Искам да науча учениците си на родолюбие!
ИВАН ИВАНОВ е на 25 години, роден е в Самоков. Завършва междинното си обучение в родния си град, в Профилирана гимназия „ Константин Фотинов “, филантропична паралелка с немски език. Продължава образованието си в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. След довеждане докрай на бакалавър със компетентност „ География “ стартира работа в 93-то СУ „ Александър Теодоров-Балан “ в София, където към този момент три години е част от екипа.
- Г-н Иванов, за какво и по какъв начин избрахте специалността на преподавател? И за какво по география?
- Интересното при мен е, че географията до 9 клас не ми беше обичана. След това моята учителка по География и стопанска система Ралица Костова ме възпламени по този по този начин забавен предмет, който към този момент е мое ежедневие, както и самата специалност. /> - Какво е през днешния ден да си преподавател? Уважавана специалност ли е?
- Учителската специалност ми носи наслаждение и е моя сбъднати фантазия. Поради тези аргументи считам, че да си преподавател е привилегия, само че не е за всеки. Навсякъде има компликации. Най-голямата в учителската специалност е комплексността, тъй като един преподавател е учител, педагог, образец, доктор, другар, психолог и още доста други... Но пък това прави тази специалност забавна.
- Какви са най-важните качества, които би трябвало да има един преподавател?
- Най-важното качество на един добър преподавател е гъвкавостта. Колкото и да плануваш по какъв начин ще ти мине часът или денят, съвсем в никакъв случай не става по проект. За човек като мен, който не обича доста проектите, е съвършено.
- Как намирате общ език с децата, с родителите?
- Подходът е друг към всеки клас и скоро ми попадна забавен откъс, който е доста прецизен: „ Ако в два класа преподадеш нещо по един и същи метод, сигурно на едното място си сбъркал “. Всеки възпитаник е друг, всеки клас има своите разлики и по тази причина всеки сътрудник търси друг метод.
- Какво мислите за намесата на родителите в образованието? Не Ви ли се коства, че през днешния ден всеки „ схваща “ от обучение и дава препоръки на преподавателите?
- Като класен на десети клас, мога да кажа, че имам необикновен клас и невероятни родители. Родители, които са постоянно отсреща, родители, които ме поддържат и правят оценка моя труд и труда на сътрудниците ми. Това се реализира с доказване и с обич към специалността и учениците. Другото значимо нещо е учителят да сложи точна граница какво е разрешено и какво не е - както на възпитаници, по този начин и на родители, и тогава няма да има проблем.
- Различни ли са през днешния ден децата, в случай че ги съпоставим с Вашето потомство?
- Много ненавиждам, когато стартират хората да споделят: „ Едно време какви деца имаше “ или „ Децата по този начин се трансформираха “. Моят риторичен въпрос е: Не е ли обикновено да има смяна в поколенията? Всяко потомство има както положителни, по този начин и отрицателни черти. /> - Как успявате да спечелите вниманието на учениците?
- Вниманието мъчно се печели, само че когато приготвям презентация или създавам урок, постоянно се запитвам: „ Ако аз виждам тази презентация, дали би ми била забавна? “ Опитвам се в часовете да въвеждам игри, филми и така нататък, с цел да задържа вниманието на учениците.
- Какво мислите за непрекъснатите промени в образователните проекти? Какво би трябвало да бъде образованието съгласно Вас?
- Учебните проекти би трябвало да бъдат съкратени. Трябва да се учи по-малко материал, а да има повече часове за извършения и затвърждаване на знанията.
- Ако бяхте министър на образованието, какво бихте трансформирали в системата?
- Това е доста сложен въпрос и постоянно споделям: „ Нека всеки да работи това, което схваща. " За едно нещо съм сигурен - в системата би трябвало да има настоящи учители, а не хора, които в околните 10, 20 или 30 години не са влизали в класната стая!
- Вашето мнение за телефоните в учебно заведение. Трябва ли те да бъдат неразрешени?
- Телефоните доста разсейват учениците, само че като преподавател по География и стопанска система мога да кажа, че в някои от часовете ни оказват помощ. Има възпитаници, които си разрешават да гледат в тях надалеч не с просветителни цели, само че всеки носи следствията от своя избор. Като цяло нямам проблем с телефоните в класовете, в които преподавам.
- В последно време се сблъскваме с още един проблем - навлизането на изкуствения разсъдък в живота на хората и съответно в учебно заведение. Как се отнасяте към него? Може ли да бъде употребен в учебно заведение, какви рискове крие?
- Изкуственият разсъдък навлиза с голяма мощ. Проблемът е, че учениците към този момент не търсят дадена информация, а я получават подготвена и обработена. Това ги прави по-мързеливи и неможещи да извличат информация от текст. Аз също употребявам изкуствен интелект, даже през днешния ден го накарах да ми направи карта на паневропейските коридори. Правил ми е кръстословици и др.
- Някои споделят, че изкуственият разсъдък щял да измести индивида в учителската специалност. Споделяте ли такова мнение?
- Много специалности са застрашени, само че в класната стая няма да стане толкоз елементарно тъкмо поради тази еластичност, за която загатнах.
- Ценност ли е през днешния ден образованието?
- Образованието постоянно е било скъпо и постоянно ще бъде. Въпрос на образование и проект за бъдещето на всяко дете. /> - На какво желаете да научите своите възпитаници?
- Целя да науча учениците най-вече на родолюбие. В днешно време повече оплюваме България, в сравнение с да се грижим за нея. Човек, в случай че обича родината си, ще се опита да направи всичко по силите си да я развие. В българската политика казусът е същият - липсват политици, които да са същински родолюбци и патриоти. Разбира се, желая да науча учениците си на фундаментални понятия и закономерности в географията и по този метод те да се учат да разсъждават.
- Учителят дава освен познания, само че и възпитава. Вие персонално в какво възпитавате учениците си?
- Искам моите възпитаници да бъдат преди всичко положителни хора, да оказват помощ и да са сплотени. Няма нищо по-хубаво нещо за един клас, макар разликите, да бъде обединен и обединен.
- А Вие самият на какво се учите от тях?
- На самообладание. Това е главното, на което ме учат. Всеки ден е изпълнен с някакъв урок както от моя страна, по този начин и от страна на моите възпитаници.
- Имате ли забавен случай от учителската си процедура, който бихте споделили с усмивка?
- Преди две години преподавах на третокласници по Човекът и обществото, когато в стаята влетя пчела и децата започнаха да пищят, да скачат, да се крият... А аз не мога нито да изгоня пчелата, нито пък дребните сладури да укротя.
- Казахте, че учителят би трябвало да е еластичен. Строг или добър?
- Аз персонално считам, че съм непоколебим. Като възпитаник съм харесвал по-строгите учители, тъй като те постоянно оставят диря в ученическия живот. Тогава децата знаят къде са границите и работата е доста, доста по-лесна. Мисля, че един преподавател не би трябвало да избира сред това да е „ непоколебим “ или „ добър “, а да е и двете, с цел да има правдивост.
- Дистанциран или другар?
- В часовете, когато става въпрос за учене, би трябвало да има отдалеченост и дисциплинираност. В междучасията подпитвам децата, споделяме си и тогава мога да кажа, че връзките ни се приближават до другарство. Например след почивка при започване на часа им давам думата да ми опишат какво са правили, по какъв начин са си изкарали. Както във всяко нещо, по този начин и в учебно заведение, не би трябвало да има крайности - нито разграничаването, нито прекомерното другарство и добрина в връзките възпитаник - преподавател са добре.
- Вас учениците Ви обичат. Как го постигате?
- Колкото и нескромно да прозвучи - с лекост. Учениците усещат, когато си вършиш работата с готовност и пристрастеност. Другата причина е, че всеки възпитаник се нуждае от преподавател, на който да показа своите проблеми и щастливи мигове.
- Какви качества цените в хората?
- Ценя човек да бъде виновен, деятелен и да има образование. Обичам хора, които знаят по какъв начин да се забавляват и да грабят оптимално от живота. Хора, които се забавляват, няма по какъв начин да бъдат злобни и да таят ненавист.
- Вашето обръщение към читателите на в. ДУМА?
- Изключително съм разчувстван от поканата да гостувам на в. ДУМА, за мен беше наслаждение. Посланието ми към всички читатели и към всички българи е да обичат родината си, да я пазят и развиват. Всичко друго ще се подреди!
- Г-н Иванов, за какво и по какъв начин избрахте специалността на преподавател? И за какво по география?
- Интересното при мен е, че географията до 9 клас не ми беше обичана. След това моята учителка по География и стопанска система Ралица Костова ме възпламени по този по този начин забавен предмет, който към този момент е мое ежедневие, както и самата специалност. /> - Какво е през днешния ден да си преподавател? Уважавана специалност ли е?
- Учителската специалност ми носи наслаждение и е моя сбъднати фантазия. Поради тези аргументи считам, че да си преподавател е привилегия, само че не е за всеки. Навсякъде има компликации. Най-голямата в учителската специалност е комплексността, тъй като един преподавател е учител, педагог, образец, доктор, другар, психолог и още доста други... Но пък това прави тази специалност забавна.
- Какви са най-важните качества, които би трябвало да има един преподавател?
- Най-важното качество на един добър преподавател е гъвкавостта. Колкото и да плануваш по какъв начин ще ти мине часът или денят, съвсем в никакъв случай не става по проект. За човек като мен, който не обича доста проектите, е съвършено.
- Как намирате общ език с децата, с родителите?
- Подходът е друг към всеки клас и скоро ми попадна забавен откъс, който е доста прецизен: „ Ако в два класа преподадеш нещо по един и същи метод, сигурно на едното място си сбъркал “. Всеки възпитаник е друг, всеки клас има своите разлики и по тази причина всеки сътрудник търси друг метод.
- Какво мислите за намесата на родителите в образованието? Не Ви ли се коства, че през днешния ден всеки „ схваща “ от обучение и дава препоръки на преподавателите?
- Като класен на десети клас, мога да кажа, че имам необикновен клас и невероятни родители. Родители, които са постоянно отсреща, родители, които ме поддържат и правят оценка моя труд и труда на сътрудниците ми. Това се реализира с доказване и с обич към специалността и учениците. Другото значимо нещо е учителят да сложи точна граница какво е разрешено и какво не е - както на възпитаници, по този начин и на родители, и тогава няма да има проблем.
- Различни ли са през днешния ден децата, в случай че ги съпоставим с Вашето потомство?
- Много ненавиждам, когато стартират хората да споделят: „ Едно време какви деца имаше “ или „ Децата по този начин се трансформираха “. Моят риторичен въпрос е: Не е ли обикновено да има смяна в поколенията? Всяко потомство има както положителни, по този начин и отрицателни черти. /> - Как успявате да спечелите вниманието на учениците?
- Вниманието мъчно се печели, само че когато приготвям презентация или създавам урок, постоянно се запитвам: „ Ако аз виждам тази презентация, дали би ми била забавна? “ Опитвам се в часовете да въвеждам игри, филми и така нататък, с цел да задържа вниманието на учениците.
- Какво мислите за непрекъснатите промени в образователните проекти? Какво би трябвало да бъде образованието съгласно Вас?
- Учебните проекти би трябвало да бъдат съкратени. Трябва да се учи по-малко материал, а да има повече часове за извършения и затвърждаване на знанията.
- Ако бяхте министър на образованието, какво бихте трансформирали в системата?
- Това е доста сложен въпрос и постоянно споделям: „ Нека всеки да работи това, което схваща. " За едно нещо съм сигурен - в системата би трябвало да има настоящи учители, а не хора, които в околните 10, 20 или 30 години не са влизали в класната стая!
- Вашето мнение за телефоните в учебно заведение. Трябва ли те да бъдат неразрешени?
- Телефоните доста разсейват учениците, само че като преподавател по География и стопанска система мога да кажа, че в някои от часовете ни оказват помощ. Има възпитаници, които си разрешават да гледат в тях надалеч не с просветителни цели, само че всеки носи следствията от своя избор. Като цяло нямам проблем с телефоните в класовете, в които преподавам.
- В последно време се сблъскваме с още един проблем - навлизането на изкуствения разсъдък в живота на хората и съответно в учебно заведение. Как се отнасяте към него? Може ли да бъде употребен в учебно заведение, какви рискове крие?
- Изкуственият разсъдък навлиза с голяма мощ. Проблемът е, че учениците към този момент не търсят дадена информация, а я получават подготвена и обработена. Това ги прави по-мързеливи и неможещи да извличат информация от текст. Аз също употребявам изкуствен интелект, даже през днешния ден го накарах да ми направи карта на паневропейските коридори. Правил ми е кръстословици и др.
- Някои споделят, че изкуственият разсъдък щял да измести индивида в учителската специалност. Споделяте ли такова мнение?
- Много специалности са застрашени, само че в класната стая няма да стане толкоз елементарно тъкмо поради тази еластичност, за която загатнах.
- Ценност ли е през днешния ден образованието?
- Образованието постоянно е било скъпо и постоянно ще бъде. Въпрос на образование и проект за бъдещето на всяко дете. /> - На какво желаете да научите своите възпитаници?
- Целя да науча учениците най-вече на родолюбие. В днешно време повече оплюваме България, в сравнение с да се грижим за нея. Човек, в случай че обича родината си, ще се опита да направи всичко по силите си да я развие. В българската политика казусът е същият - липсват политици, които да са същински родолюбци и патриоти. Разбира се, желая да науча учениците си на фундаментални понятия и закономерности в географията и по този метод те да се учат да разсъждават.
- Учителят дава освен познания, само че и възпитава. Вие персонално в какво възпитавате учениците си?
- Искам моите възпитаници да бъдат преди всичко положителни хора, да оказват помощ и да са сплотени. Няма нищо по-хубаво нещо за един клас, макар разликите, да бъде обединен и обединен.
- А Вие самият на какво се учите от тях?
- На самообладание. Това е главното, на което ме учат. Всеки ден е изпълнен с някакъв урок както от моя страна, по този начин и от страна на моите възпитаници.
- Имате ли забавен случай от учителската си процедура, който бихте споделили с усмивка?
- Преди две години преподавах на третокласници по Човекът и обществото, когато в стаята влетя пчела и децата започнаха да пищят, да скачат, да се крият... А аз не мога нито да изгоня пчелата, нито пък дребните сладури да укротя.
- Казахте, че учителят би трябвало да е еластичен. Строг или добър?
- Аз персонално считам, че съм непоколебим. Като възпитаник съм харесвал по-строгите учители, тъй като те постоянно оставят диря в ученическия живот. Тогава децата знаят къде са границите и работата е доста, доста по-лесна. Мисля, че един преподавател не би трябвало да избира сред това да е „ непоколебим “ или „ добър “, а да е и двете, с цел да има правдивост.
- Дистанциран или другар?
- В часовете, когато става въпрос за учене, би трябвало да има отдалеченост и дисциплинираност. В междучасията подпитвам децата, споделяме си и тогава мога да кажа, че връзките ни се приближават до другарство. Например след почивка при започване на часа им давам думата да ми опишат какво са правили, по какъв начин са си изкарали. Както във всяко нещо, по този начин и в учебно заведение, не би трябвало да има крайности - нито разграничаването, нито прекомерното другарство и добрина в връзките възпитаник - преподавател са добре.
- Вас учениците Ви обичат. Как го постигате?
- Колкото и нескромно да прозвучи - с лекост. Учениците усещат, когато си вършиш работата с готовност и пристрастеност. Другата причина е, че всеки възпитаник се нуждае от преподавател, на който да показа своите проблеми и щастливи мигове.
- Какви качества цените в хората?
- Ценя човек да бъде виновен, деятелен и да има образование. Обичам хора, които знаят по какъв начин да се забавляват и да грабят оптимално от живота. Хора, които се забавляват, няма по какъв начин да бъдат злобни и да таят ненавист.
- Вашето обръщение към читателите на в. ДУМА?
- Изключително съм разчувстван от поканата да гостувам на в. ДУМА, за мен беше наслаждение. Посланието ми към всички читатели и към всички българи е да обичат родината си, да я пазят и развиват. Всичко друго ще се подреди!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ