Община Мездра търси варианти за индустриални инвестиции в града
Иван Аспарухов: „ За всеки район би трябвало да се дефинират целите и да стартира развиването им. “
Мездра е прочут център на металургията и на жп превоза по време на социализма, а през днешния ден град, който се пробва да съживи част от стопанската система си.
Днешното населено място Мездра е учредено, когато се построява железопътната линия София – Горна Оряховица в края на 19 век. Негови строители са основно пришълци от околните села Моравица, Боденец и Дърманци. Образува се гара Мездра и към нея стартират да се заселват хора. Мездра, след построяването на линията Мездра – Видин, става втората по значимост гара в Северна България след Горна Оряховица.
По време на социализма в града работят 2 завода за електроника, металургически комбинат „ Елисейна “- за цветни метали, текстилен комбинат, доста поделения на Български държавни железници.
В момента работят 14 кариери за рандеман на врачански варовик, дружество за елементи за леки коли, на мястото на завода за електрокари.
Днес жителите на Мездра по данни на Главна дирекция „ Гражданска регистрация и административно обслужване “ (ГРАО) са 11 300.
Иван Аспарухов е кмет към този момент пети мандат, 20 години е в локалното самоуправление и е добре осведомен с административните и общински действия. Член е на Управителния съвет на Сдружението на общините. Кабинетът му е отворен за жители всеки ден:
„ Проблемите са едни и същи и за дребните, и за огромните общини… Твърдя, че Мездра е със сериозен промишлен нюанс. Работил съм, когато икономическата връзка на общината с индустриалните структури се измерваше през отчисленията от РЗ, имаше надлежна информация в какво положение са икономическите структури. Но след Национална агенция за приходите всички налози влизат в страната, ние, всички общини, сме със 7% -9% лични доходи и те са от налог здания и такса битови боклуци. Покриваме бранш, който коства скъпо, а едвам 1/3 се покрива от популацията и приходите на общините олекват. “
Мездра е град, в който се залага на промишлеността, само че се обръща внимание и на селското стопанство, споделя кметът Иван Аспарухов:
„ Инвестиции се вършат в оранжерийния бранш, в земеделския бранш. Трудно е един миньорски край да развива туризъм, само че се оказа че може. Ето в Очин дол се построи комплекс и хората видяха, че може от туризъм да се хранят. Сега, когато има туристи, никой не гледа животни и не преработва селскостопанска продукция.
Възстановихме крепостта „ Калето “, имаме Черепишки манастир. Западната дъга на Стара планина е за туризъм. Не съм черноглед, само че в случай че по този начин продължаваме, след 10 години няма да има хора за кметове. Няма чуваемост. “
По данни на последното броене жителите са 7 000, споделя кметът Аспарухов:
„ Ние сме били 30 000, в това време градът се резервира, по ГРАО – 11 300 поданици, статистиката ги дава 7 200 поданици, а семействата като излязат…
На територията на общината ние би трябвало да управляваме територия, тъй като територията е друга от човешкия фактор. Твърд бранител съм на районното развиване, по райони. Всеки район има капацитет, а сме на дъното. На всеки район би трябвало да се дефинират целите и да почне развиването. “
Основният проблем в Мездра съгласно Иван Аспарухов е променената душeвност у хората:
„ Промяната в душeвността след пандемията е главен проблем. След пандемията толкоз тъжби не съм виждал през годините Променихме народопсихологията на българина, той става асоциален, затворен, този проблем се оправя с доста работа в психично отношение. Трябва да научим младите на отношение към публичното, би трябвало да почнем от учебно заведение.
Имаме най-хубавото бунище в страната, със затворен цикъл. Модерен пазар направихме. Ние имаме цялостна газификация още 2003 година и това за бизнеса е спестовност от хиляди левове за една година. “
Община Мездра работи интензивно в обществената сфера, има доста и разнородни действия, споделя кметът:
„ Имаме цялата палитра от обществени заведения. Старчески дом имаме, той е с лимитирани места, не са с увреждания, Център за социална подкрепа… Това е трудоемка сфера и изисква доста пари. “
Моника Петкова е секретар на Народно читалище „ Просвета 1925 “ в Мездра. Тя споделя за най-новата самодейност на културното средище, която е обвързвана със основаване на юношески клуб, в който младежи ще разискват нови книги и заглавия.
Мездра е прочут център на металургията и на жп превоза по време на социализма, а през днешния ден град, който се пробва да съживи част от стопанската система си.
Днешното населено място Мездра е учредено, когато се построява железопътната линия София – Горна Оряховица в края на 19 век. Негови строители са основно пришълци от околните села Моравица, Боденец и Дърманци. Образува се гара Мездра и към нея стартират да се заселват хора. Мездра, след построяването на линията Мездра – Видин, става втората по значимост гара в Северна България след Горна Оряховица.
По време на социализма в града работят 2 завода за електроника, металургически комбинат „ Елисейна “- за цветни метали, текстилен комбинат, доста поделения на Български държавни железници.
В момента работят 14 кариери за рандеман на врачански варовик, дружество за елементи за леки коли, на мястото на завода за електрокари.
Днес жителите на Мездра по данни на Главна дирекция „ Гражданска регистрация и административно обслужване “ (ГРАО) са 11 300.
Иван Аспарухов е кмет към този момент пети мандат, 20 години е в локалното самоуправление и е добре осведомен с административните и общински действия. Член е на Управителния съвет на Сдружението на общините. Кабинетът му е отворен за жители всеки ден:
„ Проблемите са едни и същи и за дребните, и за огромните общини… Твърдя, че Мездра е със сериозен промишлен нюанс. Работил съм, когато икономическата връзка на общината с индустриалните структури се измерваше през отчисленията от РЗ, имаше надлежна информация в какво положение са икономическите структури. Но след Национална агенция за приходите всички налози влизат в страната, ние, всички общини, сме със 7% -9% лични доходи и те са от налог здания и такса битови боклуци. Покриваме бранш, който коства скъпо, а едвам 1/3 се покрива от популацията и приходите на общините олекват. “
Мездра е град, в който се залага на промишлеността, само че се обръща внимание и на селското стопанство, споделя кметът Иван Аспарухов:
„ Инвестиции се вършат в оранжерийния бранш, в земеделския бранш. Трудно е един миньорски край да развива туризъм, само че се оказа че може. Ето в Очин дол се построи комплекс и хората видяха, че може от туризъм да се хранят. Сега, когато има туристи, никой не гледа животни и не преработва селскостопанска продукция.
Възстановихме крепостта „ Калето “, имаме Черепишки манастир. Западната дъга на Стара планина е за туризъм. Не съм черноглед, само че в случай че по този начин продължаваме, след 10 години няма да има хора за кметове. Няма чуваемост. “
По данни на последното броене жителите са 7 000, споделя кметът Аспарухов:
„ Ние сме били 30 000, в това време градът се резервира, по ГРАО – 11 300 поданици, статистиката ги дава 7 200 поданици, а семействата като излязат…
На територията на общината ние би трябвало да управляваме територия, тъй като територията е друга от човешкия фактор. Твърд бранител съм на районното развиване, по райони. Всеки район има капацитет, а сме на дъното. На всеки район би трябвало да се дефинират целите и да почне развиването. “
Основният проблем в Мездра съгласно Иван Аспарухов е променената душeвност у хората:
„ Промяната в душeвността след пандемията е главен проблем. След пандемията толкоз тъжби не съм виждал през годините Променихме народопсихологията на българина, той става асоциален, затворен, този проблем се оправя с доста работа в психично отношение. Трябва да научим младите на отношение към публичното, би трябвало да почнем от учебно заведение.
Имаме най-хубавото бунище в страната, със затворен цикъл. Модерен пазар направихме. Ние имаме цялостна газификация още 2003 година и това за бизнеса е спестовност от хиляди левове за една година. “
Община Мездра работи интензивно в обществената сфера, има доста и разнородни действия, споделя кметът:
„ Имаме цялата палитра от обществени заведения. Старчески дом имаме, той е с лимитирани места, не са с увреждания, Център за социална подкрепа… Това е трудоемка сфера и изисква доста пари. “
Моника Петкова е секретар на Народно читалище „ Просвета 1925 “ в Мездра. Тя споделя за най-новата самодейност на културното средище, която е обвързвана със основаване на юношески клуб, в който младежи ще разискват нови книги и заглавия.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ