Ситуацията е трагична: В България загиват 9 от 10 души със сърдечен арест
IV Национален конгрес по кардиостимулация и електрофизиология, отдаден на неочакваната сърдечна гибел, се организира в София от 19 септември до 1 октомври с уредник Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ) и Дружеството на кардиолозите. След последната сесия се състоя кръгла маса по проблемите на първичната и вторичната профилактика на рисковите пациенти за неочаквана сърдечна гибел и за още един сърдечен арест. В полемиката участваха с изключение на водещите кардиолози в България и двама заместник-министри на опазването на здравето – доктор Мирослав Ненков и магистър-фармацевт Лидия Нейчева, написа " Над 55 " в новия си брой.
„ В международен мащаб има към три милиона случая на неочаквана сърдечна гибел на година с преживяемост под 1%. В Съединени американски щати случаите на Висш съдебен съвет са към 450 000, за Европа – 400 000. За да изясним значимостта на казуса, би трябвало да отбележим, че общо случаите на знакови болести на съвремието, като инсулт, рак на белия дроб, рак на гърдата и СПИН, едвам доближават броя на пациентите, които умират от неочаквана сърдечна гибел. Ето за какво този проблем се обрисува като палач №1 измежду незаразните болести в света”, изясни значимостта на казуса доцент Христо Кожухаров. Той посочи още, че 80% от случаите на Висш съдебен съвет пораждат при хора с коронарна болест на сърцето и че от 90-те години на ХХ в. главният способ за предварителна защита на неочакваната сърдечна гибел е имплантирането на кардиовертер-дефибрилатор. Проучвания демонстрират, че тези устройства понижават с 30 до 40% смъртността от ритъмни нарушавания и общата сърдечна смъртност. В наше време в Европа те се вграждат на 500 пациенти на милион население, а в Съединени американски щати – на близо 1000 пациенти на милион население.
В България обаче се вграждат едвам 20 – 25 устройства
на година, заяви доцент Йовев. Проблемът е, че Националната здравноосигурителна каса реимбурсира отчасти тези устройства, НЗОК дава 6000 лева и съвсем същата сума се доплаща от пациента. „ Нещата при нас са пагубни. Последни сме в Европа по имплантиране на кардиовертер-дефибрилатори, тъй като пациентите би трябвало да си ги доплащат. А даже и във всички балкански страни тези устройства са безвъзмездни за пациентите”, разяснява доцент Йовев.
Един от 10 пациенти стига въобще до болнично лекуване, останалите умират, разясни доктор Васил Трайков, ръководител на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България, и уточни какво би могло да се направи за възстановяване на преживяемостта при извънболничен сърдечен арест. Имплантируемите устройства в действителност играят централна роля във вторичната предварителна защита на Висш съдебен съвет, само че би трябвало да помислим и за първичната профилактика.
Стана ясно, че и
колите за спешна помощ на Спешна помощ не са оборудвани със актуалната инсталация
за избавяне на пациенти в положение на неочаквана сърдечна гибел. Д-р Панчева, която е работила в системата на Спешна помощ, изясни каква е нейната техническа въоръженост и какво би могло да се усъвършенства: „ През 90-те години екипите на Спешна помощ не разполагаха с съоръжение за преодоляване на Военновъздушни сили или оборудването беше морално остаряло. В днешно време съществуват апарати, които могат да разпознават съществуване на животозастрашаваща аритмия и да я приключват електрически. И в този момент обаче екипите на Спешна помощ не разполагат с тези модерни устройства. Техните устройства могат да дават външен електрошок, само че е проблем да мониторират и поддържат сърдечния темп. Всъщност може да прекратят аритмията, само че в случай че пациентът излезе с муден пулс или с липса на пулс, обстановката още веднъж става драматична”.
Националният съветник по кардиология и завеждащ катедра по незабавна медицина в Медицинския университет в София – проф. Асен Гудев, предложи Агенция медицински одит да ревизира положението на дефибрилаторите в колите за спешна помощ на Спешна помощ и в Спешните отделения на лечебните заведения. „ Ще се види, че в действителност даже в Спешните отделения някой не помни да включи дефибрилатора и би трябвало да се тича да вземем за пример три етажа нагоре, с цел да вземе зареден дефибрилатор. По света ролята на медицинския одит е да реши какъв брой от пациентите идват в Спешните отделения с възобновен сърдечен темп и какъв брой от тях ще излязат живи. Доказано е, че колкото по-дълго време пациентът е в безсъзнание, толкоз
по-скъпо ще коства на системата неговото лекуване
В последна сметка изписваме като инвалиди младежи. А това не трябва да се допуска”, разяснява още проф. Гудев. Доц. Велчев изрече мнение, че предварителната защита на Висш съдебен съвет би трябвало да се концентрира върху пациентите с доста висок риск, при които вероятността да загинат в околните пет години е 15%, и върху пациентите, които към този момент са претърпели Висш съдебен съвет и за благополучие към момента са живи. „ Вложените пари за тези хора биха дали извънреден резултат. Имплантирането на кардиовертер-дефибрилаторите на рискови пациенти би излязло доста по-евтино на обществото”, изясни доцент Велчев.
Мара КАЛЧЕВА
„ В международен мащаб има към три милиона случая на неочаквана сърдечна гибел на година с преживяемост под 1%. В Съединени американски щати случаите на Висш съдебен съвет са към 450 000, за Европа – 400 000. За да изясним значимостта на казуса, би трябвало да отбележим, че общо случаите на знакови болести на съвремието, като инсулт, рак на белия дроб, рак на гърдата и СПИН, едвам доближават броя на пациентите, които умират от неочаквана сърдечна гибел. Ето за какво този проблем се обрисува като палач №1 измежду незаразните болести в света”, изясни значимостта на казуса доцент Христо Кожухаров. Той посочи още, че 80% от случаите на Висш съдебен съвет пораждат при хора с коронарна болест на сърцето и че от 90-те години на ХХ в. главният способ за предварителна защита на неочакваната сърдечна гибел е имплантирането на кардиовертер-дефибрилатор. Проучвания демонстрират, че тези устройства понижават с 30 до 40% смъртността от ритъмни нарушавания и общата сърдечна смъртност. В наше време в Европа те се вграждат на 500 пациенти на милион население, а в Съединени американски щати – на близо 1000 пациенти на милион население.
В България обаче се вграждат едвам 20 – 25 устройства
на година, заяви доцент Йовев. Проблемът е, че Националната здравноосигурителна каса реимбурсира отчасти тези устройства, НЗОК дава 6000 лева и съвсем същата сума се доплаща от пациента. „ Нещата при нас са пагубни. Последни сме в Европа по имплантиране на кардиовертер-дефибрилатори, тъй като пациентите би трябвало да си ги доплащат. А даже и във всички балкански страни тези устройства са безвъзмездни за пациентите”, разяснява доцент Йовев.
Един от 10 пациенти стига въобще до болнично лекуване, останалите умират, разясни доктор Васил Трайков, ръководител на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България, и уточни какво би могло да се направи за възстановяване на преживяемостта при извънболничен сърдечен арест. Имплантируемите устройства в действителност играят централна роля във вторичната предварителна защита на Висш съдебен съвет, само че би трябвало да помислим и за първичната профилактика.
Стана ясно, че и
колите за спешна помощ на Спешна помощ не са оборудвани със актуалната инсталация
за избавяне на пациенти в положение на неочаквана сърдечна гибел. Д-р Панчева, която е работила в системата на Спешна помощ, изясни каква е нейната техническа въоръженост и какво би могло да се усъвършенства: „ През 90-те години екипите на Спешна помощ не разполагаха с съоръжение за преодоляване на Военновъздушни сили или оборудването беше морално остаряло. В днешно време съществуват апарати, които могат да разпознават съществуване на животозастрашаваща аритмия и да я приключват електрически. И в този момент обаче екипите на Спешна помощ не разполагат с тези модерни устройства. Техните устройства могат да дават външен електрошок, само че е проблем да мониторират и поддържат сърдечния темп. Всъщност може да прекратят аритмията, само че в случай че пациентът излезе с муден пулс или с липса на пулс, обстановката още веднъж става драматична”.
Националният съветник по кардиология и завеждащ катедра по незабавна медицина в Медицинския университет в София – проф. Асен Гудев, предложи Агенция медицински одит да ревизира положението на дефибрилаторите в колите за спешна помощ на Спешна помощ и в Спешните отделения на лечебните заведения. „ Ще се види, че в действителност даже в Спешните отделения някой не помни да включи дефибрилатора и би трябвало да се тича да вземем за пример три етажа нагоре, с цел да вземе зареден дефибрилатор. По света ролята на медицинския одит е да реши какъв брой от пациентите идват в Спешните отделения с възобновен сърдечен темп и какъв брой от тях ще излязат живи. Доказано е, че колкото по-дълго време пациентът е в безсъзнание, толкоз
по-скъпо ще коства на системата неговото лекуване
В последна сметка изписваме като инвалиди младежи. А това не трябва да се допуска”, разяснява още проф. Гудев. Доц. Велчев изрече мнение, че предварителната защита на Висш съдебен съвет би трябвало да се концентрира върху пациентите с доста висок риск, при които вероятността да загинат в околните пет години е 15%, и върху пациентите, които към този момент са претърпели Висш съдебен съвет и за благополучие към момента са живи. „ Вложените пари за тези хора биха дали извънреден резултат. Имплантирането на кардиовертер-дефибрилаторите на рискови пациенти би излязло доста по-евтино на обществото”, изясни доцент Велчев.
Мара КАЛЧЕВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ