Ива Колева, едно усмихнато момиче в действие
Ива Колева от фондация “Идея в деяние ”, за чиято истинска акция “Капачки в деяние ” можете да прочетете тук, назовава себе си шеговито “една столичанка допълнително ”, само че приказва с огромно наслаждение и огромна обич към родния си град Пловдив и към мястото, където се случва животът й – София. Непоправима оптимистка е. Казват й “момичето с усмивката ” и по усмивката може да бъда разпозната на фотосите от детството си до момента.
Идея или деяние?
Идеята или действието – това е въпросът! Кое е първото? За мен концепцията провокира действието, само че без дейности не се раждат хрумвания. Действията са облеклата на концепциите. Обичам концепциите да са облечени в дейности. Не обичам голи хрумвания! Затова и се занимавам с “Идея в деяние ” – фондация, която основахме през 2012 година.
Разкажи ни за плана, доста готино име сте му избрали...
“Капачки в деяние ” – най-младата и завладяваща концепция, която облякохме в деяние при започване на септември предходната година. Това е, както нормално, една елементарна концепция с неизмеримо деяние. Чиста зелена щедрост е “Капачки в деяние ” – посредством събиране на всевъзможни пластмасови капачки и предаването им за преработване оказваме помощ за запазване на околната среда и на децата, лишени от наставнически грижи. Как ли? За всеки един звук, предаден за преработване, даряваме един електрически апарат на център за настаняване от фамилен вид в България.Заедно с десетки и даже стотици хиляди хора в дребни и огромни градове и села в България, че и отвън страната, досега сме събрали съвсем 6 тона и сме дарили 5 електроуреда в пет центъра за настаняване от фамилен вид и домове за деца. Това са перални, ледник и миялна машина. Усещането, че с нещо на тип излишно – един боклук, сътворяваме нещо толкоз хубаво и подобряваме изискванията за развъждане и живот на децата и младежите, лишени от наставнически грижи, е несравнимо! Имаме си събирачи от деца до възрастни, от частни компании и интернационалните компании до институции и министерства, само че и читалища, заведения за публично хранене и частни лица. Имаме пунктове допълнително от 115 места в България, а картата ни се попълня непрекъснато с нови.
Всеки ден е празник в “Капачки в деяние ” – приветстваме нови събирачи, срещаме се с нови хора с огромни сърца, тъй като такива са хората, които ни поддържат и дружно реализираме главната цел – да променим отношението си към природата и към благотворителността. Доброто е заразно и ние го претърпяваме всеки ден и на всички места! Това е безсрочна акция и с помощта на поддръжката, която тя получава, самоуверено имаме вяра, че все по-бързо ще събираме всеки идващ звук пластмасови капачки и ще даряваме още печки, перални, хладилници... И в случай че това не е благополучие, здраве му кажи!
Какви други неща те занимават сега?
По това време на годината работя за една обичана самодейност, която се назовава “От календар – ДАР ” и е ориентирана към бабите и дядовците в домовете за остарели хора в България. Всяка година (вече за пети път) събираме календари за идната година и към средата на месец февруари ги даряваме в разнообразни старешки домове на хора, които са надалеч от фамилиите си или нямат такива. Нямам самообладание още веднъж да им доставим малко наслада и усмивки – с внимание от “непознат ”. Тази страст топли сърцата ни цяла година.Обичам да бъда и Ива КолеДа! Това е толкоз занимателно... Най-голямото ти достижение е...
С годините и опита се научих да приказвам и за сложните неща, само че и да виждам в тях благоприятни условия. Научих се да изричам мнението си, даже когато то е друго. Научих се да чувам и се научих да слушам. Това не всеки път е елементарно! Това си е достижение за човек, който обича да приказва.
Кой те откри за света?
Не съм се крила за света. Старая се да върша това, което обичам и което ме прави щастлива. Не се старая да привличам внимание. Аз съм един елементарен човек, който обича живота си и живее като благополучен човек. Но в случай че обърна въпроса – аз обичам да откривам света всеки ден, при всеки благоприятен случай. О, в случай че знаете какъв брой е забавно единствено!
Като беше дребна, доста искаше да...
Аз не бях от децата, които желаеха да бъдат едно нещо – учителка, екскурзоводка... Исках да работя и да поддържам връзка с доста хора, да провеждам хиляди неща, да приказвам няколко езика... Като се огледам, аз съм един благополучен човек – сбъднала съм детската си фантазия! Ех, че хубаво!
Любимата ти градска находка или маршрут?
Преди няколко години видях Виена от тази страна – на дребните улички и непознатите скрити местенца – за ароматно кафе, за следобедна глътка чист въздух, за спокойна среща с обичан другар. Тогава се замислих и взех решение да откривам тези “скрити ” места. Толкова прелестно се сюрпризирам всякога от този момент – където и да вървя, не се застоявам на основните улици и шумните места.
Обичам дребните улички и вратите на старите къщи с техните табели, ключалки, високи тавани и прозорци с приглушена светлина. Но не мога да скрия, че обичам изключително тези дребни улички в София, където мога да открия дребните, сладки и тесни магазинчета за ръчно направени обички. Любимите ми са на “Цар Шишман ”!
Къде е у дома? Колко постоянно се прибираш там?
У дома за мен е там, където мога да остана уединено с мислите си; там, където мога да бленувам в уюта на меко пухкаво одеялце, където се усещам спокойна, че мога да презаредя. Това е моят дом в София, където обичам да бъда. У дома е и при мама и баща в Пловдив, където се прибирам всеки месец – не поради пълнените чушки и лозовите сармички, а поради дългите задушевни диалози с мама до измежду нощ, поради неспирните истории на баща, поради скъпите срещи с хора, които обичам.
Любимата ти роля в живота?
Най-добра съм в ролята на Ива Колева. Харесва ми да бъда себе си. Не би трябвало да изучавам реплики, а и в никакъв случай не съм била мощна в учене наизуст. Всеки ден вземам участие в друг филм – на местата, където животът ме отвежда; на хората, с които ме среща; на измененията, в които вземам участие или които виждам в унес. Любимите ми моменти са тези на щерка – само и доста обичано дете; на другарка – във радостни и недотам приятни моменти; на братовчедка, вуйна или просто Ив. Ооо, обичам да бъда и “Ива Колева от “Идея в деяние ”! Сетих се, обичам да бъда и Ива КолеДа! Това е толкоз занимателно... Благодаря, че съм подарена на родителите си и те са ми дали крилата сама да си пиша сюжетите на живота!
Идея или деяние?
Идеята или действието – това е въпросът! Кое е първото? За мен концепцията провокира действието, само че без дейности не се раждат хрумвания. Действията са облеклата на концепциите. Обичам концепциите да са облечени в дейности. Не обичам голи хрумвания! Затова и се занимавам с “Идея в деяние ” – фондация, която основахме през 2012 година.
Разкажи ни за плана, доста готино име сте му избрали...
“Капачки в деяние ” – най-младата и завладяваща концепция, която облякохме в деяние при започване на септември предходната година. Това е, както нормално, една елементарна концепция с неизмеримо деяние. Чиста зелена щедрост е “Капачки в деяние ” – посредством събиране на всевъзможни пластмасови капачки и предаването им за преработване оказваме помощ за запазване на околната среда и на децата, лишени от наставнически грижи. Как ли? За всеки един звук, предаден за преработване, даряваме един електрически апарат на център за настаняване от фамилен вид в България.Заедно с десетки и даже стотици хиляди хора в дребни и огромни градове и села в България, че и отвън страната, досега сме събрали съвсем 6 тона и сме дарили 5 електроуреда в пет центъра за настаняване от фамилен вид и домове за деца. Това са перални, ледник и миялна машина. Усещането, че с нещо на тип излишно – един боклук, сътворяваме нещо толкоз хубаво и подобряваме изискванията за развъждане и живот на децата и младежите, лишени от наставнически грижи, е несравнимо! Имаме си събирачи от деца до възрастни, от частни компании и интернационалните компании до институции и министерства, само че и читалища, заведения за публично хранене и частни лица. Имаме пунктове допълнително от 115 места в България, а картата ни се попълня непрекъснато с нови.
Всеки ден е празник в “Капачки в деяние ” – приветстваме нови събирачи, срещаме се с нови хора с огромни сърца, тъй като такива са хората, които ни поддържат и дружно реализираме главната цел – да променим отношението си към природата и към благотворителността. Доброто е заразно и ние го претърпяваме всеки ден и на всички места! Това е безсрочна акция и с помощта на поддръжката, която тя получава, самоуверено имаме вяра, че все по-бързо ще събираме всеки идващ звук пластмасови капачки и ще даряваме още печки, перални, хладилници... И в случай че това не е благополучие, здраве му кажи!
Какви други неща те занимават сега?
По това време на годината работя за една обичана самодейност, която се назовава “От календар – ДАР ” и е ориентирана към бабите и дядовците в домовете за остарели хора в България. Всяка година (вече за пети път) събираме календари за идната година и към средата на месец февруари ги даряваме в разнообразни старешки домове на хора, които са надалеч от фамилиите си или нямат такива. Нямам самообладание още веднъж да им доставим малко наслада и усмивки – с внимание от “непознат ”. Тази страст топли сърцата ни цяла година.Обичам да бъда и Ива КолеДа! Това е толкоз занимателно... Най-голямото ти достижение е...
С годините и опита се научих да приказвам и за сложните неща, само че и да виждам в тях благоприятни условия. Научих се да изричам мнението си, даже когато то е друго. Научих се да чувам и се научих да слушам. Това не всеки път е елементарно! Това си е достижение за човек, който обича да приказва.
Кой те откри за света?
Не съм се крила за света. Старая се да върша това, което обичам и което ме прави щастлива. Не се старая да привличам внимание. Аз съм един елементарен човек, който обича живота си и живее като благополучен човек. Но в случай че обърна въпроса – аз обичам да откривам света всеки ден, при всеки благоприятен случай. О, в случай че знаете какъв брой е забавно единствено!
Като беше дребна, доста искаше да...
Аз не бях от децата, които желаеха да бъдат едно нещо – учителка, екскурзоводка... Исках да работя и да поддържам връзка с доста хора, да провеждам хиляди неща, да приказвам няколко езика... Като се огледам, аз съм един благополучен човек – сбъднала съм детската си фантазия! Ех, че хубаво!
Любимата ти градска находка или маршрут?
Преди няколко години видях Виена от тази страна – на дребните улички и непознатите скрити местенца – за ароматно кафе, за следобедна глътка чист въздух, за спокойна среща с обичан другар. Тогава се замислих и взех решение да откривам тези “скрити ” места. Толкова прелестно се сюрпризирам всякога от този момент – където и да вървя, не се застоявам на основните улици и шумните места.
Обичам дребните улички и вратите на старите къщи с техните табели, ключалки, високи тавани и прозорци с приглушена светлина. Но не мога да скрия, че обичам изключително тези дребни улички в София, където мога да открия дребните, сладки и тесни магазинчета за ръчно направени обички. Любимите ми са на “Цар Шишман ”!
Къде е у дома? Колко постоянно се прибираш там?
У дома за мен е там, където мога да остана уединено с мислите си; там, където мога да бленувам в уюта на меко пухкаво одеялце, където се усещам спокойна, че мога да презаредя. Това е моят дом в София, където обичам да бъда. У дома е и при мама и баща в Пловдив, където се прибирам всеки месец – не поради пълнените чушки и лозовите сармички, а поради дългите задушевни диалози с мама до измежду нощ, поради неспирните истории на баща, поради скъпите срещи с хора, които обичам.
Любимата ти роля в живота?
Най-добра съм в ролята на Ива Колева. Харесва ми да бъда себе си. Не би трябвало да изучавам реплики, а и в никакъв случай не съм била мощна в учене наизуст. Всеки ден вземам участие в друг филм – на местата, където животът ме отвежда; на хората, с които ме среща; на измененията, в които вземам участие или които виждам в унес. Любимите ми моменти са тези на щерка – само и доста обичано дете; на другарка – във радостни и недотам приятни моменти; на братовчедка, вуйна или просто Ив. Ооо, обичам да бъда и “Ива Колева от “Идея в деяние ”! Сетих се, обичам да бъда и Ива КолеДа! Това е толкоз занимателно... Благодаря, че съм подарена на родителите си и те са ми дали крилата сама да си пиша сюжетите на живота!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ