Морално късогледство разяжда обществото
Иван Голев е роден в София през 1950 година Завършил е славянска лингвистика в СУ „ Св. Кл. Охридски ”. Работил е като редактор в разнообразни издателства и списания. Автор е на над 15 стихосбирки, романи, също по този начин на пиеси и киносценарии. Лауреат е на разнообразни награди, понастоящем е във веригата книжарници " Хеликон ", като редактор на литературното им списание.
-----
- Следите и пазара на книги около работата си в " Хеликон ". Търси ли се българското?
- Като на всеки пазар, на него има всичко - от долнокачествени парцали до дребни съкровища. От клиента зависи на какво ще се спре погледът му, към какво ще посегне. Работейки в " Хеликон ", всеки ден си задавам въпроса с какво способствам за отварянето очите на слепите, до момента в който самичък постепенно окьоравявам.
- Е, прекомерно песимистично го казвате...
- Вярно, не съм огромен оптимист, само че се пробвам да агитирам качествените неща. Знам, че ум се не налива, само че от време на време даже единствено да посочиш нещо, е от изгода. Относно българското да, несъмнено има интерес към него. Може би не колкото в прилежащи нам страни към родната им продукция, само че все е нещо.
- А чете ли се въобще, или технологиите изместиха хартията и писалката?
- Чете се, несъмнено. Макар и не както би ни се желало на нас, по-дъртите, дето сме отгледани с книгите. Почти е знамение при всичката налична електронна информация, която ни залива, че хората не стопират да купуват книги. Тук е огромната отговорност на родителите да възпитават децата си в тази тенденция, и то от дребни. Така е било с мен, по този начин постъпва и щерка ми с внука ми.
- А каква е диагнозата на българската литература в бъдеще? - на национално, на интернационално равнище?
- За диагноза се приказва, когато има болестно положение. Не знам дали родната ни литература боледува, измършавява или мутира. Може би от всичко по малко. Не съм последовател на силовите похвати и не мисля, че нещо може да се промени зорлем. Нещата стават, както си стават. Единственото, което можем да създадем, е да демонстрираме отношението си към тях - позитивно или негативно. Не ми харесва обаче комерсиализирането на част от родната книжна продукция.
- Защо?
- Защото се пишат неща, които да се харесват. За да се харесват. Лично аз избирам по-малко съидейници, само че с които се разбираме от половин дума.
- Вие в каква среда израснахте, тя какъв отпечатък постави върху вас?
- В фамилията ми, пък и в по-широкия кръг от роднините ми, несъмнено 80 % са хора на образованието и просветата. Учители, библиотекари, татко ми беше публицист. Така че не се научих да сътворявам мотори с вътрешно горене или да планирам айфелови кули, само че поназнайвам това-онова в писането. Понякога самичък се назовавам Иванчо Йотата - изключително когато ме подразни нечие необразовано изявление или неточно изписване. Ако през днешния ден имаше писари, както в предишното, считам, че щях да изкарвам по някоя пара, пишейки прошения от името на някой пастир или касапин.
- Е, също честна работа. А кои качества съжалявате, че не сте придобили?
- Със сигурност доста. Понякога съм излишно прибързан, както и бързорек - издрънкам нещо, след това скърбя. Все си споделям: трай бе, момче, не можеш оправи този свят, остави ги да пасат. Но някакво дяволче току ме подтикне да взема отношение, от което най-вероятно няма изгода, само че пусто себелюбие...
- Ох, лю(бо)в ли е, или Ах, лю(бо)в?:)
За тези, които не знаят, да поясня, че вършиме отпратка към романа ми " Ох, лю(бо)в ". Ами и ох!, и ах!, и уф! от време на време. Като всичко, обвързвано с индивида, и тук има и наслада, и болежка, уви, от време на време и скука - и какво ли още не. Но любовта е безкрайна тематика, дано не я захващаме, че няма да ни стигне " цялото време на света ", както споделят футболните коментатори.
- А какво куца в връзките мъж-жена? В книгата " Без благосклонност " разсъждавате върху това, разказвайки историята на собствен другар. Във кино лентата " Бронзовата лисица " също участва тази тематика.
- Ох! Ах! Уф!... Не знам дали питате верния човек. Но да се изкажа в резюме: за фамилията са нужни доста обич, твърдоглавие, религия в смисъла му, подготвеност за взаимни отстъпки и амнистия. Едно от тях да се пропука (а не са единствено те) - и ето ви бол самун за юристи и съдии.
- В едно Ваше изявление говорите за оскотяването на хората. Каква е прогнозата ви за обществото ни, като човек на културата и като публицист (за да пишете, би трябвало да сте добър психолог)?
- Не си припомням тъкмо какво съм имал поради, само че виждам, че от ден на ден хора мислят ден за ден. Хоризонтът на проектите им е до тази вечер, 19 часа, когато би трябвало да избират къде да отидат да се кефят. При това кеф дебелашки, стаден. Ценностите се принизяват, унифицират. Дори тия с финансови благоприятни условия си стъпват един другиму в дирите като бели мишки в лабиринт. Речникът на всички се стеснява, всяка втора дума е " неповторимо ", " феноменално ", " мега ", като при Елочка Шчукина в " 12-те стола " на Илф и Петров. Това опростачване, за жалост, не понижава, може и да се ускорява. Само погледнете водачите ни какви примитиви са и ще разберете и ние какъв брой пари чиним.
- Но душeвността индивида не стопира да ви занимава. Какво научихте от нея?
- Всичко в нея ме занимава. Друг е въпросът какво съм съумял да разкодирам. Човешката душeвност е нещо доста просто, и доста комплицирано. Диктаторите са на първото мнение. Интелектуалците - на второто. Все отново, с развиването на роботиката, една част от човешката душeвност става копируема, затова не е толкоз неразгадаема. Честно казано, мисля, че има много хора, по-тъпи от роботи. Както има и водачи, чиито компютризирани коли са по-умни от самите тях. Достатъчна е статистиката на злополуките.
- А политическото злободневие забавно ли ви е? Не ви ли влече да навлезете в него?
- Не. То изхабява. " Себе си, брате, изгубвам, тия глупци като ненавиждам ", е споделил Ботев. Точно, та тъкмо.
- Изглеждате безсрамник постоянно, подобен ли сте?
- О, да. Но и романтик, и добряк, и елементарен простак. Изглежда, животът не съумява да те отучи от това, което си бил и в младостта си, единствено трансформира персоналното ти отношение към него. Ако преди съм се дразнел на сходни оценки или самооценки, в този момент виждам на тях с подигравка. Изобщо с остаряването сякаш този свят от ден на ден ни забавлява. Защото в действителност е изтъкан от безумни парадокси.
- А какво ново да чакаме от вас?
- Не имам вяра да е нещо от епохално значение. Докато сме млади, се репчим и непрестанно се опитваме да потвърдим какъв брой сме гениални. Сега от ден на ден се изучавам да бъда елементарен и отстъпчив. Радвам се, в случай че съумея да разсмея някого, тъй като имам вяра в целителната мощ на смеха.
-----
ЦИТАТИ
Все повече хора мислят ден за ден.
Само погледнете водачите ни какви примитиви са и ще разберете и ние какъв брой пари чиним.
-----
- Следите и пазара на книги около работата си в " Хеликон ". Търси ли се българското?
- Като на всеки пазар, на него има всичко - от долнокачествени парцали до дребни съкровища. От клиента зависи на какво ще се спре погледът му, към какво ще посегне. Работейки в " Хеликон ", всеки ден си задавам въпроса с какво способствам за отварянето очите на слепите, до момента в който самичък постепенно окьоравявам.
- Е, прекомерно песимистично го казвате...
- Вярно, не съм огромен оптимист, само че се пробвам да агитирам качествените неща. Знам, че ум се не налива, само че от време на време даже единствено да посочиш нещо, е от изгода. Относно българското да, несъмнено има интерес към него. Може би не колкото в прилежащи нам страни към родната им продукция, само че все е нещо.
- А чете ли се въобще, или технологиите изместиха хартията и писалката?
- Чете се, несъмнено. Макар и не както би ни се желало на нас, по-дъртите, дето сме отгледани с книгите. Почти е знамение при всичката налична електронна информация, която ни залива, че хората не стопират да купуват книги. Тук е огромната отговорност на родителите да възпитават децата си в тази тенденция, и то от дребни. Така е било с мен, по този начин постъпва и щерка ми с внука ми.
- А каква е диагнозата на българската литература в бъдеще? - на национално, на интернационално равнище?
- За диагноза се приказва, когато има болестно положение. Не знам дали родната ни литература боледува, измършавява или мутира. Може би от всичко по малко. Не съм последовател на силовите похвати и не мисля, че нещо може да се промени зорлем. Нещата стават, както си стават. Единственото, което можем да създадем, е да демонстрираме отношението си към тях - позитивно или негативно. Не ми харесва обаче комерсиализирането на част от родната книжна продукция.
- Защо?
- Защото се пишат неща, които да се харесват. За да се харесват. Лично аз избирам по-малко съидейници, само че с които се разбираме от половин дума.
- Вие в каква среда израснахте, тя какъв отпечатък постави върху вас?
- В фамилията ми, пък и в по-широкия кръг от роднините ми, несъмнено 80 % са хора на образованието и просветата. Учители, библиотекари, татко ми беше публицист. Така че не се научих да сътворявам мотори с вътрешно горене или да планирам айфелови кули, само че поназнайвам това-онова в писането. Понякога самичък се назовавам Иванчо Йотата - изключително когато ме подразни нечие необразовано изявление или неточно изписване. Ако през днешния ден имаше писари, както в предишното, считам, че щях да изкарвам по някоя пара, пишейки прошения от името на някой пастир или касапин.
- Е, също честна работа. А кои качества съжалявате, че не сте придобили?
- Със сигурност доста. Понякога съм излишно прибързан, както и бързорек - издрънкам нещо, след това скърбя. Все си споделям: трай бе, момче, не можеш оправи този свят, остави ги да пасат. Но някакво дяволче току ме подтикне да взема отношение, от което най-вероятно няма изгода, само че пусто себелюбие...
- Ох, лю(бо)в ли е, или Ах, лю(бо)в?:)
За тези, които не знаят, да поясня, че вършиме отпратка към романа ми " Ох, лю(бо)в ". Ами и ох!, и ах!, и уф! от време на време. Като всичко, обвързвано с индивида, и тук има и наслада, и болежка, уви, от време на време и скука - и какво ли още не. Но любовта е безкрайна тематика, дано не я захващаме, че няма да ни стигне " цялото време на света ", както споделят футболните коментатори.
- А какво куца в връзките мъж-жена? В книгата " Без благосклонност " разсъждавате върху това, разказвайки историята на собствен другар. Във кино лентата " Бронзовата лисица " също участва тази тематика.
- Ох! Ах! Уф!... Не знам дали питате верния човек. Но да се изкажа в резюме: за фамилията са нужни доста обич, твърдоглавие, религия в смисъла му, подготвеност за взаимни отстъпки и амнистия. Едно от тях да се пропука (а не са единствено те) - и ето ви бол самун за юристи и съдии.
- В едно Ваше изявление говорите за оскотяването на хората. Каква е прогнозата ви за обществото ни, като човек на културата и като публицист (за да пишете, би трябвало да сте добър психолог)?
- Не си припомням тъкмо какво съм имал поради, само че виждам, че от ден на ден хора мислят ден за ден. Хоризонтът на проектите им е до тази вечер, 19 часа, когато би трябвало да избират къде да отидат да се кефят. При това кеф дебелашки, стаден. Ценностите се принизяват, унифицират. Дори тия с финансови благоприятни условия си стъпват един другиму в дирите като бели мишки в лабиринт. Речникът на всички се стеснява, всяка втора дума е " неповторимо ", " феноменално ", " мега ", като при Елочка Шчукина в " 12-те стола " на Илф и Петров. Това опростачване, за жалост, не понижава, може и да се ускорява. Само погледнете водачите ни какви примитиви са и ще разберете и ние какъв брой пари чиним.
- Но душeвността индивида не стопира да ви занимава. Какво научихте от нея?
- Всичко в нея ме занимава. Друг е въпросът какво съм съумял да разкодирам. Човешката душeвност е нещо доста просто, и доста комплицирано. Диктаторите са на първото мнение. Интелектуалците - на второто. Все отново, с развиването на роботиката, една част от човешката душeвност става копируема, затова не е толкоз неразгадаема. Честно казано, мисля, че има много хора, по-тъпи от роботи. Както има и водачи, чиито компютризирани коли са по-умни от самите тях. Достатъчна е статистиката на злополуките.
- А политическото злободневие забавно ли ви е? Не ви ли влече да навлезете в него?
- Не. То изхабява. " Себе си, брате, изгубвам, тия глупци като ненавиждам ", е споделил Ботев. Точно, та тъкмо.
- Изглеждате безсрамник постоянно, подобен ли сте?
- О, да. Но и романтик, и добряк, и елементарен простак. Изглежда, животът не съумява да те отучи от това, което си бил и в младостта си, единствено трансформира персоналното ти отношение към него. Ако преди съм се дразнел на сходни оценки или самооценки, в този момент виждам на тях с подигравка. Изобщо с остаряването сякаш този свят от ден на ден ни забавлява. Защото в действителност е изтъкан от безумни парадокси.
- А какво ново да чакаме от вас?
- Не имам вяра да е нещо от епохално значение. Докато сме млади, се репчим и непрестанно се опитваме да потвърдим какъв брой сме гениални. Сега от ден на ден се изучавам да бъда елементарен и отстъпчив. Радвам се, в случай че съумея да разсмея някого, тъй като имам вяра в целителната мощ на смеха.
-----
ЦИТАТИ
Все повече хора мислят ден за ден.
Само погледнете водачите ни какви примитиви са и ще разберете и ние какъв брой пари чиним.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ