съвсем 10 години си бил надалеч от „ Българска войска “?
- Всеки го е чел в последно време. Доколкото и аз имам информация от мой непосредствен човек, Любо Пенев в действителност е показал интерес към мен. Работили сме дружно, мисля много успешно. Но нататък не мога да кажа какво се е случило и какви са аргументите. Реално преди този момент – не, тъй като когато започнаха тези мои неприятни вести, ЦСКА беше все едно в будна кома и не се знаеше какво се случва в клуба. В последните две години се стабилизира, само че до преди няколко дни не е имало интерес, доколкото Любо Пенев е желал да ме ангажира. Но не знам какво се случи.
- С „ алените “ си печелил всичко – купа, купа, суперкупа- смяташ ли, че тимът още веднъж може да стане първенец?
- Разбира се, това е ЦСКА! Няма по какъв начин да не считам, че тимът един ден ще се върне към триумфите и трофеите. Просто е въпрос на време. Важното е тази серия да не продължава дълго, тъй като не е типично за гранд като ЦСКА да има такава дълга суша. Надявам се да е в околните две-три години, а за какво не и този сезон, макар че съгласно мен тази година е малко мъчно?
- Най-хубавите ти мемоари от ЦСКА?
- Определено извоюваната купа, макар че тогава бях на 17 години и имах два или три мача. Но самата страст беше доста мощна, а купата беше юбилейна. През годините правя оценка, че тимът беше извънредно мощен и като характерности, и като колектив. Тогава имаше страхотни футболисти, които сега липсват като Емил Гъргоров, Велизар Димитров, Христо Янев, Вальо Илиев… Жалко е, че сега двата гранда не са построени от мощни български футболисти.
- А голът ти против Динамо (Москва)?
- Да, несъмнено, това също е прелестен спомен и то много мощен. Точно тогава беше хубавото време, което прекарахме с Любо Пенев. Заедно с купата е много мощен спомен. Също имахме мощен тим, този път построен от млади български футболисти, наложени от Любослав Пенев и преди този момент от неговия чичо Димитър Пенев. Отново колективът беше на супер равнище. Но пък тимът имаше по-сериозни проблеми от финансово естество и в един миг къщичката се разруши.
- Тогава се завърна от Локомотив (Пловдив) в един от най-тежките интервали – какво завари?
- Несигурност, не се знаеше какво се случва. По медиите се пишеха едни неща, в тима се говореше… Самите футболисти започнаха да се разотиват – кой с трансфер, кой с друго занятие. Общо взето беше цялостна каша.
- Има една „ жълта “ история – през 2009 година в един столичен ресторант… Има ли истина?
- Има, да. Мога да опиша историята. Няколко футболисти бяхме отстранени от Любослав Пенев поради неспазване на режима. По принцип той е много еластичен и ни беше оставил всяка вечер до 2 часа да можем да се разхождаме – дали по кафенце, дали някъде да останем. Но по-късно има солени санкции и санкции. Случи се, когато тимът беше в напредък, само че по-късно последваха два-три доста слаби мача. Плюс несигурността към заплатите освен на футболистите, само че като цяло в клуба. От много време не бяхме взимали хонорари, а бяхме млади момчета. Един тип няма с какво да живееш. Решихме да създадем една вечеря единствено футболисти, с цел да може да се сплотим. Всички мина обикновено, в добър звук. Бяхме някъде в Бояна в някакъв ресторант, само че по-късно направихме организация аз и още две-три от младите момчета да отидем на караоке бар. Това беше в сряда, а в неделя имахме мач с Литекс. Знаехме, че до 2 часа ни е разрешено. Влязохме там, бяхме единствено футболисти, нямаше никой различен. Искахме да продължим сплотяването на колектива, само че истината е, че прекалихме. Може би само Тодор Тимонов съблюдава правилото за 2 часа и си потегли в точния момент. Останахме към 15 момчета, беше радостно, пеехме песни, забавлявахме се. Прекарахме една хубава вечер, а аз бях един от последните, които си потеглиха към 3:30-4:00 часа. Явно Любослав Пенев бе схванал отнякъде, може би някой му беше споделил, а и той обича да разпитва и да знае какво се случва. Няма неприятно, резервира го за себе си. Но по-късно изиграхме доста неприятен мач с Литекс и паднахме с 0:2. Направо бяхме безобразни! Още при влизането ни в София тази информация излезе по медиите. Веднага ни събраха на Панчарево. Любослав Пенев ни погледна в очите и стартира от мен. Попита дали съм бил там. Казах: „ Не. “ Излъгах. Но до момента в който излезе това по новините, се събрахме откъм гърба може би за минута и взехме решение, че няма от кое място да знаят и ще кажем, че не сме били. Нормална защитна реакция. Всички дадоха отговор с „ не “ и Пенев сподели, че сме отстранени от тима и до два-три дни ще се вземе решение какво се случва. Така и стана, само че след два дни от тези осем от „ Титан “ върнаха трима. Мисля, даже без разрешението на Любослав Пенев. Останахме 5-6 индивида и два-три дни се опитвахме да вземем някакво съответно решение. Седнахме и казахме, че най-нормалното нещо е да си признаем, да се обадим на Любослав Пенев и да му се простим. Той сподели, че е на подготовка и свършва към 12 часа и в 13 часа имахме среща в ресторант „ Окото “. Дойдохме 10 минути по-рано и чакахме. В същото време в 13 часа се появиха тези хора, които бяха изпратени, не знам от кого, по каква причина и по какъв начин са разбрали. Влязоха, а аз бях тъкмо против вратата и незабавно се стартира към мен, тъй като по това време бях млад, тимът вървеше, а и аз съм си темперамент. Започна: „ Ти, келеш, келеме, ти ли ще приказваш против ЦСКА! Какви са тези конференции? “ А то няма нищо общо. Не знам кой какво му е наговорил. Само си сложих якето на главата, тъй като беше зима. Той пристигна, удари ме два-три пъти по бъбреците и по главата. Ядосах се и се развиках: „ Вие луди ли сте? В 21-ви век пращате да биете футболисти! “ Беше раздразнен, а с него бяха още две-три по-малки момчета като биячи. Светльо Петров скочи да ме отбрани, само че и него го удариха. И след пет минути влезе Любослав Пенев, поуспокоиха се нещата малко, организирахме диалог и се разбрахме с него. Но случилото се там е много недопустимо.
@@@
- Малко по-късно пристигна и раздялата с ЦСКА, с Иван Стоянов отидохте в Алания (Владикавказ). Искахте ли това нещо или просто ви принудиха?
- За него не мога да кажа нищо, аз персонално не го желаех. Бях върнат в тима с идването на Йоан Андоне, организирах много добра подготовка. Извикаха ме в офиса и ми споделиха, че на следващия ден пътувам за Турция и подписвам. Отговорих, че не желая. Моята действителна цел беше да отида някъде на Запад. Но още веднъж получихме най-различни „ препоръки “. Обадих се малко по-късно и се съгласих да отида. Отидохме двамата с Иван Стоянов, той беше с господин Лечков. За 10 минути господин Лечков ни завоюва много положителни условия. Каза навити ли сте на тези неща, ние не се съгласихме с Иван, той се върна, сподели им какво желаеме и след два часа дадоха отговор „ добре “. Това беше цялата история. Но не желаех да вървя там и неслучайно още първата година потърсих трансфер на Запад, тъй като Русия несъмнено не е моето състезание. Не ми харесва като дестинация. Влагат се пари, само че футболът и манталитетът на хората е от комунистическо време, а аз търсех нещо съвременно. Гледах футбола на Запад и това беше моята фантазия.
- Партизан (Белград) беше първата ти огромна крачка в чужбина – първенец на Сърбия и футболист номер 1 на локалното състезание. Как един българин плени тези толкоз шовинистични сърби?
- Най-интересното бе, че когато подписвах, имах леки инциденти. Тогава пък Венци Стефанов се обади, тъй като имахме разминавания по отношение на финансовите параметри. Даже се връщах с колата в София. Венци Стефанов ме попита: „ Какво има? “ Казах, че нещо не можем да се разберем, споделих му какво желая и след половин час ми се обадиха да се връщам. Може би това е един от най-хубавите ми моменти във футболната кариера. Две изключителни години. Тогава ми обясниха, че сърбите мъчно одобряват българите, само че изобщо не се притеснявах. Абстрахирам се от такива неща, а и знаех за опциите си. Най-хубаво беше по какъв начин ме одобриха и отношението на треньора, който ми влияе извънредно доста. Бях на 22-23 години, само че тъкмо тогава реших, че желая да стана треньор.
- Сравни дербито Партизан – Звезда с ЦСКА – Левски…
- Участвал съм в може би три-четири дербита. Преди да се случат тези проблеми с ЦСКА и като атмосфера, и като качество, дербито беше много мощно. И от страна на Левски имаше мощни играчи, поколението, което влезе в Шампионска лига. Тогава беше добре, само че по-късно може би дербито спадна и като равнище, и като посещаемост. Но към момента си е най-големият мач в България. Докато там… Особено атмосферата на „ Мала Маракана “ е нещо ужасно! Първото ми дерби там беше на техния стадион. Победихме с 2:0 и общо взето спечелихме купата авансово още в първия полусезон. Но на полувремето не ни разрешиха да се приберем в съблекалнята. Реално правихме анализа на скамейките. За първи път ми се случи такова нещо. Вратарят ни Стойкович беше някогашен кадър на Цървена звезда. Преди години дал изявление, че бил единствено от Звезда, пък по-късно минал в Партизан. На полувремето беше 0:0, а те бяха изпуснали дузпа. Тръгнахме да се прибираме, само че почнаха да се хвърлят едни бомби над тунела и просто нямаше по какъв начин да влезем вътре. Така организирахме анализа на скамейките. Оказа се много успешен ход, тъй като по-късно бихме с 2:0. Но като цяло това е неповторимо прекарване! Пожелавам го на всеки един футболист! Така се зареждаш в допълнение с сила, мотивираш се. Публиката е голям фактор.
- Върхът в кариерата ти е Базел – първенец на Швейцария, присъединяване в Шампионска лига. От музиката на Цеца Величкович към тихото цъкане на швейцарските часовници - беше ли културен потрес за теб?
- Да, несъмнено. Общо взето в България, Русия, Сърбия манталитетът е еднакъв, а там като отидох – всичко подредено, умерено. Няма дори с кого да се скараш. На улицата в 18 часа съвсем всичко е празно. Навсякъде хората се усмихват, поздравяват те. Общо взето в първите два месеца в действителност беше културен потрес, само че се оправих с помощта на Петър Александров, съвсем всяка вечер бях при него. Обясняваше ми по какъв начин протича животът тук и се аклиматизирах. В първия месец имах съмнения в играта си, привиквах даже с подготвителния развой, както и с живота отвън терена. Първите ми мачове бяха акомодация, а по-късно демонстрирах същинското си лице и направих много добър полусезон. Колкото и нескромно да звучи, в случай че не беше тази травма, може би до края на трансферния прозорец зимата или в края на сезона щях да направя трансфер в Англия. Хората, които ме закараха там са сърбин и немец, които представляваха и Салах. Точно тогава той пристигна в Марбея, където бяхме на подготовка. Казаха, че до седмица е подготвен прехвърлянето на Салах, а по-късно имат нещо и за мен. Базел бяха отказали първата оферта и до края на сезона щяхме да се опитаме да вдигнем офертата. Отборът е много добър, само че не желая да го споделям.
- Спомена Англия, помним по какъв начин се бори с мегазвездите на Челси в Шампионска лига. Какво е да играеш като с еднакъв с хора, които са печелили този шампионат малко по-рано?
- Честно казано ми е доста по-лесно да играя в Шампионска лига, в сравнение с в някое вътрешно състезание. Дори Сърбия, Швейцария или Русия изключително. Просто футболистите играят футбол и в случай че си обкръжен с добър тим, а тогава Базел имаше много положителни играчи, може дори и да се надиграваш. Имаше моменти, в които се защитавахме, само че и такива, в които доминирахме против Челси. Няма прибиране или да се чудиш по какъв начин да пробиеш една стена, а в това време да се отбраняваш с глуха отбрана и цялостен мач да си като боксова круша. Изпитах голямо наслаждение. Съжалявам, че не можах да изиграя повече мачове в този шампионат. Тази седмица още веднъж видяхме неповторими дуели. Просто е напълно друго преживяване.
- Ходи на проби в дъщерния тим на Манчестър Сити в Ню Йорк – какво се случи там?
- Това беше тъкмо след раздялата ми с Базел. Отидох там по покана на Патрик Виейра. Бяха ме гледали преди травмата и са споделили, че съм много добър футболист. Видели са, че съм свободен и са желали да ме наемат. Но физически не можах да устоя, не бях играл две години. Проведох почтен диалог с него, даже разбра, че много запознат съм футбол и се оправям сносно от техническо естество. Човекът си ми сподели, че е по-добре да отида някъде в Европа да си върна игровия темп, тъй като тук ще ми отнеме много време, а той не може да поеме тази отговорност. И по този начин се разделихме.
- В Панатинайкос стартира като корав титуляр, само че промяната на треньора те прати зад борда – какво се случи там?
- Върнах се в Локо (Пловдив), изиграх положителни мачове, върнах си самочувствието и увереността, а и даже физически се усъвършенствах много. След това направих трансфер в Панатинайкос, треньор беше Страмачони. А аз съм играл с Партизан с неговия Интер. За малко щяхме да ги изненадаме в Лига Европа. Изиграх доста мощен мач в Италия и президентът на Партизан пристигна персонално при мен и ми сподели, че горе се е говорело, че съм много добър футболист и щели да наблюдават изявите ми. Страмачони ме взе и под негово управление изиграх безусловно всички мачове, може би без един или два. Играх в квалификации и по-късно шест мача в групите на Лига Европа. Отборът потегли сносно, само че септември месец стартира да върви надолу още веднъж заради финансови проблеми, а всеки знае, че този гранд колкото да се избави и сега имат някакъв проект за избавяне. Дойде промяна на треньора. Може би са видели, че клубът затъва и взеха решение да се разделят с чужденците. Този треньор постановяваше система с трима централни бранители, а бяхме петима съществени бранители и още едно младо момче. Все едно две тройки. Ръководството обаче реши да се раздели с мен и с един датчанин, тъй като стартира да се постанова групировка с четирима и станахме непотребни.
- Къде в оценките ти поставяш наградата „ Футболист номер 1 на България “?
- Индивидуално преди всичко, без полемики.
- По време на твоето награждаване в някои медии се появи информация, че Ивелин Попов е афектиран и не се е появил. Говорил ли си с него на тази тематика?
- Не, персонално не сме засягали тази тематика. Сигурен съм, че не е афектиран, а и няма за какво. Говоря намерено и искрено – тази година аз персонално бих дал своя вот за Ивелин Попов и съм му споделил даже и пред другари. А предната година, в която станах втори, а Георги Миланов спечели… Не желая да му подценявам труда, само че тогава аз заслужавах премията, тъй като помогнах на Партизан да влезе в групите на Лига Европа, станах първенец и футболист на сръбското състезание, действително завоювах всичко. Говорят се разнообразни неща, че поради прехвърлянето на Георги Миланов един тип са му подарили премията, само че това отново са приказки, обичайни за България. Не желая да го жегвам, само че споделям персонално мое мнение. Може би предната година трябваше да печеля аз, а когато взех наградата, щях да гласоподавам за Ивелин Попов, макар че заслужавах да съм в тройката. Дори и при мощното ни потомство се е случвало – постоянно има афектирани, ядосани. Ясно е, че хората имат его, само че тази игра е отборна. Без сътрудниците си не можеш да направиш нищо. Окей, прибери се у дома, бъди си сърдит и отчаян, само че няма за какво да се сърдиш на някой различен или да бъдеш афектиран. Не ми е прелестно да виждам по какъв начин положителни футболисти се карат между тях. Искам да се почитам с всички и да имам положително мнение за всички, с които сме играли.
- Знаеш ли кой е предходният бранител, който е ставал номер 1 на страната?
- Да, Бог да го елементарни, Трифон Иванов. Големият българин, огромният бранител!
- Следващата седмица България стартира нова акция – европейски квалификации. Как виждаш възможностите ни да се класираме за Евро 2020?
- Петър Хубчев свърши доста добра работа предвид на това, че България последните 10-15 години сме отвън борда, поради дефицита на качествени футболисти. Има гении, само че може би в един миг тяхното развиване нещо се обърква – към 16-18 години. Това е по-дълбока тематика. Но действително той съумя да направи тим. А е доста значимо, когато нямаш характерности, да направиш тим. Направи колектив, има дисциплинираност. Хубчев е немски ученик и това е позитивно. На нас, българите, от време на време би трябвало да ни викат, да ни мачкат, да ни държат един тип будни и съсредоточени. Говорил съм си с момчета от тима и споделят, че колективът е на положително равнище. Тренировките били много хубави, имало сериозна дисциплинираност. Той съумя да построи това, което би трябвало – колектив, момчетата да си оказват помощ, най-важното да се почитат и оттова нататък ни би трябвало малко класа и малко шанс. Изиграхме положителни мачове в Лига на нациите. Мисля, че тимът има късмет. Въпросът е по какъв начин ще тръгне. Първите три-четири срещи са доста значими.
- Разкрий каквото желаеш в персонален проект – по какъв начин си почиваш, има ли човек до теб?
- Не съм религиозен. Общо взето упоритостите ми са да поиграя още към две години футбол. В момента карам треньорски курс „ А “ лиценз. Вече загатнах, че желая да се занимавам като треньор. Доста съм окуражен. Мисля, че разбирам играта, чувствам я и от мен може да стане един добър треньор. А в персонален проект да изградя едно положително и крепко семейство. През годините разбрах, че е доста значимо да имаш верния човек до себе си. Особено в кариерата на футболистите и спортистите. Като тръгнеш на пътуваш, една жена може или да те вдигне, или да те съсипе.
- Здравей, Иване! В последните години излезе от светлината на прожекторите. Какво се случва с теб? Появиха се информации, че ще започваш в Славия…
- Няма нищо правилно в тези информации. Типично българска линия – може би на някого му се е желало или просто някой пуска някакви клюки. Аз действително не съм влизал в контакт с никой от Славия. Поредната вест във футболното пространство, която не е истина.
- На 31 години към момента си в отлична футболна възраст, изключително за централен бранител. Имаш ли упоритости да си върнеш остарялата форма?
- И различен път съм казвал, че няма по какъв начин да върна остарялата форма. Категорично. Имам поради равнището от преди травмата. Опитвал съм много пъти, само че действително контузията, която претърпях, и самото възобновяване се оказа доста тежко за мен. Дори не можах да се доближа до 80-90% от това, което бях преди. Реално не съм изгубил нещо от качествата си, само че просто с всяка една минала година стартира да ми става по-тежко и по-тежко. Загубих малко експедитивност, реакцията ми се позабави, а в днешния футбол това е извънредно значимо нещо. Точно това е повода да не мога да доближи предходното равнище.
@@@- Смяташ ли като най-голяма неточност в живота си това, че се съгласи швейцарските лекари да създадат съвременна пробна интервенция на контузеното ти коляно?
- Да, с оглед годините, които минаха и нещата, които се случиха. На по-бистър разум като си върнах моментите мисля, че това е най-голямата ми неточност в професионален проект. Сляпо се доверих. Даже играх 35-40 минути с травма, със скъсана връзка. След мача нямах никаква болежка. Мислех си, че е нещо леко. Въпреки че на момента изпитах адска болежка, преряза ме за една секунда. Даже чух и гърмеж в коляното. При прегледа докторът сподели, че има подозрения за връзки и че коляното ми не е устойчиво. Веднага ме изпратиха в Базел. С Петър Александров, мой непосредствен другар, на който ужасно доста благодаря, тъй като извънредно доста ми оказа помощ при престоя ми там, отидохме дружно до болничното заведение. Един млад лекар ме прегледа, удостовери диагнозата на магнитния резонанс. Каза, че е скъсана връзка, само че пък за благополучие била единствено връзката, без да имам някакви други затруднения, което рядко се случва. Дори се изненада, че съм траял да играя. Започна да ни изяснява по какъв начин са измислили нов тип техника, който оказва помощ за по-бързо възобновяване, а и самото то е по-леко. Преди това в никакъв случай не бях имал травма и не съм се сблъсквал с такива неща. Даже не бях осведомен по какъв начин протичат процедурите на възобновяване. Каза ни, че едно време са взимали от коляното или откъм гърба от бедрото сухожилия, с цел да може да се направи интервенцията и да се възстановиш изцяло. Но пък това отслабвало тези места. Казаха, че ще зашият скъсаната ми връзка, а вътре ще сложат нещо като метал, който се пробва да я държи. Отговорих, че не ме интересува, щом възобновяване е по-бързо, да действаме. Каза ми, че е хубаво да се направи интервенцията до 48 часа. Съгласих се и на другия ден ме оперираха. Но на третия месец се получи затруднение. Отидох на обзор, който се прави на шеста и на дванайсета седмица. Казаха ми, че коляното не е устойчиво. Сложиха една специфична машина и споделиха, че коляното има огромен празен ход. Нормалното е до 1 мм, а при мен беше 4-5 мм. След това даже докторът, който ме оперира не беше сигурен, тъй като сподели, че връзката е там, само че просто е станала по-дълга и по тази причина коляното не е устойчиво. С неустановеност ми съобщи, че би трябвало да се оперирам, само че може да продължа и по този начин. Тогава взех може би второто неверно решение. Не се оперирах незабавно, тъй като възобновяване в първия месец е доста тежко. Чувстваш се като неработоспособен, нищо не можеш да правиш самичък. Не желаех да минавам през това нещо. Исках да опитвам, тъй като съм чувал за спортисти с хубава мускулатура, които от време на време играят даже със скъсана връзка. Три-четири месеца упражнявах, само че нямах никакъв прогрес. Общо взето непрекъснато имах болежки в коляното. Тогава с помощта на Пауло Соуса, който ми описа неговата история, той също е имал проблеми с коленете. Каза ми: „ Момче, в случай че искаш да продължиш да играеш още футбол, отивай на нов обзор. Консултирай се с разнообразни хора. Направи каквото би трябвало. “ Отидох при различен лекар в Швейцария, който ми бе предложен от капитана Марко Щрелер. Само ми погледна коляното и сподели: „ Иване, давай да вършим нова интервенция. “ Обясни, че ще ми вземе сухожилие от коляното, което било доста крепко и тъкмо по този начин се случи. Претърпях интервенция и да чукна на дърво до ден-днешен коляното ми е супер устойчиво и нямам никакъв проблем с него. Обаче тук идва другият въпрос, тъй като при възобновяване в първите три месеца самата връзка се захваща. След това би трябвало да започнеш да трупаш мускулна маса, с цел да си възстановиш мускула. И до през днешния ден имам разлика в краката. Коляното ми е устойчиво, нямам проблеми с коленете, само че в случай че имам 15% разлика в краката, това оказва въздействие на реакцията ми, на обръщането ми, на бързината ми. Стигна се до такава степен, че кариерата ми стартира малко по малко да върви надолу и не можах да си върна предходното равнище.
@@@- Подобно вървене по тъгите имаше и вратарят Владо Стоянов – приказвал ли си с него на тази тематика?
- Да, виждали сме се. Заедно сме на един треньорски курс, който повеждам сега. Засичали сме се, дори и един път по телефона си говорехме. Неговата контузия е много по-различна, само че пък е обвързвана с коляното и е доста комплицирана. Може би това е най-невралгичната зона, дружно с кръста за един състезател. Пожелавам му триумф! Наскоро прочетох, че още веднъж ще претърпи някакъв тип намеса. Дано всичко да е окей и в един миг, в случай че не може да се върне на терена, най-малко да върви обикновено и да няма по-сериозни затруднения!
- Имаше ли интерес от твоя обичан ЦСКА да се върнеш, откакто съвсем 10 години си бил надалеч от „ Българска войска “?
- Всеки го е чел в последно време. Доколкото и аз имам информация от мой непосредствен човек, Любо Пенев в действителност е показал интерес към мен. Работили сме дружно, мисля много успешно. Но нататък не мога да кажа какво се е случило и какви са аргументите. Реално преди този момент – не, тъй като когато започнаха тези мои неприятни вести, ЦСКА беше все едно в будна кома и не се знаеше какво се случва в клуба. В последните две години се стабилизира, само че до преди няколко дни не е имало интерес, доколкото Любо Пенев е желал да ме ангажира. Но не знам какво се случи.
- С „ алените “ си печелил всичко – купа, купа, суперкупа- смяташ ли, че тимът още веднъж може да стане първенец?
- Разбира се, това е ЦСКА! Няма по какъв начин да не считам, че тимът един ден ще се върне към триумфите и трофеите. Просто е въпрос на време. Важното е тази серия да не продължава дълго, тъй като не е типично за гранд като ЦСКА да има такава дълга суша. Надявам се да е в околните две-три години, а за какво не и този сезон, макар че съгласно мен тази година е малко мъчно?
- Най-хубавите ти мемоари от ЦСКА?
- Определено извоюваната купа, макар че тогава бях на 17 години и имах два или три мача. Но самата страст беше доста мощна, а купата беше юбилейна. През годините правя оценка, че тимът беше извънредно мощен и като характерности, и като колектив. Тогава имаше страхотни футболисти, които сега липсват като Емил Гъргоров, Велизар Димитров, Христо Янев, Вальо Илиев… Жалко е, че сега двата гранда не са построени от мощни български футболисти.
- А голът ти против Динамо (Москва)?
- Да, несъмнено, това също е прелестен спомен и то много мощен. Точно тогава беше хубавото време, което прекарахме с Любо Пенев. Заедно с купата е много мощен спомен. Също имахме мощен тим, този път построен от млади български футболисти, наложени от Любослав Пенев и преди този момент от неговия чичо Димитър Пенев. Отново колективът беше на супер равнище. Но пък тимът имаше по-сериозни проблеми от финансово естество и в един миг къщичката се разруши.
- Тогава се завърна от Локомотив (Пловдив) в един от най-тежките интервали – какво завари?
- Несигурност, не се знаеше какво се случва. По медиите се пишеха едни неща, в тима се говореше… Самите футболисти започнаха да се разотиват – кой с трансфер, кой с друго занятие. Общо взето беше цялостна каша.
- Има една „ жълта “ история – през 2009 година в един столичен ресторант… Има ли истина?
- Има, да. Мога да опиша историята. Няколко футболисти бяхме отстранени от Любослав Пенев поради неспазване на режима. По принцип той е много еластичен и ни беше оставил всяка вечер до 2 часа да можем да се разхождаме – дали по кафенце, дали някъде да останем. Но по-късно има солени санкции и санкции. Случи се, когато тимът беше в напредък, само че по-късно последваха два-три доста слаби мача. Плюс несигурността към заплатите освен на футболистите, само че като цяло в клуба. От много време не бяхме взимали хонорари, а бяхме млади момчета. Един тип няма с какво да живееш. Решихме да създадем една вечеря единствено футболисти, с цел да може да се сплотим. Всички мина обикновено, в добър звук. Бяхме някъде в Бояна в някакъв ресторант, само че по-късно направихме организация аз и още две-три от младите момчета да отидем на караоке бар. Това беше в сряда, а в неделя имахме мач с Литекс. Знаехме, че до 2 часа ни е разрешено. Влязохме там, бяхме единствено футболисти, нямаше никой различен. Искахме да продължим сплотяването на колектива, само че истината е, че прекалихме. Може би само Тодор Тимонов съблюдава правилото за 2 часа и си потегли в точния момент. Останахме към 15 момчета, беше радостно, пеехме песни, забавлявахме се. Прекарахме една хубава вечер, а аз бях един от последните, които си потеглиха към 3:30-4:00 часа. Явно Любослав Пенев бе схванал отнякъде, може би някой му беше споделил, а и той обича да разпитва и да знае какво се случва. Няма неприятно, резервира го за себе си. Но по-късно изиграхме доста неприятен мач с Литекс и паднахме с 0:2. Направо бяхме безобразни! Още при влизането ни в София тази информация излезе по медиите. Веднага ни събраха на Панчарево. Любослав Пенев ни погледна в очите и стартира от мен. Попита дали съм бил там. Казах: „ Не. “ Излъгах. Но до момента в който излезе това по новините, се събрахме откъм гърба може би за минута и взехме решение, че няма от кое място да знаят и ще кажем, че не сме били. Нормална защитна реакция. Всички дадоха отговор с „ не “ и Пенев сподели, че сме отстранени от тима и до два-три дни ще се вземе решение какво се случва. Така и стана, само че след два дни от тези осем от „ Титан “ върнаха трима. Мисля, даже без разрешението на Любослав Пенев. Останахме 5-6 индивида и два-три дни се опитвахме да вземем някакво съответно решение. Седнахме и казахме, че най-нормалното нещо е да си признаем, да се обадим на Любослав Пенев и да му се простим. Той сподели, че е на подготовка и свършва към 12 часа и в 13 часа имахме среща в ресторант „ Окото “. Дойдохме 10 минути по-рано и чакахме. В същото време в 13 часа се появиха тези хора, които бяха изпратени, не знам от кого, по каква причина и по какъв начин са разбрали. Влязоха, а аз бях тъкмо против вратата и незабавно се стартира към мен, тъй като по това време бях млад, тимът вървеше, а и аз съм си темперамент. Започна: „ Ти, келеш, келеме, ти ли ще приказваш против ЦСКА! Какви са тези конференции? “ А то няма нищо общо. Не знам кой какво му е наговорил. Само си сложих якето на главата, тъй като беше зима. Той пристигна, удари ме два-три пъти по бъбреците и по главата. Ядосах се и се развиках: „ Вие луди ли сте? В 21-ви век пращате да биете футболисти! “ Беше раздразнен, а с него бяха още две-три по-малки момчета като биячи. Светльо Петров скочи да ме отбрани, само че и него го удариха. И след пет минути влезе Любослав Пенев, поуспокоиха се нещата малко, организирахме диалог и се разбрахме с него. Но случилото се там е много недопустимо.
@@@- Малко по-късно пристигна и раздялата с ЦСКА, с Иван Стоянов отидохте в Алания (Владикавказ). Искахте ли това нещо или просто ви принудиха?
- За него не мога да кажа нищо, аз персонално не го желаех. Бях върнат в тима с идването на Йоан Андоне, организирах много добра подготовка. Извикаха ме в офиса и ми споделиха, че на следващия ден пътувам за Турция и подписвам. Отговорих, че не желая. Моята действителна цел беше да отида някъде на Запад. Но още веднъж получихме най-различни „ препоръки “. Обадих се малко по-късно и се съгласих да отида. Отидохме двамата с Иван Стоянов, той беше с господин Лечков. За 10 минути господин Лечков ни завоюва много положителни условия. Каза навити ли сте на тези неща, ние не се съгласихме с Иван, той се върна, сподели им какво желаеме и след два часа дадоха отговор „ добре “. Това беше цялата история. Но не желаех да вървя там и неслучайно още първата година потърсих трансфер на Запад, тъй като Русия несъмнено не е моето състезание. Не ми харесва като дестинация. Влагат се пари, само че футболът и манталитетът на хората е от комунистическо време, а аз търсех нещо съвременно. Гледах футбола на Запад и това беше моята фантазия.
- Партизан (Белград) беше първата ти огромна крачка в чужбина – първенец на Сърбия и футболист номер 1 на локалното състезание. Как един българин плени тези толкоз шовинистични сърби?
- Най-интересното бе, че когато подписвах, имах леки инциденти. Тогава пък Венци Стефанов се обади, тъй като имахме разминавания по отношение на финансовите параметри. Даже се връщах с колата в София. Венци Стефанов ме попита: „ Какво има? “ Казах, че нещо не можем да се разберем, споделих му какво желая и след половин час ми се обадиха да се връщам. Може би това е един от най-хубавите ми моменти във футболната кариера. Две изключителни години. Тогава ми обясниха, че сърбите мъчно одобряват българите, само че изобщо не се притеснявах. Абстрахирам се от такива неща, а и знаех за опциите си. Най-хубаво беше по какъв начин ме одобриха и отношението на треньора, който ми влияе извънредно доста. Бях на 22-23 години, само че тъкмо тогава реших, че желая да стана треньор.
- Сравни дербито Партизан – Звезда с ЦСКА – Левски…
- Участвал съм в може би три-четири дербита. Преди да се случат тези проблеми с ЦСКА и като атмосфера, и като качество, дербито беше много мощно. И от страна на Левски имаше мощни играчи, поколението, което влезе в Шампионска лига. Тогава беше добре, само че по-късно може би дербито спадна и като равнище, и като посещаемост. Но към момента си е най-големият мач в България. Докато там… Особено атмосферата на „ Мала Маракана “ е нещо ужасно! Първото ми дерби там беше на техния стадион. Победихме с 2:0 и общо взето спечелихме купата авансово още в първия полусезон. Но на полувремето не ни разрешиха да се приберем в съблекалнята. Реално правихме анализа на скамейките. За първи път ми се случи такова нещо. Вратарят ни Стойкович беше някогашен кадър на Цървена звезда. Преди години дал изявление, че бил единствено от Звезда, пък по-късно минал в Партизан. На полувремето беше 0:0, а те бяха изпуснали дузпа. Тръгнахме да се прибираме, само че почнаха да се хвърлят едни бомби над тунела и просто нямаше по какъв начин да влезем вътре. Така организирахме анализа на скамейките. Оказа се много успешен ход, тъй като по-късно бихме с 2:0. Но като цяло това е неповторимо прекарване! Пожелавам го на всеки един футболист! Така се зареждаш в допълнение с сила, мотивираш се. Публиката е голям фактор.
- Върхът в кариерата ти е Базел – първенец на Швейцария, присъединяване в Шампионска лига. От музиката на Цеца Величкович към тихото цъкане на швейцарските часовници - беше ли културен потрес за теб?
- Да, несъмнено. Общо взето в България, Русия, Сърбия манталитетът е еднакъв, а там като отидох – всичко подредено, умерено. Няма дори с кого да се скараш. На улицата в 18 часа съвсем всичко е празно. Навсякъде хората се усмихват, поздравяват те. Общо взето в първите два месеца в действителност беше културен потрес, само че се оправих с помощта на Петър Александров, съвсем всяка вечер бях при него. Обясняваше ми по какъв начин протича животът тук и се аклиматизирах. В първия месец имах съмнения в играта си, привиквах даже с подготвителния развой, както и с живота отвън терена. Първите ми мачове бяха акомодация, а по-късно демонстрирах същинското си лице и направих много добър полусезон. Колкото и нескромно да звучи, в случай че не беше тази травма, може би до края на трансферния прозорец зимата или в края на сезона щях да направя трансфер в Англия. Хората, които ме закараха там са сърбин и немец, които представляваха и Салах. Точно тогава той пристигна в Марбея, където бяхме на подготовка. Казаха, че до седмица е подготвен прехвърлянето на Салах, а по-късно имат нещо и за мен. Базел бяха отказали първата оферта и до края на сезона щяхме да се опитаме да вдигнем офертата. Отборът е много добър, само че не желая да го споделям.
- Спомена Англия, помним по какъв начин се бори с мегазвездите на Челси в Шампионска лига. Какво е да играеш като с еднакъв с хора, които са печелили този шампионат малко по-рано?
- Честно казано ми е доста по-лесно да играя в Шампионска лига, в сравнение с в някое вътрешно състезание. Дори Сърбия, Швейцария или Русия изключително. Просто футболистите играят футбол и в случай че си обкръжен с добър тим, а тогава Базел имаше много положителни играчи, може дори и да се надиграваш. Имаше моменти, в които се защитавахме, само че и такива, в които доминирахме против Челси. Няма прибиране или да се чудиш по какъв начин да пробиеш една стена, а в това време да се отбраняваш с глуха отбрана и цялостен мач да си като боксова круша. Изпитах голямо наслаждение. Съжалявам, че не можах да изиграя повече мачове в този шампионат. Тази седмица още веднъж видяхме неповторими дуели. Просто е напълно друго преживяване.
- Ходи на проби в дъщерния тим на Манчестър Сити в Ню Йорк – какво се случи там?
- Това беше тъкмо след раздялата ми с Базел. Отидох там по покана на Патрик Виейра. Бяха ме гледали преди травмата и са споделили, че съм много добър футболист. Видели са, че съм свободен и са желали да ме наемат. Но физически не можах да устоя, не бях играл две години. Проведох почтен диалог с него, даже разбра, че много запознат съм футбол и се оправям сносно от техническо естество. Човекът си ми сподели, че е по-добре да отида някъде в Европа да си върна игровия темп, тъй като тук ще ми отнеме много време, а той не може да поеме тази отговорност. И по този начин се разделихме.
- В Панатинайкос стартира като корав титуляр, само че промяната на треньора те прати зад борда – какво се случи там?
- Върнах се в Локо (Пловдив), изиграх положителни мачове, върнах си самочувствието и увереността, а и даже физически се усъвършенствах много. След това направих трансфер в Панатинайкос, треньор беше Страмачони. А аз съм играл с Партизан с неговия Интер. За малко щяхме да ги изненадаме в Лига Европа. Изиграх доста мощен мач в Италия и президентът на Партизан пристигна персонално при мен и ми сподели, че горе се е говорело, че съм много добър футболист и щели да наблюдават изявите ми. Страмачони ме взе и под негово управление изиграх безусловно всички мачове, може би без един или два. Играх в квалификации и по-късно шест мача в групите на Лига Европа. Отборът потегли сносно, само че септември месец стартира да върви надолу още веднъж заради финансови проблеми, а всеки знае, че този гранд колкото да се избави и сега имат някакъв проект за избавяне. Дойде промяна на треньора. Може би са видели, че клубът затъва и взеха решение да се разделят с чужденците. Този треньор постановяваше система с трима централни бранители, а бяхме петима съществени бранители и още едно младо момче. Все едно две тройки. Ръководството обаче реши да се раздели с мен и с един датчанин, тъй като стартира да се постанова групировка с четирима и станахме непотребни.
- Къде в оценките ти поставяш наградата „ Футболист номер 1 на България “?
- Индивидуално преди всичко, без полемики.
- По време на твоето награждаване в някои медии се появи информация, че Ивелин Попов е афектиран и не се е появил. Говорил ли си с него на тази тематика?
- Не, персонално не сме засягали тази тематика. Сигурен съм, че не е афектиран, а и няма за какво. Говоря намерено и искрено – тази година аз персонално бих дал своя вот за Ивелин Попов и съм му споделил даже и пред другари. А предната година, в която станах втори, а Георги Миланов спечели… Не желая да му подценявам труда, само че тогава аз заслужавах премията, тъй като помогнах на Партизан да влезе в групите на Лига Европа, станах първенец и футболист на сръбското състезание, действително завоювах всичко. Говорят се разнообразни неща, че поради прехвърлянето на Георги Миланов един тип са му подарили премията, само че това отново са приказки, обичайни за България. Не желая да го жегвам, само че споделям персонално мое мнение. Може би предната година трябваше да печеля аз, а когато взех наградата, щях да гласоподавам за Ивелин Попов, макар че заслужавах да съм в тройката. Дори и при мощното ни потомство се е случвало – постоянно има афектирани, ядосани. Ясно е, че хората имат его, само че тази игра е отборна. Без сътрудниците си не можеш да направиш нищо. Окей, прибери се у дома, бъди си сърдит и отчаян, само че няма за какво да се сърдиш на някой различен или да бъдеш афектиран. Не ми е прелестно да виждам по какъв начин положителни футболисти се карат между тях. Искам да се почитам с всички и да имам положително мнение за всички, с които сме играли.
- Знаеш ли кой е предходният бранител, който е ставал номер 1 на страната?
- Да, Бог да го елементарни, Трифон Иванов. Големият българин, огромният бранител!
- Следващата седмица България стартира нова акция – европейски квалификации. Как виждаш възможностите ни да се класираме за Евро 2020?
- Петър Хубчев свърши доста добра работа предвид на това, че България последните 10-15 години сме отвън борда, поради дефицита на качествени футболисти. Има гении, само че може би в един миг тяхното развиване нещо се обърква – към 16-18 години. Това е по-дълбока тематика. Но действително той съумя да направи тим. А е доста значимо, когато нямаш характерности, да направиш тим. Направи колектив, има дисциплинираност. Хубчев е немски ученик и това е позитивно. На нас, българите, от време на време би трябвало да ни викат, да ни мачкат, да ни държат един тип будни и съсредоточени. Говорил съм си с момчета от тима и споделят, че колективът е на положително равнище. Тренировките били много хубави, имало сериозна дисциплинираност. Той съумя да построи това, което би трябвало – колектив, момчетата да си оказват помощ, най-важното да се почитат и оттова нататък ни би трябвало малко класа и малко шанс. Изиграхме положителни мачове в Лига на нациите. Мисля, че тимът има късмет. Въпросът е по какъв начин ще тръгне. Първите три-четири срещи са доста значими.
- Разкрий каквото желаеш в персонален проект – по какъв начин си почиваш, има ли човек до теб?
- Не съм религиозен. Общо взето упоритостите ми са да поиграя още към две години футбол. В момента карам треньорски курс „ А “ лиценз. Вече загатнах, че желая да се занимавам като треньор. Доста съм окуражен. Мисля, че разбирам играта, чувствам я и от мен може да стане един добър треньор. А в персонален проект да изградя едно положително и крепко семейство. През годините разбрах, че е доста значимо да имаш верния човек до себе си. Особено в кариерата на футболистите и спортистите. Като тръгнеш на пътуваш, една жена може или да те вдигне, или да те съсипе.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ