Иван Гайдаров Колкото и динамично да се развиват технологиите и

Иван Гайдаров

Колкото и динамично да се развиват технологиите и последователно да се трансформират в крайъгълен камък за всяка бизнес сфера, най-важното за развиването на една компания си остават хората и връзките сред тях. А когато става дума за хора, няма по какъв начин да не се вземе поради тяхната просвета в два извънредно значими за всяка организация аспекта - като фактор, който дефинира равнищата на поеманите опасности, и като инструмент за реализиране на надзор върху тях. Именно тези два съществени аспекта оформят и понятието риск просвета – система от полезности, вярвания, познания, настройки, равнище на осведоменост и усещания, споделяни от група хора с обща цел, които дефинират тяхната групова способността да разпознават, разискват и реагират на сегашни и бъдещи опасности пред своята организация.

“Неслучайно COBIT 5 (рамка за положителни практики в ръководството на корпоративните ИТ, основана от ISACA) отделя доста съществено внимание на риск културата. Четвъртият принцип на COBIT 5 изисква холистичен метод към ръководството на една организация. Той има два доста значими постулата - “във всяка организация има фактори, които взаимодействат между тях и влияят върху рисковете, които поема тя”, и “културата, етиката и държанието като най-важните фактори, които влияят върху развиването на организациите”, изясни по време на второто издание на форума “ISACA Day” Светлозар Каранешев, съосновател на “Risk Culture Lab”.



Според него на риск културата би трябвало да се гледа като на главен инструмент за одит на софтуерните компании, защото всяка една от тях би трябвало да поема избрани опасности, с цел да реализира авансово заложените си цели.

“Тя е инструментът, който може да направи разликата сред добре свършената работа и неуспеха, и има директно отношение към взимането на решения във всички равнища на организацията – от най-ниското до най-високото. Риск културата дефинира груповата дарба на една организация да разпознава сегашни и бъдещи опасности и да ги неутрализира”, разяснява още Светлозар Каранешев.

Четири са главните фактори, които спомагат за съществуването на добра риск просвета в една компания. От извънредно значение е даването на " звук от горната страна " - висшият мениджмънт е отправната точка за установяване на главните полезности на компанията и неговото държание би трябвало да ги отразява. На второ място е отчетността - чиновниците на всички равнища схващат главните полезности на институцията и нейния метод към риска и са в положение да извършват предписаните им функции, като са наясно, че ще бъдат държани виновни за дейностите си. Ефективната връзка и съществуването на провокации също са съществена част от положителната риск просвета, както и системата за тласъци , която поддържа главните полезности на всички равнища в компанията.

Но по какъв начин могат да бъдат измерени равнищата на риск културата в една компания, като се има поради, че това е сфера, в която точни знаци мъчно могат да бъдат открити, а всеки човек в организацията самичък по себе си е променлива големина?

“В рамката за положителни практики COBIT 5 ясно е написано, че организационната риск просвета може да бъде измерена и могат да бъдат набелязани ограничения за нейната смяна. И макар че няма повсеместен способ за оценка и премерване, има доста принадлежности, които разрешават да вършим това. Кой от тези принадлежности ще избере една организация зависи от нейните цели и равнищата на зрялост на системата ѝ за ръководство на риска”, безапелационен е Светлозар Каранешев.

Един от въпросните принадлежности е Whole-system Culture Navigator на Eudaimonia Solutions.



“Организациите би трябвало да стартират да обръщат доста повече внимание на културата като фактор. Тя обаче е доста необятно разбиране, а оттова идва и казусът с нейното съответно премерване и ръководство. Организациите постоянно чакат мениджърите им да могат да обзет изцяло понятието “култура”, да осъзнаят всичките му аспекти и да могат да ръководят процесите, свързани с него. Това обаче или не се случва, или лишава доста време. Затова създадохме Whole-system Culture Navigator, който проучва културата изцяло и редовно, и разрешава на тези мениджъри да видят всичките ѝ аспекти”, споделя Стеляна Кемчева, съветник екипна просвета в Eudaimonia Solutions.

Моделът е създаден въз основата на методологията за промяна на културата на Barrett Value Center и дава опция за цялостна визия, като визира фактори в бизнеса, на които малко модели обръщат внимание.

“Навигаторът” на Eudaimonia Solutions подчертава върху 15 съществени аспекта на корпоративните взаимоотношения, сред които физическите условия (работна среда, метод за възобновяване по време на работния развой и отвън него), културната ентропия (отношения сред хората), методите на връзка (екипни и стратегически), конструкция и жанр на ръководство, способи и аргументи за поощрения и санкции и други

Изключително значим аспект е и финансовата непоклатимост.

“В някои организации фокусът върху финансовата непоклатимост е извънредно мощен и доста други сфери са подценявани. Има и такива компании, които са по-визионерски насочени в гонене на нововъведения и като че ли не помнят, че финансовата непоклатимост е доста значим детайл от тактиката на всяка една организация. “Навигаторът” търси тъкмо салдото сред двете”, разяснява Стеляна Кемчева.

Други съществени акценти, оценени от Whole-system Culture Navigator, са съществуването на визия и до каква степен водачите в организацията са способни да обзет всички изброени аспекти на риск културата.

Процесът на разбор включва няколко стадия – установяване на стратегическите цели, идентифициране на рисковете и проблемите, оценка на риск културата, разбор на основните данни, разработка на процеса по промяна, имплементация на модела и най-после връзка и мониторинг.

“Работата с културата е нещо непрекъснато. Това е непрестанен развой, който изисква непрекъснат фокус. Колкото по-постоянен е той, толкоз по-малко време ще влагате, с цел да се занимавате с него. Неглижирането на културата в една компания неизбежно ще докара до съществени проблеми и ще ви принуди непрекъснато да отделяте доста скъпо време за потушаването на пожари, вместо да го употребявате за нещо, което ще ви донесе позитиви”, предизвести още Стеляна Кемчева.