Безмилостна, умна и прагматична: Опасна ли е Джорджия Мелони за Италия и Европа?
Италианският министър председател е поразредила старите крайнодесни хрумвания, адаптирайки ги за 21-ви век - и се пробва да преобрази Италия по собствен облик и сходство.
Тя е дръзка агитаторка и парадоксална популистка - " сестрата " на " Италиански братя ", която има строго партийни предписания за страна, склонна към застой в стопанската система, ниска раждаемост и политическа невъзможност. Тя има намерение да пребори тези провокации, като в същото време укрепи личната си власт. Джорджия Мелони е най-безмилостният тактически оператор в Западна Европа - нов тип националистически популист, който не се поддава на лесни категоризации.
Тя е и идеологически потомък на рискова традиция, образувана в Италианското обществено придвижване, вкоренена в следвоенното олицетворение на фашистите на Бенито Мусолини и пропита с адаптирането на примамливи културни тропи. След десетилетия на раздробени обединения и технократски решения поддръжниците й се радват на преобладаващия й лидерски метод и задачата да " пази " страната от външни въздействия.
Сега Мелони разгласи " майката на всички пакети от промени ", която ще разреши на министър-председателите да бъдат избирани директно с гласовете на малцинството. Първоначално тя ще би трябвало да избегне опозицията в Народното събрание и да завоюва възможен референдум. Като се има поради, че тя съумя да измъкне себе си и партията си от периферията на изменчивия италиански пейзаж и да изпревари други извънредно десни кандидати като Матео Салвини и наследниците на Берлускони, не би било рационално да се подценяват възможностите ѝ.
Много се приказва за персоналната прелест на Мелони като самотна майка, която даде обещание да увеличи раждаемостта със дотации за фамилиите като част от акция за " обичайни " полезности.
Този корав южняшки политик сигурно има податливост да надхитря съперници и критици и да се оказва отпред - само че по-късно тя още веднъж опровергава упованията, като смекчава бурния звук на предизборните си манифестации и показва по-приветливо, привлекателно обществено лице. На първата си среща в Брюксел тя се появи с торта в ръка: " Очаквахме страшилище ", сподели ми един еврократ. " А се появи тази приятна жена с необятна усмивка и торта ".
Ако се обърне обликът на Ангела Меркел като отдадена на властта жена, въодушевената от Коралайн " друга майка " може и да е Мелони - призоваваща за по-строги правила за имиграцията, бореща се с огромната съседка Франция за разпределението на претендентите за леговище и намираща общ език с Риши Сунак във връзка с триковете в жанр Руанда за понижаване на броя на търсещите леговище. Тя е подозрителна или още по-лоша, когато става въпрос за правата на хомосексуалистите и транссексуалните и изпраща смесени сигнали за това до каква степен има намерение да пази правото на аборт.
Мелони е известна и като почитател на Толкин - Галадриел от 21-ви век с инстинкт за нахлуване и интерес към силата на митологията да сплотява страни, които се усещат наранени от въздействието на свободния пазар и лявата политика на идентичността върху тяхната еднаквост и обичаи. Голямата галерия на Толкин, готова от министерството на културата, която се открива този месец, на процедура е обръщение за " мека мощ ", че Италия на Мелони управлява културните полезности. Но по какъв начин се усеща появяването на възраждащото се социално-консервативно придвижване (destra sociale) по места?
Създадох документалния филм на BBC Radio 4 " Преоткриването на Италия ", с цел да ревизира основата на мненията за нейното въздействие в Североизточна Италия.
С продуцента ми Леала Падманабхан изследвахме отношението към ръководството на Мелони по време на пътешестване из района Венето - обширната област към университетския град Падуа и хълмистите градове като Басано дел Грапа, в подножието на Алпите, който е туристическият двор на Венеция. Но в района се намират и индустриални зони - места, които зареждат стопанската система, разчитат на имигрантска работна ръка и се борят с трагичен демографски срив. Майките на междинна възраст ни се оплакаха, че младото потомство " избира да има домакински любим, в сравнение с дете " - което може би нямаше да е толкоз постоянно срещано недоволство, в случай че не беше фактът, че в този район образователният ден завършва в 14:00 ч. и преобладаващата част от майките, а не от бащите, би трябвало да прибират децата от учебно заведение.
Когато обаче беседваме с един от висококвалифицираните заварчици, пристигнали преди няколко години от Румъния, той се оказва другарски надъхан към модела " Мелони ". " Хората би трябвало да идват [в Италия] безвредно и законно ", споделя той. Възхищава ли се на Мелони? " Със сигурност да ", отвръща той.
За доста служащи, които са пристигнали по пътя на убежището - постоянно от Либия - или като незаконни имигранти, пътят е по-труден. Техните истории са разнообразни: Стела е една от многото имигранти баданти (неформални работници), която си спомня, че са я третирали " като робиня ", само че се е примирила със статута си на неинтегриран новобранец в просвета, която натъртва на фамилията, общността и принадлежността.Мелони е привлекателна за многото елементи на обществото, които се възхищават на комбинацията от матриархална горделивост в Италия и настойчива решителност да не се трансфорат във второстепенна мощ в Европейски Съюз.
Грубото обвиняване, че тя в действителност е просто фашистка от остарялата школа с съвременна одеждa, надали разказва нейната комплексност, въпреки че в предаността ѝ към традициите сигурно има следи от " кръв и почва ". Тя е последовател на интернационалните съюзи и се счита, че е изтръгнала Еманюел Макрон от самодоволството по комплицирания въпрос кой да поеме мигрантите, идващи на южния остров Лампедуза.
Ако предшествениците на Мелони в крайната десница като Салвини бяха язвителни евроскептици - Силвио Берлускони стана нарицателно за самоцелна непослушност с несъответствуващи задгранични съдружници - тя е по-разумна. Тя постави завършек на разривите с други водачи и поддържа Украйна в съпротивата ѝ против Русия като знак на това, че Италия няма да се върне в ненадеждна територия като западен съдружник. Както се изрази един от феновете й, тя " разрежда прекомерно мощното вино " на предходните крайнодесни фигури, по-модерна е по жанр и фасон и по-протеистична в позициите си./БГНЕС
------------------------------------------
Ан Макълвой, „ Гардиън “
