Започва първото околосветско плаване на руския мореплавател Иван Крузенщерн
Иван Фьодорович Крузенщерн (на съветски: Иван Фёдорович Крузенштерн, на немски: Adam Johan von Krusenstern) е съветски мореплавател, направил първото съветско околосветско корабоплаване, офицер – адмирал, академик – учен.
Произход и военна кариера (1770 – 1803)
Роден е на 19 ноември 1770 година в селището Хагуди, близо до Ревел (сега Талин, столица на Естония), в дворянско семейство. Завършва църковно учебно заведение, а по-късно и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788. По това време е в разгара си следващата Руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил цялостното си образование получава предопределение на линейния транспортен съд „ Мстислав “ като гардемарин и в интервала 1788 – 1790 взе участие в голям брой морски сражения. За проявената изключителна смелост по време на сраженията е създаден в чин мичман, а скоро по-късно и в лейтенант.
След края на войната, през 1793 година, като благонадежден офицер, е изпратен на образование в Англия, с цел да усъвършенства морските си умения. Там е причислен на кораба „ Тетис “ и в интервала 1795 – 1798 плава до Индия, Южна Америка и Китай, взе участие в сражения против французите на територията на днешна Канада.
По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда концепцията за съветско околосветско корабоплаване и след завръщането си в Русия през 1799 година показва в морското министерство аргументиран план за съветска околосветска експедиция, който първоначално не е утвърден, само че след идването на власт на император Александър I през 1802 година, планът е утвърден и при започване на август същата година Крузенщерн е назначен за шеф на първата съветска околосветска експедиция и стартира организацията на експедицията.
Първа съветска околосветска експедиция (1803 – 1806)
От 7 август 1803 до 19 август 1806 година, дружно с Юрий Фьодорович Лисянски, на корабите „ Надежда “ (430 т) и „ Нева “ (370 т) правят първото съветско околосветско корабоплаване.
От Кронщад корабите се насочат на юг. В средата на ноември 1803 за първи път в историята на съветския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна спогодба се разделят. Лисянски се насочва към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се среща с бита и обичаите на локалните поданици. Двата кораба се срещат на Маркизките о-ви, където правят топографски фотоси, след това посещават Хавайските о-ви, където двата кораба още веднъж се разделят. Крузенщерн се насочва към Камчатка, а Лисянски – към Аляска.
Адам Йохан Крузенщерн в Авачинския залив от Фридрих Георг Вейч, ок. 1806.
В средата на юли 1804 „ Надежда “ хвърля котва в Петропавловск Камчатски, по-късно плава и до Япония (град Нагасаки), където би трябвало да откри търговски връзки сред нея и Русия, само че договарянията са несполучливи. На връщане към Камчатка, през май 1805 картира част от крайбрежията на островите Кюшу и Хоншу, западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския пролив (Цугару), протока Лаперуз и югоизточните крайбрежия на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов (46º 50` с.ш.) и източните и северни крайбрежия на залива Търпение. След като доближава до нос Търпение (48°39′ с. ш. 144°45′ и. д.) и се насочва на север, пътят му е заграден от дебели ледове и Крузенщерн взема решение да отсрочи за по-късно проучването на източните крайбрежия на острова и се насочва още веднъж към Камчатка, където стига на 5 юни. По пътя натам прецизира очертанията на полуостров Камчатка и северната част на Курилските о-ви до протока Надежда (47°50′ с. ш. 153°10′ и. д.), където открива о-вите Ловушки (48°30′ с. ш. 153°55′ и. д.).
През юли и август 1805 продължава проучването и картирането на източните крайбрежия на остров Сахалин, като открива Нийския залив (51º 55` с.ш.), носовете Левенщерн (8 август, 54º 05` с.ш.), Елисавета (54º 25` с.ш., най-северната точка на Сахалин) и Мария (54°20′ с. ш. 142°18′ и. д.) и залива Северен (9 август), ситуиран сред двата носа. След къс престой в залива Северен, където се реализира среща с локалните поданици, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова и задачата му е да откри, дали Сахалин е остров или полуостров. У северния вход на Амурския лиман дълбочината става доста дребна и Крузенщерн взема решение, че Сахалин е полуостров и още веднъж се завръща в Петропавловск Камчатски. По този метод са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните крайбрежия на Сахалин.
През есента на 1805 „ Надежда “ посещава Макао, където двата кораба още веднъж се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 се завръща в Кронщад, 14 дни след „ Нева “, с който още веднъж се разделят по време на стихия около югоизточните крайбрежия на Африка.
През време на плаването за пръв път са изпълнени огромни океанографски и метеорологични проучвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни проучвания на океаните, събран е богат в действителност материал за бита и живота на популацията от другите елементи на света, за стопанството и търговията, доста научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.
Следващи години (1806 – 1846)
След завръщането си от околосветското корабоплаване Крузенщерн остава на военна работа. Назначен е за контрольор, асистент шеф, а по-късно и шеф на Морския корпус, член на Управителния съвет на Морския щаб, член на Адмиралтейския съвет и един от учредителите на Руското географско сдружение. Способства за организирането и провеждането на голям брой експедиции: на Карл Ернст декор Баер, Ото Евстафиевич Коцебу, Фердинанд Петрович Врангел, Фьодор Петрович Литке, Фадей Фадеевич Белинсхаузен и други.
Крузенщерн е определен за почетен член на Петербургската академия на науките (1806), член-кореспондент на академиите в Париж, Лондон и Гьотинген, лекар по философия в Университета в Дерпт.
През 1842 с чин адмирал излиза в оставка, отдръпва се в персоналното си имение в Гилзенхоф, където на 24 август 1846 умира на 75-годишна възраст.
Неговото име носят:
атол Крузенщерн (Аилук, 10°20′ с. ш. 169°56′ и. д.) в Маршаловите о-ви;
атол Крузенщерн (Тикехау, 14°59′ ю. ш. 148°09′ з. д.) в архипелага Туамоту;
връх Крузенщерн в Антарктида;
връх Крузенщерн в най-южната част на остров Сахалин;
връх Крузенщерн (75°19′ с. ш. 56°53′ и. д.) на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
езеро Крузенщерн (69°56′ с. ш. 92°49′ з. д.) в южната част на п-ов Бутия, Северна Канада;
залив Крузенщерн на Берингово море, част от Анадирския залив, на крайбрежието на Чукотка;
кратер Крузенщерн на Луната;
лагуна Крузенщерн (67°09′ с. ш. 163°39′ з. д.) на Чукотско море, на северозападния бряг на Аляска;
нос Крузенщерн (67°08′ с. ш. 163°45′ з. д.) на северозападния бряг на Аляска;
нос Крузенщерн (68°24′ с. ш. 113°54′ з. д.) на северния бряг на Канада;
нос Крузенщерн (50°15′ с. ш. 155°53′ и. д.) на югоизточния бряг на остров Парамушир от Курилските о-ви;
остров Крузенщерн (Малък Диомид, 65°45′ с. ш. 168°55′ з. д.) в Беринговия пролив, Аляска, САЩ;
пролив Крузенщерн (Източен проход) – източния проход на Корейския пролив, свързващ Източнокитайско море с Японско море;
пролив Крузенщерн (48°24′ с. ш. 153°34′ и. д.) сред островите Райкоке и Шиашкотан в Курилските о-ви;
риф Крузенщерн (22°20′ с. ш. 175°50′ з. д.) в Тихия океан, на юг от атола Мидуей;
образователен платноходен транспортен съд на Русия.
Произход и военна кариера (1770 – 1803)
Роден е на 19 ноември 1770 година в селището Хагуди, близо до Ревел (сега Талин, столица на Естония), в дворянско семейство. Завършва църковно учебно заведение, а по-късно и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788. По това време е в разгара си следващата Руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил цялостното си образование получава предопределение на линейния транспортен съд „ Мстислав “ като гардемарин и в интервала 1788 – 1790 взе участие в голям брой морски сражения. За проявената изключителна смелост по време на сраженията е създаден в чин мичман, а скоро по-късно и в лейтенант.
След края на войната, през 1793 година, като благонадежден офицер, е изпратен на образование в Англия, с цел да усъвършенства морските си умения. Там е причислен на кораба „ Тетис “ и в интервала 1795 – 1798 плава до Индия, Южна Америка и Китай, взе участие в сражения против французите на територията на днешна Канада.
По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда концепцията за съветско околосветско корабоплаване и след завръщането си в Русия през 1799 година показва в морското министерство аргументиран план за съветска околосветска експедиция, който първоначално не е утвърден, само че след идването на власт на император Александър I през 1802 година, планът е утвърден и при започване на август същата година Крузенщерн е назначен за шеф на първата съветска околосветска експедиция и стартира организацията на експедицията.
Първа съветска околосветска експедиция (1803 – 1806)
От 7 август 1803 до 19 август 1806 година, дружно с Юрий Фьодорович Лисянски, на корабите „ Надежда “ (430 т) и „ Нева “ (370 т) правят първото съветско околосветско корабоплаване.
От Кронщад корабите се насочат на юг. В средата на ноември 1803 за първи път в историята на съветския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна спогодба се разделят. Лисянски се насочва към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се среща с бита и обичаите на локалните поданици. Двата кораба се срещат на Маркизките о-ви, където правят топографски фотоси, след това посещават Хавайските о-ви, където двата кораба още веднъж се разделят. Крузенщерн се насочва към Камчатка, а Лисянски – към Аляска.
Адам Йохан Крузенщерн в Авачинския залив от Фридрих Георг Вейч, ок. 1806.
В средата на юли 1804 „ Надежда “ хвърля котва в Петропавловск Камчатски, по-късно плава и до Япония (град Нагасаки), където би трябвало да откри търговски връзки сред нея и Русия, само че договарянията са несполучливи. На връщане към Камчатка, през май 1805 картира част от крайбрежията на островите Кюшу и Хоншу, западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския пролив (Цугару), протока Лаперуз и югоизточните крайбрежия на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов (46º 50` с.ш.) и източните и северни крайбрежия на залива Търпение. След като доближава до нос Търпение (48°39′ с. ш. 144°45′ и. д.) и се насочва на север, пътят му е заграден от дебели ледове и Крузенщерн взема решение да отсрочи за по-късно проучването на източните крайбрежия на острова и се насочва още веднъж към Камчатка, където стига на 5 юни. По пътя натам прецизира очертанията на полуостров Камчатка и северната част на Курилските о-ви до протока Надежда (47°50′ с. ш. 153°10′ и. д.), където открива о-вите Ловушки (48°30′ с. ш. 153°55′ и. д.).
През юли и август 1805 продължава проучването и картирането на източните крайбрежия на остров Сахалин, като открива Нийския залив (51º 55` с.ш.), носовете Левенщерн (8 август, 54º 05` с.ш.), Елисавета (54º 25` с.ш., най-северната точка на Сахалин) и Мария (54°20′ с. ш. 142°18′ и. д.) и залива Северен (9 август), ситуиран сред двата носа. След къс престой в залива Северен, където се реализира среща с локалните поданици, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова и задачата му е да откри, дали Сахалин е остров или полуостров. У северния вход на Амурския лиман дълбочината става доста дребна и Крузенщерн взема решение, че Сахалин е полуостров и още веднъж се завръща в Петропавловск Камчатски. По този метод са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните крайбрежия на Сахалин.
През есента на 1805 „ Надежда “ посещава Макао, където двата кораба още веднъж се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 се завръща в Кронщад, 14 дни след „ Нева “, с който още веднъж се разделят по време на стихия около югоизточните крайбрежия на Африка.
През време на плаването за пръв път са изпълнени огромни океанографски и метеорологични проучвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни проучвания на океаните, събран е богат в действителност материал за бита и живота на популацията от другите елементи на света, за стопанството и търговията, доста научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.
Следващи години (1806 – 1846)
След завръщането си от околосветското корабоплаване Крузенщерн остава на военна работа. Назначен е за контрольор, асистент шеф, а по-късно и шеф на Морския корпус, член на Управителния съвет на Морския щаб, член на Адмиралтейския съвет и един от учредителите на Руското географско сдружение. Способства за организирането и провеждането на голям брой експедиции: на Карл Ернст декор Баер, Ото Евстафиевич Коцебу, Фердинанд Петрович Врангел, Фьодор Петрович Литке, Фадей Фадеевич Белинсхаузен и други.
Крузенщерн е определен за почетен член на Петербургската академия на науките (1806), член-кореспондент на академиите в Париж, Лондон и Гьотинген, лекар по философия в Университета в Дерпт.
През 1842 с чин адмирал излиза в оставка, отдръпва се в персоналното си имение в Гилзенхоф, където на 24 август 1846 умира на 75-годишна възраст.
Неговото име носят:
атол Крузенщерн (Аилук, 10°20′ с. ш. 169°56′ и. д.) в Маршаловите о-ви;
атол Крузенщерн (Тикехау, 14°59′ ю. ш. 148°09′ з. д.) в архипелага Туамоту;
връх Крузенщерн в Антарктида;
връх Крузенщерн в най-южната част на остров Сахалин;
връх Крузенщерн (75°19′ с. ш. 56°53′ и. д.) на западния бряг на Северния остров на Нова земя;
езеро Крузенщерн (69°56′ с. ш. 92°49′ з. д.) в южната част на п-ов Бутия, Северна Канада;
залив Крузенщерн на Берингово море, част от Анадирския залив, на крайбрежието на Чукотка;
кратер Крузенщерн на Луната;
лагуна Крузенщерн (67°09′ с. ш. 163°39′ з. д.) на Чукотско море, на северозападния бряг на Аляска;
нос Крузенщерн (67°08′ с. ш. 163°45′ з. д.) на северозападния бряг на Аляска;
нос Крузенщерн (68°24′ с. ш. 113°54′ з. д.) на северния бряг на Канада;
нос Крузенщерн (50°15′ с. ш. 155°53′ и. д.) на югоизточния бряг на остров Парамушир от Курилските о-ви;
остров Крузенщерн (Малък Диомид, 65°45′ с. ш. 168°55′ з. д.) в Беринговия пролив, Аляска, САЩ;
пролив Крузенщерн (Източен проход) – източния проход на Корейския пролив, свързващ Източнокитайско море с Японско море;
пролив Крузенщерн (48°24′ с. ш. 153°34′ и. д.) сред островите Райкоке и Шиашкотан в Курилските о-ви;
риф Крузенщерн (22°20′ с. ш. 175°50′ з. д.) в Тихия океан, на юг от атола Мидуей;
образователен платноходен транспортен съд на Русия.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ